Климатичният завой на България
Перспективите пред въглищните централи стават все по-лоши
© Надежда Чипева София е напът да се причисли - малко или доста - към консенсуса в Европейски Съюз за политиките, свързани с измененията в климата.Ако Европа одобри новата си по-висока упоритост за понижаване на излъчванията на парниковите газове, България би трябвало да стартира да мисли за енергетика без въглища напълно скоро. България е напът да вземе значим завой в своята политика към Брюксел. От неприкрит климатичен песимист, чийто министър на екологията Нено Димов счита, че климатичните промени са лява шашма, София влиза в европейския консенсус, въпреки и с дребни ангажименти.
Официално корекцията в курса ще бъде осъществена по време на Европейския съвет този четвъртък и петък в Брюксел (след публицистичното привършване на броя). На него страната ще поддържа устрема на Европейски Съюз да реализира въглеродно неутрална стопанска система, който ще бъде записан в Стратегическата стратегия на Европейски Съюз за интервала 2019 - 2024 година Въпреки че документът наподобява като следващата бюрократична бумага на Брюксел, точно той е в основата на работата на европейските институции и битката към формулировките в него напълно не е безобидна. Колкото по-категорични са формулировките в него, толкоз по-ангажирана се усеща Европейската комисия да предлага законодателство, което следва буквата и духа на Стратегическата стратегия.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Премиерът Бойко Борисов към този момент разгласи предстоящата смяна. " Министър-председателят Бойко Борисов изрази цялостната си поддръжка за упоритостта на генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш Европейският съюз да стане водач в постигането на климатично неутрални равнища на нездравословните излъчвания до 2050 година ", гласи прессъобщението на Министерския съвет след телефонния диалог с Гутериш. За да е несъмнено какво споделя министър председателят (явно за някои от министрите му), от държавната пресслужбата цитират думите му, че " климатичните промени не са абстракция, а факт ".
Завоят слага два въпроса - за какво в този момент и какво ще значи това за енергийната и енергоемките промишлености в страната.
Колко бързо?
Само преди месец осем страни членки отпред с Франция разгласиха позиция, че към 2050 година Европейски Съюз би трябвало да реализира въглеродно неутрална стопанска система. Причината за демарша са новите прогнози, че световното стопляне протича по-бързо от предстоящото и с сегашния ритъм на растеж на парниковите излъчвания още през 2040 година температурите ще се усилят с над 1.5 градуса по Целзий. Това е границата, над която съгласно Междуправителствения панел за климатични промени към Организация на обединените нации ще настъпят необратими отрицателни промени в климата на земята.
С две думи, въглеродната индиферентност значи, че излъчванията на парникови газове от промишлеността, превоза и енергетиката, би трябвало да бъдат фрапантно понижени. Там, където това не може да се случи, излъчванията би трябвало да бъдат обезщетени по някакъв метод. Най-екстравагантният е посредством системи, които да " жънат " въглероден двуокис от въздуха и по-късно.
Ако оставим настрани технологията, резултатът от приемането на 2050 година като цел за постигането на стопанска система с съвсем нулево влияние върху климата е, че сегашните проекти ще би трябвало да бъдат преразгледани.
Само преди няколко месеца 28-те членки и Европейският парламент реализираха договореност до 2030 година страните от Европейски Съюз да понижат излъчванията си на парникови газове с 40% по отношение на равнището им през 1990 година Между 2009 година и 2020 година излъчванията се чака да намалеят с малко над 20%, т.е. на доктрина със същия дял, който се планува и за идващото десетилетие. Но сериозна част от актуалното стесняване на парниковите газове е резултат от сриването на източноевропейските стопански системи през 90-те години на предишния век, т.е. не поради характерни действия за понижаване на изпускането им. Сега обаче надали може да се чака сходна " помощ ".
Новоприетото законодателство значи, че в идващите 10 години 27-те (ако предположим, че Англия към този момент няма да е в ЕС) ще би трябвало да положат доста по-големи старания. В момента 28-те заплащат единствено като дотации на производители на възобновима сила над 70 милиарда евро годишно (т.е. към 0.5% от съвкупния си БВП). Тези старания обаче ще би трябвало да бъдат удвоени, в случай че се одобри задачата към 2050 година да се реализира въглеродно неутрална стопанска система. Както приканва генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш в диалога си с Борисов, единствено след едно десетилетие излъчванията на парникови газове от Европейски Съюз ще би трябвало да намалеят с 55%.
По-големият проблем е, че напъните няма да бъдат разпределени отмерено. Най-бързият път за фрапантно понижаване на излъчванията от въглероден двуокис е тяхното елиминиране в енергийния бранш, т.е. главната тежест ще би трябвало да понесат страни като България, Полша и Германия, които имат огромен дял на въглища в енергетиката си. За други като Франция, която разчита на нуклеарна енергетиката, или Дания, която значително към този момент е направила прехода към енергетика без въглеводороди, усилието ще е доста по-малко.
Ако Европейски Съюз одобри новата си по-висока упоритост за битка с климатичните промени, България към този момент би трябвало да стартира да мисли за енергетика без въглища напълно скоро. Именно тук е казусът. В момента страните членки не могат да се договорят по какъв начин да бъде понесена тази тежест. България и Полша да вземем за пример са в лагера на крайните съперници, които при всяка опция се пробват да скачат върху спирачките на прекомерно нападателните оферти на Брюксел. Например през 2018 година Варшава и София заплашиха да съдят Европейски Съюз поради новите еко стандарти за въглищните Топлоелектрическа централа. Двете страни бяха и против по-високите цели за понижаване на излъчванията от парникови газове - съпротива, към която през предходната година се присъдени и Германия.
Междувременно обаче Берлин взе равномерен завой, в който се отхвърли от дейната опозиция на по-високите климатични упоритости. В последна сметка в страната политическата мощ, която най-бърза набира поддръжка, са Зелените. В момента Германия отстоява позицията, че Европейски Съюз би трябвало да постави по-сериозни старания, само че като се преценява с наличните технологии (например за хващане и погребение на въглероден диоксид).
Затова и в проектозаключенията на Европейския съвет тази седмица се споделя, че Европейски Съюз би трябвало да предприеме ускорени дейности, " с цел да реализира индиферентност във връзка с климата ", само че дата не се показва (това може да стане по време на самото съвещание в четвъртък). Всичко зависи какъв брой страни са срещу. България към този момент наподобява, че клони към това да поддържа задачата за 2050 година, в случай че в заключенията от срещата на водачите на 28-те има по-силни текстове за нуждата от " вземане предвид с националните условия ". Стандартният към този момент текст значи, че по-бедните страни в Европейски Съюз желаят към тях да се насочи повече финансова помощ. Проблемът е, че сред настояването и приемането нормално има немалка бездна.
Защо завива България
Заявката на Бойко Борисов изненада зелените в България, които в обществените мрежи го заподозряха в двуличие. Досега вместо ограничения за ограничение на излъчванията на парникови газове държавното управление обещаваше на миньорите въглищните централи да работят най-малко още 50 години или пък да посреща българските цели за възобновима сила с потребление на повече биомаса (т.е. горене на дърва).
За завоя обаче може да има две аргументи. Първо, по време на разискванията на експертно равнище в Брюксел немски дипломати напълно непосредствено са сложили въпроса за " солидарността ". Но не по метода, по който са привикнали източноевропейците. За Германия отводът на страните от Изтока да следват общата европейска линия, т.е. европейската взаимност, е съображение да се преразгледа финансовата помощ за тях. Ако до момента по тази метод намерено говореха главно страни като Швеция, Дания и Холандия, в този момент към този момент Германия също се включва в този хор. А когато Берлин заприказва за пари, всички би трябвало да слушат.
Втората причина обаче може да има по-скоро вътрешнополитическа цел. Две от източноевропейските страни, които прегърнаха по-високите климатични упоритости – Унгария и Словакия, сега строят нуклеарни централи. Като се има поради, че за българския кабинет политиката на Будапеща е образец за подражателство в доста области, въодушевеното предпочитание на Бойко Борисов да направи европейската стопанска система въглеродно неутрална към 2050 година евентуално се дължи и на визията, че по този метод обществото ще бъде накарано по-лесно да преглътне АЕЦ " Белене ".
© Надежда Чипева София е напът да се причисли - малко или доста - към консенсуса в Европейски Съюз за политиките, свързани с измененията в климата.Ако Европа одобри новата си по-висока упоритост за понижаване на излъчванията на парниковите газове, България би трябвало да стартира да мисли за енергетика без въглища напълно скоро. България е напът да вземе значим завой в своята политика към Брюксел. От неприкрит климатичен песимист, чийто министър на екологията Нено Димов счита, че климатичните промени са лява шашма, София влиза в европейския консенсус, въпреки и с дребни ангажименти.
Официално корекцията в курса ще бъде осъществена по време на Европейския съвет този четвъртък и петък в Брюксел (след публицистичното привършване на броя). На него страната ще поддържа устрема на Европейски Съюз да реализира въглеродно неутрална стопанска система, който ще бъде записан в Стратегическата стратегия на Европейски Съюз за интервала 2019 - 2024 година Въпреки че документът наподобява като следващата бюрократична бумага на Брюксел, точно той е в основата на работата на европейските институции и битката към формулировките в него напълно не е безобидна. Колкото по-категорични са формулировките в него, толкоз по-ангажирана се усеща Европейската комисия да предлага законодателство, което следва буквата и духа на Стратегическата стратегия.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Премиерът Бойко Борисов към този момент разгласи предстоящата смяна. " Министър-председателят Бойко Борисов изрази цялостната си поддръжка за упоритостта на генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш Европейският съюз да стане водач в постигането на климатично неутрални равнища на нездравословните излъчвания до 2050 година ", гласи прессъобщението на Министерския съвет след телефонния диалог с Гутериш. За да е несъмнено какво споделя министър председателят (явно за някои от министрите му), от държавната пресслужбата цитират думите му, че " климатичните промени не са абстракция, а факт ".
Завоят слага два въпроса - за какво в този момент и какво ще значи това за енергийната и енергоемките промишлености в страната.
Колко бързо?
Само преди месец осем страни членки отпред с Франция разгласиха позиция, че към 2050 година Европейски Съюз би трябвало да реализира въглеродно неутрална стопанска система. Причината за демарша са новите прогнози, че световното стопляне протича по-бързо от предстоящото и с сегашния ритъм на растеж на парниковите излъчвания още през 2040 година температурите ще се усилят с над 1.5 градуса по Целзий. Това е границата, над която съгласно Междуправителствения панел за климатични промени към Организация на обединените нации ще настъпят необратими отрицателни промени в климата на земята.
С две думи, въглеродната индиферентност значи, че излъчванията на парникови газове от промишлеността, превоза и енергетиката, би трябвало да бъдат фрапантно понижени. Там, където това не може да се случи, излъчванията би трябвало да бъдат обезщетени по някакъв метод. Най-екстравагантният е посредством системи, които да " жънат " въглероден двуокис от въздуха и по-късно.
Ако оставим настрани технологията, резултатът от приемането на 2050 година като цел за постигането на стопанска система с съвсем нулево влияние върху климата е, че сегашните проекти ще би трябвало да бъдат преразгледани.
Само преди няколко месеца 28-те членки и Европейският парламент реализираха договореност до 2030 година страните от Европейски Съюз да понижат излъчванията си на парникови газове с 40% по отношение на равнището им през 1990 година Между 2009 година и 2020 година излъчванията се чака да намалеят с малко над 20%, т.е. на доктрина със същия дял, който се планува и за идващото десетилетие. Но сериозна част от актуалното стесняване на парниковите газове е резултат от сриването на източноевропейските стопански системи през 90-те години на предишния век, т.е. не поради характерни действия за понижаване на изпускането им. Сега обаче надали може да се чака сходна " помощ ".
Новоприетото законодателство значи, че в идващите 10 години 27-те (ако предположим, че Англия към този момент няма да е в ЕС) ще би трябвало да положат доста по-големи старания. В момента 28-те заплащат единствено като дотации на производители на възобновима сила над 70 милиарда евро годишно (т.е. към 0.5% от съвкупния си БВП). Тези старания обаче ще би трябвало да бъдат удвоени, в случай че се одобри задачата към 2050 година да се реализира въглеродно неутрална стопанска система. Както приканва генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш в диалога си с Борисов, единствено след едно десетилетие излъчванията на парникови газове от Европейски Съюз ще би трябвало да намалеят с 55%.
По-големият проблем е, че напъните няма да бъдат разпределени отмерено. Най-бързият път за фрапантно понижаване на излъчванията от въглероден двуокис е тяхното елиминиране в енергийния бранш, т.е. главната тежест ще би трябвало да понесат страни като България, Полша и Германия, които имат огромен дял на въглища в енергетиката си. За други като Франция, която разчита на нуклеарна енергетиката, или Дания, която значително към този момент е направила прехода към енергетика без въглеводороди, усилието ще е доста по-малко.
Ако Европейски Съюз одобри новата си по-висока упоритост за битка с климатичните промени, България към този момент би трябвало да стартира да мисли за енергетика без въглища напълно скоро. Именно тук е казусът. В момента страните членки не могат да се договорят по какъв начин да бъде понесена тази тежест. България и Полша да вземем за пример са в лагера на крайните съперници, които при всяка опция се пробват да скачат върху спирачките на прекомерно нападателните оферти на Брюксел. Например през 2018 година Варшава и София заплашиха да съдят Европейски Съюз поради новите еко стандарти за въглищните Топлоелектрическа централа. Двете страни бяха и против по-високите цели за понижаване на излъчванията от парникови газове - съпротива, към която през предходната година се присъдени и Германия.
Междувременно обаче Берлин взе равномерен завой, в който се отхвърли от дейната опозиция на по-високите климатични упоритости. В последна сметка в страната политическата мощ, която най-бърза набира поддръжка, са Зелените. В момента Германия отстоява позицията, че Европейски Съюз би трябвало да постави по-сериозни старания, само че като се преценява с наличните технологии (например за хващане и погребение на въглероден диоксид).
Затова и в проектозаключенията на Европейския съвет тази седмица се споделя, че Европейски Съюз би трябвало да предприеме ускорени дейности, " с цел да реализира индиферентност във връзка с климата ", само че дата не се показва (това може да стане по време на самото съвещание в четвъртък). Всичко зависи какъв брой страни са срещу. България към този момент наподобява, че клони към това да поддържа задачата за 2050 година, в случай че в заключенията от срещата на водачите на 28-те има по-силни текстове за нуждата от " вземане предвид с националните условия ". Стандартният към този момент текст значи, че по-бедните страни в Европейски Съюз желаят към тях да се насочи повече финансова помощ. Проблемът е, че сред настояването и приемането нормално има немалка бездна.
Защо завива България
Заявката на Бойко Борисов изненада зелените в България, които в обществените мрежи го заподозряха в двуличие. Досега вместо ограничения за ограничение на излъчванията на парникови газове държавното управление обещаваше на миньорите въглищните централи да работят най-малко още 50 години или пък да посреща българските цели за възобновима сила с потребление на повече биомаса (т.е. горене на дърва).
За завоя обаче може да има две аргументи. Първо, по време на разискванията на експертно равнище в Брюксел немски дипломати напълно непосредствено са сложили въпроса за " солидарността ". Но не по метода, по който са привикнали източноевропейците. За Германия отводът на страните от Изтока да следват общата европейска линия, т.е. европейската взаимност, е съображение да се преразгледа финансовата помощ за тях. Ако до момента по тази метод намерено говореха главно страни като Швеция, Дания и Холандия, в този момент към този момент Германия също се включва в този хор. А когато Берлин заприказва за пари, всички би трябвало да слушат.
Втората причина обаче може да има по-скоро вътрешнополитическа цел. Две от източноевропейските страни, които прегърнаха по-високите климатични упоритости – Унгария и Словакия, сега строят нуклеарни централи. Като се има поради, че за българския кабинет политиката на Будапеща е образец за подражателство в доста области, въодушевеното предпочитание на Бойко Борисов да направи европейската стопанска система въглеродно неутрална към 2050 година евентуално се дължи и на визията, че по този метод обществото ще бъде накарано по-лесно да преглътне АЕЦ " Белене ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ