Виена – град за лично преживяване
Пет сутринта е, а летище София не спи даже по това време. Аз също съм безсънен от часове и нито септемврийските утринни мъгли, нито минорното въодушевление на чиновниците на летището не могат да повлияят на проектите ми за деня. Защото отивам във Виена. Отблизо тя е такава, каквато не можем да я опознаем от живописните картички – един безконечен и вселенски град, където историята подава ръка на съвремието, с цел да образува напълно нова динамичност на живота, неоткриваема на друго място по света. Динамика, съчетана с изкуството на стилната отмора и бавното живеене, която може да бъде доловена единствено посредством сетивата. Вероятно усетил невидимия пулс на виенския живот, Харуки Мураками също заключава посредством собствен персонаж, че „ На света няма различен град като Виена “. Нима са нужни повече детайлни описания по-късно красноречиво самопризнание? Вероятно е нужен единствено още един къс роман от първо лице, с цел да грабнете своя самолетен билет за австрийската столица след анулацията на защитните ограничения. Ето го и него!
В 7:30 самолетът се приземява на виенското летище. Всичко към този момент е музика. Творбите на Моцарт огласяват самолета още в първите минути от престоя ми. Отправям се към града с ясното схващане, че всяка моя стъпка, всяка постройка, която ще видя, ще бъде допир с необятната история и просвета на това място. Поглеждам към Дунава, а на брега, в непосредствена непосредственост до хотела, в който съм отседнал, се намира величествената обсерватория " Урания ", учредена през далечната 1910 година и възобновена през 1957 година след тежки опустошения по време на Втората международна война.
Следва и неизменимото посещаване на Пратера – добре познатото царство на детските фантазии. А също и средище на най-различни субкултури, които прекарват времето си в цялостен синхрон една с друга и по този начин основават атмосфера на прелестно раздвижване. Когато сте в Пратера, е целесъобразно да посетите и музея за восъчни фигури „ Мадам Тюсо “, където международните звезди ще стоят паралелно до вас. След возене на виенското колело и останалите въртележки (които не са за подценяване) разбирам, че Виена е най-екологичният европейски град със своите зелени площи в размер на 50% от цялата територия. И макар натоварения трафик въздухът в действителност е кристално чист.
Зеленината ме съпътства и в парк на име „ Дунав “, който се простира по крайбрежията на реката. Там се намира и едноименната кула, в която можете да се наслаждавате на невероятни ястия, до момента в който разглеждате града отвисоко в границите на няколко цялостни обиколки към оста на кулата. В случай че сте фенове на изисканата храна, можете да посетите и именитата сладкарница „ Сахер “ и да опитате истинската презентация на световноизвестната торта, съзерцавайки минувачите от прозорците на втория етаж на постройката. Сладкарницата е наоколо до една от най-важните здания за международното изкуство, а точно Виенската опера. В същия регион бутиците изобилстват, по тази причина не е допустимо да се приберете с празни ръце. Още по-малко пък с празни души.
Асоциация, които ни подухва името Виена, е и дворцовата хубост на града. Най-популярните дворци са Белведере, Шьонбрун (неправилно изговарян като Шонбрун) и Хофбург. В последния е живяло фамилията на Хабсбургите, както и самата принцеса Сиси. Там има повече от 2500 стаи, в които Европа е очаквала своята орис. Още по-пленителен е Шьонбрун, императорското седалище на Хабсбургите. Той е ситуиран в краен регион на града, защото в предишното местонахождението му е било в близко село. Зад двореца е и едноименният зоопарк, който е един от най-старите на континента. Той е заобиколен от обширни градини, като че ли излезли от приказка. В случай че се устремите към посещаване на замък или музей, отделете през целия ден за разходка. Една обиколка може да бъде с цената на дълго очакване на ред за влизане. Или е допустимо просто да останете толкоз впечатлени от експонатите в пространствата, че да пожелаете да отделите повече време на проучването на всеки от тях.
И защото Виена е град за персонално (или споделено) прекарване, разказът завършва дотук, без да има искания за каквато и да е пълнота. Единственото, което остава да извършите, с цел да потънете в неописуемата атмосфера, е да разгледате галерията по-долу. И несъмнено, да очаквате фантазиите ви още веднъж да се понесат на крилата на аероплан, когато рецесията отмине.
На опера във Виена - в този момент всичко е допустимо!
В 7:30 самолетът се приземява на виенското летище. Всичко към този момент е музика. Творбите на Моцарт огласяват самолета още в първите минути от престоя ми. Отправям се към града с ясното схващане, че всяка моя стъпка, всяка постройка, която ще видя, ще бъде допир с необятната история и просвета на това място. Поглеждам към Дунава, а на брега, в непосредствена непосредственост до хотела, в който съм отседнал, се намира величествената обсерватория " Урания ", учредена през далечната 1910 година и възобновена през 1957 година след тежки опустошения по време на Втората международна война.
Следва и неизменимото посещаване на Пратера – добре познатото царство на детските фантазии. А също и средище на най-различни субкултури, които прекарват времето си в цялостен синхрон една с друга и по този начин основават атмосфера на прелестно раздвижване. Когато сте в Пратера, е целесъобразно да посетите и музея за восъчни фигури „ Мадам Тюсо “, където международните звезди ще стоят паралелно до вас. След возене на виенското колело и останалите въртележки (които не са за подценяване) разбирам, че Виена е най-екологичният европейски град със своите зелени площи в размер на 50% от цялата територия. И макар натоварения трафик въздухът в действителност е кристално чист.
Зеленината ме съпътства и в парк на име „ Дунав “, който се простира по крайбрежията на реката. Там се намира и едноименната кула, в която можете да се наслаждавате на невероятни ястия, до момента в който разглеждате града отвисоко в границите на няколко цялостни обиколки към оста на кулата. В случай че сте фенове на изисканата храна, можете да посетите и именитата сладкарница „ Сахер “ и да опитате истинската презентация на световноизвестната торта, съзерцавайки минувачите от прозорците на втория етаж на постройката. Сладкарницата е наоколо до една от най-важните здания за международното изкуство, а точно Виенската опера. В същия регион бутиците изобилстват, по тази причина не е допустимо да се приберете с празни ръце. Още по-малко пък с празни души.
Асоциация, които ни подухва името Виена, е и дворцовата хубост на града. Най-популярните дворци са Белведере, Шьонбрун (неправилно изговарян като Шонбрун) и Хофбург. В последния е живяло фамилията на Хабсбургите, както и самата принцеса Сиси. Там има повече от 2500 стаи, в които Европа е очаквала своята орис. Още по-пленителен е Шьонбрун, императорското седалище на Хабсбургите. Той е ситуиран в краен регион на града, защото в предишното местонахождението му е било в близко село. Зад двореца е и едноименният зоопарк, който е един от най-старите на континента. Той е заобиколен от обширни градини, като че ли излезли от приказка. В случай че се устремите към посещаване на замък или музей, отделете през целия ден за разходка. Една обиколка може да бъде с цената на дълго очакване на ред за влизане. Или е допустимо просто да останете толкоз впечатлени от експонатите в пространствата, че да пожелаете да отделите повече време на проучването на всеки от тях.
И защото Виена е град за персонално (или споделено) прекарване, разказът завършва дотук, без да има искания за каквато и да е пълнота. Единственото, което остава да извършите, с цел да потънете в неописуемата атмосфера, е да разгледате галерията по-долу. И несъмнено, да очаквате фантазиите ви още веднъж да се понесат на крилата на аероплан, когато рецесията отмине.
На опера във Виена - в този момент всичко е допустимо!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ