ПЕТЪР КЪНЕВ е роден в Ямбол. Там завършва математическата гимназия.

ПЕТЪР КЪНЕВ е роден в Ямбол. Там приключва математическата гимназия. След това се дипломира в Московския университет по печата. Близо 40 години се занимава с полиграфия. Бил е депутат, ръководител на групата за другарство с Русия, както и консултант на президента Георги Първанов. Председател на Съюза на печатарите, бил е вицепрезидент на Съюза на работодателите и на КРИБ. Бивш волейболист и вицепрезидент на Българската федерация по волейбол. Голямата му пристрастеност е гмуркането.

- Г-н Кънев, какво още би трябвало да се случи в България, с цел да схванат политическите сили, че проблемите на страната могат да бъдат решавани единствено с разговор?

- Обикновено на срещи с публицисти се демонстрира интерес какво най-често ме питат хората по време на предизборната акция. За мое огромно удивление това не са въпросите за социално-икономическата рецесия и проблемите към пандемията. Хората питат няма ли най-сетне в Народното събрание да седнем на една маса, да преодолеем различията, които естествено съществуват сред политическите сили, и да работим за родината. Все отново съм оптимист, че след идните избори най-сетне това ще се случи. Приятел хуморист се майтапеше, че в последните два Народното събрание най-сетне са победили здравите сили, а в този момент е ред здравият разсъдък да победи здравите сили. Защото ни трябват мъдри и спокойни политически водачи. През последната година Българска социалистическа партия има тъкмо такова държание. Затова съм по-скоро оптимист, в сравнение с черноглед, за това по какъв начин ще се развие обстановката след изборите.

- Вече година и половина живеем в невероятни условия, каква очаквате да бъде идната икономическа година?

- Очаквам да бъде по-тежка и по-сложна. Българската стопанска система доста години беше спътник в Източния блок. Сега отидохме в другата прекаленост - да бъдем спътник на европейския пазар. Над 70 % от износа на нашата страна се образува от поръчките на Европейския съюз. Преди няколко години най-сетне постигнахме половината от брутния вътрешен артикул на страната да се образува от износа. Разбира се, това е отлично за отворена стопанска система, каквато е българската като част от стопанската система на Европейския съюз. Но това я прави извънредно уязвима и лабилна, когато Европа претърпява някакви разтърсвания. А Европа сега е в не неприятен тренд. Икономиката се възвръща, въпреки и не с темповете, с които това става в Китай и Съединени американски щати.

- Кои са икономическите цели в предизборната стратегия на Българска социалистическа партия?

- За страдание, пострадахме и от енергийната рецесия, която не е български патент. Предложенията на Българска социалистическа партия за дейностите на едно бъдещо държавно управление са положителни, разумни и изцяло могат да бъдат осъществени. При сегашната конструкция на ценообразуване в енергетиката по-лесно може да бъде открито решение за битовото ползване, в сравнение с за промишлеността. Но по този начин или другояче, проблемите на енергетиката би трябвало да бъдат първа точка в дневния ред на бъдещото държавно управление.

Диспропорциите в енергетиката са страхотни. Печалбата на АЕЦ " Козлодуй " е милиард и половина лв. над предстоящото. Почти половин милиард над предстоящото е и облагата на НЕК. Това са най-големите търговци на електричество в БЪлгария. Сега се търсят разновидности тези пари посредством дивидента да се изземат назад от страната и да се разпределят сред всички битови и небитови консуматори, които действително са формирали тази облага с пари, измъкнати от българските фамилии и компании.

Сега сърбаме плодовете на безгръбначното ни държание през последните 10 години, когато се отказахме от АЕЦ " Белене " и от газопровода " Южен поток ". Сега природният газ, който получаваме, е същият като генезис и дестинация, единствено че го вземаме от Турция. През последните 10 години бяха направени доста нелепости в енергетиката, които мъчно ще бъдат поправени, само че въпреки всичко съм оптимист, макар тежките месеци, които предстоят.

Най-важното е да бъде образувано устойчиво държавно управление с мандат минимум година и половина. А като представител на бизнеса ще се боря за понижаване на административната тежест върху него и за въвеждането на патентен налог там, където може да стане. Твърдо съм и за диференцирани ставки на Данък добавена стойност и за децентрализация на бюджетите на общините. Спокойно може да им се правят отстъпка част от парите, които събира страната, само че с превъзлагането на дефинира функционалности.

- Освен енергетиката, кои са другите цели в програмата на Българска социалистическа партия?

- Логично е те да са свързани със опазването на здравето, образованието, превоза. За първите 100 дни е разумно да има към двадесет целта, само че истината е, че без работещ парламент съвсем нищо не може да се направи. Освен това съставянето на самото държавно управление, което се обрисува да бъде съдружно, ще бъде много мъчно, тъй като всяка от политическите сили ще слага своите условия. Ние настояваме да бъдат въведени диференцирани ставки на Данък добавена стойност. Предполагам, че някои от възможните съдружни сътрудници ще бъдат срещу това. Проблемът с влизането в еврозоната също е деликатна тематика. По принцип ние сме за приемането на еврото, само че не непременно. Изключително тежък е и въпросът за какво Европейският съюз ни не помни за Шенген. Ние сме изпълнили всички критерии. Политическото решение към този момент е взето. Европарламентът твърдо съобщи, че поддържа страната ни за Шенген.

За страдание, през последните години България загуби желанието за промени. А те са нужни в безусловно всички браншове. Да вземем опазването на здравето. Със настоящия модел и превръщането на лечебните заведения в търговски сдружения превърнахме здравето в стока. В момента и равнището на образованието е трагично. Да не приказваме за административното обслужване. Просто за всичко това трябват водачи с действителна идея какво би трябвало да се направи.

- За късото време, което остава до края на годината, ще може ли на първи януари страната да се разсъни с нов бюджет?

- Ако нашите политици проявят отговорност и се схванат по главните цели на страната за идващите дванадесет месеца, безусловно действително е да посрещнем Нова година с признат бюджет. Няма никаква драма и в случай че главният финансов закон на страната бъде признат в първите дни на януари. Просто би трябвало Народното събрание да поработи малко повече.

- Сега доста се приказва за проекта за възобновяване и развиване. Правилно ли са избрани целите и не разчитаме ли прекалено много на парите от него?

- До огромна степен целите са избрани вярно, само че около него доста бързо забравихме за стратегиите за новия програмен интервал до 2027 година, които са нещо напълно друго. Но като няма държавно управление и парламент - по този начин се получава.

- Има ли заплаха стопанската система на България да стане пленник на Зелената договорка?

- Нека се върнем обратно във времето и да създадем ретроспекция. Имахме атомна централа с шест енергийни блока. Останаха единствено два. С течение на времето действително ни стопираха построяването на АЕЦ " Белене ". Направено бе всичко допустимо да бъде спрян и газопроводът " Южен поток ". С стартирането на " Северен поток " бяхме лишени и от газопровода от Румъния, който през нашата страна доставяше Турция и Македония. Сега остава с бързи темпове да затворим ТЕЦ-2 и въглищните мини в комплекса " Марица Изток ". Зелената договорка е нещо прелестно, само че към нея би трябвало да има енергийна опция. В този смисъл България не е готова за нея. Освен това доста се колебая, че в Европа схващат какъв брой рискова е тази стратегия.

- За решаването на какви проблеми в Бургаския район ще работите като като депутат?

- Там има доста проблеми. На първо място Бургас няма идея за развиване. Той е изцяло деиндустриализиран град. Вече пет години съм депутат там и нямам пояснение за какво градът с най-хубава локация - пристанище, летище, жп линии, автомагистрала, е с толкоз постепенно индустриално развиване. Колегите от другите политически сили се заблуждават, че бързо може да бъде построен четирилентов път на юг от Бургас. Презастрояването остава като проблем, само че по-голям от него е наклонността младежите да не престават да напущат Бургас.