Песенният конкурс Евровизия е една от темите, които обичайно разделят

Песенният конкурс Евровизия е една от тематиките, които всекидневно разделят българите. Отричан и хвален, наблюдаван деликатно и мразен, състезанието за поппесен и реализатор е мотив за патриотична горделивост и за нихилистично опетняване. Но – както от време на време основателно допускат феновете на конспирациите – гледаме единствено спектакъл на сенките. Зад кулисите ѝ на родна територия е случват неща, за които българската аудитория не подозира.

Очаква се да разберем кой ще отиде в Лисабон тази година при започване на март. Според хора от кухнята, е определена ария, дело на продуцентската компания Симфоникс – същата, която изпрати на състезанието и Поли Генова през 2016 година, и Кристиян Костов през 2017 година

Като представител на България в състезанието през 2018 година към този момент се обрисува Жана Бергендорф, която към този момент снима клипа на незнайната към момента ария. Преди дни Вида Пиронкова показа във Facebook към този момент отпаднало от състезанието свое парче, в което реализатор също е Жана Бергендорф. Раздвоението на певицата в две от песните, кандидатстващи за Евровизия, е част от задкулисието на състезанието.

Малко предистория. През 2013 година Елица и Стунджи отиват за повторно на Евровизия с вярата да повторят триумфа си от 2005 година Провалят се и Българска национална телевизия прекъсва присъединяване си в състезанието за две години. Официално оповестеното съображение е липса на финансова успеваемост. В това има известна логичност – малкия екран е с стеснен бюджет, присъединяване коства скъпо, абонаментът – също, а възвращаемост на вложените средства няма.

През 2016 година обаче Българска национална телевизия ревизира решението си и изпрати Поли Генова в Стокхолм. Тя се класира на четвърто място с песента If Love Was a Crime, чиято премиера онлайн е на откриването – с фанфари и червени килими – на новия сезон на сериала Под прикритие.

Автори на песента са композиторите и музикалните продуценти Борислав Миланов и Себастиан Арман, както и шведският композитор Йоаким Бо Персон. Те са съсобственици на промоутърската компания Симфоникс, основана във Виена. Любопитно е, а евентуално и показателно, че те стоят зад песента, спечелила Евровизия през 2014 година – Rise Like a Phoenix на Кончита Вурст. Тогава в Австрия назря скандал, тъй като публиката не одобри умерено обстоятелството, че песента, представяща страната, е определена в затворен вътрешен конкурс без никаква гласност. Тази година още веднъж Симфоникс стои зад австрийския представител Сизър Самсън, който още веднъж е селектиран на мрачно, без мнението на австрийската аудитория.

Същото се случва и у нас. През 2017 година за представител на България в „ Евровизия “ е определен Кристиян Костов. Песента на надарения млад реализатор е дело на… Симфоникс, също както песента на Поли Генова от миналата година.

Какво се случва през 2018 година? В Българска национална телевизия стана генерална промяна в ръководството. Параметрите на състезанието обаче изискваха включване и сделки доста преди новите шефове да поемат управлението на публичната телевизия. Временният безпорядък от промяната докара до такава степен, че в крайния период за кандидатстване – 20 декември – съумява да се вмести единствено един екип. Българска национална телевизия разгласи удължение на състезанието с 10 дни. Междувременно в родния стадий на състезанието влязоха още 12 песни.

Това единствено по себе си е прелестно и би трябвало да е от изгода за българската музика. Но, нито един от идващите стадии на състезанието не е обществен.