Дмитрий Менделеев представя първата Периодична система на елементите
Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) съставлява подредба на химичните детайли по техния атомен номер (тоест броя на протоните), електронната настройка и повтарящите се химични свойства. Таблицата е графичен израз на периодическия закон, открит и оповестен от съветския химик Дмитрий Менделеев през 1869 година Въз основа на периодическия закон Менделеев сполучливо предсказва свойствата на незнайни до тогава химични детайли.
В първичния си вид таблицата е представяла свойствата на детайлите според от атомното им тегло (в актуалната интерпретация това е атомната маса). С развиването на теорията за градежа на атома се открива, че най-важната характерност на атомите е не тяхната маса, а броят на протоните в ядрата им. Това дава опция да се посочи формулировката на периодическия закон.
Преди Менделеев са предлагани стотици способи за обрисуване на периодическата система с аналитични криви, таблици, геометрични фигури и други Никой от тези способи не има достолепията на системата, препоръчана от Менделеев – елементарност, непринуденост и улеснение.
В актуалния вид периодическата система се изобразява като двумерна таблица. Всеки дирек (наричан група) се състои от химични детайли с сходно държание и свойства. Всеки ред (наричан период) съдържа детайли с един и същи брой електронни обвивки (слоеве). Всеки интервал стартира с метали и приключва с неметали. Много от групите имат както имена, по този начин и номера. Например група VII A е групата на халогените, а група VIII A – на благородните газове.
Всеки детайл в таблицата има тъкмо избран следващ номер Z, еднакъв на броя на протоните в атомното ядро, и тъкмо избрани координати в периодическата система – интервал и група. Между мястото на детайла в периодическата система (съответно градежа на атомите му) и неговия химичен темперамент съществува взаимозависимост. Тя може да се употребява, с цел да се планува химичният темперамент на детайла и държанието на съответните елементарни субстанции и съединения. Първите 94 детайла съществуват в природата, макар че някои са открити единствено в дребни количества, синтезирани в лаборатории, преди да бъдат открити в природата.
В първичния си вид таблицата е представяла свойствата на детайлите според от атомното им тегло (в актуалната интерпретация това е атомната маса). С развиването на теорията за градежа на атома се открива, че най-важната характерност на атомите е не тяхната маса, а броят на протоните в ядрата им. Това дава опция да се посочи формулировката на периодическия закон.
Преди Менделеев са предлагани стотици способи за обрисуване на периодическата система с аналитични криви, таблици, геометрични фигури и други Никой от тези способи не има достолепията на системата, препоръчана от Менделеев – елементарност, непринуденост и улеснение.
В актуалния вид периодическата система се изобразява като двумерна таблица. Всеки дирек (наричан група) се състои от химични детайли с сходно държание и свойства. Всеки ред (наричан период) съдържа детайли с един и същи брой електронни обвивки (слоеве). Всеки интервал стартира с метали и приключва с неметали. Много от групите имат както имена, по този начин и номера. Например група VII A е групата на халогените, а група VIII A – на благородните газове.
Всеки детайл в таблицата има тъкмо избран следващ номер Z, еднакъв на броя на протоните в атомното ядро, и тъкмо избрани координати в периодическата система – интервал и група. Между мястото на детайла в периодическата система (съответно градежа на атомите му) и неговия химичен темперамент съществува взаимозависимост. Тя може да се употребява, с цел да се планува химичният темперамент на детайла и държанието на съответните елементарни субстанции и съединения. Първите 94 детайла съществуват в природата, макар че някои са открити единствено в дребни количества, синтезирани в лаборатории, преди да бъдат открити в природата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ