Пещерата на Свети Иван Рилски се намира малко над една

Пещерата на Свети Иван Рилски се намира малко над една от най-красивите християнски светини – Рилският манастир

Трудно се стига до пещерата на Свети Иван Рилски. До нея се върви по добре утъпкана тясна пътека. Самата пещера не е тъкмо пещера, а по-скоро процеп сред две скали. Святото място е там от към 1000 и повече години – последното място, от което Иван Рилски е отправял молебствия към Бога за здраве, благополучие и изцерение на хората в потребност.

През който и сезон да посетите пещерата, погледната малко преди да стигнете тесните стълби, ще останете с усещането, че в близост е навалял сняг. Не, това не са снежинки! Около пещерата на Свети Иван Рилски целогодишно има разпръснати дребни хартийки, на които хората оставят своето обръщение до Светеца за здраве. Листчетата съдържат молби и признателност. Те са част от нечия болка… Последвате ли хартиената следа, ще стигнете и до пещерата.

Иван Рилски е един от най-тачените и обичани български светци. Може би толкоз свят, колкото монахът Паисий, написал историята славянобългарска. Други истории е писал светецът, и по тази причина е останал в сърцата на хилядите поклонници, които и през днешния ден идват, с цел да му се поклонят и да му отдадат респект.

Край пещерата може да видите всевъзможни хора, само че най-често дами. Те са тук, с цел да се помолят за здравето на детето си или за изцелението на обичан човек… Идват хора, заболели от рак, преди да се подложат на химиотерапия, с цел да вземат със себе си част от силата на това свято място. Идват дами, които години наред са се опитвали да забременеят, и макар разочарованията не са изгубили религия, към момента имат вяра и се уповават на любовта към живота!

Пещерата се осветява единствено от пламъчетата на свешите, които вярващите палят

Горният излаз на пещерата съставлява пролука, през която може да мине единствено човек, които е задоволително правоверен. Такова е поверието. Камъните са гладки и много протъркани от хилядите тела, които са минали през тях…

Под пещерата има дребен, хубав параклис, а малко по-надолу е лечебният извор. И край него има лисчета, а хората стопират, с цел да измият лице и да отпият от водата. Над аязмото, покрай параклиса има канара, която е идната спирка на вярващите, пристигнали да се поклонят на светеца. На тази канара е седял Иван Рилски, и е отправял молитвите си към Бога. Годините, преди да си отиде от този свят, Иван Рилски прекарва точно в тази пещера. Малко по-късно светецът се явил в съня на един монах-последовател, и костите му били изроени и положени в Рилския манастир.

„ Смиреномъдрият Иван отпътува, тъй като се боеше от човешката популярност, а се стремеше само към Божествената, сладко си пееше: „ А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога разпоредих упованията си! “, написа Патриарх Евтимий.

Инфо: lekuva