Заблудите на астрологията
Per aspera ad astra.
(Чрез мъчнотии към звездите, лат., Сенека)
Астрологията е привлекателна окултна лъженаука, която се занимава с въздействието на планетите върху земния живот на обособения субект и дори върху развиването на цели страни (т. нар. мунданна астрология). Тя е неотменна част от днешната всеобща просвета. Трябва дебело да се подчертае, че астролозите вършат своите прогнози извънредно въз основата на придвижването на планетите от нашата Слънчева система, а не на разположението на звездите. Често срещаният израз в масмедиите "Какво споделят (вещаят) звездите " е погрешен. Наистина, има дял от астрологията, който регистрира въздействието на някои по-ярки звезди - като Сириус, Бетелгейзе, Арктур и други, само че не е за необятна, всеобща приложимост.
В древността не се е правила разлика сред астрономия и астрология. Познанието за небесните тела е било сакрално. До откриването на телескопа с невъоръжено око са могли да се следят единствено "петте типичен планети ": Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Древните учени са считали нашия сателит Луната, както и нашата централна звезда Слънцето също за елементарни планети. Съвсем по същия метод актуалната астрология третира Слънцето и Луната. Ето първата основна разлика сред науката астрономия и лъженауката астрология! Петте типичен планети плюс Луната и Слънцето вършат известната свещена цифра 7, хармонираща с дните в седмицата и с осемте небесни сфери (7 + 1), които при придвижването си пораждат музика, откъдето произлиза осемстепенната нотна стълбица от долно до горно "до ". (Осмата най-крайна сфера е била сферата на така наречен неподвижни звезди). В такова божествено - красиво построение, само че за жалост неправилно, са вярвали изключително мощно великите Питагор и Платон. След откриването на планетите Уран, Нептун и Плутон хармонията, учредена на 7, се е нарушила и музиката на небесните сфери е престанала "да се чува ".
Въпросът "Коя зодия си? " е погрешен. По-прецизното е да се пита: "Кой е твоя безоблачен знак? ", "What's your sun sign? ", както се показват британско говорещите, въпреки че и те постоянно бъркат въпроса. "Аз съм Телец, тъй като в деня и часа на моето раждане Слънцето се е намирало в зодиакално съзвездие Телец " - би бил педантично-точният отговор. Така или другояче, във всекидневието под "зодия " се схваща едно от дванадесетте зодиакални съзвездия. Нека ги разгледаме по-подробно.
Аналогично на земните географски координати дължина и широчина науката е разграфила небесната сфера на небесни дължини и ширини с сложни названия, надлежно "ректасцензии " и "деклинации ". Съгласно актуалната формулировка на Международния астрономически съюз, съзвездие е област от небесната сфера с ясно избрани граници. Разбира се, границите на всяко съзвездие са обрисувани по линиите на небесните координати, които граници образуват бранша, в който се намира самото съзвездие. И по този начин броят на всички съзвездия е 88, само че звездното небе е разграничено на 89 бранша. Това е поради съзвездието Змия, чийто бранш е разграничен на две от бранша на Змиеносец.
На всеки земен наблюдаващ му се коства, че Слънцето се върти към Земята, а не както е в реалност. От позиция на Земята Слънцето прави два типа придвижване. Едното, несъмнено, е дневното придвижване от изток на запад. Другото не е по този начин явно и е личното годишно придвижване на Слънцето от запад на изток. Именно освен това годишно придвижване центърът на слънчевия диск следва своя неизменим път през зодиакалните съзвездия и разказва своя траектория, наречена еклиптика. Еклиптиката е окръжност и като такава е разграничена на 360 градуса. Според астрологията секторите на 12-те зодиакални съзвездия отсичат равни дъги от по 30 градуса от еклиптиката. Но астрономическата действителност е напълно друга. Най-малка дъга от еклиптиката отсича секторът на съзвездието Скорпион - единствено 6 градуса. Най-голяма дъга от еклиптиката се пада на съзвездието Дева - цели 44 градуса. Това значи, че движейки се по непрекъснатата си траектория - еклиптиката, с ъглова скорост към 1 градус на денонощие, Слънцето ще остане в рамките на съзвездието Скорпион единствено към шест денонощия, а в Дева 44 денонощия!
Слънцето минава и през упоменатото съзвездие Змиеносец за 17 денонощия. Безспорно то е 13-о зодиакално съзвездие, само че изцяло пренебрегнато от астролозите, с цел да не се наруши сакралното число 12 - броят на зодиите. По този мотив от време на време астролозите изпадат в смешно състояние. Така да вземем за пример през цялата 2016 година планетата Сатурн се намираше в Змиеносец, само че сякаш точните астрологически таблици, наречени ефемериди, сочеха Сатурн в Стрелец!
През II век преди Христа ученият Хипарх е разкрил едно астрономическо събитие, което би трябвало да бележи краха на астрологията. Удивително е обаче по какъв начин изкусно астролозите са съумели да извърнат нещата в своя изгода. Става дума за явлението прецесия на земната ос.
При околоосното въртене на Земята самата земна ос "не мирува " и трансформира направлението си в пространството. Много постепенно, за към 26 000 години, тя разказва една конична квадратура, чийто отвор е ориентиран към северния небесен полюс. Вследствие на това събитие равноденствената точка, която е пресечна точка на еклиптиката с небесния екватор, също за към 26 000 години, обхожда всички зодиакални съзвездия, и то в посока, противоположна на придвижването на Слънцето. На 21 март Слънцето се намира в пролетната равноденствена точка, която дата е началото на зодия Овен (Овен - от 21 март до 20 април). Но заради прецесията пролетната равноденствена точка в реалност - астрономически, от дълго време не е в съзвездие Овен, а е в съзвездие Риби. Аналогично пренасяне по еклиптиката е станало с точките на есенното равноденствие, зимното слънцестоене и лятното слънцестоене. Резултатът е, че в наши дни никоя зодия не е на мястото си. Ето по какъв начин наподобяват границите на зодиите, според науката астрономия:
Стрелец: 19 декември - 21 януари
Козирог: 22 януари - 16 февруари
Водолей: 17 февруари - 12 март
Риби: 13 март - 18 април
Овен: 19 април - 14 май
Телец: 15 май - 21 юни
Близнаци: 22 юни - 21 юли
Рак: 22 юли - 11 август
Лъв: 12 август - 17 септември
Дева: 18 септември - 31 октомври
Везни: 1 ноември - 22 ноември
Скорпион: 23 ноември - 30 ноември
Змиеносец (13-тата "зодия "): 1 декември - 18 декември
След откритието на прецесията на земната ос астролозите не са паднали духом от явното разбъркване на зодиите, само че са престанали да следят красивото нощно звездно небе и са забили нос в астрологическите таблици. Престанали са да споделят, че някой е роден под еди-кое си зодиакално съзвездие и към този момент споделят: "роден под знака на… (следва зодията) ". Отдавна зодиакалният знак няма никакъв астрономически смисъл. Обаче упоменатият интервал от към 26 000 година астролозите са го трансформирали в успех. За 26 000 години пролетната равноденствена точка престоява във всяка зодия към 2100 години, който интервал те назовават ера или епоха (age). Преди към 4000 година преди Христа пролетната равновесна точка е била в зодия Телец - била е ерата на Телеца, последвана от ерите Овен и Риби. Макар че действително въпросната точка в този момент е в Риби, астролозите сметнаха, че още при започване на 60-те години на ХХ век настава ерата на Водолея, западното публично придвижване "New Age ", както е известно.
Астролозите у нас постоянно загатват "ретроградния Меркурий ", станал към този момент нарицателен. Кога една планета е ретроградна, движейки се по орбитата си?
Както Слънцето, по този начин и Луната и всички планети правят два типа придвижване: Увлечени от общото непрекъснато въртене на небесната сфера, те се движат от изток на запад. Другото придвижване е личното им придвижване от запад на изток, видимо при по-дълго следене на Луната и планетите на фона на звездите при ясно нощно небе. За известно време някоя планета може да се движи по орбитата си назад - от изток на запад, което е в действителност ретроградното придвижване, и по-късно да продължи директното си придвижване - от запад на изток. Така планетната орбита може да образува "примка ", показана на фиг. 1. Само че краткотрайното ретроградно придвижване на планетите е чиста заблуда, подбудена от нашите сетива. Когато планетата Земя по своята орбита изпреварва някоя планета, на нас ни се коства, че за известно време изпреварената планета се движи назад. Аналогично е ситуацията от гледната точка на автомобил, когато на автомагистрала изпреварва друга кола.
Слънцето и Луната в никакъв случай не са ретроградни!
Иван Симеонов
(Чрез мъчнотии към звездите, лат., Сенека)
Астрологията е привлекателна окултна лъженаука, която се занимава с въздействието на планетите върху земния живот на обособения субект и дори върху развиването на цели страни (т. нар. мунданна астрология). Тя е неотменна част от днешната всеобща просвета. Трябва дебело да се подчертае, че астролозите вършат своите прогнози извънредно въз основата на придвижването на планетите от нашата Слънчева система, а не на разположението на звездите. Често срещаният израз в масмедиите "Какво споделят (вещаят) звездите " е погрешен. Наистина, има дял от астрологията, който регистрира въздействието на някои по-ярки звезди - като Сириус, Бетелгейзе, Арктур и други, само че не е за необятна, всеобща приложимост.
В древността не се е правила разлика сред астрономия и астрология. Познанието за небесните тела е било сакрално. До откриването на телескопа с невъоръжено око са могли да се следят единствено "петте типичен планети ": Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Древните учени са считали нашия сателит Луната, както и нашата централна звезда Слънцето също за елементарни планети. Съвсем по същия метод актуалната астрология третира Слънцето и Луната. Ето първата основна разлика сред науката астрономия и лъженауката астрология! Петте типичен планети плюс Луната и Слънцето вършат известната свещена цифра 7, хармонираща с дните в седмицата и с осемте небесни сфери (7 + 1), които при придвижването си пораждат музика, откъдето произлиза осемстепенната нотна стълбица от долно до горно "до ". (Осмата най-крайна сфера е била сферата на така наречен неподвижни звезди). В такова божествено - красиво построение, само че за жалост неправилно, са вярвали изключително мощно великите Питагор и Платон. След откриването на планетите Уран, Нептун и Плутон хармонията, учредена на 7, се е нарушила и музиката на небесните сфери е престанала "да се чува ".
Въпросът "Коя зодия си? " е погрешен. По-прецизното е да се пита: "Кой е твоя безоблачен знак? ", "What's your sun sign? ", както се показват британско говорещите, въпреки че и те постоянно бъркат въпроса. "Аз съм Телец, тъй като в деня и часа на моето раждане Слънцето се е намирало в зодиакално съзвездие Телец " - би бил педантично-точният отговор. Така или другояче, във всекидневието под "зодия " се схваща едно от дванадесетте зодиакални съзвездия. Нека ги разгледаме по-подробно.
Аналогично на земните географски координати дължина и широчина науката е разграфила небесната сфера на небесни дължини и ширини с сложни названия, надлежно "ректасцензии " и "деклинации ". Съгласно актуалната формулировка на Международния астрономически съюз, съзвездие е област от небесната сфера с ясно избрани граници. Разбира се, границите на всяко съзвездие са обрисувани по линиите на небесните координати, които граници образуват бранша, в който се намира самото съзвездие. И по този начин броят на всички съзвездия е 88, само че звездното небе е разграничено на 89 бранша. Това е поради съзвездието Змия, чийто бранш е разграничен на две от бранша на Змиеносец.
На всеки земен наблюдаващ му се коства, че Слънцето се върти към Земята, а не както е в реалност. От позиция на Земята Слънцето прави два типа придвижване. Едното, несъмнено, е дневното придвижване от изток на запад. Другото не е по този начин явно и е личното годишно придвижване на Слънцето от запад на изток. Именно освен това годишно придвижване центърът на слънчевия диск следва своя неизменим път през зодиакалните съзвездия и разказва своя траектория, наречена еклиптика. Еклиптиката е окръжност и като такава е разграничена на 360 градуса. Според астрологията секторите на 12-те зодиакални съзвездия отсичат равни дъги от по 30 градуса от еклиптиката. Но астрономическата действителност е напълно друга. Най-малка дъга от еклиптиката отсича секторът на съзвездието Скорпион - единствено 6 градуса. Най-голяма дъга от еклиптиката се пада на съзвездието Дева - цели 44 градуса. Това значи, че движейки се по непрекъснатата си траектория - еклиптиката, с ъглова скорост към 1 градус на денонощие, Слънцето ще остане в рамките на съзвездието Скорпион единствено към шест денонощия, а в Дева 44 денонощия!
Слънцето минава и през упоменатото съзвездие Змиеносец за 17 денонощия. Безспорно то е 13-о зодиакално съзвездие, само че изцяло пренебрегнато от астролозите, с цел да не се наруши сакралното число 12 - броят на зодиите. По този мотив от време на време астролозите изпадат в смешно състояние. Така да вземем за пример през цялата 2016 година планетата Сатурн се намираше в Змиеносец, само че сякаш точните астрологически таблици, наречени ефемериди, сочеха Сатурн в Стрелец!
През II век преди Христа ученият Хипарх е разкрил едно астрономическо събитие, което би трябвало да бележи краха на астрологията. Удивително е обаче по какъв начин изкусно астролозите са съумели да извърнат нещата в своя изгода. Става дума за явлението прецесия на земната ос.
При околоосното въртене на Земята самата земна ос "не мирува " и трансформира направлението си в пространството. Много постепенно, за към 26 000 години, тя разказва една конична квадратура, чийто отвор е ориентиран към северния небесен полюс. Вследствие на това събитие равноденствената точка, която е пресечна точка на еклиптиката с небесния екватор, също за към 26 000 години, обхожда всички зодиакални съзвездия, и то в посока, противоположна на придвижването на Слънцето. На 21 март Слънцето се намира в пролетната равноденствена точка, която дата е началото на зодия Овен (Овен - от 21 март до 20 април). Но заради прецесията пролетната равноденствена точка в реалност - астрономически, от дълго време не е в съзвездие Овен, а е в съзвездие Риби. Аналогично пренасяне по еклиптиката е станало с точките на есенното равноденствие, зимното слънцестоене и лятното слънцестоене. Резултатът е, че в наши дни никоя зодия не е на мястото си. Ето по какъв начин наподобяват границите на зодиите, според науката астрономия:
Стрелец: 19 декември - 21 януари
Козирог: 22 януари - 16 февруари
Водолей: 17 февруари - 12 март
Риби: 13 март - 18 април
Овен: 19 април - 14 май
Телец: 15 май - 21 юни
Близнаци: 22 юни - 21 юли
Рак: 22 юли - 11 август
Лъв: 12 август - 17 септември
Дева: 18 септември - 31 октомври
Везни: 1 ноември - 22 ноември
Скорпион: 23 ноември - 30 ноември
Змиеносец (13-тата "зодия "): 1 декември - 18 декември
След откритието на прецесията на земната ос астролозите не са паднали духом от явното разбъркване на зодиите, само че са престанали да следят красивото нощно звездно небе и са забили нос в астрологическите таблици. Престанали са да споделят, че някой е роден под еди-кое си зодиакално съзвездие и към този момент споделят: "роден под знака на… (следва зодията) ". Отдавна зодиакалният знак няма никакъв астрономически смисъл. Обаче упоменатият интервал от към 26 000 година астролозите са го трансформирали в успех. За 26 000 години пролетната равноденствена точка престоява във всяка зодия към 2100 години, който интервал те назовават ера или епоха (age). Преди към 4000 година преди Христа пролетната равновесна точка е била в зодия Телец - била е ерата на Телеца, последвана от ерите Овен и Риби. Макар че действително въпросната точка в този момент е в Риби, астролозите сметнаха, че още при започване на 60-те години на ХХ век настава ерата на Водолея, западното публично придвижване "New Age ", както е известно.
Астролозите у нас постоянно загатват "ретроградния Меркурий ", станал към този момент нарицателен. Кога една планета е ретроградна, движейки се по орбитата си?
Както Слънцето, по този начин и Луната и всички планети правят два типа придвижване: Увлечени от общото непрекъснато въртене на небесната сфера, те се движат от изток на запад. Другото придвижване е личното им придвижване от запад на изток, видимо при по-дълго следене на Луната и планетите на фона на звездите при ясно нощно небе. За известно време някоя планета може да се движи по орбитата си назад - от изток на запад, което е в действителност ретроградното придвижване, и по-късно да продължи директното си придвижване - от запад на изток. Така планетната орбита може да образува "примка ", показана на фиг. 1. Само че краткотрайното ретроградно придвижване на планетите е чиста заблуда, подбудена от нашите сетива. Когато планетата Земя по своята орбита изпреварва някоя планета, на нас ни се коства, че за известно време изпреварената планета се движи назад. Аналогично е ситуацията от гледната точка на автомобил, когато на автомагистрала изпреварва друга кола.
Слънцето и Луната в никакъв случай не са ретроградни!
Иван Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ