Папата към младежите: Бунтувайте се срещу културата на краткотрайното
Песни и молебствия белязаха, измежду празнична атмосфера, срещата на папа Франциск с младежите на стадион „ Локомотива “ в Кошице. Думите на папата, слушани от 20 хиляди души, се запечатаха в очите, изпълнени с вяра и насочени към бъдещето. „ Нужни са обич и подвиг, с цел да се вършат велики неща в живота ", сподели папата, като отговори на въпроси и организира диалог за християнския живот и за положителния живот. И акцентира, че през днешния ден „ същинската гражданска война е да се бунтуваме против културата на краткотрайното “, написа Vatican News.
Примерът за младите е този на блажена Анна Колесарова, словашката „ Света Мария Горети “: тази по този начин дълго чакана среща бе обвързвана с нейната фигура.
На Петър и Зука, папа Франциск сподели, че „ любовта е най-голямата фантазия в живота, само че тя не е евтина фантазия “, нито е „ фантазия, лесна за пояснение “, нужни са „ нови очи, които да не се оставят да бъдат излъгани от привидното”, и „ любовта не би трябвало да се банализира, тъй като любовта не е единствено страст и чувство”, нито е „ да имаш всичко и веднага”. Папата означи, че „ любовта не дава отговор на логиката на еднократната приложимост. Любовта е честност, подарък, отговорност ".
Папа Франциск удостовери, че „ същинската автентичност през днешния ден, същинската гражданска война е да се бунтуваш против културата на краткотрайното, да отидеш оттатък инстинкта и оттатък момента, да обичаш за цялостен живот и с цялото създание “.
Папата означи, че „ с цел да бъде животът незабравим, са нужни обич и подвиг “ и това точно се намира в Разпятието, което свидетелства за „ безгранична обич и храброст, да отдадеш живота си до дъно, без половинчати ограничения “. Но това е и историята на блажена Анна, която „ ни споделя да се стремим към високи цели “.
Папа Франциск насърчи „ да не оставяме дните на живота да минават като епизоди
от теленовела “ и подсети на младежите да не имат вяра на специфични резултати, когато мечтаят за обич. „ Всеки един, означи папата, е подарък и може да направи от живота си подарък. Други, обществото, бедните, ви очакват”.
Папата прикани да мечтаем за „ хубост, която отива оттатък привидното, оттатък стилните трендове “, само че на първо място да мечтаем „ без боязън да създадем семейство, да създадем и възпитаме деца, да прекараме живот, споделяйки всичко с различен човек, без да се срамим от слабостите си, тъй като го има него или я има нея, които ги одобряват и обичат, които ви обичат тъкмо такива, каквито сте. Това е любовта. Да се обича другият подобен, какъвто е “. „ Не слушайте тези, които ви приказват за фантазии и вместо това ви продават илюзии: те са манипулатори на благополучие. Ние сме основани за по-голяма наслада: всеки от нас е единствен и е пристигнал на света, с цел да се усеща обичан в своята уникалност и с цел да обича другите по този начин, както никой не може да направи на негово място”.
Всеки е единствен в очите на Бог, означи още папата. „ Не се оставяйте да бъдете „ уеднаквени “, ние не сме серийно произвеждане, ние сме единствени и свободни и сме пристигнали на света, с цел да живеем с Божията обич, да прегърнем смелите избори, с цел да се впуснем в прелестния риск да обичаме ".
Папата още веднъж прикани да посещаваме нашите баби и дядовци, тъй като „ съществува заплаха да растем изкоренени, тъй като сме склонни да тичаме, да вършим всичко небрежно “, дотам, че хората, които виждаме на екрана, стават „ по-близки от лицата, които са ни основали ".
Папата уточни, че през днешния ден „ има доста разрушителни сили, доста хора, които упрекват всички и всичко, усилватели на негативизма, експерти в недоволствата. Не ги слушайте, тъй като недоволствата и скептицизмът не са християнски, Господ ненавижда тъгата и самосъжалението. Ние сме основани, с цел да вдигнем взор към небето, към другите, към обществото”.
Папа Франциск сподели, че изповедта е „ непогрешимия способ, с цел да се надигнем “, там, където в центъра не са греховете, а „ отца, който прости всички грехове “.
Затова Франциск посъветва след всяка изповед „ да мислим известно време за прошката, която сме получили “, запазвайки „ оня мир в сърцето “, като не го оставяме да ни бъде откраднат и го помним при всяка изповед.
Затова папата се обърна и към свещениците да бъдат „ милостиви “ и „ в никакъв случай любопитни, в никакъв случай изтезатели, а братя, които подаряват прошката на Отца, които съпровождат в тази прегръдка на Отца “.
„ Бог се радва, когато ни прости “, подсети папата, не вижда в нас „ грешниците, които да бъдат етикетирани “, нито „ сбъркани хора “, а „ обичани рожби, може би засегнати “ и по тази причина нуждаещи се от „ съчувствие и деликатност “.
Петър и Ленка помолиха папата да „ насърчи младежите да не се опасяват да прегърнат кръста “. Папата обича глаголът „ прегръщам “, тъй като „ оказва помощ за превъзмогване на страха “ и по тази причина насърчи да се оставим да бъдем прегърнати от Исус, „ тъй като когато прегръщаме Исус, ние още веднъж прегръщаме вярата “.
В умозаключение папа Франциск сподели: „ Кръстът не може да се прегърне сам; болката не избавя никого. Любовта е тази, която трансформира болката. Затова кръстът се прегръща с Исус, в никакъв случай сами! Ако прегърнем Исус, насладата се възражда. И насладата от Исус, в болката, се трансформира в мир”.
Примерът за младите е този на блажена Анна Колесарова, словашката „ Света Мария Горети “: тази по този начин дълго чакана среща бе обвързвана с нейната фигура.
На Петър и Зука, папа Франциск сподели, че „ любовта е най-голямата фантазия в живота, само че тя не е евтина фантазия “, нито е „ фантазия, лесна за пояснение “, нужни са „ нови очи, които да не се оставят да бъдат излъгани от привидното”, и „ любовта не би трябвало да се банализира, тъй като любовта не е единствено страст и чувство”, нито е „ да имаш всичко и веднага”. Папата означи, че „ любовта не дава отговор на логиката на еднократната приложимост. Любовта е честност, подарък, отговорност ".
Папа Франциск удостовери, че „ същинската автентичност през днешния ден, същинската гражданска война е да се бунтуваш против културата на краткотрайното, да отидеш оттатък инстинкта и оттатък момента, да обичаш за цялостен живот и с цялото създание “.
Папата означи, че „ с цел да бъде животът незабравим, са нужни обич и подвиг “ и това точно се намира в Разпятието, което свидетелства за „ безгранична обич и храброст, да отдадеш живота си до дъно, без половинчати ограничения “. Но това е и историята на блажена Анна, която „ ни споделя да се стремим към високи цели “.
Папа Франциск насърчи „ да не оставяме дните на живота да минават като епизоди
от теленовела “ и подсети на младежите да не имат вяра на специфични резултати, когато мечтаят за обич. „ Всеки един, означи папата, е подарък и може да направи от живота си подарък. Други, обществото, бедните, ви очакват”.
Папата прикани да мечтаем за „ хубост, която отива оттатък привидното, оттатък стилните трендове “, само че на първо място да мечтаем „ без боязън да създадем семейство, да създадем и възпитаме деца, да прекараме живот, споделяйки всичко с различен човек, без да се срамим от слабостите си, тъй като го има него или я има нея, които ги одобряват и обичат, които ви обичат тъкмо такива, каквито сте. Това е любовта. Да се обича другият подобен, какъвто е “. „ Не слушайте тези, които ви приказват за фантазии и вместо това ви продават илюзии: те са манипулатори на благополучие. Ние сме основани за по-голяма наслада: всеки от нас е единствен и е пристигнал на света, с цел да се усеща обичан в своята уникалност и с цел да обича другите по този начин, както никой не може да направи на негово място”.
Всеки е единствен в очите на Бог, означи още папата. „ Не се оставяйте да бъдете „ уеднаквени “, ние не сме серийно произвеждане, ние сме единствени и свободни и сме пристигнали на света, с цел да живеем с Божията обич, да прегърнем смелите избори, с цел да се впуснем в прелестния риск да обичаме ".
Папата още веднъж прикани да посещаваме нашите баби и дядовци, тъй като „ съществува заплаха да растем изкоренени, тъй като сме склонни да тичаме, да вършим всичко небрежно “, дотам, че хората, които виждаме на екрана, стават „ по-близки от лицата, които са ни основали ".
Папата уточни, че през днешния ден „ има доста разрушителни сили, доста хора, които упрекват всички и всичко, усилватели на негативизма, експерти в недоволствата. Не ги слушайте, тъй като недоволствата и скептицизмът не са християнски, Господ ненавижда тъгата и самосъжалението. Ние сме основани, с цел да вдигнем взор към небето, към другите, към обществото”.
Папа Франциск сподели, че изповедта е „ непогрешимия способ, с цел да се надигнем “, там, където в центъра не са греховете, а „ отца, който прости всички грехове “.
Затова Франциск посъветва след всяка изповед „ да мислим известно време за прошката, която сме получили “, запазвайки „ оня мир в сърцето “, като не го оставяме да ни бъде откраднат и го помним при всяка изповед.
Затова папата се обърна и към свещениците да бъдат „ милостиви “ и „ в никакъв случай любопитни, в никакъв случай изтезатели, а братя, които подаряват прошката на Отца, които съпровождат в тази прегръдка на Отца “.
„ Бог се радва, когато ни прости “, подсети папата, не вижда в нас „ грешниците, които да бъдат етикетирани “, нито „ сбъркани хора “, а „ обичани рожби, може би засегнати “ и по тази причина нуждаещи се от „ съчувствие и деликатност “.
Петър и Ленка помолиха папата да „ насърчи младежите да не се опасяват да прегърнат кръста “. Папата обича глаголът „ прегръщам “, тъй като „ оказва помощ за превъзмогване на страха “ и по тази причина насърчи да се оставим да бъдем прегърнати от Исус, „ тъй като когато прегръщаме Исус, ние още веднъж прегръщаме вярата “.
В умозаключение папа Франциск сподели: „ Кръстът не може да се прегърне сам; болката не избавя никого. Любовта е тази, която трансформира болката. Затова кръстът се прегръща с Исус, в никакъв случай сами! Ако прегърнем Исус, насладата се възражда. И насладата от Исус, в болката, се трансформира в мир”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ