Периодът, в който работодателите в Европейския съюз изплащат обезщетение на

Периодът, в който работодателите в Европейския съюз изплащат обезщетение на чиновниците си за краткотрайна нетрудоспособност поради болест, е сред 2 и 30 дни. Това демонстрира разбор на практиката измежду страните-членки, изработен от специалистите на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България, оповестиха от пресцентъра на КНСБ.
Обезщетенията по болест са две съществени категории - парични и в натура. Паричните компенсации компенсират служащите за загубата на приходи, до момента в който компенсациите в натура покриват разноските за здравното обслужване. Разликата сред двата типа се състои в това, че компенсациите в натура се дават от институцията по място на престояване, само че от името и за сметка на способената институция. Паричните компенсации се дават от институция в сходство с прилаганото от нея законодателство. Тези правила са годни и за българската процедура, прецизират от КНСБ.
Анализът на практиката в региона на паричните компенсации за краткотрайна нетрудоспособност в 27-те страни членки откроява подобие в две съществени посоки - дълготрайност на погашение на компенсациите от страна на работодателя и интервал на изчакване.
Сходни схеми с българската процедура при финансирането и изплащането на компенсации при болест във връзка с продължителността на погашение на компенсациите, както от страна на работодателя, по този начин и от осигурителния институт се следят в страни като Естония, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия.
В 13 страни членки /Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Испания, Малта, Франция, Кипър и Португалия/ е въведен изчакващ интервал от 1 до 3 дни, в който няма заплащане, т.е. отсъства заместващ приход.
Практиката в Испания, да вземем за пример, е работещият да заплаща първите дни от боледуването, само че в доста компании има вътрешни регламенти, които не позволяват служащият да бъде ощетяван, допълват от КНСБ. В Австрия и Германия пък работодателят поема обезщетяването на чиновниците си през първите няколко седмици от боледуването им. За първите три дни там даже не е належащо даване на болничен лист.
Задължението на работодателите в България да изплащат първите 3 дни на краткотрайната нетрудоспособност заплащане беше възобновено през 2010 година, напомнят от КНСБ.
Въвеждането на този ангажимент бе от 1 януари 2000 година като част от промяната на социално-осигурителната система, призната по това време с съвсем цялостен консенсус. В следствие, след напън от страна на авторитетни предприемачи, той бе понижен на 1 ден от краткотрайната продуктивност, като дружно с това понижение отпадна и ограничаването за до 15 дни в течение на една календарна година, се показва в разбора. Като през цялото това време задължението на работодателя, т.е. на предприятието, бе да се заплаща обезщетение - 80 на 100 от дневната работна заплата.
През 2010 година задължението на работодателя бе възобновен от един на три дни, като вместо обезщетение, което по това време се пресмята много по-сложно, за облекчение те заплащат част от дневното заплащане. Но не 80 на 100, а 70%.
КНСБ дава информацията, с цел да "стане ясно, че самодейностите, свързани с уговорките на работодателите в случаите на отпуск по болест на работещите доста постоянно се вършат от хора, които прекомерно опростено третират казуса, заради което и търсят някакви нови решения, като го реалокират "от болната на хубавичко глава ", декларират от КНСБ.
Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България към този момент съобщи, че няма да разисква каквито и да е промени в изплащането на болничните, до момента в който не се организира среща с министър-председателя на България в границите на тристранното съдействие в Националния съвет за тристранно съдействие. Настояваме и имаме вяра това да се случи във допустимо най-кратки периоди, допълват от КНСБ.