Време е общинският бюджет да се върже със състоянието на местната икономика
Петър Ганев е старши откривател в Института за пазарна стопанска система. Неправителствената организация, работеща в социална изгода, през днешния ден провежда събитие на тематика " Отвъд изборите: Следващите четири години за общините? " и показа идната си акция за фискална децентрализация.
В навечерието на локалните избори Институтът за пазарна стопанска система насочи взор към капацитета за бъдещето развиване на общините в България. Водещ претекст на събитието беше изменящата се промишленост у нас през последните 10 години и опцията на общините да организират съответни политики в бързо изменящата се среда.
Българската стопанска система се трансформира в годините след икономическата рецесия и от ден на ден се ориентира към браншове с по-висока добавена стойност. За последните 10 години максимален растеж на наетите лица се следи в ИКТ бранша (информацонни и компютърни технологии). Това е и секторът с най-високи заплати в страната – междинната заплата в него е над оптималния застрахователен предел. Тази динамичност обаче се концентрира най-вече в София (ръст от над 30 хил.) и в известна степен в Пловдив и Варна. Макар през последната една-две години да се чуват положителни вести от разнообразни места, другите стопански центрове към момента не съумяват да привлекат задоволително на брой компании в бранша на осведомителните технологии, които да натежат на локалния пазар на труда.
Промишлеността също се трансформира – обичайни браншове, като облеклата и мебелите, губят наети лица, до момента в който производството на компютърна техника, машини и съоръжение, електрически уреди и транспортни средства усилват броя на работещите в тях. Тези две групи производства на процедура са към този момент с подравнен брой на наетите лица, до момента в който преди 10 години разликата беше два пъти в интерес на мебелите и облеклата. Добавената стойност на един нает във въпросните по-динамични браншове е и най-малко два пъти над тази в обичайните мебели и дрехи. Добрата вест е, че за разлика от ИКТ бранша, новата индустрия с по-висока добавена стойност е забележима в съвсем всички области на страната, а не е фокусирана само в най-големите две-три общини.
Тези процеси демонстрират, че въпросът към този момент не е просто да се откриват работни места (заетостта е рекордна), а да се търсят такива производства, който са с по-висока добавена стойност, дават по-високи заплати и могат да трансформират средата. Общините би трябвало да са изключително дейни в този развой, защото от тях зависят изискванията на място за евентуалните вложители. Именно това, наред с качеството на живот по места, би трябвало да бъде в центъра на дебатите по време на локалните избори.
Въпреки усъвършенстваното положение на общинските бюджети през последните години, оценките на ИПИ демонстрират, че общините остават в капаната за зависимостта от прехвърляния и дотации.
В навечерието на локалните избори Институтът за пазарна стопанска система насочи взор към капацитета за бъдещето развиване на общините в България. Водещ претекст на събитието беше изменящата се промишленост у нас през последните 10 години и опцията на общините да организират съответни политики в бързо изменящата се среда.
Българската стопанска система се трансформира в годините след икономическата рецесия и от ден на ден се ориентира към браншове с по-висока добавена стойност. За последните 10 години максимален растеж на наетите лица се следи в ИКТ бранша (информацонни и компютърни технологии). Това е и секторът с най-високи заплати в страната – междинната заплата в него е над оптималния застрахователен предел. Тази динамичност обаче се концентрира най-вече в София (ръст от над 30 хил.) и в известна степен в Пловдив и Варна. Макар през последната една-две години да се чуват положителни вести от разнообразни места, другите стопански центрове към момента не съумяват да привлекат задоволително на брой компании в бранша на осведомителните технологии, които да натежат на локалния пазар на труда.
Промишлеността също се трансформира – обичайни браншове, като облеклата и мебелите, губят наети лица, до момента в който производството на компютърна техника, машини и съоръжение, електрически уреди и транспортни средства усилват броя на работещите в тях. Тези две групи производства на процедура са към този момент с подравнен брой на наетите лица, до момента в който преди 10 години разликата беше два пъти в интерес на мебелите и облеклата. Добавената стойност на един нает във въпросните по-динамични браншове е и най-малко два пъти над тази в обичайните мебели и дрехи. Добрата вест е, че за разлика от ИКТ бранша, новата индустрия с по-висока добавена стойност е забележима в съвсем всички области на страната, а не е фокусирана само в най-големите две-три общини.
Тези процеси демонстрират, че въпросът към този момент не е просто да се откриват работни места (заетостта е рекордна), а да се търсят такива производства, който са с по-висока добавена стойност, дават по-високи заплати и могат да трансформират средата. Общините би трябвало да са изключително дейни в този развой, защото от тях зависят изискванията на място за евентуалните вложители. Именно това, наред с качеството на живот по места, би трябвало да бъде в центъра на дебатите по време на локалните избори.
Въпреки усъвършенстваното положение на общинските бюджети през последните години, оценките на ИПИ демонстрират, че общините остават в капаната за зависимостта от прехвърляния и дотации.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ