Пенсионно дружество и НАП със съвместна услуга в помощ на глухонеми
Пенсионноосигурително сдружение предлага видеа с жестомимичен превод, а Национална агенция за приходите обезпечава опция на всички свои клиенти да проведат пълностоен диалог. Добрите образци вижте в репортажа на Татяна Йорданова.
Александър: Роден съм ням и съм израснал в чуваща среда. Често в срещите с чуващи хора чувствам страдание и неуважение от тяхна страна. Кирил: Тук - в България, множеството чуващи не знаят какво да бъде отношението към глухите хора.
И Александър, и Кирил съпоставят България с чужбина. Не тъй като по този начин е съвременно, а тъй като е неизбежно.
Александър: Разликата е в отношението на хората. Тук като ме гледат, виждат в мен увреждане. Докато в Щатите имат една фраза - че най-голямото увреждане е в действителност в самото отношение.
Разликата е и в институциите.
Александър: Например - ще ви споделя една преживелица от една институция, когато желаех на жестов език лист и химикал, служителката ме гледаше с неразбиране. Прочетох по устните ѝ по какъв начин споделя на колежката си " Не мога да схвана какво ми приказва това момче. " Кирил: Преди съм живял в чужбина - там достъпът до информация е безграничен.
Добрата вест е, че пенсионно-осигурително сдружение у нас е помислило за това. В интернет към този момент има видеа, които оказват помощ на глухонемите в България да стигнат до информация, която им е нужна.
Целта на тази акция е глухите хора в България да получат информация на своя личен език.
Национална агенция за приходите също демонстрира, че връзката без бариери е задача допустима. С един таблет и едно позвъняване, чиновниците на Национална агенция за приходите чуват превода, а клиентът го вижда.
Кирил: Полека-лека ще успеем, само че няма да стане бързо.
Инициативи като тази демонстрират, че с цел да може тишината да бъде диалог, е нужно единствено нечие предпочитание. Че връзките нямат увреждания. Че няма думи, които не могат да бъдат казани. И няма думи, които не могат да бъдат чути.
Александър: Роден съм ням и съм израснал в чуваща среда. Често в срещите с чуващи хора чувствам страдание и неуважение от тяхна страна. Кирил: Тук - в България, множеството чуващи не знаят какво да бъде отношението към глухите хора.
И Александър, и Кирил съпоставят България с чужбина. Не тъй като по този начин е съвременно, а тъй като е неизбежно.
Александър: Разликата е в отношението на хората. Тук като ме гледат, виждат в мен увреждане. Докато в Щатите имат една фраза - че най-голямото увреждане е в действителност в самото отношение.
Разликата е и в институциите.
Александър: Например - ще ви споделя една преживелица от една институция, когато желаех на жестов език лист и химикал, служителката ме гледаше с неразбиране. Прочетох по устните ѝ по какъв начин споделя на колежката си " Не мога да схвана какво ми приказва това момче. " Кирил: Преди съм живял в чужбина - там достъпът до информация е безграничен.
Добрата вест е, че пенсионно-осигурително сдружение у нас е помислило за това. В интернет към този момент има видеа, които оказват помощ на глухонемите в България да стигнат до информация, която им е нужна.
Целта на тази акция е глухите хора в България да получат информация на своя личен език.
Национална агенция за приходите също демонстрира, че връзката без бариери е задача допустима. С един таблет и едно позвъняване, чиновниците на Национална агенция за приходите чуват превода, а клиентът го вижда.
Кирил: Полека-лека ще успеем, само че няма да стане бързо.
Инициативи като тази демонстрират, че с цел да може тишината да бъде диалог, е нужно единствено нечие предпочитание. Че връзките нямат увреждания. Че няма думи, които не могат да бъдат казани. И няма думи, които не могат да бъдат чути.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ