Макрон иска да реформира не просто пенсиите, а начина на мислене на Франция
Пенсионните промени във Франция припомнят на буйните срещи по протофутбол, играни в предишното от цели градчета в Англия и Шотландия. През постоянни шпации – последно през 1993, 1995, 1999, 2003, 2007 и 2010 година – френското държавно управление се изправя против огромна част от популацията на страната. След дни и седмици на ужас двете страни, изтощени, се отдръпват. Направени са дребни отстъпки. Няма ясно маркирани голове от никого.
Единственото изключение бе през 1995 година, когато мачът "Франция – Жак Ширак и Ален Жюпе " влезе в продължения (три седмици транспортни стачки), преди държавното управление да се признае за победено. Рядък, безспорен гол за "народа ".
Другите неотдавнашни пенсионни борби, от 1993 до 2010 година, не излъчиха победител, като радикалните промени бяха оттегляни или избягвани и замествани с кръпки, позволяващи на кафкианската държавна пенсионна система да продължи да се влачи през годините.
И тогава на сцената излиза упорит млад мъж,
повече визионер, в сравнение с политик,
който взема решение, че може да успее там, където предшествениците му са се провалили.
Няма причина, налагаща незабавно реформиране на системата, или по-точно 42-те разнообразни системи, тъкмо в този момент. Бърканицата от разнообразни режими, финансирани с удръжки от служащите и работодателите, не гълтам прекомерно доста пари. Годишните дотации от данъкоплатците на стойност 8 милиарда евро са повече или по-малко търпими (дори и 3-те милиарда, позволяващи на железопътните служащи да се пенсионират в разцвета на силите си).
Само че Еманюел Макрон не желае просто да реформира Франция. Той желае вечно да промени метода на мислене на Франция. Другите му обществени промени, в това число по-гъвкавите закони за наемане на работна ръка, са сполучливи. Нови работни места се откриват с цялостна пара. Повече или по-малко той се оправи и с придвижването на "жълтите жилетки ", без да прави огромни отстъпки за закъсалите градчета и покрайнини, където се зароди то.
Един здравомислещ, удобен политик би решил, че може деликатно да доплава до президентските избори през 2022 година, като нападна разнебитените вятърни мелници на Европа и НАТО, само че не закача вътрешната политика.
Не и Макрон. В своята предизборна акция за 2022 година той
разгласи свещена война
на пенсионната система. Плетеницата от сблъскващи се ползи (в която от време на време бедните субсидират по-богатите) е обидна за нереалното му чувство за ред и правдивост.
Макрон не утвърждава и обстоятелството, че във Франция се работи по-малко часове, в сравнение с в която и да било друга страна, членка на Организацията за икономическо съдействие и развиване. Ранното пенсиониране е кардинален въпрос. Официалната пенсионна възраст е 62 години, само че работещите в железниците, електроснабдяването и още някои други се пенсионират с великодушни пенсии скоро след навършване на 50 години.
Във всеки случай пенсионната система се трансформира в огромния знак на считаната за застинала на място Франция. За Макрон тя е ламя, която би трябвало да бъде обезглавена, в случай че страната желае да бъде готова за опциите и суровите тествания на 21-ви век.
Правителството на Макрон показа общите контури на пенсионния си проект през юли. Според него ще има
една-единствена система на мястото на сегашните 42.
Всеки ангажиран ще натрупа лични пенсионни точки, които ще могат да се трансферират от една работа на друга и ще са основани на междинните приходи. Никой няма да получава по-малко от 1000 евро на месец. Новата система ще влезе в действие през 2025 година.
В резултат настъпи дисхармония. Всички се разгневиха. Железопътните служащи и други щяха да изгубят сладките си условия. Учители, медицински сестри, лекари, юристи, служители на реда, държавни чиновници и други щяха да изгубят изискванията, съгласно които пенсиите им се пресмятат на база на последните им приходи, а не на междинното за кариерите им.
В продължение на месеци напъните на държавното управление да разпространява предложенията си бяха необичайно неуверени и некоординирани. Умерените синдикати, които одобряват правилото на промените, бяха комплицирани и се ядосаха. По-войнствените синдикати надушиха кръв – и опция за възвръщане на силата и въздействието си. ( "Жълтите жилетки " в своя автентичен антиполитически тип бяха отхвърлили френските раздробени синдикати като безполезни и корумпирани.)
Войнстващите синдикати и
крайнолевите и крайнодесните
политици се нахвърлиха на пенсионната промяна с причини от рационални до измислени: Макрон желае хората да работят по-дълго (истина) и да понижи пенсиите на всички, даже и на към този момент пенсионираните (измислица).
И по този начин със започването на транспортните стачки се откри нов кръг от пенсионния протофутболен мач "правителството против огромна част от народа ". Дали този път някой ще завоюва?
При всяко състояние министър председателят Едуар Филип ще предложи отсрочване на същинското влизане в действие на пенсионната промяна – на разстояние три или даже четири президентски вота във Франция.
Какъв ще е резултатът от такава мудна промяна? За Макрон това ще е скромна алегорична победа. Какво ще завоюват синдикатите, в случай че провалят една такава мудна промяна? Това, че всички ще ги видят по какъв начин побеждават Макрон. Франция може би е изправен пред дълга и тежка зима.
Единственото изключение бе през 1995 година, когато мачът "Франция – Жак Ширак и Ален Жюпе " влезе в продължения (три седмици транспортни стачки), преди държавното управление да се признае за победено. Рядък, безспорен гол за "народа ".
Другите неотдавнашни пенсионни борби, от 1993 до 2010 година, не излъчиха победител, като радикалните промени бяха оттегляни или избягвани и замествани с кръпки, позволяващи на кафкианската държавна пенсионна система да продължи да се влачи през годините.
И тогава на сцената излиза упорит млад мъж,
повече визионер, в сравнение с политик,
който взема решение, че може да успее там, където предшествениците му са се провалили.
Няма причина, налагаща незабавно реформиране на системата, или по-точно 42-те разнообразни системи, тъкмо в този момент. Бърканицата от разнообразни режими, финансирани с удръжки от служащите и работодателите, не гълтам прекомерно доста пари. Годишните дотации от данъкоплатците на стойност 8 милиарда евро са повече или по-малко търпими (дори и 3-те милиарда, позволяващи на железопътните служащи да се пенсионират в разцвета на силите си).
Само че Еманюел Макрон не желае просто да реформира Франция. Той желае вечно да промени метода на мислене на Франция. Другите му обществени промени, в това число по-гъвкавите закони за наемане на работна ръка, са сполучливи. Нови работни места се откриват с цялостна пара. Повече или по-малко той се оправи и с придвижването на "жълтите жилетки ", без да прави огромни отстъпки за закъсалите градчета и покрайнини, където се зароди то.
Един здравомислещ, удобен политик би решил, че може деликатно да доплава до президентските избори през 2022 година, като нападна разнебитените вятърни мелници на Европа и НАТО, само че не закача вътрешната политика.
Не и Макрон. В своята предизборна акция за 2022 година той
разгласи свещена война
на пенсионната система. Плетеницата от сблъскващи се ползи (в която от време на време бедните субсидират по-богатите) е обидна за нереалното му чувство за ред и правдивост.
Макрон не утвърждава и обстоятелството, че във Франция се работи по-малко часове, в сравнение с в която и да било друга страна, членка на Организацията за икономическо съдействие и развиване. Ранното пенсиониране е кардинален въпрос. Официалната пенсионна възраст е 62 години, само че работещите в железниците, електроснабдяването и още някои други се пенсионират с великодушни пенсии скоро след навършване на 50 години.
Във всеки случай пенсионната система се трансформира в огромния знак на считаната за застинала на място Франция. За Макрон тя е ламя, която би трябвало да бъде обезглавена, в случай че страната желае да бъде готова за опциите и суровите тествания на 21-ви век.
Правителството на Макрон показа общите контури на пенсионния си проект през юли. Според него ще има
една-единствена система на мястото на сегашните 42.
Всеки ангажиран ще натрупа лични пенсионни точки, които ще могат да се трансферират от една работа на друга и ще са основани на междинните приходи. Никой няма да получава по-малко от 1000 евро на месец. Новата система ще влезе в действие през 2025 година.
В резултат настъпи дисхармония. Всички се разгневиха. Железопътните служащи и други щяха да изгубят сладките си условия. Учители, медицински сестри, лекари, юристи, служители на реда, държавни чиновници и други щяха да изгубят изискванията, съгласно които пенсиите им се пресмятат на база на последните им приходи, а не на междинното за кариерите им.
В продължение на месеци напъните на държавното управление да разпространява предложенията си бяха необичайно неуверени и некоординирани. Умерените синдикати, които одобряват правилото на промените, бяха комплицирани и се ядосаха. По-войнствените синдикати надушиха кръв – и опция за възвръщане на силата и въздействието си. ( "Жълтите жилетки " в своя автентичен антиполитически тип бяха отхвърлили френските раздробени синдикати като безполезни и корумпирани.)
Войнстващите синдикати и
крайнолевите и крайнодесните
политици се нахвърлиха на пенсионната промяна с причини от рационални до измислени: Макрон желае хората да работят по-дълго (истина) и да понижи пенсиите на всички, даже и на към този момент пенсионираните (измислица).
И по този начин със започването на транспортните стачки се откри нов кръг от пенсионния протофутболен мач "правителството против огромна част от народа ". Дали този път някой ще завоюва?
При всяко състояние министър председателят Едуар Филип ще предложи отсрочване на същинското влизане в действие на пенсионната промяна – на разстояние три или даже четири президентски вота във Франция.
Какъв ще е резултатът от такава мудна промяна? За Макрон това ще е скромна алегорична победа. Какво ще завоюват синдикатите, в случай че провалят една такава мудна промяна? Това, че всички ще ги видят по какъв начин побеждават Макрон. Франция може би е изправен пред дълга и тежка зима.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ