Перник. Община Радомир бе домакин на четвъртия у нас празник

...
Перник. Община Радомир бе домакин на четвъртия у нас празник
Коментари Харесай

Областният управител на Перник Ирена Соколова на празника на бозата в Радомир

Перник. Община Радомир бе хазаин на четвъртия у нас празник на бозата. Градът е прочут с бозаджийския поминък още от втората половина на 19 в. и се трансформира в част от главния занаят на локалното население. Пренесен е от албанци, които по това време се заселват там. Повече от 150 години по-късно на чаршията в Радомир бе пресъздадена атмосферата на тази ера. Инициатор и уредник на събитието е Община Радомир. Това оповестиха от пресцентъра на Община Перник .
Специален посетител на празника на бозата бе и регионалният шеф Ирена Соколова, която поздрави присъстващите: " Радомир е феодален град с обичаи, будно национално схващане и свидетелства за забележителни персони и събития. През предишния век районът е столица на бозаджийството. От 10 години тук се празнува празникът на бозаджията, дружно с откриването на едноименния монумент пред локалното читалище, а от четири радвате дребните и огромни поданици с празник на обичаната и присъща за района, само че и страната резлива напитка - бозата. Технологията за правенето на боза е специфична, по неповторима остаряла рецепта, което още повече се трансформира в знак и запазена марка на общината. Потопете се в магията на този празник, в този безоблачен ден и се гордейте със свидетелствата на предишното ", показа губернаторът.
Празникът под наслов " С боза, манджа и ария " стартира в " Стойова къща ", където посетителите можеха да прегледат употребяваните в бозаджийството съдове. Отново оживя и остарялата чаршия, където отвори порти спонтанната сладкарница на родоначалника на занаята в Радомир – албанеца Али Сербез. Младежи, облечени като бозаджии пък разнасяха боза, а вестникарчета предлагаха истинската рецепта за приготвянето ѝ.
Празникът продължи с алея на занаятите и самостоятелен ъгъл, където беше приготвена и фамозната " Радомирска кавърма ", която присъстващите имаха удоволствието да опитат. Първият локален бозаджия в региона на Радомирско е Димитър Калгарийски от село Чуковец, а първата бозаджийска работилница датира от към 1880 година Най-старите майстори правели гъстата течност от просо. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена – от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг. Днес в центъра на Радомир се издига монумент на бай Илия бозаджията. През 30-те години на ХХ век е пуснат слух, че от Радомир до София ще се построява бозопровод. Това не се случва, само че и до през днешния ден радомирската боза се слави из цяла България, а производството на боза продължава да дава прехранване на локалните хора
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР