Светла Иванова спряла да пее след смъртта на баща си
Песента й " Любов и кафе " е измежду обичаните саундтраци на събуждането ни. И до през днешния ден не се е появил по-смел български реализатор, който да дръзне да прекрои класика като " Обичам те до тук " на ФСБ в денс хаус аранжимент. През последните години обаче Светла Иванова смени музикалните клубове със студиата по йога, където продължава да лекува духа на публиката си като инструктор. Желанието й да оказва помощ и да прави света към себе си по-добър, привлекателен и прелестен за живеене, я накара да се включи и в българското издание на Race for the Cure – най-голямото благотворително спортно събитие за дами с рак на гърдата в Европа. На 29 септември в Южен парк София Светла ще бяга дружно с представители на 20 столици от Стария континент, измежду които Рим, Брюксел, Загреб и Атина. Сред искащите да честват живота с 5 км тичане и 2 км вървене са куп български актьори, измежду които Есил Дюран, Нели Рангелова, Свилен Ноев от „ Остава “, Ерсин Мустафов и Ташо Колев от Jeremy?, маратонецът Краси Георгиев. Защо Светла Иванова реши да прегърне идеята на Race for the Cure и какво друго я въодушевява и я кара да вижда положителното в розово? Певицата споделя за „ Стандарт “ от първо лице.
Подкрепям Race for the Cure, защото животът е най-ценното ни владеене. Да го честваме всеки ден, само че и да знаем, че можем да го изгубим поради небрежност - а това случи ли се, не се ли грижим в точния момент за себе си, всички останали притежания и гении са без стойност за нас.
Като човек с отговорност освен към себе си, а и към здравето на околните ми и хората, които посещават йога практиките ми, се веселя, че мога да допринеса за популяризирането на идеята в поддръжка на дами с рак на гърдата. Ще се включа и преди самия маратон като йога-инструктор, с цел да показвам на всички по какъв начин могат да приготвят тялото си за маратона с подобаващи извършения за дишане и за загряване взаимствани от системата йога – още един метод да се грижим за здравето си.
Приемам концепцията на Race for the Cure за своя, тъй като татко ми умря от рак. За страдание, не мога да ви опиша за интервала на адаптирането му, тъй като нямаше. Точно поради късната диагноза.
Загубих го преди повече от 10 години
Едва беше навършил 60. После и майка ми. Те не обичаха да вървят на прегледи. Трябваше да ги карам надали не на мощ. Когато са се страхували за рак при татко ми, решили да ми спестят подозрението си, тъй като съм била бременна за първи път. Щом родих, ми споделиха. Преместих го в болница в София. Успя да види единствено първия си внук на към месец след раждането му. В болничното заведение му направиха проучвания и признаха, че е прекомерно късно за интервенция. Все отново я насрочиха след няколко дни, само че не устоя до нея… Това е и една от аргументите да спра да се занимавам с музика за избран интервал от време, макар че в нея и писането намирах израз на страстите ми и отчасти разтуха.
Философия на оцеляването
Вярвам, че отрицателните страсти разболяват, тъй като унищожават имунната ни система и тя не може да се бори, да се пази. Когато съпротивителните ни сили намалеят и се предадат на напрежението, сме в заплаха. Има проучвания, които демонстрират, че доста дами развиват рак на гърдата след тежък бракоразвод или друга загуба. Затова е значимо да се научим да владеем страстите си, да се научим да се освобождаваме от отрицателните, да релаксираме и отделяме време за себе си, да сме спокойни. Моят метод е медитацията и релаксацията, който става метод за справяне със напрежението и на милиони хора по света.
Винаги намирам време да пиша. Това е още един метод за справяне със напрежението - да върша нещата, които обичам. Пиша трета детска брошура, в която йога упражненията ще са по буквите на писмеността съчетани с песнички. Правя и трети детски албум с песнички за оживление и разпределяне.
Дъщеря ми е най-младият публицист у нас
Стела е нашето независимо момиченце, само че от ден на ден виждам себе си в нея. Обича всичко, което и аз - да чете, да написа, да рисува, да върви на йога, да пее, да свири - сега върви на уроци по флейта, въобще нещо да твори. Тя публично е най-младият публицист у нас - издаде първата си брошура „ Животът на едно неизмеримо прасенце “ на 7 годинки.
Казва, че се е въодушевила от моите книги за деца и художничката Мила Попнеделева-Генова, която ги илюстрира и за малко й беше учителка по изобразяване, само че несъмнено с най-голямо въздействие от всички други. Просто един ден сподели, че и тя ще напише книга и беше неуморна, до момента в който не я приключи. Първо я нарисува, след това стартира да ми диктува самата приказка, до момента в който подреждаше рисунките.
Синът ми Виктор е на 11 и е много независим. Харесва му математиката и да бъде измежду природата. Ходи на уроци по китара, само че май няма предпочитание да се занимава с музика. Като всяко дете се вълнува от компютърни игри, само че ми харесва, че мисли разумно и има лично мнение за доста неща към този момент.
Рискът поддържа вътрешната естетика
Това е първата година, в която няма да успеем да прекараме цялостен месец на планини поради уговорките ми със солните стаи и йога студио, което направихме с Антоанета Илиева. Но пък всеки ден си дишаме чист въздух в солните стаи и то в градска среда. Скоро си мислех коя отмора е съвършената – предстоящата, тази, на която отиваш на познато място, както в тази ситуация на вилата ни, или на море, където притежателите на хотела са ти станали като другари и знаеш, че готвачът е същият и е добър, където е обичания ти плаж и по този начин нататък... Или новата – невидяното място, приключението, рискът. Имам една група по йога с дами над 55+ и ги питах кое биха избрали. Те ми споделиха единомислещо - второто. Посъветваха ме да видя колкото може повече места. Защото другояче няма да знаеш, че има по-хубаво място от това, с което си привикнал. И са прави. Но си направих извода, че не се постанова към този момент да избираме сред А и Б. Можем да изберем и двете при добра организация и да си разделим средствата, напъните и опциите. Море и планина. Познато място и непознато. Музика и йога. Йога и писане. Работа и наслаждение. Динамичен живот и заслужена отмора. В момента, в който се лишим от едното, салдото се унищожава, а вътрешната естетика е най-важна.
Подкрепям Race for the Cure, защото животът е най-ценното ни владеене. Да го честваме всеки ден, само че и да знаем, че можем да го изгубим поради небрежност - а това случи ли се, не се ли грижим в точния момент за себе си, всички останали притежания и гении са без стойност за нас.
Като човек с отговорност освен към себе си, а и към здравето на околните ми и хората, които посещават йога практиките ми, се веселя, че мога да допринеса за популяризирането на идеята в поддръжка на дами с рак на гърдата. Ще се включа и преди самия маратон като йога-инструктор, с цел да показвам на всички по какъв начин могат да приготвят тялото си за маратона с подобаващи извършения за дишане и за загряване взаимствани от системата йога – още един метод да се грижим за здравето си.
Приемам концепцията на Race for the Cure за своя, тъй като татко ми умря от рак. За страдание, не мога да ви опиша за интервала на адаптирането му, тъй като нямаше. Точно поради късната диагноза.
Загубих го преди повече от 10 години
Едва беше навършил 60. После и майка ми. Те не обичаха да вървят на прегледи. Трябваше да ги карам надали не на мощ. Когато са се страхували за рак при татко ми, решили да ми спестят подозрението си, тъй като съм била бременна за първи път. Щом родих, ми споделиха. Преместих го в болница в София. Успя да види единствено първия си внук на към месец след раждането му. В болничното заведение му направиха проучвания и признаха, че е прекомерно късно за интервенция. Все отново я насрочиха след няколко дни, само че не устоя до нея… Това е и една от аргументите да спра да се занимавам с музика за избран интервал от време, макар че в нея и писането намирах израз на страстите ми и отчасти разтуха.
Философия на оцеляването
Вярвам, че отрицателните страсти разболяват, тъй като унищожават имунната ни система и тя не може да се бори, да се пази. Когато съпротивителните ни сили намалеят и се предадат на напрежението, сме в заплаха. Има проучвания, които демонстрират, че доста дами развиват рак на гърдата след тежък бракоразвод или друга загуба. Затова е значимо да се научим да владеем страстите си, да се научим да се освобождаваме от отрицателните, да релаксираме и отделяме време за себе си, да сме спокойни. Моят метод е медитацията и релаксацията, който става метод за справяне със напрежението и на милиони хора по света.
Винаги намирам време да пиша. Това е още един метод за справяне със напрежението - да върша нещата, които обичам. Пиша трета детска брошура, в която йога упражненията ще са по буквите на писмеността съчетани с песнички. Правя и трети детски албум с песнички за оживление и разпределяне.
Дъщеря ми е най-младият публицист у нас
Стела е нашето независимо момиченце, само че от ден на ден виждам себе си в нея. Обича всичко, което и аз - да чете, да написа, да рисува, да върви на йога, да пее, да свири - сега върви на уроци по флейта, въобще нещо да твори. Тя публично е най-младият публицист у нас - издаде първата си брошура „ Животът на едно неизмеримо прасенце “ на 7 годинки.
Казва, че се е въодушевила от моите книги за деца и художничката Мила Попнеделева-Генова, която ги илюстрира и за малко й беше учителка по изобразяване, само че несъмнено с най-голямо въздействие от всички други. Просто един ден сподели, че и тя ще напише книга и беше неуморна, до момента в който не я приключи. Първо я нарисува, след това стартира да ми диктува самата приказка, до момента в който подреждаше рисунките.
Синът ми Виктор е на 11 и е много независим. Харесва му математиката и да бъде измежду природата. Ходи на уроци по китара, само че май няма предпочитание да се занимава с музика. Като всяко дете се вълнува от компютърни игри, само че ми харесва, че мисли разумно и има лично мнение за доста неща към този момент.
Рискът поддържа вътрешната естетика
Това е първата година, в която няма да успеем да прекараме цялостен месец на планини поради уговорките ми със солните стаи и йога студио, което направихме с Антоанета Илиева. Но пък всеки ден си дишаме чист въздух в солните стаи и то в градска среда. Скоро си мислех коя отмора е съвършената – предстоящата, тази, на която отиваш на познато място, както в тази ситуация на вилата ни, или на море, където притежателите на хотела са ти станали като другари и знаеш, че готвачът е същият и е добър, където е обичания ти плаж и по този начин нататък... Или новата – невидяното място, приключението, рискът. Имам една група по йога с дами над 55+ и ги питах кое биха избрали. Те ми споделиха единомислещо - второто. Посъветваха ме да видя колкото може повече места. Защото другояче няма да знаеш, че има по-хубаво място от това, с което си привикнал. И са прави. Но си направих извода, че не се постанова към този момент да избираме сред А и Б. Можем да изберем и двете при добра организация и да си разделим средствата, напъните и опциите. Море и планина. Познато място и непознато. Музика и йога. Йога и писане. Работа и наслаждение. Динамичен живот и заслужена отмора. В момента, в който се лишим от едното, салдото се унищожава, а вътрешната естетика е най-важна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ