Пенсиите и заплатите двойни за 10 години
Пенсиите и заплатите у нас са се повишили двойно за последните 10 години. Но и цените в България са се вдигнали, изключително през последните години. Инфлацията е „ изяла “ нарастването на заплатите през 2022 година, само че не по този начин стоят нещата с пенсиите. Това демонстрират сравнителни данни на Националния застрахователен институт за интервала от 2013 година до 2022 година
За тези 10 години междинната заплата у нас се е повишила със 127%, или повече от два пъти. През 2013 година тя е била 775 лв., а през предходната стига 1761 лв.. При минималната нарастването е със 124% – от 310 лв. на приблизително 695 лв.. Национален осигурителен институт дава междинна сума, защото до края на март минималната заплата беше 650 лв., а от 1 април стана 710 лв..
Данните обаче демонстрират, че действителното покачване на минималната заплата е било стопено от инфлацията през предходната година. Тогава номиналният й растеж е с 9,23%, само че действителният е -5,29%, т.е. подобен няма.
Ръст и при пенсиите
При пенсиите за стаж и възраст също има съществено повишаване за последните 10 години, като междинната се е вдигнала със 130% - от 318 лв. през 2013 година до 730 лв. през предходната. Общо междинната пенсия е повишена от 294 лв. на 674 лв. за 10 години, регистрира Национален осигурителен институт.
Най-малко се е повишила най-ниската пенсия в страната – обществената за напреднала възраст, с едвам 100 лв. за 10 години. В началото на интервала тя е била 107 лв., а през 2022 година – 208 лв. приблизително, защото от 1 юли имаше нарастване на пенсиите и обществената за напреднала възраст стана 247 лв., от 170 лв. преди този момент.
При минималната пенсия растежът от 2013 година насам е по-голям – със 182% - от 148,75 лв. на 418,50 лв.. И тук повода да се счита междинна минимална пенсияе, че тя беше нараснала от 1 юли на 467 лв., при 370 лв. за първите шест месеца на годината.
За последните пет години растежът на минималната пенсия за стаж и възраст е много друг. Така да вземем за пример през 2018 година по отношение на миналата тя се е повишила с 16%, само че като се вземе поради растежът на инфлацията, действителното нарастване е с близо 13 на 100. През 2019 година номиналният растеж е с 4,77%, а действителният - с едвам 1,62%. През предходната година растежът на минималната пенсия стига 39,50% по отношение на миналата година, само че поради високата инфлация действително пенсионерите са получили нарастване с 21 на 100.
Най-богатите пенсионери – тези, които взимат тавана на пенсиите, са получавали 752 лв. преди 10 години. През предходната година оптималната пенсия беше нараснала на2100 лв. или съвсем тройно по отношение на 2013 година От 1 октомври 2022 година таванът беше повишен още - на 3400 лева
Освен приходите обаче, за 10 години се регистрира и сериозен растеж на инфлацията, като средногодишната през 2013 година е била едвам 0,4%, а в края на годината е регистрирана даже дефлация от -0,9%. За съпоставяне през предходната година е бил пикът в хармонизирания показател на потребителските цени, като средногодишната инфлация е стигнала 13%.
Все по-малко възрастни хора взимат добавка към пенсията си, било то за непозната помощ, за напреднала възраст или вдовишка. През 2013 година добавка за непозната помощ са получавали 96 107 пенсионери, а към края на предходната – 64 620 души. Добавка от пенсията на умрелия брачен партньор са взимали 723 368 българи, а 10 години по-късно – 685 700 индивида. Разбираемо, най-вече понижават добавките за напреднала възраст, които бяха анулирани, като такива към момента получават едвам 1391пенсионери.
Безработните понижават
Двойно за 10 години е понижен процентът на безработицата в България – от 11,3% до 5,2 на 100. Наполовина са намалели и записаните безработни с право на обезщетение - от 115 327 приблизително на месец през 2013 година до 65 100 души през предходната.
По-малко население
Запазва се наклонността за спад на броя на пенсионерите у нас, като за 10 години те са със 160 000 по-малко и през 2022 година са били 2 036 543 души. Въпреки това, разноските за пенсии са нарастнали съществено – от 7,746 милиарда лв. до 15,634 милиарда лв..
В същото време работоспособното население у нас понижава, като през 2013 година в работоспособна възраст са били 4,471 млн. българи, а през предходната те са 3,775 милиона. Наполовина по-малко са безработните с право на обезщетение - близo 60000 души през 2022 година
Осигуровки
Вдигането на заплатите безспорно се отразява на и на парите, върху които хората внасят осигуровки. Работещите у нас се обезпечават на от ден на ден пари, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
Ако преди 10 години междинният застрахователен приход е бил 628 лв. за най-масовата трета категория труд, то през предходната към този момент е двойно по-висок – 1323 лв.. С 1000 лв. от горната страна е сумата, на която се обезпечават заетите в първа категория труд, а тези във втора – на 1521 лв.. За съпоставяне през 2013 година в най-високата категория междинният застрахователен доходе бил 1163 лв., а за втора – 869 лв.. Средната пенсия към този момент замества близо 67% от средномесечния чист застрахователен приход в страната, демонстрират още данните на Национален осигурителен институт.
За тези 10 години междинната заплата у нас се е повишила със 127%, или повече от два пъти. През 2013 година тя е била 775 лв., а през предходната стига 1761 лв.. При минималната нарастването е със 124% – от 310 лв. на приблизително 695 лв.. Национален осигурителен институт дава междинна сума, защото до края на март минималната заплата беше 650 лв., а от 1 април стана 710 лв..
Данните обаче демонстрират, че действителното покачване на минималната заплата е било стопено от инфлацията през предходната година. Тогава номиналният й растеж е с 9,23%, само че действителният е -5,29%, т.е. подобен няма.
Ръст и при пенсиите
При пенсиите за стаж и възраст също има съществено повишаване за последните 10 години, като междинната се е вдигнала със 130% - от 318 лв. през 2013 година до 730 лв. през предходната. Общо междинната пенсия е повишена от 294 лв. на 674 лв. за 10 години, регистрира Национален осигурителен институт.
Най-малко се е повишила най-ниската пенсия в страната – обществената за напреднала възраст, с едвам 100 лв. за 10 години. В началото на интервала тя е била 107 лв., а през 2022 година – 208 лв. приблизително, защото от 1 юли имаше нарастване на пенсиите и обществената за напреднала възраст стана 247 лв., от 170 лв. преди този момент.
При минималната пенсия растежът от 2013 година насам е по-голям – със 182% - от 148,75 лв. на 418,50 лв.. И тук повода да се счита междинна минимална пенсияе, че тя беше нараснала от 1 юли на 467 лв., при 370 лв. за първите шест месеца на годината.
За последните пет години растежът на минималната пенсия за стаж и възраст е много друг. Така да вземем за пример през 2018 година по отношение на миналата тя се е повишила с 16%, само че като се вземе поради растежът на инфлацията, действителното нарастване е с близо 13 на 100. През 2019 година номиналният растеж е с 4,77%, а действителният - с едвам 1,62%. През предходната година растежът на минималната пенсия стига 39,50% по отношение на миналата година, само че поради високата инфлация действително пенсионерите са получили нарастване с 21 на 100.
Най-богатите пенсионери – тези, които взимат тавана на пенсиите, са получавали 752 лв. преди 10 години. През предходната година оптималната пенсия беше нараснала на2100 лв. или съвсем тройно по отношение на 2013 година От 1 октомври 2022 година таванът беше повишен още - на 3400 лева
Освен приходите обаче, за 10 години се регистрира и сериозен растеж на инфлацията, като средногодишната през 2013 година е била едвам 0,4%, а в края на годината е регистрирана даже дефлация от -0,9%. За съпоставяне през предходната година е бил пикът в хармонизирания показател на потребителските цени, като средногодишната инфлация е стигнала 13%.
Все по-малко възрастни хора взимат добавка към пенсията си, било то за непозната помощ, за напреднала възраст или вдовишка. През 2013 година добавка за непозната помощ са получавали 96 107 пенсионери, а към края на предходната – 64 620 души. Добавка от пенсията на умрелия брачен партньор са взимали 723 368 българи, а 10 години по-късно – 685 700 индивида. Разбираемо, най-вече понижават добавките за напреднала възраст, които бяха анулирани, като такива към момента получават едвам 1391пенсионери.
Безработните понижават
Двойно за 10 години е понижен процентът на безработицата в България – от 11,3% до 5,2 на 100. Наполовина са намалели и записаните безработни с право на обезщетение - от 115 327 приблизително на месец през 2013 година до 65 100 души през предходната.
По-малко население
Запазва се наклонността за спад на броя на пенсионерите у нас, като за 10 години те са със 160 000 по-малко и през 2022 година са били 2 036 543 души. Въпреки това, разноските за пенсии са нарастнали съществено – от 7,746 милиарда лв. до 15,634 милиарда лв..
В същото време работоспособното население у нас понижава, като през 2013 година в работоспособна възраст са били 4,471 млн. българи, а през предходната те са 3,775 милиона. Наполовина по-малко са безработните с право на обезщетение - близo 60000 души през 2022 година
Осигуровки
Вдигането на заплатите безспорно се отразява на и на парите, върху които хората внасят осигуровки. Работещите у нас се обезпечават на от ден на ден пари, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
Ако преди 10 години междинният застрахователен приход е бил 628 лв. за най-масовата трета категория труд, то през предходната към този момент е двойно по-висок – 1323 лв.. С 1000 лв. от горната страна е сумата, на която се обезпечават заетите в първа категория труд, а тези във втора – на 1521 лв.. За съпоставяне през 2013 година в най-високата категория междинният застрахователен доходе бил 1163 лв., а за втора – 869 лв.. Средната пенсия към този момент замества близо 67% от средномесечния чист застрахователен приход в страната, демонстрират още данните на Национален осигурителен институт.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ