Пет от седемте европейски региона с най-нисък жизнен стандарт са

Пет от седемте европейски района с най-нисък витален стандарт са български, сочи Евростат

През 2017 година районният БВП (БВП) на човек от популацията, изразен в стандарти на покупателната дарба, варира от едвам 31% от междинния за Европейския съюз в Северозападния регион на България до 628% във района Вътрешен Лондон-запад в Обединеното кралство, демонстрират най-нови данни на Европейската статистика, представени от БНР. Цели пет от седемте европейски района с най-нисък витален стандарт се намират в България, регистрира Евростат.

Водещи от всичките 281 европейски района съгласно икономическата активност, отразена в покупателната дарба на популацията през 2017-а година, са Вътрешен Лондон-запад в Обединеното кралство (626% от средноевропейския БВП), Люксембург (253%), Южна Ирландия (220%), района Хамбург в Германия (202%), района на Брюксел в Белгия (196%), Източна и Централна Ирландия (189%) и района на Прага в Чешката република (187%).
В 21 европейски района Брутният вътрешен продукт на глава от популацията през 2017-а година е бил с 50 или повече процентни пункта над междинното равнище за Европейски Съюз: пет района в Германия, два в Република Ирландия, в Нидерландия и във Англия и по един в Белгия, Чешката република, Дания, Франция, Словакия, Полша, Швеция и в Люксембург, като популацията на тези 21 района е 52,3 милиона.

На другия полюс са 20 европейски района, в които Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е бил през 2017-а година под 50% от средноевропейския, като в тази отрицателна ранглиста цели пет района са от България (при това измежду седемте области с най-нисък витален стандарт), по четири от Гърция и от Унгария, три от Полша и по два от Франция от Румъния. Населението на тези 20 най-бедни европейски райони е 22,9 милиона.

Северозападния регион на България е районът през 2017-а година с най-нисък витален стандарт, равняващ се на едвам 31% от средноевропейския, следван от различен български район - Южен-централен (с 34%) и френския Майот (също с 34%). Следват българския Североизточен район (с Брутният вътрешен продукт на глава от население, равняващ се на 39% от междинния за ЕС), румънския Североизточен район (също с 39%), българския Югозападен район (с Брутният вътрешен продукт на глава от население, равняващ се на 39% от средноевропейския) и българския Югоизточен район (с 43%).

Евростат отбелязва, че в някои райони стойностите на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията биха могли доста да се въздействат от потоците всекидневно мигрираща работна мощ. Нетните миграционни потоци от всекидневно приходяща работна мощ в тези райони усилва продукцията до ниво, което не може да бъде достигнато от локалното интензивно население в дадения район.

В Северозападния регион на България Брутният вътрешен продукт на глава от популацията за 2017-а е бил едвам 4600 евро и в размер общо на 3,486 милиарда евро, или 6,7% от националния Брутният вътрешен продукт. В същото време в Югозападния район на България Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е бил 11 700 евро и в общ размер от 24,742 милиарда евро, или цели 47,9% от националния Брутният вътрешен продукт.