Кодът вече е жълт - рецесията наближава
Петър Драмов
"УниКредит Булбанк " АД
Очаква се световният растеж на стопанските системи да се забави през идната 2019-а, като прогнозите са най-сериозно това да се случи през 2020 година. Основните аргументи са стягането на паричните политики на централните банки и утежняването на интернационалните връзки.
ФЕД сигурно ще вдигне главната си рента до края на тази година, въпреки и увереността на пазарните участници за този акт леко да се изпарява. Сред вложителите към този момент се приказва не какъв брой пъти ще бъдат вдигнати лихвите през 2019-а, а по кое време ще стартира понижаването им, с настройката лека криза да обхване щатската, а по-късно и международна стопанска система. Първите признаци за прегряване на най-могъщата стопанска система към този момент са налице и пазарите са с код "жълт " за към този момент чукащата на вратата нова рецесионна вълна.
Като добавка идват новините за изостряне на взаимоотношенията сред Съединени американски щати и Китай на извършената среща на високо ниво предходната седмица, за огромната бъркотия към Брекзит и утежняване на политико-финансовата конюнктура в Европейския съюз.
През идната година компаниите ще би трябвало да се оправят с увеличените към този момент лихви по заемите и намаляващите приходи от дейна индустриална активност. Печалбите им ще спаднат и това доста ясно е видно от придвижването на цените на корпоративните бумаги и от низходящите направления на водещите борсови показатели. Инвеститорското доверие внезапно се утежни през седмицата и се изрази в освобождение на портфейлите им от по-рисковите активи, каквито са корпоративните бумаги. Ето за какво не трябва да ни учудва фактът, че през последната една седмица щатският Down Jones Industrial Average се срина с 3.3%, немският DAX с 2.5% и японският NIKKEI с 1.6%, успявайки да заличат облагите за тази година. От началото на 2018-а всичките знаци са на алена територия надлежно от по минус 1%, минус 14% и минус 6 на 100.
Очакванията за намаление на индустриалната интензивност се отрази отрицателно и на цената на петрола. Тя към този момент е с 13% по ниска спрямо началото на годината и е на равнище по-ниско от междинното за последните пет години.
Разпродажбата на корпоративните бумаги беше съпроводена и с освобождение от облигации, издадени от страни, нямащи първокачествен кредитен рейтинг. Това докара до намаление на цената на държавните облигационни излъчвания на страните от Централна и Източна Европа и увеличение на доходността им, която е в обратнопропорционална взаимозависимост по отношение на котировките. Стойността на турските и гръцките 10-годишни дългови бумаги се срина надлежно с 3 $ и 1.5 евро, а доходността им се увеличи с по 30 и 15 базисни точки до 7.6% и 4.6% на годишна база. С по-скромните 20 до 30 цента се намали цената на облигациите на Русия, Полша, Унгария, и Румъния.
Българските еврооблигационни излъчвания също поевтиняха вследствие на охладен инвеститорски интерес към тях. С по 30 цента по-ниска е цената на книжата ни с падежи 2035 година, 2028 година, 2027 година и 2024 година, като доходността им се увеличи с по 3 базисни точки до настоящите сега нива от 2.7%, 1.58%, 1.35% и 0.64% на годишна база. Поевтиняването при по-краткосрочните ни бумаги - с падежи 2023 година и 2022 година, беше с по-умерена стъпка от 5 цента и доходността им се увеличи единствено с по 1 базисна точка до 0.24% и 0.06% годишно.
Вътрешният второстепенен междубанков пазар на държавни скъпи бумаги към този момент остава ням и глух по отношение на напрегнатата интернационална пазарна конюнктура. Левово деноминираните облигации с падеж след 9 години се котират при 0.75% годишен приход, а тези с падеж след 7, 5 и 3 години - при 0.55%, 0.25% и 0.00 на 100.
"УниКредит Булбанк " АД
Очаква се световният растеж на стопанските системи да се забави през идната 2019-а, като прогнозите са най-сериозно това да се случи през 2020 година. Основните аргументи са стягането на паричните политики на централните банки и утежняването на интернационалните връзки.
ФЕД сигурно ще вдигне главната си рента до края на тази година, въпреки и увереността на пазарните участници за този акт леко да се изпарява. Сред вложителите към този момент се приказва не какъв брой пъти ще бъдат вдигнати лихвите през 2019-а, а по кое време ще стартира понижаването им, с настройката лека криза да обхване щатската, а по-късно и международна стопанска система. Първите признаци за прегряване на най-могъщата стопанска система към този момент са налице и пазарите са с код "жълт " за към този момент чукащата на вратата нова рецесионна вълна.
Като добавка идват новините за изостряне на взаимоотношенията сред Съединени американски щати и Китай на извършената среща на високо ниво предходната седмица, за огромната бъркотия към Брекзит и утежняване на политико-финансовата конюнктура в Европейския съюз.
През идната година компаниите ще би трябвало да се оправят с увеличените към този момент лихви по заемите и намаляващите приходи от дейна индустриална активност. Печалбите им ще спаднат и това доста ясно е видно от придвижването на цените на корпоративните бумаги и от низходящите направления на водещите борсови показатели. Инвеститорското доверие внезапно се утежни през седмицата и се изрази в освобождение на портфейлите им от по-рисковите активи, каквито са корпоративните бумаги. Ето за какво не трябва да ни учудва фактът, че през последната една седмица щатският Down Jones Industrial Average се срина с 3.3%, немският DAX с 2.5% и японският NIKKEI с 1.6%, успявайки да заличат облагите за тази година. От началото на 2018-а всичките знаци са на алена територия надлежно от по минус 1%, минус 14% и минус 6 на 100.
Очакванията за намаление на индустриалната интензивност се отрази отрицателно и на цената на петрола. Тя към този момент е с 13% по ниска спрямо началото на годината и е на равнище по-ниско от междинното за последните пет години.
Разпродажбата на корпоративните бумаги беше съпроводена и с освобождение от облигации, издадени от страни, нямащи първокачествен кредитен рейтинг. Това докара до намаление на цената на държавните облигационни излъчвания на страните от Централна и Източна Европа и увеличение на доходността им, която е в обратнопропорционална взаимозависимост по отношение на котировките. Стойността на турските и гръцките 10-годишни дългови бумаги се срина надлежно с 3 $ и 1.5 евро, а доходността им се увеличи с по 30 и 15 базисни точки до 7.6% и 4.6% на годишна база. С по-скромните 20 до 30 цента се намали цената на облигациите на Русия, Полша, Унгария, и Румъния.
Българските еврооблигационни излъчвания също поевтиняха вследствие на охладен инвеститорски интерес към тях. С по 30 цента по-ниска е цената на книжата ни с падежи 2035 година, 2028 година, 2027 година и 2024 година, като доходността им се увеличи с по 3 базисни точки до настоящите сега нива от 2.7%, 1.58%, 1.35% и 0.64% на годишна база. Поевтиняването при по-краткосрочните ни бумаги - с падежи 2023 година и 2022 година, беше с по-умерена стъпка от 5 цента и доходността им се увеличи единствено с по 1 базисна точка до 0.24% и 0.06% годишно.
Вътрешният второстепенен междубанков пазар на държавни скъпи бумаги към този момент остава ням и глух по отношение на напрегнатата интернационална пазарна конюнктура. Левово деноминираните облигации с падеж след 9 години се котират при 0.75% годишен приход, а тези с падеж след 7, 5 и 3 години - при 0.55%, 0.25% и 0.00 на 100.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ