Acronis: България трябва да прави наука
Пазарът на ИТ гении е изцяло изчерпан; с цел да бъдат българските експерти в действителност положителни, те би трябвало да вършат просвета, съобщи Сергей Белоусов, притежател на Acronis
„ Въпросът не е за просветителната система, а за науката. За да намерим хора, които могат да основават стойност, би трябвало да се прави просвета – по този начин, както в миналото се правеше просвета в България “, споделя Сергей Белоусов, създател на Acronis
Сингапурската софтуерна компания Acronis ще търси метод да отвори в България софтуерен университет, само че не с цел да бълва софтуерни инженери, а с цел да развива научни проучвания. Страната ни разполага с „ прелестни учени “ и тяхната роля ще е сериозна за бъдещото развиване на технологиите по света. А това, от своя страна, ще е нужно на компанията, разработваща системи за сигурност на данните и на приложенията.
Преди броени дни на посещаване у нас беше Сергей Белоусов, създател и основен изпълнителен шеф на Acronis. Самокритичен, непредвидим, в миналото продавал обувки и реклами в справочници, а в този момент прочут по света като началник на многомилиарден бизнес, 47-годишният предприемач споделя, че фантазията му е „ да разбере света “ и се старае непрекъснато да се учи.
Учени, а не инженери
Свикнали сме да се хвалим като татковина на надарени софтуерни инженери, само че последните години демонстрираха, че пазарът на ИТ гении е изцяло привършен. Фирмата на Белоусов, сходно на доста други, има компликации с намирането на квалифицирани фрагменти в София. Ръководителят на компанията обаче желае да концентрира активността на българския офис не толкоз върху софтуерния инженеринг, колкото върху развиването на науката.
„ Не е въпросът в просветителната система, а в науката. За да намерим хора, които могат да основават стойност, би трябвало да се прави просвета – по този начин, както в миналото се правеше просвета в България “, споделя Белоусов. Веднага припомня за Джон Атанасов, горделивост на България в софтуерния свят. „ Образованието в България е положително, доста положително. То създава положителни инженери. Но с цел да бъдат българските експерти в действителност положителни, те би трябвало да вършат просвета “, уверен е предприемчивият предприемач.
Инвестиции в просвета не се вършат, поправя ме той, когато запитвам дали компанията му влага в просвета. „ Правят се разноски за просвета “, отсича той. „ Да, ние вършим разноски за просвета. Работим по няколко плана в няколко елементи на света “. България е една от тези елементи на света.
Университет за просвета
„ Надявам се да работим с някой университет или да построим университет тук “, споделя Белоусов. Фокусът на сходна институция ще е върху развиването на научни проучвания.
„ Има набор от области в науката през днешния ден, които са съществени, само че и в това време доста приложни. Те могат да трансформират живота на хората радикално. Виждате ли, ето, забавна просвета е математиката. Физиката също – изключително физиката на обикновените частици – само че тя касае бъдещето на Вселената. Това е потребно, само че не безусловно незабавно. Ала има други области, като изкуствения разсъдък и квантовите технологии, които са фундаментални и могат незабавно да ни дадат нещо, което трансформира живота на хората ”, споделя Белоусов. Убеден е, че България има капацитет тъкмо в тази посока. Лаконичен е по отношение на проектите си, само че споделя, че идването му в България е обвързвано със „ срещи с държавното управление “.
Рецепта против емиграция
Развитието на научно-изследователски институти може да се преглежда като рецепта за задържане на най-хубавите „ мозъци “ в страната. Ако техните разработки намират приложение в софтуерния бизнес, трудът им ще може да е почтено оценен. „ Ако разгледаме емиграционната политика на българското държавно управление, тя би могла да разчита на този метод за задържането на надарените учени в страната и завръщането тук на тези, които са отпътували в чужбина “, споделя Белоусов.
Изкуственият разсъдък
Изкуственият разсъдък е една от областите, в които ще са нужни съществени разработки. Налице е динамично развиване в тази област и сега все по-масово се осъзнава потребността от усъвършенстване на човешките действия, които могат да бъдат усъвършенствани посредством интелигентните технологии. Основателят на Acronis дава за образец срещата си със чиновниците на Гранична полиция на Летище София, на което е кацнал малко преди часа на диалога ни.
„ За Гранична полиция ще е по-добре да има роботи с компютърно зрение, вместо хора: компютърното зрение може да разпознава хората доста по-добре. Сега разпознаването се прави от индивиди, само че това не е изключително дейно, машината е доста по-точна и ще прави това доста по-бързо ”. Затова не е чудно, че точно изкуственият разсъдък е една от областите, в които бъдещият академични план на Acronis може да се концентрира.
Ерата на синтетичния разум
Хората ненужно се боят от тематиката за изкуствения разсъдък, счита Белоусов. „ Мнозина приказват за това по какъв начин машините ще се възправят против хората, ще ни убиват. Това са сюжети за хорър-филми, само че не е съществено “, споделя той. Несериозно е и да се тормозим от това, че можем да загубим работата си поради умни роботи.
„ Изобщо не е значимо дали хората ще изгубят работата си. Това не е нещо толкоз фундаментално. Хората би трябвало да са щастливи и да живеят в благополучие, това е най-важното. За това не им е нужна безусловно работа. Тя не е жизненоважна за хората ”. Е, работохолиците вероятно ще са нещастни, само че като цяло изкуственият разсъдък ще направи света по-удобно място за живеене и повече хора ще са щастливи.
3 значими ресурса
Като сполучлив бизнесмен в софтуерния свят Белоусов изрежда 3 значими неща, които през днешния ден са най-ценни активи за бизнес-организациите и за страните.
1. Източници на енергия;
2. Данни – всичко от историята на света, което благодарение на модерните технологии може да се изследва и проучва, с цел да усъвършенства живота ни днес;
3. Човешки мозъци – най-съществен запас, без който силата и данните не биха могли да послужат за основаването на стойност.
Умовете не са идентични на всички места по света. Но в България те са на високо равнище, уверен е Белоусов.
„ Въпросът не е за просветителната система, а за науката. За да намерим хора, които могат да основават стойност, би трябвало да се прави просвета – по този начин, както в миналото се правеше просвета в България “, споделя Сергей Белоусов, създател на Acronis
Сингапурската софтуерна компания Acronis ще търси метод да отвори в България софтуерен университет, само че не с цел да бълва софтуерни инженери, а с цел да развива научни проучвания. Страната ни разполага с „ прелестни учени “ и тяхната роля ще е сериозна за бъдещото развиване на технологиите по света. А това, от своя страна, ще е нужно на компанията, разработваща системи за сигурност на данните и на приложенията.
Преди броени дни на посещаване у нас беше Сергей Белоусов, създател и основен изпълнителен шеф на Acronis. Самокритичен, непредвидим, в миналото продавал обувки и реклами в справочници, а в този момент прочут по света като началник на многомилиарден бизнес, 47-годишният предприемач споделя, че фантазията му е „ да разбере света “ и се старае непрекъснато да се учи.
Учени, а не инженери
Свикнали сме да се хвалим като татковина на надарени софтуерни инженери, само че последните години демонстрираха, че пазарът на ИТ гении е изцяло привършен. Фирмата на Белоусов, сходно на доста други, има компликации с намирането на квалифицирани фрагменти в София. Ръководителят на компанията обаче желае да концентрира активността на българския офис не толкоз върху софтуерния инженеринг, колкото върху развиването на науката.
„ Не е въпросът в просветителната система, а в науката. За да намерим хора, които могат да основават стойност, би трябвало да се прави просвета – по този начин, както в миналото се правеше просвета в България “, споделя Белоусов. Веднага припомня за Джон Атанасов, горделивост на България в софтуерния свят. „ Образованието в България е положително, доста положително. То създава положителни инженери. Но с цел да бъдат българските експерти в действителност положителни, те би трябвало да вършат просвета “, уверен е предприемчивият предприемач.
Инвестиции в просвета не се вършат, поправя ме той, когато запитвам дали компанията му влага в просвета. „ Правят се разноски за просвета “, отсича той. „ Да, ние вършим разноски за просвета. Работим по няколко плана в няколко елементи на света “. България е една от тези елементи на света.
Университет за просвета
„ Надявам се да работим с някой университет или да построим университет тук “, споделя Белоусов. Фокусът на сходна институция ще е върху развиването на научни проучвания.
„ Има набор от области в науката през днешния ден, които са съществени, само че и в това време доста приложни. Те могат да трансформират живота на хората радикално. Виждате ли, ето, забавна просвета е математиката. Физиката също – изключително физиката на обикновените частици – само че тя касае бъдещето на Вселената. Това е потребно, само че не безусловно незабавно. Ала има други области, като изкуствения разсъдък и квантовите технологии, които са фундаментални и могат незабавно да ни дадат нещо, което трансформира живота на хората ”, споделя Белоусов. Убеден е, че България има капацитет тъкмо в тази посока. Лаконичен е по отношение на проектите си, само че споделя, че идването му в България е обвързвано със „ срещи с държавното управление “.
Рецепта против емиграция
Развитието на научно-изследователски институти може да се преглежда като рецепта за задържане на най-хубавите „ мозъци “ в страната. Ако техните разработки намират приложение в софтуерния бизнес, трудът им ще може да е почтено оценен. „ Ако разгледаме емиграционната политика на българското държавно управление, тя би могла да разчита на този метод за задържането на надарените учени в страната и завръщането тук на тези, които са отпътували в чужбина “, споделя Белоусов.
Изкуственият разсъдък
Изкуственият разсъдък е една от областите, в които ще са нужни съществени разработки. Налице е динамично развиване в тази област и сега все по-масово се осъзнава потребността от усъвършенстване на човешките действия, които могат да бъдат усъвършенствани посредством интелигентните технологии. Основателят на Acronis дава за образец срещата си със чиновниците на Гранична полиция на Летище София, на което е кацнал малко преди часа на диалога ни.
„ За Гранична полиция ще е по-добре да има роботи с компютърно зрение, вместо хора: компютърното зрение може да разпознава хората доста по-добре. Сега разпознаването се прави от индивиди, само че това не е изключително дейно, машината е доста по-точна и ще прави това доста по-бързо ”. Затова не е чудно, че точно изкуственият разсъдък е една от областите, в които бъдещият академични план на Acronis може да се концентрира.
Ерата на синтетичния разум
Хората ненужно се боят от тематиката за изкуствения разсъдък, счита Белоусов. „ Мнозина приказват за това по какъв начин машините ще се възправят против хората, ще ни убиват. Това са сюжети за хорър-филми, само че не е съществено “, споделя той. Несериозно е и да се тормозим от това, че можем да загубим работата си поради умни роботи.
„ Изобщо не е значимо дали хората ще изгубят работата си. Това не е нещо толкоз фундаментално. Хората би трябвало да са щастливи и да живеят в благополучие, това е най-важното. За това не им е нужна безусловно работа. Тя не е жизненоважна за хората ”. Е, работохолиците вероятно ще са нещастни, само че като цяло изкуственият разсъдък ще направи света по-удобно място за живеене и повече хора ще са щастливи.
3 значими ресурса
Като сполучлив бизнесмен в софтуерния свят Белоусов изрежда 3 значими неща, които през днешния ден са най-ценни активи за бизнес-организациите и за страните.
1. Източници на енергия;
2. Данни – всичко от историята на света, което благодарение на модерните технологии може да се изследва и проучва, с цел да усъвършенства живота ни днес;
3. Човешки мозъци – най-съществен запас, без който силата и данните не биха могли да послужат за основаването на стойност.
Умовете не са идентични на всички места по света. Но в България те са на високо равнище, уверен е Белоусов.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ