Команданте Гевара на 90
Пенка Сомлева
На 14 юни се навършват 90 години от рождението на доктор Ернесто Че Гевара, знаменит бунтовник, извървял прочут и храбър път като смел герой на хората по света за по-достоен живот. Минали са толкоз години от неговото раждане, само че повече от половин век неговият неустрашим лик с черната барета и алената звезда на нея, направена от фотографа Алберто Корда, ни съзерцава от стотици хиляди плакати, червени флагове и фланелки, носени на многолюдните обществени митинги на всички места по света.
Кой в действителност бе индивидът зад безсмъртния команданте? Защото малко от нашите съвременници могат дотам да разклатят публичното схващане и да оставят след себе си толкоз доста мистерии и секрети, колкото това е сторил индивидът - знак на ХХ век, Че Гевара.
Историята на Ернесто Гевара към момента е цялостна с доста загадки. Най-трудното е да се разбере и изясни всичко това, което е стояло зад претекстовете и импулсите на този в действителност неповторим човек, това по какъв начин той е събрал концепциите, които след това увличат зад себе си цели нации и страни, от кое място и по какъв начин е черпил сили.
Ернесто Гевара де ла Серна е роден на 14 юни 1928 година в гр. Росарио, Аржентина, в фамилията на архитекта от ирландски генезис Ернесто Гевара Линч и доня Силия де ла Серна ла Льоса. Далечен предшественик на майката на Ернесто - Хосе де ла Серна, бил испански военачалник, колониален чиновник и предпоследен вицекрал на Перу.
Притежател на фамилна ферма с мате, бащата Ернесто Гевара Линч първи в окръга стартира да заплаща на служащите си като заплата пари в брой, с което си печели недоволството на локалните плантатори. Старият Гевара се пробва да образова и възпитава своите пет деца всестранно, в къщата е имало голяма библиотека от няколко хиляди книги, вратите на която постоянно били отворени за деца от разнообразни обществени съсловия както от заможни фамилии, по този начин и от фамилии на елементарните служащи.
По време на гражданската война в Испания и Втората международна война домът на Гевара е посещаван от доста военни водачи и политически деятели. Най-вероятно точно тогава у Ернесто се оформя разбирането за комплицираното разнообразие на света, пораждат първите му хрумвания и бележки за бъдещата негова идеология.
На двегодишна възраст Ернесто пада в ледените води на един басейн и получава първия астматичен припадък - начало на тежък интервал, който ще го съпътства до края на дните му, по тази причина по-голямата част от образователната стратегия той усвоява вкъщи. След междинното си обучение през 1945 година е признат в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. Като студент се увлича по творбите на Сартр, Гарсия Лорка, Пабло Неруда, творби на аржентински създатели социалисти. Води си дневник и написа лирика, които след гибелта му са оповестени в многотиражни издания.
Енергията на младия Ернесто стига за доста неща: той играе футбол, занимава се с ръгби, езда, голф, планеризъм, пътува доста, като избира да се придвижва с велосипед, а като нает моряк посещава няколко страни. Още на тази възраст младежът взема решение за себе си, че главното му предопределение ще бъде да служи на хората по образеца на тези отдадени персони, на които той откровено се възхищава. През 1952 година дружно със своя другар, доктора по биохимия Алберто Гранадо, Ернесто Гевара посещава Чили, Перу, Венецуела и Колумбия, с цел да изследва работата на лечебници за заболели от проказа. По пътя си пътешествениците обаче помагали и в лекуването, в преместването, даже в прибирането на реколтата, като следили живота на елементарните хора и тежките условия на индианците.
През 1953 година Гевара получава тапия за хирург и експерт по дерматология. Вместо да отиде на работа в армията, отпътува за Боливия, където по това време на власт идва Националистическата партия на революционното придвижване. В страната стават световни неща: национализация на мините, земеделска промяна, привличане на служащи и селяните в ръководството на страната... Ернесто Гевара работи настойчиво, намира се с разнообразни хора, пътува доста. Посещава Гватемала, Панама, Коста Рика, намира се, поддържа връзка и влиза в полемики с революционни водачи от разнообразни страни. През същата година се среща с революционерката Илда Гадеа Акоста. Младежът впечатлява Илда със знанията си върху марксизма, с дълбочината си на мислене и избора си да оказва помощ на елементарните хора и да се бори за тяхната правдивост.
По време на въоръжения спор в Гватемала през 1954 година Ернесто Гевара получава първия си военен опит: той взе участие в група за противовъздушна защита, оказва помощ в превозването на оръжия, в пропагандната работа, вследствие на което попада в листата с "опасните комунисти ", които би трябвало да бъдат унищожени. Налага му се да избяга в Мексико.
В Мексико през 1955 година се дами за Илда Акоста, от която има една щерка. Продължава да практикува медицина, намира се с доста прогресивно мислещи хора. Един от тях по-късно ще назова Гевара "континентален бунтовник, който мисли не толкоз за Аржентина, що се касае за Латинска Америка като цяло "...
В Мексико през юли 1955 година Ернесто се среща с Фидел Кастро - среща, която ще го води на Острова на свободата, Куба. Още тогава Кастро отбелязва огромната революционна зрялост и храброст на концепциите на Че Гевара. В дневника си Гевара написа: "Фидел е образован млад мъж, убеден в себе си и извънредно самоуверен. Той ще направи гражданска война. Между нас има цялостен синхрон. Само поради човек като него бих се раздавал всецяло. "
Едва ли има потребност да приказваме за това каква храброст са имали 82-мата индивида, влезнали в морето при стихия и дъжд с дребна лодка с потенциал за 10 души. Техният ориентир бил остров Куба, тяхната цел - свободата. Само след седмица корабът стигнал до крайбрежията на Куба и отрядът незабавно бил подложен на обстрел от военните на Батиста. Повече от половината от членовете на екипажа умират в борбата. Че Гевара по-късно ще напише: "Някъде в гората, измежду дългите нощи (със залеза на слънцето започваше нашето бездействие) строяхме смели проекти. Мечтаехме за борби, за тежки интервенции, за победа. Това бяха щастливи часове. Заедно с всички се любувах на първите в живота ми пури, които се научих да пуша, с цел да пропъждам досадните комари. Оттогава се вля в кръвта ми ароматът на кубинския тютюн. И бяхме замаяни дали от мощната "Хавана ", или от смелостта на нашите проекти, един от различен по обезверени. " В борбите Ернесто открива, че не изпитва боязън пред гибелта и че играе решаваща роля в основаването и оцеляването на бунтовническото придвижване.
Без никакво предизвестие и съмнение Фидел прогласява Ернесто за команданте. Това е най-високият чин в бунтовническата войска. Оттогава всички назовават Ернесто Команданте Гевара. Хората от обкръжението на Че означават неговата огромна обич към четенето, желязната воля и честност към идеалите, саможертвата и грижата за приятелите. Революцията на "брадатите ", както назовават бунтовниците от Сиера, е победила. Че е провъзгласен за боен губернатор на крепостта Кабана, покрай Хавана, където се обитават военните съдилища. Там се води процесът против палачите на Батиста. Ернесто е единствено на 30 години, а към този момент е именита персона. Чужденецът, аржентинецът, както го назовават кубинците, скоро получава кубинско поданство с помощта на член от конституцията, прибавен особено поради него. Става министър в новото революционно държавно управление на Куба. Среща се с видни политици от доста страни: Мао Цзедун, египетския президент Гамал Абдел Насър и др.; посещава и Москва. Гевара се трансформира в международен знак на актуалния бунтовник, пропагандира намерено своето схващане на марксизма и наказа минусите на съществуващите социалистически страни.
След развода си с Илда Ернесто се дами за кубинката Алейда Марч, от която има четири деца - Алейдита, Камило, Селия и Ернесто. Участва в революционните придвижвания в Африка и в Латинска Америка. Не знам за какво, само че е малко известно в България, че обичаната фотография на Че Гевара, която е носел у себе си, даже когато е умирал, е фотографията на Васил Левски. Писал е на доста места, че има един воин на Балканите, от България, на който той самият е желал да наподобява. Гевара е желал да направи това, което и Левски е желал - "Когато освободя личната си татковина, ще ида да избавям други нации ".
През 1965 година Че Гевара напуща Куба вечно. В прощалното писмо до Фидел Кастро написа: "...Веднъж ни попитаха на кого от нашите близки да оповестят при положение на гибел и тогава нас ни порази фактически действителната опция за подобен излаз. Знаехме, че в революцията (ако тя е истинска) хората или побеждават, или умират... Където и да се намирам, ще усещам своята отговорност като кубински бунтовник и ще работя като подобен... "
През 1967 година в Боливия неговият отряд попада под обстрел на особено подготвени сили на Централно разузнавателно управление на САЩ, където на 8 октомври е ранен в крайници и покорен. На идващия ден - 9 октомври, е разстрелян. Мястото, където е заровен Ернесто Че Гевара, е незнайно до 1997 година, когато останките му са ексхумирани, пренесени с военни почести в Куба и положени в мемориала Сиера Маестра. Когато преди разстрела сътрудникът на Централно разузнавателно управление на САЩ го пита защо мисли, Че дава отговор: "Мисля за безсмъртието на революцията ".
Романтичният облик на революционера, лицето му, думите му са съхранени в паметта на народите. Той е легенда. За историята ще остане вечно младият въстаник - романтик, Командате Гевара. Знаел е, че ще победи гибелта и сега, когато е споделил на боеца, пристигнал да го разстреля: "Знам, че си пристигнал да ме убиеш. Стреляй, страхливецо. Просто ще убиеш един човек... "
.jpg )
На 14 юни се навършват 90 години от рождението на доктор Ернесто Че Гевара, знаменит бунтовник, извървял прочут и храбър път като смел герой на хората по света за по-достоен живот. Минали са толкоз години от неговото раждане, само че повече от половин век неговият неустрашим лик с черната барета и алената звезда на нея, направена от фотографа Алберто Корда, ни съзерцава от стотици хиляди плакати, червени флагове и фланелки, носени на многолюдните обществени митинги на всички места по света.
Кой в действителност бе индивидът зад безсмъртния команданте? Защото малко от нашите съвременници могат дотам да разклатят публичното схващане и да оставят след себе си толкоз доста мистерии и секрети, колкото това е сторил индивидът - знак на ХХ век, Че Гевара.
Историята на Ернесто Гевара към момента е цялостна с доста загадки. Най-трудното е да се разбере и изясни всичко това, което е стояло зад претекстовете и импулсите на този в действителност неповторим човек, това по какъв начин той е събрал концепциите, които след това увличат зад себе си цели нации и страни, от кое място и по какъв начин е черпил сили.
Ернесто Гевара де ла Серна е роден на 14 юни 1928 година в гр. Росарио, Аржентина, в фамилията на архитекта от ирландски генезис Ернесто Гевара Линч и доня Силия де ла Серна ла Льоса. Далечен предшественик на майката на Ернесто - Хосе де ла Серна, бил испански военачалник, колониален чиновник и предпоследен вицекрал на Перу.
Притежател на фамилна ферма с мате, бащата Ернесто Гевара Линч първи в окръга стартира да заплаща на служащите си като заплата пари в брой, с което си печели недоволството на локалните плантатори. Старият Гевара се пробва да образова и възпитава своите пет деца всестранно, в къщата е имало голяма библиотека от няколко хиляди книги, вратите на която постоянно били отворени за деца от разнообразни обществени съсловия както от заможни фамилии, по този начин и от фамилии на елементарните служащи.
По време на гражданската война в Испания и Втората международна война домът на Гевара е посещаван от доста военни водачи и политически деятели. Най-вероятно точно тогава у Ернесто се оформя разбирането за комплицираното разнообразие на света, пораждат първите му хрумвания и бележки за бъдещата негова идеология.
На двегодишна възраст Ернесто пада в ледените води на един басейн и получава първия астматичен припадък - начало на тежък интервал, който ще го съпътства до края на дните му, по тази причина по-голямата част от образователната стратегия той усвоява вкъщи. След междинното си обучение през 1945 година е признат в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. Като студент се увлича по творбите на Сартр, Гарсия Лорка, Пабло Неруда, творби на аржентински създатели социалисти. Води си дневник и написа лирика, които след гибелта му са оповестени в многотиражни издания.
Енергията на младия Ернесто стига за доста неща: той играе футбол, занимава се с ръгби, езда, голф, планеризъм, пътува доста, като избира да се придвижва с велосипед, а като нает моряк посещава няколко страни. Още на тази възраст младежът взема решение за себе си, че главното му предопределение ще бъде да служи на хората по образеца на тези отдадени персони, на които той откровено се възхищава. През 1952 година дружно със своя другар, доктора по биохимия Алберто Гранадо, Ернесто Гевара посещава Чили, Перу, Венецуела и Колумбия, с цел да изследва работата на лечебници за заболели от проказа. По пътя си пътешествениците обаче помагали и в лекуването, в преместването, даже в прибирането на реколтата, като следили живота на елементарните хора и тежките условия на индианците.
През 1953 година Гевара получава тапия за хирург и експерт по дерматология. Вместо да отиде на работа в армията, отпътува за Боливия, където по това време на власт идва Националистическата партия на революционното придвижване. В страната стават световни неща: национализация на мините, земеделска промяна, привличане на служащи и селяните в ръководството на страната... Ернесто Гевара работи настойчиво, намира се с разнообразни хора, пътува доста. Посещава Гватемала, Панама, Коста Рика, намира се, поддържа връзка и влиза в полемики с революционни водачи от разнообразни страни. През същата година се среща с революционерката Илда Гадеа Акоста. Младежът впечатлява Илда със знанията си върху марксизма, с дълбочината си на мислене и избора си да оказва помощ на елементарните хора и да се бори за тяхната правдивост.
По време на въоръжения спор в Гватемала през 1954 година Ернесто Гевара получава първия си военен опит: той взе участие в група за противовъздушна защита, оказва помощ в превозването на оръжия, в пропагандната работа, вследствие на което попада в листата с "опасните комунисти ", които би трябвало да бъдат унищожени. Налага му се да избяга в Мексико.
В Мексико през 1955 година се дами за Илда Акоста, от която има една щерка. Продължава да практикува медицина, намира се с доста прогресивно мислещи хора. Един от тях по-късно ще назова Гевара "континентален бунтовник, който мисли не толкоз за Аржентина, що се касае за Латинска Америка като цяло "...
В Мексико през юли 1955 година Ернесто се среща с Фидел Кастро - среща, която ще го води на Острова на свободата, Куба. Още тогава Кастро отбелязва огромната революционна зрялост и храброст на концепциите на Че Гевара. В дневника си Гевара написа: "Фидел е образован млад мъж, убеден в себе си и извънредно самоуверен. Той ще направи гражданска война. Между нас има цялостен синхрон. Само поради човек като него бих се раздавал всецяло. "
Едва ли има потребност да приказваме за това каква храброст са имали 82-мата индивида, влезнали в морето при стихия и дъжд с дребна лодка с потенциал за 10 души. Техният ориентир бил остров Куба, тяхната цел - свободата. Само след седмица корабът стигнал до крайбрежията на Куба и отрядът незабавно бил подложен на обстрел от военните на Батиста. Повече от половината от членовете на екипажа умират в борбата. Че Гевара по-късно ще напише: "Някъде в гората, измежду дългите нощи (със залеза на слънцето започваше нашето бездействие) строяхме смели проекти. Мечтаехме за борби, за тежки интервенции, за победа. Това бяха щастливи часове. Заедно с всички се любувах на първите в живота ми пури, които се научих да пуша, с цел да пропъждам досадните комари. Оттогава се вля в кръвта ми ароматът на кубинския тютюн. И бяхме замаяни дали от мощната "Хавана ", или от смелостта на нашите проекти, един от различен по обезверени. " В борбите Ернесто открива, че не изпитва боязън пред гибелта и че играе решаваща роля в основаването и оцеляването на бунтовническото придвижване.
Без никакво предизвестие и съмнение Фидел прогласява Ернесто за команданте. Това е най-високият чин в бунтовническата войска. Оттогава всички назовават Ернесто Команданте Гевара. Хората от обкръжението на Че означават неговата огромна обич към четенето, желязната воля и честност към идеалите, саможертвата и грижата за приятелите. Революцията на "брадатите ", както назовават бунтовниците от Сиера, е победила. Че е провъзгласен за боен губернатор на крепостта Кабана, покрай Хавана, където се обитават военните съдилища. Там се води процесът против палачите на Батиста. Ернесто е единствено на 30 години, а към този момент е именита персона. Чужденецът, аржентинецът, както го назовават кубинците, скоро получава кубинско поданство с помощта на член от конституцията, прибавен особено поради него. Става министър в новото революционно държавно управление на Куба. Среща се с видни политици от доста страни: Мао Цзедун, египетския президент Гамал Абдел Насър и др.; посещава и Москва. Гевара се трансформира в международен знак на актуалния бунтовник, пропагандира намерено своето схващане на марксизма и наказа минусите на съществуващите социалистически страни.
След развода си с Илда Ернесто се дами за кубинката Алейда Марч, от която има четири деца - Алейдита, Камило, Селия и Ернесто. Участва в революционните придвижвания в Африка и в Латинска Америка. Не знам за какво, само че е малко известно в България, че обичаната фотография на Че Гевара, която е носел у себе си, даже когато е умирал, е фотографията на Васил Левски. Писал е на доста места, че има един воин на Балканите, от България, на който той самият е желал да наподобява. Гевара е желал да направи това, което и Левски е желал - "Когато освободя личната си татковина, ще ида да избавям други нации ".
През 1965 година Че Гевара напуща Куба вечно. В прощалното писмо до Фидел Кастро написа: "...Веднъж ни попитаха на кого от нашите близки да оповестят при положение на гибел и тогава нас ни порази фактически действителната опция за подобен излаз. Знаехме, че в революцията (ако тя е истинска) хората или побеждават, или умират... Където и да се намирам, ще усещам своята отговорност като кубински бунтовник и ще работя като подобен... "
През 1967 година в Боливия неговият отряд попада под обстрел на особено подготвени сили на Централно разузнавателно управление на САЩ, където на 8 октомври е ранен в крайници и покорен. На идващия ден - 9 октомври, е разстрелян. Мястото, където е заровен Ернесто Че Гевара, е незнайно до 1997 година, когато останките му са ексхумирани, пренесени с военни почести в Куба и положени в мемориала Сиера Маестра. Когато преди разстрела сътрудникът на Централно разузнавателно управление на САЩ го пита защо мисли, Че дава отговор: "Мисля за безсмъртието на революцията ".
Романтичният облик на революционера, лицето му, думите му са съхранени в паметта на народите. Той е легенда. За историята ще остане вечно младият въстаник - романтик, Командате Гевара. Знаел е, че ще победи гибелта и сега, когато е споделил на боеца, пристигнал да го разстреля: "Знам, че си пристигнал да ме убиеш. Стреляй, страхливецо. Просто ще убиеш един човек... "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ