Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година в

...
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година в
Коментари Харесай

Роден е Петър Дънов

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, тогава в Османската империя. Той е 3-то дете на духовник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна самостоятелност. Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български духовник във Варна.
През 1872 година Петър Дънов постъпва в главно българско учебно заведение в село Хадърча, а след Освобождението от османско господство приключва петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 година приключва американско методистко учебно заведение в Свищов, в което попада под въздействие на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.
През август 1888 година отпътува за Съединени американски щати и се записва за студент в Методистката теологическа семинария „ Дрю “ в град Медисън, щата Ню Джърси, и я приключва през май 1892 година През есента на 1892 година се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, пази дипломна работа „ Миграцията на немските племена и тяхното християнизиране “ и се дипломира през юни 1893 година Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 година получава документ, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 година Петър Дънов се завръща в България, открива се във Варна и отхвърля предлаганата му служба на методистки просветител. През 1896 година издава книгата „ Науката и възпитанието “, в която проучва пътя на индивида в международната драма и приказва за основите на нова просвета, която следва да настъпи през идващия век.
През 1897 година Петър Дънов учредява със съидейници във Варна „ Общество за повдигание религиозния дух на българский народ “, в което по-късно членуват доктор Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава листовка с тайнствен текст под заглавие „ Хио-Ели-Мели-Месаил “. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „ Синархическа верига “ (1906) и обществото „ Всемирно бяло приятелство “ (1918), а почитателите на Дънов стартират да го назовават „ Учителя “. Според тяхното становище след 1897 година е по-правилно да се приказва за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, макар че псевдонимът Беинса Дуно стартира да се използва в изявления едвам при започване на 1930-те години.
Според някои източници етимологията на името „ Беинса Дуно “ е със санскритски корени и съгласно интерпретация може да се преведе като Този, който носи положителното посредством слово. Според други тълкования на негови почитатели името е с корени в по този начин наречения ватански език, който съгласно Дънов е първичният протоезик на човечеството.
Самите почитатели на Дънов не са единни в тезата за произхода на името. Теологът Светослав Иванов твърди, че: Беинса Дуно е окултно име, отразяващо духовното и креативно взаимоотношение сред Господ, Учителя – Петър Дънов, и учениците Му при взаимна работа върху Словото, музиката и Паневритмията.
През 1898 година записва и произнася пред Варненското благотворително сдружение „ Майка “ беседата „ Призвание към народа ми “, която е зов към обществено и духовно самоутвърждаване. На идната година написва „ Десетте свидетелства Господни “ и „ Божието заричане “. От 1900 година Петър Дънов привиква годишни събори, които в началото назовава „ срещи на Синархическата Верига “. Оттогава до 1942 година през август се организират годишни събори на Всемирното бяло приятелство на разнообразни места – във Варна (1900, 1903, 1905 – 1909), в Бургас (1901, 1902 и 1904), в Търново (1910 – 1925), в София (1926 – 1941), на планините Рила и Витоша.
От 1901 до 1912 година пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични проучвания на определени представители от българския народ. От 1904 година обитава продължителни интервали от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „ Опълченска “ 66. Започва да изнася обществени проповеди под форма на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, схващан като историческа, космична и метафизична персона.
През 1912 година в село Арбанаси работи върху Библията и сформира „ Завета на цветните лъчи на светлината “, който излиза от щемпел през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: „ Винаги ще съм лоялен раб на Господа Иисуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912 “.
На 16 март 1914 година произнася в София първата публично стенографирана неделна сказка „ Ето Човека “, с която поставя начало на сериите „ Сила и живот “. В тях Дънов излага главните правила на своето обучение, което назовава „ Новото обучение на Всемирното бяло приятелство “.
На 8 февруари 1917 година открива в София цикъл от специфични лекции пред омъжени дами, който продължава до 30 юни 1932 година През 1917 – 1918 година, по време на Първата международна война, държавното управление на Васил Радославов го интернира във Варна, защото разколебава духа на бойците на фронта. Живее в хотел „ Лондон “ (днес „ Мусала “) и води кореспонденция със свои възпитаници. След края на войната бързо нараства броят на почитателите му из цялата страна и през 1930-те години доближава към 40 000 души.
На 24 февруари 1922 година открива в София езотерична школа, която назовава Школа на Всемирното бяло приятелство. Състои се от 2 класа възпитаници. Общият свръхестествен клас се открива с лекцията „ Трите живота “, а Специалният (младежки) свръхестествен клас – с лекцията „ Двата пътя “. Лекциите пред окултните класове не престават ежеседмично 22 години – до декември 1944 година
През 1927 година Дънов основава край София селището Изгрева (днес квартал Изгрев в София), в което събира свои слушатели, почитатели и възпитаници, с цел да центрира работата на езотеричната школа. Установява се непрекъснато в Изгрева, където проповядва в особено издигнат салон. От 19 август 1927 година (на годишния събор на Всемирното бяло братство) изнася поредност от беседи, обединени в цикъла „ Пътят на ученика “.
През лятото на 1929 година Дънов за първи път извежда своите почитатели и възпитаници на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 година открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които не престават до април 1944 година От 1934 година стартира работа върху паневритмията – цикъл от 28 извършения, формирани от мелодия, текст и пластични придвижвания. По-късно към нея прибавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм.
Активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой на 4 май 1936 година, който провокира мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки болестта на 14 юли Петър Дънов излиза със свои възпитаници на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август изцяло възвръща здравето си.
На 22 март 1939 година записва обръщение към учениците си, озаглавено „ Вечният завет на Духа “. В началото на 1944 година, по време на въздушните бомбардировки над София, провежда евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се открива в дома (сега музей)[10] на своя възпитаник Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година На 20 декември 1944 година изнася пред Общия свръхестествен клас беседата „ Последно слово “.
Петър Дънов умира на 27 декември 1944 година в София и е заровен в квартал „ Изгрев “. В Централния държавен списък се пазят негови фотоси, мемоари и беседи
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР