Изложба разказва за ирано-османските политически, културни и търговски връзки
„ Персийската просвета и история, отразена в специфичните сбирки на Националната библиотека “ е вследствие на желанието на Иранския културен център да съчетае празнуването на иранската Нова година, наречена Норуз, с галерия, в която да покажем ръкописите и документите, които съхраняваме тук.
Това сподели в изявление за БГНЕС Севдийе Али, архивист в Отдел „ Ориенталски сбирки “ към Национална библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “.
Иранската Нова година се отбелязва в първия ден на пролетта, а изложбата показва 36 документа, старопечатни книги, сиджили и ръкописи, ситуирани в осем витрини. „ Опитали сме се да създадем един къс роман, с който да илюстрираме по този метод ирано-османските военни, политически, културни, търговски връзки, като в първите две витрини сме отделили внимание на няколко документа, които представяме от големия ни фонд от един милион листа “, изясни Севдийе Али и добави, че документи за Иран има в разнообразни фондове и сбирки от архивните документи на Националната библиотека.
В експозицията, акцентира тя, могат да бъдат видени удостоверение за визитата на принц Тахмасп в османската столица, посещаване на ирански търговци на панаира в Ески Джумая, както и удостоверение за търговията с тютюневи произведения и коприна, импортирани от Иран.
Във втората витрина е поместено и удостоверение за културните връзки с тази страна, а в третата витрина са изложени няколко учебника по персийски език, по които децата от прогимназиалните учебни заведения, основани през XIX век, наречени руждиета, са учили, както и един документ, който илюстрира метода, по който са се разпространявали тези документи. „ В идната витрина, четвърта подред, може да видите два от непокътнатите ни каталога на Самоковската социална библиотека и на прадядото на създателя на Самоковската библиотека Мехмед Хюсреф Паша, като в действителност тези ръкописи и старопечатни книги са постъпили в библиотеката в края на XIX век, наред с други, които са пристигнали от Видин, от Кюстендил, от София и така нататък в интервала от края на XIX век – началото на ХХ век “, означи Севдийе Али. Архивистът добави, че също по този начин там посетителите на Националната библиотека могат да видят преписи на вакъфнаме, както и лист на книги, ръкописи, от две по-малки частни книжни сбирки, които са се влели във Видинската социална библиотека.
От пета до осма витрина са показани най-красивите мостри на калиграфското изкуство, като тук внимание заслужава ръкописът от края на XVI век „ Разказ за пророците “, който е с 18 миниатюри, ръкописът „ Тимур-нама “, от който посетителите могат да видят една от двете миниатюри, изобразяваща Пиршеството на Тимур, както и преписи на „ Розова градина “, така наречен „ Голестан “, на Сади, а също и „ Диван “ на поета Хафез и още доста други скъпи творби.
„ Едно от най-хубавите неща, които могат да видят, е „ Разказ за пророците “, съобщи Севдийе Али и уточни, че в дъното на коридора, от Иранския културен център са решили да слагат на стативи репродукциите на всички 18 миниатюри от „ Разказ за пророците “, до момента в който във витрината книгата е разтворена на избрани страници и надлежно там може да се види единствено миниатюрата, която изобразява Ноевия ковчег.
Посетителите на Националната библиотека могат да видят експозицията до понеделник. /БГНЕС
Това сподели в изявление за БГНЕС Севдийе Али, архивист в Отдел „ Ориенталски сбирки “ към Национална библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “.
Иранската Нова година се отбелязва в първия ден на пролетта, а изложбата показва 36 документа, старопечатни книги, сиджили и ръкописи, ситуирани в осем витрини. „ Опитали сме се да създадем един къс роман, с който да илюстрираме по този метод ирано-османските военни, политически, културни, търговски връзки, като в първите две витрини сме отделили внимание на няколко документа, които представяме от големия ни фонд от един милион листа “, изясни Севдийе Али и добави, че документи за Иран има в разнообразни фондове и сбирки от архивните документи на Националната библиотека.
В експозицията, акцентира тя, могат да бъдат видени удостоверение за визитата на принц Тахмасп в османската столица, посещаване на ирански търговци на панаира в Ески Джумая, както и удостоверение за търговията с тютюневи произведения и коприна, импортирани от Иран.
Във втората витрина е поместено и удостоверение за културните връзки с тази страна, а в третата витрина са изложени няколко учебника по персийски език, по които децата от прогимназиалните учебни заведения, основани през XIX век, наречени руждиета, са учили, както и един документ, който илюстрира метода, по който са се разпространявали тези документи. „ В идната витрина, четвърта подред, може да видите два от непокътнатите ни каталога на Самоковската социална библиотека и на прадядото на създателя на Самоковската библиотека Мехмед Хюсреф Паша, като в действителност тези ръкописи и старопечатни книги са постъпили в библиотеката в края на XIX век, наред с други, които са пристигнали от Видин, от Кюстендил, от София и така нататък в интервала от края на XIX век – началото на ХХ век “, означи Севдийе Али. Архивистът добави, че също по този начин там посетителите на Националната библиотека могат да видят преписи на вакъфнаме, както и лист на книги, ръкописи, от две по-малки частни книжни сбирки, които са се влели във Видинската социална библиотека.
От пета до осма витрина са показани най-красивите мостри на калиграфското изкуство, като тук внимание заслужава ръкописът от края на XVI век „ Разказ за пророците “, който е с 18 миниатюри, ръкописът „ Тимур-нама “, от който посетителите могат да видят една от двете миниатюри, изобразяваща Пиршеството на Тимур, както и преписи на „ Розова градина “, така наречен „ Голестан “, на Сади, а също и „ Диван “ на поета Хафез и още доста други скъпи творби.
„ Едно от най-хубавите неща, които могат да видят, е „ Разказ за пророците “, съобщи Севдийе Али и уточни, че в дъното на коридора, от Иранския културен център са решили да слагат на стативи репродукциите на всички 18 миниатюри от „ Разказ за пророците “, до момента в който във витрината книгата е разтворена на избрани страници и надлежно там може да се види единствено миниатюрата, която изобразява Ноевия ковчег.
Посетителите на Националната библиотека могат да видят експозицията до понеделник. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ