Историческа чалга и патриотизъм
" Петър Богдан има висше обучение и непосредствено работи с изворите, до момента в който отец Паисий няма висше обучение и историята му е плагиатство от Мавро Орбини и Цезар Барони. "
Божидар Димитров
Преди години бях писал за това събитие, само че съгласно мен най-малко, няма да е ненужно да се върна отначало към него. Прекалено доста станаха деянията му.
С неуважение приказваме за чалгата в историята и за нейните реализатори, само че не трябва да я отминаваме, тъй като тя моделира съзнанието на част от младите българи.
" Чалга " в всеобщото схващане е събитие известно. То дава отговор на най-низките усети на публиката. Чалгата в музиката от дълго време провокира най-вече негативна социална реакция.
А чалгата в историята? Замълчаваме я. Гледаме я отвисоко. Подиграваме я, само че тихомълком. Зер, кой ще желае да си скапва връзките с сътрудници.
Популярната история не е чалга. Тя е мъчно дело, почтено за почитание. Пишат я експерти, пишат я надарени доброжелателни популяризатори. Чалга са материали, които дирят сензация непременно, които показват към момента неразбираеми, а в доста случаи и погрешни догатки във форма, която угажда на всеобщия усет, които умишлено или неумишлено молят към и целят да окажат влияние върху относително необразованата част на аудиторията с усет към историята, към настроената " патриотично " част от читателската и зрителската публика, към тези, които обезверено се нуждаят от прочут здрав кей, към който да закотвят вовеки веков нестабилното си самочувствие.
Казваме, че през последните близо трийсет години заличаваме белите петна в предишното ни. Вярно е, само че те са и взрив на чалгата в част от историческото писане и говорене. Подчертавам част, наблягам писане и говорене, не в познанието ни.
Чалгата в историята такава, каквато я виждаме, избуя незабавно след 1989 година Не че преди този момент я нямаше. По-старите помнят и планове у нас " циклоп " (а по-скорошния върколак помните ли?), и слуха за планове златен престол на Симеон. Все отново бе по-ограничена. Действаше държавният надзор, действаха издателските рецензии, цензурата и автоцензурата.
Своеобразна чалга се роди още през зимата на 1989-1990 година Разискваха се тематики, които преди бяха табу, и по тази причина обществото бе жадно да научи истината - Народният съд, лагерите след Девети, " възродителният развой ". Приноси бяха направени дотолкоз, доколкото позволяваха разкритите тогава документи. Сериозни историци, които и преди балансираха на ръба на позволеното, деликатно пробваха да нахвърлят мазките на една към момента неразбираема картина. Но тогава изникнаха и първите майстори на чалгата. Не от небитието. Някои от тези, които до девети ноември 1989 година се задавяха от екстаз пред историята на комунистическата партия и громяха монархизма, на единадесети се оповестиха за културолози или политолози и почнаха да хвърлят гръм и мълнии против Народния съд или отрицателите на величеството.
Любопитно е сходството сред нашумелите реализатори на чалга в музиката и в историята.
И в музиката, и в историята и най-некадърните творения могат да видят бял свят. Трябват ти единствено пари за звукозаписно студио или за печатница и прочут в някоя медия.
И в музиката, и в историята чалгата е по-популярна от класиката. Не е за чудене - класиката е сложна, изисква предварителна подготовка, с цел да я възприемеш.
И в музиката, и в историята чалгата прокарва граница сред сериозните и несериозните реализатори. Изключения не липсват. И в двете сфери изначално съществени реализатори са били подмамвани от лесна популярност и популярност.
И в музиката, и в историята създателят или изпълнителят на чалгата е " наше момче ". Умее да се държи по роднински с тези, които заради неведение правят оценка високо творенията му.
И в музиката, и в историята чалга изпълнителят се приспособява към усета на една обществена категория, която се появи след 10 ноември - новобогаташите. Понатрупали имане, само че чувстващи естетическата си или интелектуална непълнота, те са поласкани, че могат да се отъркат, в случай че използваме израза на Захари Стоянов, о науката или респективно о музиката. Резултатът е, че от време на време подкрепят финансово това, което схващат - чалгата - само че съвсем в никакъв случай класическата музика или история.
И в музиката, и в историята чалга изпълнителят може и да е добре просветен, да е бил експерт в избрана област, само че натъртва на известните шлагери. Ясно му е, че в случай че извършва арията на Виолета от " Травиата ", да не приказваме за Онегер или Шьонберг, ще има доста по-малобройна аудитория, в сравнение с, в случай че извие трелите на " Имаш ме - нямаш ме ".
И в музиката, и в историята чалга изпълнителят умишлено се насочва към сензацията, търси абсурда.
И в музиката, и в историята за личен усет на чалга изпълнителя мъчно бихме могли да приказваме - става и сантименталният романс, става и рокът, става и рапът, даже и регето или ската - значим е триумфът измежду публиката. Та и при историците - и археологията, и остарялата история, и Македония, и войните - най-добре тюрлюгювеч от всичко дружно - значимото е да се гъделичка националното самочувствие.
И в музиката, и в историята изпълнителите търсят и постоянно намират опора в рамото на политиците. За тях този вид музика и този вид история са автомагистрала към сърцето на това, което те броят за народ, тоест електорат.
Чалгата в наши дни е присъща най-много за историята. Къде е чалгата в математиката, във физиката, в химията? Инструментариумът и езикът на историята наподобяват разбираеми и лесни на лаика. Той е твърдо уверен в полезностите, получил в школото, и яростно реагира на опитите да му се каже, че историческото знание се развива и доста съкровени самовъзвеличаващи ни показа мъчно могат да намерят опора в действителността. Колко известни изложби сте видели на комплицирани химически реакции. Но пък е елементарно да схванеш и повярваш, че българите постоянно са били център на международната цивилизация.
Бясното развиване на масмедиите обезпечава чалгата с подобаваща, добре наторена почва, на която израстват сдъвкани несложни хрумвания. Професионалният историк основава теориите си дълго и постепенно - съмнява се в тях. Проверява ги. Съпоставя ги. Отхвърля ги. Не може да бъде и не е равносилен на бълващия фантастични догатки чалга историк. Порочен кръг - едва готови публицисти се ориентират към майсторите на чалгата, тъй като те им показват историята, каквато те я желаят, и във формата, която могат да възприемат. В съзнанието на редица хора, които имат вяра на медиите, чалга историци раздават оценки и присъди.
Патриоти ли са чалга историците? Според мен безспорно. Лошото е, че постоянно отхвърлят на другите правото да бъдат патриоти.
И какво е да си родолюбец и да си непатриот.
Патриотите славят България на три морета, България на Иван Асен II - непатриотите не скриват неприятния факт, че единствено няколко години след борбата при Клокотница България е единствено сянка от предходното господство.
Патриотите акцентират, че сме дали " на вси славяне книга да четат " - непатриотите срамежливо загатват, че и поляци, и чехи, и хървати, и словенци, и словаци по всякакви аргументи не са приели кирилицата, което напълно не им пречи да са " славяне ".
Патриотите тръбят освен че Кирил и Методий били българи, само че и надали не търсят родата им по кръвна и съребрена линия в Първото българско царство - непатриотите с стеснение споделят, че това надали има някакво изключително значение. Важното е, че България като страна освен подхваща делото им, само че го популяризира надалеч на север, на запад и на изток. Без нея то щеше да почине.
За доста от патриотите България е на българите. Кристално чисти, неомърсени от непозната кръв - непатриотите знаят, че няма кристално чисти нации в Европа. Най-малко на Балканите.
За патриотите другите, живеещи измежду нас, са надали не натрапници. Дошли са късно. Като завоеватели от време на време. Чуждо тяло са - непатриотите показват, че и българите, и славяните са пристигнали като завоеватели. А някои от тези, които патриотите гледат с съмнение, са живели по земите ни и преди тях.
За патриотите най-много " другите " са отговорни за фурия ни. Ту руснаците, ту американците, ту сърбите, ту гърците, ту турците, постоянно евреите. Световна антибългарска интрига тоест - непатриотите се учат от образеца на Левски и се замислят върху личните ни кривици.
Патриотите демонстрации вършат в деня на Ньойския кротичък контракт. Против неприятните " други ", осакатили отечеството ни - непатриотите напомнят, че и ние с неправилните решения на политиците сме отговорни за фурия си.
Патриотите хвърлят огън и жупел върху съседите ни, които с политиката си в Западните околности ги обезлюдили откъм българи - непатриотите подсещат, че в случай че се взрем в статистиката, ще забележим, че и оттук границата сме се обезлюдили не по-малко.
Патриотите не не помнят да се базират на спасяването на българските евреи - непатриотите се гордеят не по-малко от тях с това високохуманно дело. Но желаят и да се разкаем за ориста на евреите от Беломорска Тракия и Македония.
Патриотите преглеждат всичко, което споделят, а най-паче предишното ни, като своего рода " свещена крава ". Смърт за този, който ю посегне - непатриотите избират да мислим. Да не се вторачваме в предишното си като исихаст върху пъпа си. Да съпоставяме. Да бъркаме в преценките си, само че да не се отчайваме.
Патриотите проповядват монолитно единение - непатриотите имат вяра в инакомислието. По-лесно е да се изокаш, не да помислиш трезво. Но за какво тези, които не са съгласни, би трябвало да мълчат като ослицата на Валаам, а като проговорят - да ги гледат с недоумението на нейния собственик.
Ще ми се да имам вяра, че и патриотите, и непатриотите не желаят да загасне светликът на българското, светликът на паметта ни. Само че по какъв начин да го раздухваме. Къде е мярката? Щото, в случай че духнеш прекомерно мощно, ще потрепне, ще потрепне и ще ни обхване здрач.
Източник: Проф. Иван Илчев, в. " Сега "
Божидар Димитров
Преди години бях писал за това събитие, само че съгласно мен най-малко, няма да е ненужно да се върна отначало към него. Прекалено доста станаха деянията му.
С неуважение приказваме за чалгата в историята и за нейните реализатори, само че не трябва да я отминаваме, тъй като тя моделира съзнанието на част от младите българи.
" Чалга " в всеобщото схващане е събитие известно. То дава отговор на най-низките усети на публиката. Чалгата в музиката от дълго време провокира най-вече негативна социална реакция.
А чалгата в историята? Замълчаваме я. Гледаме я отвисоко. Подиграваме я, само че тихомълком. Зер, кой ще желае да си скапва връзките с сътрудници.
Популярната история не е чалга. Тя е мъчно дело, почтено за почитание. Пишат я експерти, пишат я надарени доброжелателни популяризатори. Чалга са материали, които дирят сензация непременно, които показват към момента неразбираеми, а в доста случаи и погрешни догатки във форма, която угажда на всеобщия усет, които умишлено или неумишлено молят към и целят да окажат влияние върху относително необразованата част на аудиторията с усет към историята, към настроената " патриотично " част от читателската и зрителската публика, към тези, които обезверено се нуждаят от прочут здрав кей, към който да закотвят вовеки веков нестабилното си самочувствие.
Казваме, че през последните близо трийсет години заличаваме белите петна в предишното ни. Вярно е, само че те са и взрив на чалгата в част от историческото писане и говорене. Подчертавам част, наблягам писане и говорене, не в познанието ни.
Чалгата в историята такава, каквато я виждаме, избуя незабавно след 1989 година Не че преди този момент я нямаше. По-старите помнят и планове у нас " циклоп " (а по-скорошния върколак помните ли?), и слуха за планове златен престол на Симеон. Все отново бе по-ограничена. Действаше държавният надзор, действаха издателските рецензии, цензурата и автоцензурата.
Своеобразна чалга се роди още през зимата на 1989-1990 година Разискваха се тематики, които преди бяха табу, и по тази причина обществото бе жадно да научи истината - Народният съд, лагерите след Девети, " възродителният развой ". Приноси бяха направени дотолкоз, доколкото позволяваха разкритите тогава документи. Сериозни историци, които и преди балансираха на ръба на позволеното, деликатно пробваха да нахвърлят мазките на една към момента неразбираема картина. Но тогава изникнаха и първите майстори на чалгата. Не от небитието. Някои от тези, които до девети ноември 1989 година се задавяха от екстаз пред историята на комунистическата партия и громяха монархизма, на единадесети се оповестиха за културолози или политолози и почнаха да хвърлят гръм и мълнии против Народния съд или отрицателите на величеството.
Любопитно е сходството сред нашумелите реализатори на чалга в музиката и в историята.
И в музиката, и в историята и най-некадърните творения могат да видят бял свят. Трябват ти единствено пари за звукозаписно студио или за печатница и прочут в някоя медия.
И в музиката, и в историята чалгата е по-популярна от класиката. Не е за чудене - класиката е сложна, изисква предварителна подготовка, с цел да я възприемеш.
И в музиката, и в историята чалгата прокарва граница сред сериозните и несериозните реализатори. Изключения не липсват. И в двете сфери изначално съществени реализатори са били подмамвани от лесна популярност и популярност.
И в музиката, и в историята създателят или изпълнителят на чалгата е " наше момче ". Умее да се държи по роднински с тези, които заради неведение правят оценка високо творенията му.
И в музиката, и в историята чалга изпълнителят се приспособява към усета на една обществена категория, която се появи след 10 ноември - новобогаташите. Понатрупали имане, само че чувстващи естетическата си или интелектуална непълнота, те са поласкани, че могат да се отъркат, в случай че използваме израза на Захари Стоянов, о науката или респективно о музиката. Резултатът е, че от време на време подкрепят финансово това, което схващат - чалгата - само че съвсем в никакъв случай класическата музика или история.
И в музиката, и в историята чалга изпълнителят може и да е добре просветен, да е бил експерт в избрана област, само че натъртва на известните шлагери. Ясно му е, че в случай че извършва арията на Виолета от " Травиата ", да не приказваме за Онегер или Шьонберг, ще има доста по-малобройна аудитория, в сравнение с, в случай че извие трелите на " Имаш ме - нямаш ме ".
И в музиката, и в историята чалга изпълнителят умишлено се насочва към сензацията, търси абсурда.
И в музиката, и в историята за личен усет на чалга изпълнителя мъчно бихме могли да приказваме - става и сантименталният романс, става и рокът, става и рапът, даже и регето или ската - значим е триумфът измежду публиката. Та и при историците - и археологията, и остарялата история, и Македония, и войните - най-добре тюрлюгювеч от всичко дружно - значимото е да се гъделичка националното самочувствие.
И в музиката, и в историята изпълнителите търсят и постоянно намират опора в рамото на политиците. За тях този вид музика и този вид история са автомагистрала към сърцето на това, което те броят за народ, тоест електорат.
Чалгата в наши дни е присъща най-много за историята. Къде е чалгата в математиката, във физиката, в химията? Инструментариумът и езикът на историята наподобяват разбираеми и лесни на лаика. Той е твърдо уверен в полезностите, получил в школото, и яростно реагира на опитите да му се каже, че историческото знание се развива и доста съкровени самовъзвеличаващи ни показа мъчно могат да намерят опора в действителността. Колко известни изложби сте видели на комплицирани химически реакции. Но пък е елементарно да схванеш и повярваш, че българите постоянно са били център на международната цивилизация.
Бясното развиване на масмедиите обезпечава чалгата с подобаваща, добре наторена почва, на която израстват сдъвкани несложни хрумвания. Професионалният историк основава теориите си дълго и постепенно - съмнява се в тях. Проверява ги. Съпоставя ги. Отхвърля ги. Не може да бъде и не е равносилен на бълващия фантастични догатки чалга историк. Порочен кръг - едва готови публицисти се ориентират към майсторите на чалгата, тъй като те им показват историята, каквато те я желаят, и във формата, която могат да възприемат. В съзнанието на редица хора, които имат вяра на медиите, чалга историци раздават оценки и присъди.
Патриоти ли са чалга историците? Според мен безспорно. Лошото е, че постоянно отхвърлят на другите правото да бъдат патриоти.
И какво е да си родолюбец и да си непатриот.
Патриотите славят България на три морета, България на Иван Асен II - непатриотите не скриват неприятния факт, че единствено няколко години след борбата при Клокотница България е единствено сянка от предходното господство.
Патриотите акцентират, че сме дали " на вси славяне книга да четат " - непатриотите срамежливо загатват, че и поляци, и чехи, и хървати, и словенци, и словаци по всякакви аргументи не са приели кирилицата, което напълно не им пречи да са " славяне ".
Патриотите тръбят освен че Кирил и Методий били българи, само че и надали не търсят родата им по кръвна и съребрена линия в Първото българско царство - непатриотите с стеснение споделят, че това надали има някакво изключително значение. Важното е, че България като страна освен подхваща делото им, само че го популяризира надалеч на север, на запад и на изток. Без нея то щеше да почине.
За доста от патриотите България е на българите. Кристално чисти, неомърсени от непозната кръв - непатриотите знаят, че няма кристално чисти нации в Европа. Най-малко на Балканите.
За патриотите другите, живеещи измежду нас, са надали не натрапници. Дошли са късно. Като завоеватели от време на време. Чуждо тяло са - непатриотите показват, че и българите, и славяните са пристигнали като завоеватели. А някои от тези, които патриотите гледат с съмнение, са живели по земите ни и преди тях.
За патриотите най-много " другите " са отговорни за фурия ни. Ту руснаците, ту американците, ту сърбите, ту гърците, ту турците, постоянно евреите. Световна антибългарска интрига тоест - непатриотите се учат от образеца на Левски и се замислят върху личните ни кривици.
Патриотите демонстрации вършат в деня на Ньойския кротичък контракт. Против неприятните " други ", осакатили отечеството ни - непатриотите напомнят, че и ние с неправилните решения на политиците сме отговорни за фурия си.
Патриотите хвърлят огън и жупел върху съседите ни, които с политиката си в Западните околности ги обезлюдили откъм българи - непатриотите подсещат, че в случай че се взрем в статистиката, ще забележим, че и оттук границата сме се обезлюдили не по-малко.
Патриотите не не помнят да се базират на спасяването на българските евреи - непатриотите се гордеят не по-малко от тях с това високохуманно дело. Но желаят и да се разкаем за ориста на евреите от Беломорска Тракия и Македония.
Патриотите преглеждат всичко, което споделят, а най-паче предишното ни, като своего рода " свещена крава ". Смърт за този, който ю посегне - непатриотите избират да мислим. Да не се вторачваме в предишното си като исихаст върху пъпа си. Да съпоставяме. Да бъркаме в преценките си, само че да не се отчайваме.
Патриотите проповядват монолитно единение - непатриотите имат вяра в инакомислието. По-лесно е да се изокаш, не да помислиш трезво. Но за какво тези, които не са съгласни, би трябвало да мълчат като ослицата на Валаам, а като проговорят - да ги гледат с недоумението на нейния собственик.
Ще ми се да имам вяра, че и патриотите, и непатриотите не желаят да загасне светликът на българското, светликът на паметта ни. Само че по какъв начин да го раздухваме. Къде е мярката? Щото, в случай че духнеш прекомерно мощно, ще потрепне, ще потрепне и ще ни обхване здрач.
Източник: Проф. Иван Илчев, в. " Сега "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ