Пенсионните системи в повечето европейски страни са изправени пред предизвикателства

Пенсионните системи в множеството европейски страни са изправени пред провокации от мащаб, невъобразим в историята на пенсионното обезпечаване. В по-голямата си част, построени на разходно-покривен принцип, те се финансират преди всичко от осигурителните вноски на работещите сега. Протичащите процеси на застаряване на популацията, подбудени от ниска раждаемост и растяща дълготрайност на живота водят до напън върху пазара на труда, където излизащите от него осезаемо стартират да надвишават тези, които се включват. Ефективността на една пенсионна система се прави оценка главно по три индикатора: до каква степен устойчива е във времето (т.е доколко осигурителните вноски, плащани от работещите са задоволителни за финансиране на пенсиите), обективна ли е по отношение на другите генерации, (т.е осигурителните вноски, които заплаща едно потомство почти равни ли са на заплащанията, които получава) и обезпечава ли съответни пенсии (адекватността нормално се възприема като опция на пенсионната система да финансира почти 70-75% от предпенсионния приход на едно лице). Три критерия, които в случай че бъдат нарушени, рано или късно следва рецесия, чийто мащаб е толкоз по-голям, колкото повече са натрупалите се изкривявания през годините и броя хора, разчитащи на заплащания от страната.

По отношение на всяко едно от изискванията разходно-покривните системи мъчно могат да устоят в средносрочен интервал заради събитието, че финансиращите системата стават все по-малко. Осигурителните вноски, превеждани от работещите сега, не са задоволителни за покриване на пенсионните заплащания в множеството европейски страни, а финансирането на растящите дефицити с дълг или с трансфер от държавния бюджет не идва като безвъзмезден подарък от държавните управления. Поемането на спомагателен дълг не може да се преглежда като реалистична опция, заради забележителната задлъжнялост на всички страни от Европейски Съюз, огромна част от които от дълго време не извършват Маастрихтския аршин за присъединение към Еврозоната - поддържане на съответствие обществен дълг - БВП по-ниско от 60%. В обстановка на растящи лихви, обслужването и на актуалните задължения е проблематично, камо ли акумулирането на нови с илюзорната вяра, че бъдещото потомство някакси ще успее да се оправи. Оставяме встрани въпросът, до каква степен морално е това по отношение на тези, които занапред навлизат на пазара на труда.

Разходите за пенсии са скочили с 1.4 милиарда лв. за година

Те доближават 11 милиарда лв.

Финансирането с трансфер на средства от държавния бюджет също си има цена, главната част от която още веднъж се заплаща от тези, които се чака да работят в идващите десетилетия. Отделянето на все по-голям дял от националния приход за финансиране на настоящо ползване има имплицитна цена, която се демонстрира най-много в по-ниски темпове на напредък на стопанската система. За разлика, да вземем за пример от вложенията в обучение и инфраструктура, които се смятат за съществени предпоставки за по-висок растеж и приход в бъдеще, финансирането на пенсионната система води само до по-високо настоящо ползване, само че не и до разширение на опциите пред стопанската система в средносрочен интервал. Разходно-покривните пенсионни системи в множеството европейски страни стартират да усещат последствията от неподходящите демографски трендове и това е главната причина за протичащите съвсем на всички места процеси по увеличение на възрастта за пенсиониране и ограничение на достъпа до системата. Параметричните промени би трябвало да се ползват поредно, в случай че се търсят дълготрайни резултати от тях.

За страдание този вид системи са изправени и пред забележителен политически риск, като желанието на избрани политици да се харесат на гласоподавателите си, ги кара постоянно да подхващат дейности, които в дълготраен проект могат да слагат в заплаха освен финансовата непоклатимост на пенсионната система, само че и на обществените финанси като цяло. Освен параметрични, в редица страни протичат и структурни промени, като задачата е да се ускори ролята на финансовия съставен елемент в обезпечаването. Капиталовите стълбове са или наложителни детайли от пенсионната система или страната ползва мощно стимулиращи политики, тъй че да накара хората да икономисват в допълнение. Този вид системи не са ваксинирани от неподходящите демографски трендове, само че отрицателното въздействие върху тях е неведнъж по-слабо от това, което се усеща върху разходно-покривните. Добре развъртян финансов детайл в обезпечаването способства доста за по-висока оценка за резистентност на пенсионната система в дълготраен интервал. Не инцидентно в класацията за резистентност на пенсионните системи водещи са тези на Нидерландия, Дания и Австралия, където главната част от пенсията се получава от фондове, опериращи на финансово покривен принцип.

Ето какви пенсии получават германците и за какво в Източна Германия те са с към €200 по-ниски в сравнение с в западната част на страната

През 2021 година пенсиите не престават да порастват на изток и на запад, само че разликите съвсем не понижават

Българската пенсионна система не прави изключение от общите трендове в Европа, само че за жалост, отрицателните демографски процеси у нас се укрепват от забележителния ритъм на емиграция, който в допълнение отслабва опцията за съответно финансиране на разходно-покривния дирек. Непрекъснато увеличаващите се условия за възраст и застрахователен стаж са в ход от години, а неадекватността на пенсионните заплащания надали се нуждае от коментар. Държавната пенсионна система не дава отговор на нито един от критериите за успеваемост, упоменати първоначално. Неустойчива във времето и несправедлива по отношение на обособените генерации, тя съумява да обезпечи размер на пенсиите под 50% от предпенсионния приход, даже след последните нараствания. Политическият риск, на който е изложена също не е за подценяване - задоволително е да се види единствено, че най-значимото нарастване на пенсионните заплащания стана в исторически най-нестабилната политическа конюнктура в страната - време, в което всяка една от партиите прави опити да се хареса на гласоподавателите си, без да обръща внимание на дълготрайните резултати от взетите решения.

Пенсионерите, без подозрение, са най-атрактивната група гласоподаватели, заради своята многобройност. Финансирането на пенсиите у нас от дълго време е изгубило връзка с осигурителния принос, а средствата събирани чрез осигурителни вноски тази година ще покрият по-малко от половината разноски за пенсии на държавното публично обезпечаване (ДОО). В тази обстановка остават разполагаем дълговото финансиране и/или отклоняването на повече средства, събирани чрез налози. Както към този момент стана въпрос, цената за всичко това се заплаща от тези, които още не могат даже да гласоподават. Поемането на спомагателен дълг е към момента допустимо заради благоразумната фискална политика, следвана през всички години от въвеждането на валутния ръб до в този момент. Влизането в дългова серпантина обаче може да стане извънредно елементарно, имайки поради и към този момент завършилия десетилетен интервал на ниски лихвени проценти. Това ще принуждава българското държавно управление да отделя от ден на ден средства за рефинансиране на остарели отговорности и акумулиране на нови през идващите години.

В сходна среда главният въпрос е: има ли излаз? Българската пенсионна система е тристълбова, като финансовите стълбове не престават да бъдат опция, която би трябвало да бъде непокътната и в допълнение укрепена през идващите години. Причините за това са най-малко три: първо, мощната връзка сред осигурителния принос и размера на пенсионното заплащане. В конюнктура, в която всеки лев за системата е скъп, от първостепенно значение е обезпечените лица да виждат и осъзнават, че заплащането на осигурителните вноски в действителност има значение за размера на бъдещата пенсия. В финансовите стълбове това е повече от явно. В разходно-покривната система тази връзка освен бе разрушена през годините, само че даже в противен случай, лицата получиха мощен тласък да се обезпечават на най-малък застрахователен приход, защото по-късно получават пенсия, съпоставима с тази на лица осигуряващи се цялостен живот на междинен приход. Въстановяването на верните тласъци е в действителност значимо за устойчивостта на всяка система. Включването на по-голям финансов детайл може да способства това да се случи, по-бързо от всяка друга промяна.

И милионерите са обезпокоени дали ще им стигат парите след пенсия

Почти половината чакат да им се наложи да продължат да работят

Второ, последователното прекачване на по-голяма тежест от финансовото задължение по заплащанията на пенсии върху втория и третия дирек би трябвало да бъде издирван резултат от страната. Това е опция, която не би трябвало да се пропуща, поради неподходящите вероятности пред разходно-покривния дирек. За част от обезпечените ще бъде невероятно да реализират натрупвания позволяващи им да получат пожизнено заплащане от пенсионния си фонд, само че приоритет номер едно би трябвало да бъде процентът на тези хора да понижава с годините. Абсолютно нелогично звучи лицата с най-големи натрупвания да не престават да имат тласък да се трансферират в разходно-покривната система - наклонност, която, в случай че продължи единствено ще усилва натиска върху бюджета на ДОО без това да е належащо. Трето, траялият повече от десетилетие интервал на нулеви и даже негативни лихвени проценти окончателно отмина. Времето на " лесните " пари завърши, а вероятността лихвите да се задържат високи в идващото десетилетие е огромна.

Стимулирането на спомагателни спестявания в стопанската система ще бъде от извънредно значение за обезпечаване на запас за вложения в околните години. Насочването на по-голяма част от средствата, акумулирани в пенсионни фондове към печеливши планове в локалната стопанска система също би трябвало да бъде преследвано, като предпочитана цел. Развитието на финансовите стълбове може да се окаже избавително за част фирмите от действителния бранш, чиито достъп до запас се чака да стане надалеч по-труден от това, на което бяха привикнали през последните години. Въпросите за пенсионната система и стопанската система, като цяло не търпят отсрочване. Ако е налице в действителност угриженост какво се случва с тях, политиците би трябвало да се замислят съществено върху всеки един от детайлите, които съставляват обезпечаването за пенсия у нас. Финансирането на съответни приходи в годините на подобаващ отдих и снижаването на рисковете пред обществените финанси у нас минава през подсилване на финансовите стълбове, а не през тяхното неглижиране.

Според проучване на Mercer and Monash Business School обхващащо 37 пенсионни системи по света, извършено през 2019 год.