Вапцаров е гранит, за червеи недостъпен
Петър Андасаров
Тъкмо бе постихнал неистовият ми яд от незаконното посягане към извисената с българско зарево лирика и към пресветлия облик на поета Никола Йонков Вапцаров от страна на духовния Юда Марин Георгиев и ето, че доживях да се убедя, че той си е останал червеят, който гризе ненаситно духовното му наличие. Като гръм от ясно небе пристигна изявлението му в уеб страницата на един вестник.
А преди този момент го стори и в откраднатия вестник " Литературен фронт " с измисленото ново название " Литературен конгрес ", и в предаване по малкия екран с Маргарита Михнева, в което направиха обезверен опит да омаскарят Никола Вапцаров, само че получиха пикантен отпор, думи на болежка и обети. Тогава място не можех да си намеря и се озовах там, дето млякото на майка си Елена Вапцаровата е засукал, и първи стъпки в поетическото творчество е направил, преди да тръгне към огромния живот и към признанието си от българи и хора по целия свят. По пътя си до Банско не ме напускаха мисли и размисли - все за него - за свръх сензитивния Никола, за жадните му очи, цялостни с блян и светлина, за тихата му поезия и вулканичната му лирика.
И отново се върнах към ония два негови стиха: " Разстрел и след разстрела червеи/това е толкова просто и разумно. " Тези думи съдържат една житейска причинност. Пренебрегвайки всевъзможен плач и боязън, той се изправи с растежа на своя Пирин пред пушките и пред " сватбарите " на женитбата му със гибелта. И съм сигурен, че в черния грак на изстрелите се е вплела поетичната му ария, стаена в голямата му душа. И бе обяснимо това - гибелта постоянно извиква визията за гроб и червеи, а банскалии и тогава, и през днешния ден не желаят да повярват, че костите му лежат в черната земя. За тях той е жив, щом го има Пирин и със звездите на банскалийското небе греят неговите очи. Затова го величаят все по този начин за песните и за подвига му. И кълнат съвсем до сълзи и проклинат на всеослушание всеки, който рови гроба му и протяга ръка на честният му живот, с цел да го очерни.
Да, в никакъв случай, но в никакъв случай банскалия няма да се отхвърли от поетичната своя икона - Никола Йонков Вапцаров. За разлика от анатемосания към този момент от тях Марин Георгиев, чието име в Банско никой не желае да чуе, а затваря уши и отминава със стиснати устни. И изведнъж - същият клюкар и " изобличител " на терориста Вапцаров, жертва на Българска комунистическа партия, ни изненада с нови линии към черния си портрет за него. Така и не се разбра обаче кой бе мотивът за това долнопробно изявление. Но аз си мисля, че индиректно се целеше да се удари личността на Мая Манолова (конкурентката за кметския трон на София) посредством името на Никола Николов Вапцаров, внук на брата на поета. Очерняйки го и отправяйки изострен укор за това, че той, издънка на комунистическата фамилия, оглавява инициативния комитет на Манолова. Известният с безогледни нападения към лесни пари и лесна популярност Марин Георгиев изрича гнусни думи за Вапцаровия жанр, който не бил толкоз чист, а пък Никола Йонков Вапцаров дължал своята популярност не на поезията си, а на неговата Българска комунистическа партия. След гибелта му, в годините на социализма, изключително в най-първите, същата Българска комунистическа партия, видите ли, издава укази на своето централно управление за наименованието на Варненското морско учебно заведение, на булеварди,площади; на учебни заведения, кораби, детски градини, институции с неговото име. И с кой ум същият интервюиран Марин Георгиев приканва надали не да се ревизира всичко и се реши за заличаването на неговото име на избрани места и обекти в цялата страна. Какъв смут! Бих попитал този отцеругател толкоз ли е продажна душицата му, няма ли капка възприятие за родова принадлежност към българското племе, с цел да ругае и приканва към нова гибел на името Никола Йонков Вапцаров? И що за стихотворец е самият той, щом протяга ръка с нечистоплътни ръце към светлия облик на недостижимия български и международен артист на индивида и на живота.
Защото Вапцаров е пример на идеален занаятчия на класическия, обичайния и в това време на свободния, на модерния стих. Поет, който знае своето място на тая земя и посвети целия си живот, своята извисена лирика на родината си и на човечеството. За да го признае освен България, а и светът. Но не и Марин Георгиев, съгласно който отново Българска комунистическа партия се намесва с посредничество, надали не със собствен декрет за интернационалната му премия от Световния съвет на мира. Боже мой, този подлудял човек не е с всичкия си! Та аз имах щастието да преживея най-вълнуващия ден от ученическото ми време през 1952 година, когато в гр. Разлог пристигнаха високи посетители. И пред почернелия от народ площад световноизвестният кубински стихотворец Николас Гилен извести на разлогчани, на всички българи и на света, че България има международен стихотворец, своя безконечна горделивост - Никола Йонков Вапцаров, комуто бе присъдена интернационалната премия за мир. И се поклони пред безсмъртието му на човек и стихотворец. А върху този ярък облик с дяволско старание продължава да нанася черните си линии безпомощният Марин Георгиев. Вече напълно се разбра - за лесни сребърници и още по-лесна (позорна) популярност. И с надеждицата бедна - да възкреси още веднъж името си посредством обезличаването на един заслужен българин от националния ни мавзолей - Никола Йонков Вапцаров. Не обичам грубостта и ще спра напиращите по цялата ми същина думи в изблик на вманиачен яд.
Времето върви нататък и рано или късно Видовден се доближава към нас. Той ще съди заслужено и всеки ще получи заслуженото. А аз бих приключил по този начин: Кучетата лаят, само че към този момент по-дрезгаво и по безшумно, а керванът си върви решително по своя плодороден път...
Тъкмо бе постихнал неистовият ми яд от незаконното посягане към извисената с българско зарево лирика и към пресветлия облик на поета Никола Йонков Вапцаров от страна на духовния Юда Марин Георгиев и ето, че доживях да се убедя, че той си е останал червеят, който гризе ненаситно духовното му наличие. Като гръм от ясно небе пристигна изявлението му в уеб страницата на един вестник.
А преди този момент го стори и в откраднатия вестник " Литературен фронт " с измисленото ново название " Литературен конгрес ", и в предаване по малкия екран с Маргарита Михнева, в което направиха обезверен опит да омаскарят Никола Вапцаров, само че получиха пикантен отпор, думи на болежка и обети. Тогава място не можех да си намеря и се озовах там, дето млякото на майка си Елена Вапцаровата е засукал, и първи стъпки в поетическото творчество е направил, преди да тръгне към огромния живот и към признанието си от българи и хора по целия свят. По пътя си до Банско не ме напускаха мисли и размисли - все за него - за свръх сензитивния Никола, за жадните му очи, цялостни с блян и светлина, за тихата му поезия и вулканичната му лирика.
И отново се върнах към ония два негови стиха: " Разстрел и след разстрела червеи/това е толкова просто и разумно. " Тези думи съдържат една житейска причинност. Пренебрегвайки всевъзможен плач и боязън, той се изправи с растежа на своя Пирин пред пушките и пред " сватбарите " на женитбата му със гибелта. И съм сигурен, че в черния грак на изстрелите се е вплела поетичната му ария, стаена в голямата му душа. И бе обяснимо това - гибелта постоянно извиква визията за гроб и червеи, а банскалии и тогава, и през днешния ден не желаят да повярват, че костите му лежат в черната земя. За тях той е жив, щом го има Пирин и със звездите на банскалийското небе греят неговите очи. Затова го величаят все по този начин за песните и за подвига му. И кълнат съвсем до сълзи и проклинат на всеослушание всеки, който рови гроба му и протяга ръка на честният му живот, с цел да го очерни.
Да, в никакъв случай, но в никакъв случай банскалия няма да се отхвърли от поетичната своя икона - Никола Йонков Вапцаров. За разлика от анатемосания към този момент от тях Марин Георгиев, чието име в Банско никой не желае да чуе, а затваря уши и отминава със стиснати устни. И изведнъж - същият клюкар и " изобличител " на терориста Вапцаров, жертва на Българска комунистическа партия, ни изненада с нови линии към черния си портрет за него. Така и не се разбра обаче кой бе мотивът за това долнопробно изявление. Но аз си мисля, че индиректно се целеше да се удари личността на Мая Манолова (конкурентката за кметския трон на София) посредством името на Никола Николов Вапцаров, внук на брата на поета. Очерняйки го и отправяйки изострен укор за това, че той, издънка на комунистическата фамилия, оглавява инициативния комитет на Манолова. Известният с безогледни нападения към лесни пари и лесна популярност Марин Георгиев изрича гнусни думи за Вапцаровия жанр, който не бил толкоз чист, а пък Никола Йонков Вапцаров дължал своята популярност не на поезията си, а на неговата Българска комунистическа партия. След гибелта му, в годините на социализма, изключително в най-първите, същата Българска комунистическа партия, видите ли, издава укази на своето централно управление за наименованието на Варненското морско учебно заведение, на булеварди,площади; на учебни заведения, кораби, детски градини, институции с неговото име. И с кой ум същият интервюиран Марин Георгиев приканва надали не да се ревизира всичко и се реши за заличаването на неговото име на избрани места и обекти в цялата страна. Какъв смут! Бих попитал този отцеругател толкоз ли е продажна душицата му, няма ли капка възприятие за родова принадлежност към българското племе, с цел да ругае и приканва към нова гибел на името Никола Йонков Вапцаров? И що за стихотворец е самият той, щом протяга ръка с нечистоплътни ръце към светлия облик на недостижимия български и международен артист на индивида и на живота.
Защото Вапцаров е пример на идеален занаятчия на класическия, обичайния и в това време на свободния, на модерния стих. Поет, който знае своето място на тая земя и посвети целия си живот, своята извисена лирика на родината си и на човечеството. За да го признае освен България, а и светът. Но не и Марин Георгиев, съгласно който отново Българска комунистическа партия се намесва с посредничество, надали не със собствен декрет за интернационалната му премия от Световния съвет на мира. Боже мой, този подлудял човек не е с всичкия си! Та аз имах щастието да преживея най-вълнуващия ден от ученическото ми време през 1952 година, когато в гр. Разлог пристигнаха високи посетители. И пред почернелия от народ площад световноизвестният кубински стихотворец Николас Гилен извести на разлогчани, на всички българи и на света, че България има международен стихотворец, своя безконечна горделивост - Никола Йонков Вапцаров, комуто бе присъдена интернационалната премия за мир. И се поклони пред безсмъртието му на човек и стихотворец. А върху този ярък облик с дяволско старание продължава да нанася черните си линии безпомощният Марин Георгиев. Вече напълно се разбра - за лесни сребърници и още по-лесна (позорна) популярност. И с надеждицата бедна - да възкреси още веднъж името си посредством обезличаването на един заслужен българин от националния ни мавзолей - Никола Йонков Вапцаров. Не обичам грубостта и ще спра напиращите по цялата ми същина думи в изблик на вманиачен яд.
Времето върви нататък и рано или късно Видовден се доближава към нас. Той ще съди заслужено и всеки ще получи заслуженото. А аз бих приключил по този начин: Кучетата лаят, само че към този момент по-дрезгаво и по безшумно, а керванът си върви решително по своя плодороден път...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ