Периферните изчисления ще позволят по-локализиран подход и контрол над данните(снимка:

...
Периферните изчисления ще позволят по-локализиран подход и контрол над данните(снимка:
Коментари Харесай

Периферните изчисления ще решат най-големите проблеми на IoT


Периферните калкулации ще разрешат по-локализиран метод и надзор над данните
(снимка: CC0 Public Domain)

Все още сме при започване на 2021 година и може да мислим какво ни следва – а във връзка с периферните калкулации (edge computing) тя вероятно ще ни покаже действителната им мощност, като забележителна част от обработката ще се прави не в централизирани сървъри в облака, а на „ ръба ” на мрежата – там, където се генерират огромна част от данните, на които разчитаме. Това ще докара до огромни достижения освен от позиция на компютинга, само че и за живота на хората, които ще могат да се възползват по-добре от силата на интернет.

Периферните калкулации ще бъдат от решаващо значение за триумфа на интернет на нещата (IoT). IoT устройствата – от смарт телефони и интелигентни часовници до дребни компютри, вградени в машини и инфраструктури – генерират големи количества данни. Данните се обработват в облака. После те се изпращат назад към устройствата, инструктирайки периферните джаджи по какъв начин да реагират. Но латентността – времето, належащо на данните да се придвижат сред две точки в интернет – прави тази система ненадеждна за времево-критични приложения като тези, употребявани да вземем за пример от медицински устройства. При тях обработката и реагирането би трябвало да става незабавно – всяка милисекунда е сериозна.

Да се разчита на облака за изчисленията също по този начин лимитира опцията за разполагане на IoT устройства тук-там със слаба интернет връзка. Вече има случаи, в които експерти-тестери на смарт-автомобили се озовават бедстващи посред дивата пустота, откакто са дръзнали да се отдалечат от градската джунгла с умните си коли и интернет-връзката на техните возила е прекъснала – няма отключване, няма запалване, отбелязва Джоди Медич, основен изпълнителен шеф и съосновател на Superhuman-X, в обява по тематиката в.

През 2021 година, съгласно специалистите, би трябвало да чакаме периферните калкулации да добият значителност за оправянето с сходни провокации. Част от обработката на данни ще „ мигрира ” от централните сървъри към местата, където са събрани. Ще можем да създадем това с помощта на профилираните чипсети, създадени от компании като Nvidia и Intel, които могат да извършват релативно усъвършенствани логаритми за машинно самообразование надалеч от мощните централизирани сървъри на обичайния облак. Това ще понижи проблемите с латентността.
още по тематиката
Ще се разработят техники за оптимизация на софтуера и хардуера като квантуване на модели, което ще форсира облачната обработка, в допълнение намалявайки латентността. Подобни достижения ще оказват помощ за разпространяването на усъвършенствани IoT устройства по целия свят.

Периферните калкулации също по този начин ще ни разрешат да имаме по-локализиран метод и надзор над своите данни. Техниката, известна като „ обединено образование ”, разрешава на компютърен логаритъм да бъде подготвен на голям брой сървъри или крайни устройства, които съдържат местни проби от данни, без тези данни въобще да се споделят или обменят. Това значи, че чувствителни данни, като да вземем за пример здравна или друга деликатна информация, могат да бъдат обработвани локално, на самото устройство – и надлежно да са по-защитени.

Пример за сходен метод, който към този момент се употребява, може да се откри на клавиатурите на смарт телефоните, които основават локализирана персонална библиотека с постоянно срещани думи и изречения за всеки субект, като в същото време изпращат систематизирани промени в модела на изкуствения разсъдък в облака за обработка. Това разрешава на изкуствения разсъдък да се учи от действителните случаи на приложимост, само че в същото време данните не пътуват и по този начин се пази поверителността на потребителите.

Тъй като периферните калкулации понижават зависимостта от свързаността, това ще даде на повече хора достъп до решения за изкуствен интелект. Тенденцията ще има огромно влияние в региони по света като Африка на юг от Сахара и елементи от Азия и Южна Америка. Там доста хора са изправени пред съществени проблеми със свързаността. Периферните калкулации към този момент се употребяват, да вземем за пример, за подкрепяне на фермерите на страните от Субсахарска Африка.

Приложението Agrix Tech, създадено от започваща компания от Камерун, употребява камерата на смарт телефона и логаритми за машинно самообразование, с цел да оказва помощ на фермерите да разпознават заболявания и вредители по отглежданите култури. Фермерът получава информацията незабавно на полето. След това, когато телефонът „ откри ” интернет връзка, приложението подава анонимизирани данни към облака, с цел да образова в допълнение централизирания логаритъм.

В композиция с новото потомство спътници на ниска орбита, които ще понижат латентността на връзките, приложенията за периферни калкулации като Agrix Tech ще могат да революционизират живота на хората в отдалечените райони.

През 2021 година ще забележим още пробиви, реализирани от модерните калкулации в медицината, превоза, индустрията, селското стопанство и дома. Способността на периферните устройства да обработват данни по образован метод, допустимо най-близо до своя източник, ще сътвори интернет на нещата, който ще обезпечи на практика изгоди за големи групи хора по целия свят.
Източник: technews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР