Песимистичен covid-сценарий заложен в актуализацията на бюджета
Песимистичен сюжет, съгласно който до края на годината България ще бъде най-малко 2 месеца още веднъж в алената зона по разпространяване на Коронавирус е заложен в актуализацията на бюджета. Това разгласи служебният министър на финансите Асен Василев, който показа през днешния ден на публично чуване новия вид на бюджета на страната. Този отрицателен сюжет допуска повече стопански помощи за бизнеса и разноски за опазването на здравето. " Ако нова вълна от Коронавирус вълна не се случи - огромна част от харчовете за тези браншове няма да се случат ", добави Василев.
Въпреки рецесията, упованията са приходите в бюджета да набъбнат с 12% на годишна база заради усъвършенствана събираемост от Национална агенция за приходите и Митниците. Така бюджетният недостиг тази година ще бъде по-малък от авансово планувания, макар че страната ще изхарчи с 1,8 милиарда лева повече за обществени разноски, за бизнеса, за опазване на здравето и други. Консултациите с парламентарните партии към този момент са почнали, заяви още той.
Очакванията са растежът на приходите да бъде доста по-голям от растежа на разноските на страната. Вместо 47,6 милиарда лева страната ще събере 49,7 милиарда лева, а вместо да изхарчи 52,5 милиарда лева, тя ще изхарчи 54,3 милиарда лева
Заложеният недостиг е 3,6% от Брутният вътрешен продукт (вместо 3,9% по предварителния план) и няма да се наложи взимане на в допълнение дълг, добави Василев.
Допълнителните доходи от 2 милиарда лева идват главно от усъвършенствана с 1,3 милиарда лева събираемост на налозите.
" При предстояща инфлация от 3% и растеж на Брутният вътрешен продукт от 3% ще се осъществят 12% повече доходи спрямо 2020 година поради усъвършенствана успеваемост на Национална агенция за приходите и Митниците ", заключи Василев. Превишението по приходите над предвавителния проект се чака да е следното - по корпоративни налог 220 млн. лева, по приходите на физически лица 256 млн. лева, по Данък добавена стойност 848 млн. лева и 424 млн. лева по Плана за възобновяване и резистентност.
Според актуализацията разноските ще бъдат увеличени с 575 млн. лева за обществени разноски, 430 млн. лева. за бизнеса, 335 млн. лева. за опазване на здравето, планувани са разноски за избори 133 млн. лева в два тура плюс спомагателни бюлетини, в случай че се наложи, както и в допълнение 103 млн. лева по-голяма вноска за Европейски Съюз заради брекзит.
Детайлно при обществените разноски – 353 млн. лева повече отиват за актуализация на пенсиите . Новото е включване на надбавка за всички пенсионери, които получават пари под линията на беднотия, която е 369 лева за тази година
„ Ефектът, е че 43% са под линията на беднотия, а с плануванаъа актуализация този % ще стане нула, което до колкото знам се случва за първи път за последните 30 години “, сподели Василев.
„ Водени бяхме от претекста да запазим прихода на българските пенсионери и да възстановим справедливостта в системата. Новата форма на поддръжка е за пенсионери, които нямат други приходи с изключение на пенсия и са под линията на бедността (369 лева до края на 2021 година, 413 лева за 2022 година и 460 лева до 2024 г.). Става въпрос за хора над 65 година с добито право на пенсия – 416 хиляди лица. Годишно 217 млн. лева за тази година “, разяснява Иван Кръстев, зам.-министър на общественото министерство.
Предвижда се смяна на тежестта на стажа от 1,2 на 1,35, увеличение на минималната и оптималната, както и на обществената пенсия за напреднала възраст и една обществена помощ. Общият размер на нарастванията и е 242 млн. лева и от тях 72 млн. лева за главно перо – механизмът за персонална помощ. Прогнозните разноски за енергийни помощи са 85 млн. лева За родители, които отглеждат дребни деца са заложени 30 млн. лева
„ Предвиден е спомагателен разход за Министерство на регионалното развитие от 100 млн. лева персонално съгласно мен поради закононарушения “, добави Василев. От утвърден бюджет от 382 млн. лева за това министерство в Бюджет 2021 година ведомството е упълномощило активност за 1,6 милиарда лева за тази година и за 1,3 милиарда лева за следващата година, макар че няма утвърден бюджет за 2022 година Голяма част от разноските са лимитирани, като сега контракт по контракт се договаря за канселирането им.
Увеличава се и бюджетът на КЕВР поради разноски за изгубени каузи в размер на 16 млн. лева „ Разходите за изгубени каузи би трябвало да се вземат от бюджета на правосъдната власт или на прокуратурата – според от това кой е изгубил делото “, добави още Василев.
Въпреки рецесията, упованията са приходите в бюджета да набъбнат с 12% на годишна база заради усъвършенствана събираемост от Национална агенция за приходите и Митниците. Така бюджетният недостиг тази година ще бъде по-малък от авансово планувания, макар че страната ще изхарчи с 1,8 милиарда лева повече за обществени разноски, за бизнеса, за опазване на здравето и други. Консултациите с парламентарните партии към този момент са почнали, заяви още той.
Очакванията са растежът на приходите да бъде доста по-голям от растежа на разноските на страната. Вместо 47,6 милиарда лева страната ще събере 49,7 милиарда лева, а вместо да изхарчи 52,5 милиарда лева, тя ще изхарчи 54,3 милиарда лева
Заложеният недостиг е 3,6% от Брутният вътрешен продукт (вместо 3,9% по предварителния план) и няма да се наложи взимане на в допълнение дълг, добави Василев.
Допълнителните доходи от 2 милиарда лева идват главно от усъвършенствана с 1,3 милиарда лева събираемост на налозите.
" При предстояща инфлация от 3% и растеж на Брутният вътрешен продукт от 3% ще се осъществят 12% повече доходи спрямо 2020 година поради усъвършенствана успеваемост на Национална агенция за приходите и Митниците ", заключи Василев. Превишението по приходите над предвавителния проект се чака да е следното - по корпоративни налог 220 млн. лева, по приходите на физически лица 256 млн. лева, по Данък добавена стойност 848 млн. лева и 424 млн. лева по Плана за възобновяване и резистентност.
Според актуализацията разноските ще бъдат увеличени с 575 млн. лева за обществени разноски, 430 млн. лева. за бизнеса, 335 млн. лева. за опазване на здравето, планувани са разноски за избори 133 млн. лева в два тура плюс спомагателни бюлетини, в случай че се наложи, както и в допълнение 103 млн. лева по-голяма вноска за Европейски Съюз заради брекзит.
Детайлно при обществените разноски – 353 млн. лева повече отиват за актуализация на пенсиите . Новото е включване на надбавка за всички пенсионери, които получават пари под линията на беднотия, която е 369 лева за тази година
„ Ефектът, е че 43% са под линията на беднотия, а с плануванаъа актуализация този % ще стане нула, което до колкото знам се случва за първи път за последните 30 години “, сподели Василев.
„ Водени бяхме от претекста да запазим прихода на българските пенсионери и да възстановим справедливостта в системата. Новата форма на поддръжка е за пенсионери, които нямат други приходи с изключение на пенсия и са под линията на бедността (369 лева до края на 2021 година, 413 лева за 2022 година и 460 лева до 2024 г.). Става въпрос за хора над 65 година с добито право на пенсия – 416 хиляди лица. Годишно 217 млн. лева за тази година “, разяснява Иван Кръстев, зам.-министър на общественото министерство.
Предвижда се смяна на тежестта на стажа от 1,2 на 1,35, увеличение на минималната и оптималната, както и на обществената пенсия за напреднала възраст и една обществена помощ. Общият размер на нарастванията и е 242 млн. лева и от тях 72 млн. лева за главно перо – механизмът за персонална помощ. Прогнозните разноски за енергийни помощи са 85 млн. лева За родители, които отглеждат дребни деца са заложени 30 млн. лева
„ Предвиден е спомагателен разход за Министерство на регионалното развитие от 100 млн. лева персонално съгласно мен поради закононарушения “, добави Василев. От утвърден бюджет от 382 млн. лева за това министерство в Бюджет 2021 година ведомството е упълномощило активност за 1,6 милиарда лева за тази година и за 1,3 милиарда лева за следващата година, макар че няма утвърден бюджет за 2022 година Голяма част от разноските са лимитирани, като сега контракт по контракт се договаря за канселирането им.
Увеличава се и бюджетът на КЕВР поради разноски за изгубени каузи в размер на 16 млн. лева „ Разходите за изгубени каузи би трябвало да се вземат от бюджета на правосъдната власт или на прокуратурата – според от това кой е изгубил делото “, добави още Василев.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ