Петър Александров е един от най-уважаваните чужденци в швейцарския футбол.

Петър Александров е един от най-уважаваните чужденци в швейцарския футбол. Двукратен голмайстор на шампионата. Веднъж избиран за легионер №1. Сега е треньор на нападателите на някогашния си клуб „ Аарау “.
На международното състезание върху сняг в Ароза за следващ път Александров бе в международния тим. Игра два финала – първо в шампионата на спонсорите, а по-късно и в огромното шоу.
След края Александров даде изявление за „ Труд “.

– Здравейте, господин Александров! Отново ви намираме в швейцарския курорт Ароза. Две втори места спечелихте, по какъв начин ви се видя шампионатът тази година?
– Мисля, че беше добър шампионат. За първи път моят тим се класира за финала с хубава игра. Тази година имахме добър състав, само че нямахме треньор. За страдание Уинтън Руфър, на който му искам по-бързо да оздравява, не можа да пристигна. Но въпреки всичко показахме качество. Мисля, че справедливо играхме на край. Малко не ни доближи, само че швейцарците бяха по-млади и по тази причина победиха.
– В шампионата на спонсорите заехте второ място, като водехте в резултата, а в шампионата за огромното международно състезание на сняг отново поведохте, само че не можахте да спечелите. Все отново удоволствието е преди всичко, нали?
– Разбира се! Удоволствието постоянно би трябвало да бъде преди всичко. Естествено във футбола се случват такива неща. Жалко за нас, само че гледаме положително на нещата.
– Знаем, че Уинтън Руфър е излязъл от интензивното поделение в Нова Зеландия, където получи инфаркт. Успя ли някой да се чуе с него?
– Организаторите са се чули с него. Той е поискал шампионатът да премине добре. Доколкото знам, Уинтън е в положително положение сега.
– Този шампионат се организира за девети път в Ароза, само че за първи път е чак толкоз снежен. Мислите ли, че това нещо може да се направи и в България, защото имаме доста положителни ски курорти?
– Защо не! Мисля, че освен в Ароза се организират такива шампионати. Ние също имаме положителни условия и можем да поканим да дойдат положителни футболисти. Като поканиш огромни звезди, хората идват да гледат.
– Вие бихте ли играл за България на такова международно състезание върху сняг?
– Разбира се! За България постоянно ще играя!
– Да се върнем към вашата работа – от новия сезон започнахте в някогашния ви клуб „ Аарау “. Как вървят нещата там?
– В началото не бяха добре. Аз започнах чак от 1 септември, когато тимът в шест мача не беше спечелил и точка. Сега нещата вървят малко по-добре. Надявам се и аз да съм оказал помощ за това. Все отново „ Аарау “ е моят обичан тим. Живея тук от толкоз години и проследявам всичко, което се случва. Сега получих тази опция и доста се веселя, че съумях да оказа помощ на отбора. Отново да се заприказва за „ Аарау “ като един добър клуб и уповавам се този напредък да продължава.
– Вие си треньор на нападателите в тима. Знаем, че два пъти сте бил голмайстор номер 1 в швейцарското състезание. На какво ги учите?
– Да вкарват голове! Когато пристигнах в тима, в шест мача бяхме вкарали две попадения. А в този момент в останалите 12 срещи имаме 29 гола. Мисля, че не е по никакъв начин малко. По принцип имаме добър тим, само че първоначално нещата не потеглиха добре. Като влезеш в такава отрицателна серпантина, всичко е против теб. Надявам се, че „ Аарау “ отново ще бъде там, където му е мястото.
– Като един от най-големите нападатели на България – кое е най-важното за един голмайстор? Да се научи да вкарва голове или просто да го има в кръвта си?
– Естествено, че би трябвало да го имаш в кръвта. Но и доста неща научаваш. Трябва да бъдеш в добра форма и да използваш това, което имаш като усет пред гола.
– Вече доста години сте треньор в Швейцария, даже бяхте отпред на „ Бил “, който по финансови аргументи не можа да продължи съществуването си. Имате ли упоритости да продължите като старши треньор?
– Не, нямам такива упоритости. Тогава по този начин станаха нещата, че треньорът получи по-добра оферта и отиде в тим от елита. Така аз поех отбора. Балансът ми не беше чак толкоз неприятен – две победи и две загуби. Но се усещам по-сигурен и по-добър като помощник-треньор. Просто това е моето мислене.
– Много ли е стресираща треньорската специалност?
– Треньорската специалност стана много ветровита освен за старши треньора, само че и за помощниците, и за безусловно всички. Преди години нямаше чак толкоз задължения, колкото в този момент. Сега имаш 24-часов ангажимент. Затова и толкоз постоянно се сменят треньорите.
– Защо към този момент швейцарските тимове не взимат българи?
– Да, за жалост в последните няколко години няма. За мен уважението на швейцарците е най-важното. Във всеки един от тимовете, в които съм играл, на никое място не съм оставил вратата затворена. Където и да отида, постоянно са ме посрещали с отворени прегръдки. За мен това е най-голямото благосъстояние. Виждате сами каква е организацията в Швейцария, каква хубост е, всичко си е на мястото. Надявам се и в България в миналото да стане по този начин.
– Следите българския футбол – към този момент не сме ли задоволително положителни даже за швейцарското състезание, което въпреки всичко не е измежду топ шампионатите на Европа?
– Щом нямаме футболисти тук, значи не сме. Все отново нямаме положителни футболисти и в другите шампионати. Преди години имахме много играчи в Бундеслигата, а Англия и в другите мощни шампионати, а в този момент нямаме. Надяваме се да се работи сполучливо и правилно в България, с цел да можем да изпратим футболисти в чужбина.
– Бяхте от хората, които станаха четвърти в света, Швейцария не е била на такова място повече от половин век. Защо в този момент Швейцария е победител в групата на Лигата на нациите и е в първата десетка на международната класация, където бяхме ние?
– Не е чак толкоз елементарно да се отговори на този въпрос. Но в последните години швейцарците станаха международни първенци за юноши, европейски първенци за юноши, което не е малко. Ние в последните години не сме имали такива триумфи. Националният тим се класира съвсем за всяко европейско и международно. Сега още веднъж завоюваха групата и ще играят с останалите три най-хубави тима в Европа. Работи се вярно, целеустремено и по тази причина имат триумфи. А по тази причина че в България нещата не вървят, може би си има други проблеми. Но аз виждам, че откогато Петьо Хубчев е треньор на националния тим, въпреки всичко има някакъв прогрес, има организация. Виждате, че и футболисти, и ръководители вървят в една посока. И това ми харесва.
– Ако по ваше време, когато беше футболист в България, някой наш тим се беше паднал с „ Йънг Бойс “, щеше да го одобри като шанс в жребия. Сега „ Йънг Бойс “ побеждава „ Ювентус “ в Шампионската лига – толкоз ли е огромна разликата към този момент?
– Както виждаме, в действителност е много огромна. Неслучайно преди имахме доста футболисти, които излизаха в чужбина, а в този момент – все по-малко. В момента има няколко положителни играчи, които се надявам по-скоро да отидат в чужбина и да показват България.
– Как ви се вижда българското състезание?
– Интересно е. Може квалитетът да не е чак толкоз добър във всички тимове, само че примерно откогато Балъков се върна в „ Етър “, тимът също е на по-предните места. От няколко години „ Лудогорец “ е на първа позиция и всички знаем за какво – там организацията е желязна. Естествено, чаках повече от „ Левски “ и от ЦСКА – да има по-голяма конкуренция. Но има забавни мачове, уповавам се по този начин и да продължи.
– Смятате ли, че някой всред „ Левски “ и ЦСКА би могъл да спре превъзходството на „ Лудогорец “ този сезон?
– Мисля, че този сезон няма да имат тази опция. „ Лудогорец “ е задоволително мощен за България. Малко съм отчаян от това, което показаха в Лига Европа. Мисля, че в тази група те и „ Байер “ (Леверкузен) трябваше да продължат напред, само че във футбола го има и това.
– Отпаднаха от швейцарски тим – „ Цюрих “.
– Да, а „ Цюрих “ не е чак на толкоз топ равнище съгласно мен. Познавам ги доста добре, до преди една година работех там. Все още настоявам, че „ Лудогорец “ е по-добър тим от „ Цюрих “.
– Какво би трябвало да създадат „ Левски “ и ЦСКА, с цел да стигнат равнището на „ Лудогорец “?
– Според мен „ Левски “ в последните 10 години няма купа, тъй като във всеки един интервал, било летен или зимен, сменя сред 8 и 10 играчи. В това състояние в никакъв случай не можеш да съставиш един тим, който да бъде боеспособен на „ Лудогорец “ или на който и да било различен. ЦСКА е малко по-добре съгласно мен, само че и там очевидно нещата куцат. „ Лудогорец “ взима единствено това, което му би трябвало. Те се укрепват, а „ Левски “ и ЦСКА сами си основават проблеми.
– ЦСКА мина по един доста бодлив път, който стигна до банкрут. Сега клубът се възроди с Гриша Ганчев, Христо Стоичков и Юлиян Инджов. „ Левски “ обаче значително е тръгнал по същия път. Мислите ли, че по този начин ще се получи?
– Надявам се „ Левски “ да не стигне до това състояние, в което беше ЦСКА. Все отново аз съм от Карлово и съм левскар от дете, макар че съм доста признателен на „ Славия “, който е тимът на сърцето ми. Все отново малко или доста жаля за „ Левски “. Надявам се нещата там да потръгнат. Но в случай че не престават по същия метод, мисля, че и в идващите 10 години, няма да го реализиран.
– Казахте, че „ Левски “ и „ Славия “ са двата тима на сърцето ви. Как изгледахте финала за купата на България?
– Такъв край рядко се гледа! Стадионът беше цялостен с левскари, в 90 % от мача играеше „ Левски “, само че най-после „ Славия “ победи. Все отново постоянно най-съществен е резултатът. Който вкара повече голове е победител. Това беше мач, който „ Левски “ в никакъв случай не трябваше да губи, само че пък беше огромен шанс за „ Славия “.
– За кого стискахте палци?
– За двата тима.
– Георги Петков приключи на второ място за Футболист на годината – заслужаваше ли той да взема премията?
– Това не е от моята компетентност. И тримата играчи, заели призовите места, заслужаваха.
– Не живеем ли прекомерно доста със спомените от американското лято от 1994 година?
– Ние нямаме други мемоари, това е неприятното. Ако имаме нещо по-добро, ще живеем с други мемоари. Надявам се в идващите години отново да се получи нещо, което малко да възроди България. Да се приказва освен за 1994 година, а и за по-късно. Да са живи и здрави всички мои съотборници от това потомство! И нека и новото потомство да ни настигне!
– Преди 10 години и половина Швейцария провежда едно прелестно европейско състезание взаимно с Австрия. Смятате ли, че това оказа помощ на швейцарския футбол да тръгне по-напред?
– И преди този момент Швейцария беше към този момент тръгнала напред, само че естествено, че това оказа помощ доста. Надявам се и ние да получим късмет.
– Сега аплайваме.
– Точно. Дано да ни дадат и на нас някакъв късмет. Да се надяваме, че оттова нататък нещата ще тръгнат по-добре.
– Смятате ли, че Балканите имаш късмет да получат европейско или международно състезание?
– Защо не? След като Полша и Украйна съумяха да провеждат едно европейско състезание, мисля че Балканите също могат.
– Казахте положителни думи за Петър Хубчев и за неговата работа в националния тим – мислите ли, че имаме шансове да се класираме за европейското състезание, което ще е невиждано в 13 страни и с доста повече участници?
– Групата ни е доста изравнена. В интерес на истината, като махнем Англия, който е основният любимец, даже и против Косово и Черна гора, с цел да победиш, би трябвало да си много по-добър. На днешно време към този момент няма слаби тимове. Затова във всеки един мач би трябвало да се раздаваш 100 %. Ще им притискам палци, както и до момента!
– Вече доста години сте треньор в Швейцария, може ли да ви забележим и в българския футбол по някакъв метод?
– Никога не се знае във футбола. Досега не съм имал някаква опция. Десет месеца бях помощник-треньор на Пламен Марков в националния тим. За мен беше едно огромно наслаждение и съм признателен, че имах тази опция. А към този момент оттук насетне какво ще бъде – да сме живи и здрави.