Петър Чобанов: Трябва максимално бързо да се присъедим към еврозоната, за да намалим рисковете
Петър Чобанов е някогашен финансов министър, учител в Университета за национално и международно стопанство и член на икономическият съвет към министъра на стопанската система.
- Какви ще са следствията за хората и има ли такива за хората от влизането ни в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз?
- Това е една цел, която се преследва от ръководещите от 2009 година, която те съумяха да изпълнят най-много заради огромното гледище и старания на финансовия министър и шефа на централната банка. Директните последствия - позитивни такива могат да бъдат повишение на кредитния рейтинг, което се споделя от рейтингови организации, само че въпреки всичко би трябвало да се съобразим, че икономическата обстановка е тежка сега и ще се усложнява в допълнение.
По линия на банковия съюз - там сякаш се сдобихме с нови началници и ще забележим какви ще са директните последствия като рискът там е банките майки от еврозоната да изтеглят капиталите си от дъщерните си сдружения тук в България, т.е. да изтекат средства в размер на 5-6 млрд.Надяваме се, че това няма да се случи и държавното управление и централната банка ще могат да ръководят този риск. Иначе това, което оттук насетне ни чака е да се съобразим, че вършим последваща крачка към присъединение към една зона, която е нестабилна.
Самият еврокомисар Джентилони неотдавна означи в изявление, че е застрашена от раздробяване в случай че не се вземат съществени ограничения. Ние би трябвало по-активно да участваме в тази полемика от позицията на фискално дисциплинирани, от позицията на страна, която в последните години въпреки всичко е поддържала добра бюджетна дисциплинираност и да настояваме да се откри решение на казуса с високозадлъжнялите страни от Еврозоната, тъй че като се присъединим в действителност да влезем в зона, която ще спомогне за по-доброто ни развиване.
Ние поемаме риска да се опитваме да се присъединим с доста едва равнище на действителна конвергенция, ние сме най-бедната страна в Европейския съюз и по тази причина е належащо да създадем структурни промени, които да подобрят изискванията за бизнес, които да доведат до увеличение на продуктивността и оттова да се усилят и приходите и да се присъединим повече към европейските равнища.
- Няма период, в който може да престоим в чакалнята на еврозоната, какъв брой дълго може да се смята за реалистично?
- Зависи от нас. Колкото по-бързо влезем в еврозоната, в тази обстановка, толкоз по-добре, защото престоят в чакалнята носи и някои валутни опасности въпреки, че те не са ясно изразени. Имаме изрично решение да поддържаме режима на валутен съвет, на паричен съвет при настоящето равнище на закрепен курс, само че въпреки всичко самото устройство на механизма е такова, че не би трябвало да го подценяваме.
Затова би трябвало да се стремим държавното управление да имаме такава тактика, която да разреши оптимално бързо да се присъединим към еврозоната. Знаем, че минималният период е две години и на третата можем да станем участници. Надяваме се държавното управление да се придържа към такава тактика, в действителност по този начин да направи нужните промени, тъй че това да се случи.
- Едно от неофициалните условия за приемането ни в еврозоната е нашите заплати да са най-малко 70% от европейските, това може ли да се случи за две-три години?
- Категорично не може да се случи. Явно това неофициално изискване беше подценено, както от наша страна, по този начин и от страна на европейските сътрудници, само че сега самата еврозона има потребност от мощен сигнал, че без значение от рецесията, в която се намира, към момента има страни, които желаят да се причислят към нея.
Това са България и Хърватия, сега всички останали отвън еврозоната не желаят и поради това може би надви политическото решение - ние да бъдем поканени тъкмо в този сложен миг, който е сложен освен за нас, само че и за нашите европейски сътрудници.
Източник: БНТ
- Какви ще са следствията за хората и има ли такива за хората от влизането ни в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз?
- Това е една цел, която се преследва от ръководещите от 2009 година, която те съумяха да изпълнят най-много заради огромното гледище и старания на финансовия министър и шефа на централната банка. Директните последствия - позитивни такива могат да бъдат повишение на кредитния рейтинг, което се споделя от рейтингови организации, само че въпреки всичко би трябвало да се съобразим, че икономическата обстановка е тежка сега и ще се усложнява в допълнение.
По линия на банковия съюз - там сякаш се сдобихме с нови началници и ще забележим какви ще са директните последствия като рискът там е банките майки от еврозоната да изтеглят капиталите си от дъщерните си сдружения тук в България, т.е. да изтекат средства в размер на 5-6 млрд.Надяваме се, че това няма да се случи и държавното управление и централната банка ще могат да ръководят този риск. Иначе това, което оттук насетне ни чака е да се съобразим, че вършим последваща крачка към присъединение към една зона, която е нестабилна.
Самият еврокомисар Джентилони неотдавна означи в изявление, че е застрашена от раздробяване в случай че не се вземат съществени ограничения. Ние би трябвало по-активно да участваме в тази полемика от позицията на фискално дисциплинирани, от позицията на страна, която в последните години въпреки всичко е поддържала добра бюджетна дисциплинираност и да настояваме да се откри решение на казуса с високозадлъжнялите страни от Еврозоната, тъй че като се присъединим в действителност да влезем в зона, която ще спомогне за по-доброто ни развиване.
Ние поемаме риска да се опитваме да се присъединим с доста едва равнище на действителна конвергенция, ние сме най-бедната страна в Европейския съюз и по тази причина е належащо да създадем структурни промени, които да подобрят изискванията за бизнес, които да доведат до увеличение на продуктивността и оттова да се усилят и приходите и да се присъединим повече към европейските равнища.
- Няма период, в който може да престоим в чакалнята на еврозоната, какъв брой дълго може да се смята за реалистично?
- Зависи от нас. Колкото по-бързо влезем в еврозоната, в тази обстановка, толкоз по-добре, защото престоят в чакалнята носи и някои валутни опасности въпреки, че те не са ясно изразени. Имаме изрично решение да поддържаме режима на валутен съвет, на паричен съвет при настоящето равнище на закрепен курс, само че въпреки всичко самото устройство на механизма е такова, че не би трябвало да го подценяваме.
Затова би трябвало да се стремим държавното управление да имаме такава тактика, която да разреши оптимално бързо да се присъединим към еврозоната. Знаем, че минималният период е две години и на третата можем да станем участници. Надяваме се държавното управление да се придържа към такава тактика, в действителност по този начин да направи нужните промени, тъй че това да се случи.
- Едно от неофициалните условия за приемането ни в еврозоната е нашите заплати да са най-малко 70% от европейските, това може ли да се случи за две-три години?
- Категорично не може да се случи. Явно това неофициално изискване беше подценено, както от наша страна, по този начин и от страна на европейските сътрудници, само че сега самата еврозона има потребност от мощен сигнал, че без значение от рецесията, в която се намира, към момента има страни, които желаят да се причислят към нея.
Това са България и Хърватия, сега всички останали отвън еврозоната не желаят и поради това може би надви политическото решение - ние да бъдем поканени тъкмо в този сложен миг, който е сложен освен за нас, само че и за нашите европейски сътрудници.
Източник: БНТ
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ