Пенка в звездната галактика на Холивуд
Пенка като дребна.
В Kennedy Space Center.
С композитора Майкъл Кеймън.
Корицата на последния й албум “Invisible Lifeline ”.
Със брачна половинка си Даниел на сватбата им преди 14 години.
Пенка (втората отдясно) като докторант в университета “Дюк ”.
С композитора на музика за блокбъстъри Стив Яблонски в студиото.
През 1999 година нашенката отпътува за Лос Анджелис без пари в джоба
Корицата на албума й “Жената астронавт ”, който й обезпечава път към вечността.
Покрай работата за кино продукции българката намира време и за свои авторски концептуални албуми със симфонична музика
Напоследък получава от ден на ден поръчки и за филми от виртуалната действителност
„ Те са напълно нови като технология, излязоха през последните две години ”, споделя дамата
Вероятно доста българи са посещавали Kennedy Space Center във Флорида – огромен музеен комплекс, в който всеки ден от 9 до 17 ч. се въртят филми, разказващи историята на галактическите задачи, от първите покорители през 60-те години като плановете Mercury и Apollo, до през днешния ден. Зад вълнуващата и мощно въздействаща музика към тези 10-15-минутни филмчета стои креативният талант на една българка – Пенка Кунева. Тя е извънредно сполучлив композитор, аранжор и оркестратор на музиката към паметни холивудски студийни филми и игри от виртуалната действителност.
На някои от огромните заглавия е била единствено аранжор и оркестратор, а на други – композитор на музиката. Перфекционизмът й в аранжимента и оркестрацията е оценен в такива хитови студийни блокбъстъри като “Матрицата ”, “Карибски пирати ”, всички издания на “Трансформърс ”, “Need For Speed ”, “Костенурките Нинджа ”. По музиката към тези филми е работила с композиторите Стив Яблонски и Ханс Цимер. Пенка е основен оркестратор и на филмовата музика в ленти с бюджет над 100 милиона $ – “Елизиум ” (с Мат Деймън и Джоди Фостър) и “Играта на Ендър ” (с Харисън Форд) от 2013 година
Българката е композитор на музиката към игрите “Принцът на Персия ”, “Трансформърс ”. Напоследък получава от ден на ден поръчки и за филми от виртуалната действителност – нещо ново даже и за Холивуд. Композирала е музиката към “Мумията ” – игра и Hell Boy – филм от виртуалната действителност – заглавия, известни в целия свят. “Те са напълно нови като технология, излязоха през последните две години ”, споделя дамата.
Тя е измежду пионерите, прокарващи пътеката в тези холивудски продукции. “Филмите от виртуалната действителност са към момента нови като род и търсят своето място и лице ”, споделя Пенка. Те са къси, по 12-15, рядко по 20 минути, тъй като към момента се опитва с технологията, само че както другите описват истории. Гледат се със специфичен шлем и когато фенът си завърти главата, вижда на 360 градуса във всички направления. Музиката, която Пенка написа за тези кино нововъведения, за разлика от другите ленти, е малко по-деликатна, тъй като, като си постави човек специфичния шлем на главата, слуша със слушалки. Така че музиката би трябвало да звучи изчистено, с цел да й се насладят феновете.
В Холивуд, където композиторките са по-малко от 1 %, да правиш музика за виртуалната действителност е същинска смелост. Пенка обаче не е от страхливите създатели. “Имам малко дух на пионер – смее се дамата. – Много обичам да потеглям по неутъпкани пътеки. Даде ми се опция да върша това и не пропуснах шанса си. Правила съм музика и за спектакъл, и за кино, и за игри. Дали съм авантюрист? Никога не бих споделила “не ” на един стойностен план. Вече съм на 51, имам 28 години професионален опит. ”
Тази година е била доста сполучлива за българката. Написала е музиката към кино лентата “Ага ” на Милко Лазаров, взел участие в доста международни фестивали с огромен триумф на всички места по света, с премиера на Berlinale’18. Неин е и саундтракът към фентъзито на Адам Рип “Пошепването на Дявола ” (Sony Pictures, с премия Saturn 2018), на филмите на Габриела Ледесма “Тъга ” ( ”Blue ”, сега по кината) и на Пол Саламов “Среща ” (Sony Pictures). Автор е на музиката и към някои пилотни епизоди на телевизионни сериали.
Покрай работата за кино продукции българката намира време и за свои авторски концептуални албуми със симфонична музика. През октомври излезе четвъртият й албум – “Невидимата нишка ” (The Invisible Lifeline). “В музиката си аз описвам прочувствено истории, както са правили това Лист и Рихард Щраус през XIX-XX век – споделя Пенка.- Работихме дружно с приказен български пианист, който също живее в Лос Анджелис – Георги Славчев. ” Албумът, който към този момент се популяризира посредством iTunes, Spotify и Amazon съдържа 6 мечти за пиано в типичен жанр и две мечти за струнен оркестър и е получил доста мощни мнения в музикантските среди на Холивуд.
Преди това Кунева е издала албумите “Приключенията на Одисей ” (A Warrior’s Odyssey, 2012), “Жената астронавт ” (Woman Astronaut, 2015) и “Прераждане ” (Rebirth of Id, 2017). Признава, че най-скъп на сърцето й е “Жената астронавт ”. За музиката е била въодушевена от смелите девойки, полетели в космоса, а 14-те пиеси са мощно прочувствени и въздействащи. Албумът получава Hollywood Music in Media Award – влиятелна премия за музикално творчество, предопределено за необятен кръг слушатели, и извънреден отзив измежду музикалните критици.
Тя е родена в София, майка й Кина Проданова е учител по музикален разбор в Консерваторията, а татко й – инженер-химик във ВХТИ. Летата си прекарва при бабите и дядовците си в Габрово и Панагюрище. Още от най-ранно детство бабите я учат на национални песни, описват й доста приказки, а тя пораства в семейство с необикновен пиетет към киното и театъра.
Талантът й да композира личи още на 6-годишна възраст. Тогава майка й я научава да написа музика и ноти и тя твори детски композиции за пиано, само че още преди този момент свири измислени от нея дребни пиески. В IV клас влиза в Националното музикално учебно заведение с пиано. Когато е на 12 години, майка й я среща с режисьорка на детски матинета – театрални шоута и Пенка стартира да написа музика за тях. “Беше доста прелестно и започнах да си дублирам: “Аз съм композитор, пиша музика ” – смее се Пенка. – Но никой не гледаше съществено на едно момиче композитор. Аз обаче имах една много здравословна доза самочувствие, не обръщах внимание на това и си карах по този път, който вътрешно, интуитивно усещах, че е моят път. ”
Пенка приключва Консерваторията с доктрина на музиката за по-кратък период – 4 години. Точно тогава стават измененията, границите се отварят и с родителите й вземат решение, че е по-добре да учи комбинация в Щатите. Приемат я в “Дюк ” през 1990 година – огромен и доста прочут частен университет в Северна Каролина, с цялостна стипендия да учи магистратура по комбинация. “Отидох там с извънредно положително обучение от България. И пианото владеех доста добре, изобщо потеглих от родината с една доста солидна академична подготовка като музикант и композитор ”, споделя Пенка. В България, след триумфа й с детските матинета, тя написа музика и за постановки на млади самостоятелни театрални групи.
Когато към този момент учи в университета “Дюк ”, управлението взема решение да сътвори и нова стратегия по докторантура, а Пенка Кунева става първият докторант по комбинация, отвоюван за нея от професора й Стивън Джафи. Така влиза в историята на университета “Дюк ”. Този факт употребява при молбата за виза. Тогава за претендентите има категории като “чужденец с изключителни качества ” и “национално богатство ”. “Сега би трябвало да си с “Оскар ”, “Еми ” или “Грами ”, с цел да получиш такава виза – споделя Пенка. – Но тогава моите професори написаха: “Дайте опция на тази жена да остане в Америка ”. Визата ми обезпечи опцията да работя каквото си пожелая. Това е най-големият подарък на човечеството – свободата да можеш да избереш какво да правиш. ”
През 1999 година тя отпътува за Лос Анджелис без пари в джоба, минава през тежък интервал и с цел да се прехранва, работи като аранжор на други композитори. Днес живее със фамилията си в Лос Анджелис. Има щерка Джийн на 12 години, която демонстрира гений в рисуването и учи в учебно заведение с ускорена академична стратегия. Съпругът й Даниел Шуайгър е музикален редактор на филми.
Всяка година Пенка води щерка си в България, по местата на своето детство. Двете доста обичат Панагюрище, където вървят дружно с родителите на Пенка. Тя споделя, че е доста обвързвана с България и е решила, като се пенсионира, първо да се научи да свири на виола, а след това да върви на курс по изобразително изкуство, тъй като желае да рисува къщите на своето детство в Габрово, Панагюрище и Панагюрски колонии. ”
В Kennedy Space Center.
С композитора Майкъл Кеймън.
Корицата на последния й албум “Invisible Lifeline ”.
Със брачна половинка си Даниел на сватбата им преди 14 години.
Пенка (втората отдясно) като докторант в университета “Дюк ”.
С композитора на музика за блокбъстъри Стив Яблонски в студиото.
През 1999 година нашенката отпътува за Лос Анджелис без пари в джоба
Корицата на албума й “Жената астронавт ”, който й обезпечава път към вечността.
Покрай работата за кино продукции българката намира време и за свои авторски концептуални албуми със симфонична музика
Напоследък получава от ден на ден поръчки и за филми от виртуалната действителност
„ Те са напълно нови като технология, излязоха през последните две години ”, споделя дамата
Вероятно доста българи са посещавали Kennedy Space Center във Флорида – огромен музеен комплекс, в който всеки ден от 9 до 17 ч. се въртят филми, разказващи историята на галактическите задачи, от първите покорители през 60-те години като плановете Mercury и Apollo, до през днешния ден. Зад вълнуващата и мощно въздействаща музика към тези 10-15-минутни филмчета стои креативният талант на една българка – Пенка Кунева. Тя е извънредно сполучлив композитор, аранжор и оркестратор на музиката към паметни холивудски студийни филми и игри от виртуалната действителност.
На някои от огромните заглавия е била единствено аранжор и оркестратор, а на други – композитор на музиката. Перфекционизмът й в аранжимента и оркестрацията е оценен в такива хитови студийни блокбъстъри като “Матрицата ”, “Карибски пирати ”, всички издания на “Трансформърс ”, “Need For Speed ”, “Костенурките Нинджа ”. По музиката към тези филми е работила с композиторите Стив Яблонски и Ханс Цимер. Пенка е основен оркестратор и на филмовата музика в ленти с бюджет над 100 милиона $ – “Елизиум ” (с Мат Деймън и Джоди Фостър) и “Играта на Ендър ” (с Харисън Форд) от 2013 година
Българката е композитор на музиката към игрите “Принцът на Персия ”, “Трансформърс ”. Напоследък получава от ден на ден поръчки и за филми от виртуалната действителност – нещо ново даже и за Холивуд. Композирала е музиката към “Мумията ” – игра и Hell Boy – филм от виртуалната действителност – заглавия, известни в целия свят. “Те са напълно нови като технология, излязоха през последните две години ”, споделя дамата.
Тя е измежду пионерите, прокарващи пътеката в тези холивудски продукции. “Филмите от виртуалната действителност са към момента нови като род и търсят своето място и лице ”, споделя Пенка. Те са къси, по 12-15, рядко по 20 минути, тъй като към момента се опитва с технологията, само че както другите описват истории. Гледат се със специфичен шлем и когато фенът си завърти главата, вижда на 360 градуса във всички направления. Музиката, която Пенка написа за тези кино нововъведения, за разлика от другите ленти, е малко по-деликатна, тъй като, като си постави човек специфичния шлем на главата, слуша със слушалки. Така че музиката би трябвало да звучи изчистено, с цел да й се насладят феновете.
В Холивуд, където композиторките са по-малко от 1 %, да правиш музика за виртуалната действителност е същинска смелост. Пенка обаче не е от страхливите създатели. “Имам малко дух на пионер – смее се дамата. – Много обичам да потеглям по неутъпкани пътеки. Даде ми се опция да върша това и не пропуснах шанса си. Правила съм музика и за спектакъл, и за кино, и за игри. Дали съм авантюрист? Никога не бих споделила “не ” на един стойностен план. Вече съм на 51, имам 28 години професионален опит. ”
Тази година е била доста сполучлива за българката. Написала е музиката към кино лентата “Ага ” на Милко Лазаров, взел участие в доста международни фестивали с огромен триумф на всички места по света, с премиера на Berlinale’18. Неин е и саундтракът към фентъзито на Адам Рип “Пошепването на Дявола ” (Sony Pictures, с премия Saturn 2018), на филмите на Габриела Ледесма “Тъга ” ( ”Blue ”, сега по кината) и на Пол Саламов “Среща ” (Sony Pictures). Автор е на музиката и към някои пилотни епизоди на телевизионни сериали.
Покрай работата за кино продукции българката намира време и за свои авторски концептуални албуми със симфонична музика. През октомври излезе четвъртият й албум – “Невидимата нишка ” (The Invisible Lifeline). “В музиката си аз описвам прочувствено истории, както са правили това Лист и Рихард Щраус през XIX-XX век – споделя Пенка.- Работихме дружно с приказен български пианист, който също живее в Лос Анджелис – Георги Славчев. ” Албумът, който към този момент се популяризира посредством iTunes, Spotify и Amazon съдържа 6 мечти за пиано в типичен жанр и две мечти за струнен оркестър и е получил доста мощни мнения в музикантските среди на Холивуд.
Преди това Кунева е издала албумите “Приключенията на Одисей ” (A Warrior’s Odyssey, 2012), “Жената астронавт ” (Woman Astronaut, 2015) и “Прераждане ” (Rebirth of Id, 2017). Признава, че най-скъп на сърцето й е “Жената астронавт ”. За музиката е била въодушевена от смелите девойки, полетели в космоса, а 14-те пиеси са мощно прочувствени и въздействащи. Албумът получава Hollywood Music in Media Award – влиятелна премия за музикално творчество, предопределено за необятен кръг слушатели, и извънреден отзив измежду музикалните критици.
Тя е родена в София, майка й Кина Проданова е учител по музикален разбор в Консерваторията, а татко й – инженер-химик във ВХТИ. Летата си прекарва при бабите и дядовците си в Габрово и Панагюрище. Още от най-ранно детство бабите я учат на национални песни, описват й доста приказки, а тя пораства в семейство с необикновен пиетет към киното и театъра.
Талантът й да композира личи още на 6-годишна възраст. Тогава майка й я научава да написа музика и ноти и тя твори детски композиции за пиано, само че още преди този момент свири измислени от нея дребни пиески. В IV клас влиза в Националното музикално учебно заведение с пиано. Когато е на 12 години, майка й я среща с режисьорка на детски матинета – театрални шоута и Пенка стартира да написа музика за тях. “Беше доста прелестно и започнах да си дублирам: “Аз съм композитор, пиша музика ” – смее се Пенка. – Но никой не гледаше съществено на едно момиче композитор. Аз обаче имах една много здравословна доза самочувствие, не обръщах внимание на това и си карах по този път, който вътрешно, интуитивно усещах, че е моят път. ”
Пенка приключва Консерваторията с доктрина на музиката за по-кратък период – 4 години. Точно тогава стават измененията, границите се отварят и с родителите й вземат решение, че е по-добре да учи комбинация в Щатите. Приемат я в “Дюк ” през 1990 година – огромен и доста прочут частен университет в Северна Каролина, с цялостна стипендия да учи магистратура по комбинация. “Отидох там с извънредно положително обучение от България. И пианото владеех доста добре, изобщо потеглих от родината с една доста солидна академична подготовка като музикант и композитор ”, споделя Пенка. В България, след триумфа й с детските матинета, тя написа музика и за постановки на млади самостоятелни театрални групи.
Когато към този момент учи в университета “Дюк ”, управлението взема решение да сътвори и нова стратегия по докторантура, а Пенка Кунева става първият докторант по комбинация, отвоюван за нея от професора й Стивън Джафи. Така влиза в историята на университета “Дюк ”. Този факт употребява при молбата за виза. Тогава за претендентите има категории като “чужденец с изключителни качества ” и “национално богатство ”. “Сега би трябвало да си с “Оскар ”, “Еми ” или “Грами ”, с цел да получиш такава виза – споделя Пенка. – Но тогава моите професори написаха: “Дайте опция на тази жена да остане в Америка ”. Визата ми обезпечи опцията да работя каквото си пожелая. Това е най-големият подарък на човечеството – свободата да можеш да избереш какво да правиш. ”
През 1999 година тя отпътува за Лос Анджелис без пари в джоба, минава през тежък интервал и с цел да се прехранва, работи като аранжор на други композитори. Днес живее със фамилията си в Лос Анджелис. Има щерка Джийн на 12 години, която демонстрира гений в рисуването и учи в учебно заведение с ускорена академична стратегия. Съпругът й Даниел Шуайгър е музикален редактор на филми.
Всяка година Пенка води щерка си в България, по местата на своето детство. Двете доста обичат Панагюрище, където вървят дружно с родителите на Пенка. Тя споделя, че е доста обвързвана с България и е решила, като се пенсионира, първо да се научи да свири на виола, а след това да върви на курс по изобразително изкуство, тъй като желае да рисува къщите на своето детство в Габрово, Панагюрище и Панагюрски колонии. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ