Павел Цветанков: Има шест нови разлики в Панагюрското съкровище
Павел Цветанков е един от десетината наследници на тримата братя Дейкови, които през 1949 година откриват Панагюрското златно богатство и го предават на страната – музея в Панагюрище. Днес потомците им настояват, че страната си го е присвоила нелегално и са завели каузи за определяне на неговия автентичен притежател. Цветанков е индивидът, който ги съставлява пред институциите и води кореспонденцията с тях. От тринадесет години той се е заел да следи писмено какво се случва със съкровището и счита, че никой виновен фактор сега не знае къде тъкмо се намира оригиналът му. Павел Цветанков е музикант и живее в София. До края на годината следва издаването на монографията му, в която ще опише за укриването на данни от научния списък на НИМ, засягащи Панагюрското златно богатство и експертизата от 2014 година Това е част от докторската му дисертация, която написа сега. Защитата й ще е следващата година. - Господин Цветанков не излезнаха ли публични данни, че земята на която в действителност е намерено Панагюрското богатство, е била частна?
- Частна е да, а от това следва, че Панагюрското златно богатство също е частна благосъстоятелност според член 16 от Закона за старините.
- Как се оказа, че още веднъж изникнаха нови и необясними разлики в размерите на предметите на Панагюрското златно богатство?
- Нали си спомняте сагата с сякаш експертизата на Панагюрското богатство, дето я направиха в НИМ. В последна сметка получихме данните от въпросната експертиза. Но какво се оказа? От 2014 година до края на 2016 година Панагюрското богатство си е трансформирало размерите шест пъти!?! Само за две години! И тези данни са извадени от документите на изложбите, от съпътстващите протоколи. Естествено министерството на културата се опита да направи нещо, открили са просто, че „ да, такава разлика има “ и до такава степен! От там нататък нищо не е направено.
- Кои са най-фрапантните разлики като размери на съдовете?
- Два сантиметра! Това по никакъв начин не е малко като разлика в размерите на предметите. Най-странното е, че отиват с едни размери на една галерия и единствено след няколко месеца се връщат с други размери?! Единият вид е да са направени документи с погрешно наличие от музейните служащи, другият вид е да е злоупотребявано.
- Възможно ли е да пътува повече от едно Панагюрско богатство?
- Ами сигурно са повече от едно копията на съкровището. Сега до каква степен оригиналът е оригинал, продължава да бъде прекомерно противоречиво, тъй като дейностите, които са подхванати за сякаш узаконяването на един от екземплярите на Панагюрското златно богатство, приказват ясно и красноречиво, че се прави опит да се скрие нещо. Най-малкото другояче не би имало потребност да бъдат засекретявани данните от експертизата, пък след това в един миг взеха, че ги разгласиха в нарочна обява. В подобен случай за какво въобще ги засекретяват? И незабавно след тази експертиза имаме шест нови размера, които в действителност са доста, доста странни. Не знам, само че отговорите не могат да бъдат дадени по този начин от отдалеченост. Трябва да бъде направена нарочна експертиза и инспекция, тъй като даже на експертизата, когато бе осъществена през 2014 година, се направиха доста обилни нарушавания и доста обилни неточности. Една от грубите неточности бе, че прословутото късче от крилото на един от сфинксовете, което беше намерено инцидентно в Пловдивския теоретичен списък, беше занесено надали не на тепсия на Божидар Димитров. За мен една естествена експертиза би следвало да бъде правена от две други самостоятелни експертизи и да се направи най-после съпоставяне. Значи едната експертиза, която бе наречена експертиза, беше компрометирана. В същото време пък не ни позволиха при вземането на проби. Тоест аз мога да кажа напълно умерено, че е злоупотребено с взимането на проби или са манипулирани резултати. Няма пояснение. В един миг каним публицисти на обществена експертиза на съкровището, пък в идващия миг забраняваме на Павел Цветанков и на Стефка Ангелова да участват на тази обществена експертиза. И естествено резултатът беше явен и сладкодумен! Разликите са големи, като не е имало реставрационни намеси никакви, т.е. нищо по това богатство не е правено, поправяно и променяно по някаква причина. Оказа се, че във всички архиви на музеите данни за такива намеси няма. Фактът, че има разлики в размерите, е налице, а пояснение няма...
Откривателите на съкровището през 1949 година го предават на страната
- И въпреки всичко имаше или нямаше интернационална експертиза на това богатство – легална и публична?
- Не знам, интернационална – не!
- Все в миналото тези каузи във Върховния административен съд ще се наложи да приключат. Ще се обърнете ли към съда в Страсбург?
- Тия каузи ще приключат, само че въпросът е дали съдът ще бъде органът, който ще свърши своята активност на самостоятелен надзор на правораздаване. Ако съдът си свърши както би трябвало работата, прегледа всички вложени в делата доказателства и излезе с едно рационално решение, което няма значение дали е в моя изгода или не, само че преглежда всички доказателства, които са вложени в делата...бих приел решението им. Но няколко години те съзнателно подценяват каквито и да било доказателства, сочещи, че земята, на което е намерено съкровището, е била и е само частна благосъстоятелност през миналите 68 към този момент години! Тази земя в никакъв случай не е била държавна. Ако човек си направи труда да прочете всички решения на съда по този проблем, ще откри, че във всяко едно решение съдът споделя – земята, на която е открито Панагюрското златно богатство, е държавна благосъстоятелност! Да, но не, тъй като няма нито едно доказателство за това по делата. Разбира се, контролът на правосъдната власт е неосъществим по Конституция и там могат да си пишат каквото си пожелаят! Така че не знам какво ще следва. Ще вървим по пътеките на правораздаването, ще търсим истината, ще развяваме знамето и по този начин...
- Остана ли някоя институция, която да не сте сезирали, някой опит да не сте създали някъде, с цел да излезе истината към това богатство?
- Не. Не остана...Единственият метод на надзор върху правосъдната власт е Международният съд, само че пък ние не можем да стигнем още дотам на решение на делата, която да разрешава да изведем делата на интернационално равнище. И там нещата циклят. Другият вид е цивилен каузи да заведем всички наследници като ощетени страни. Не сме ги завели още по една доста елементарна причина – тъй като завеждайки гражданско дело, най-лесният метод да бъдем отсвирени, е да сложат една оценка на съкровището да кажем един милиард и да изискат %, които да бъде импортиран и до тук завършва цялата сага! Сама разбираш, че ще ни отрежат всички пътища натам, още преди да е почнало каквото и да е...Така че това е главната причина, която ни пречи да търсим правото си по цивилен път от правораздаването. Всички способени хора, с които съм разговарял, са казвали, че доколкото са осведомени с дейностите на съда, това ще бъде идея пердута – сега, в който стартира делото, незабавно ще бъде прекъснато.
- Имате ли информация дали калъпите на Панагюрското богатство са унищожени, каквато рекламация вие имахте преди време?
- Това продължава да си е огромен проблем и продължава да стои на дневен ред. Не са унищожени силиконовите калъпи, тъй че във всеки един миг някой „ сръчен “ металург може да си направи каквото си пожелае от тях. Този въпрос още не е решен по никакъв метод. Калъпи на съкровището има и в Националния исторически музей, и в Панагюрище. Така че в случай че някой желае да си направи богатство, да се обърне към тях... Потресаващо е, потресаващо е...
- Панагюрското златно богатство пътува по изложения из целия свят. От Лувъра да вземем за пример не може да не са чули за разразилите се кавги към него и да не са ревизирали обширно документите му...
- Не ги интересува. Тях ги интересува бизнесът им. И изцяло ги разбирам. Първата документална разлика в размерите на съкровището след прословутата експертиза е на изложбата на Лувъра. И това демонстрират документи, които са добити по напълно легален метод. Така е – има разлики, само че нищо не се случва... Ония хора си въртят бизнеса, събират си билетчетата, имат си името, което си създават и им носи в допълнение пари. Не ги интересува какво се случва на наша почва.
- Знаете ли сега къде тъкмо се намира Панагюрското златно богатство?
- Не, нали приказваме за оригинала? Някъде...
Интервю на Живка АНГЕЛОВА
- Частна е да, а от това следва, че Панагюрското златно богатство също е частна благосъстоятелност според член 16 от Закона за старините.
- Как се оказа, че още веднъж изникнаха нови и необясними разлики в размерите на предметите на Панагюрското златно богатство?
- Нали си спомняте сагата с сякаш експертизата на Панагюрското богатство, дето я направиха в НИМ. В последна сметка получихме данните от въпросната експертиза. Но какво се оказа? От 2014 година до края на 2016 година Панагюрското богатство си е трансформирало размерите шест пъти!?! Само за две години! И тези данни са извадени от документите на изложбите, от съпътстващите протоколи. Естествено министерството на културата се опита да направи нещо, открили са просто, че „ да, такава разлика има “ и до такава степен! От там нататък нищо не е направено.
- Кои са най-фрапантните разлики като размери на съдовете?
- Два сантиметра! Това по никакъв начин не е малко като разлика в размерите на предметите. Най-странното е, че отиват с едни размери на една галерия и единствено след няколко месеца се връщат с други размери?! Единият вид е да са направени документи с погрешно наличие от музейните служащи, другият вид е да е злоупотребявано.
- Възможно ли е да пътува повече от едно Панагюрско богатство?
- Ами сигурно са повече от едно копията на съкровището. Сега до каква степен оригиналът е оригинал, продължава да бъде прекомерно противоречиво, тъй като дейностите, които са подхванати за сякаш узаконяването на един от екземплярите на Панагюрското златно богатство, приказват ясно и красноречиво, че се прави опит да се скрие нещо. Най-малкото другояче не би имало потребност да бъдат засекретявани данните от експертизата, пък след това в един миг взеха, че ги разгласиха в нарочна обява. В подобен случай за какво въобще ги засекретяват? И незабавно след тази експертиза имаме шест нови размера, които в действителност са доста, доста странни. Не знам, само че отговорите не могат да бъдат дадени по този начин от отдалеченост. Трябва да бъде направена нарочна експертиза и инспекция, тъй като даже на експертизата, когато бе осъществена през 2014 година, се направиха доста обилни нарушавания и доста обилни неточности. Една от грубите неточности бе, че прословутото късче от крилото на един от сфинксовете, което беше намерено инцидентно в Пловдивския теоретичен списък, беше занесено надали не на тепсия на Божидар Димитров. За мен една естествена експертиза би следвало да бъде правена от две други самостоятелни експертизи и да се направи най-после съпоставяне. Значи едната експертиза, която бе наречена експертиза, беше компрометирана. В същото време пък не ни позволиха при вземането на проби. Тоест аз мога да кажа напълно умерено, че е злоупотребено с взимането на проби или са манипулирани резултати. Няма пояснение. В един миг каним публицисти на обществена експертиза на съкровището, пък в идващия миг забраняваме на Павел Цветанков и на Стефка Ангелова да участват на тази обществена експертиза. И естествено резултатът беше явен и сладкодумен! Разликите са големи, като не е имало реставрационни намеси никакви, т.е. нищо по това богатство не е правено, поправяно и променяно по някаква причина. Оказа се, че във всички архиви на музеите данни за такива намеси няма. Фактът, че има разлики в размерите, е налице, а пояснение няма...
Откривателите на съкровището през 1949 година го предават на страната
- И въпреки всичко имаше или нямаше интернационална експертиза на това богатство – легална и публична?
- Не знам, интернационална – не!
- Все в миналото тези каузи във Върховния административен съд ще се наложи да приключат. Ще се обърнете ли към съда в Страсбург?
- Тия каузи ще приключат, само че въпросът е дали съдът ще бъде органът, който ще свърши своята активност на самостоятелен надзор на правораздаване. Ако съдът си свърши както би трябвало работата, прегледа всички вложени в делата доказателства и излезе с едно рационално решение, което няма значение дали е в моя изгода или не, само че преглежда всички доказателства, които са вложени в делата...бих приел решението им. Но няколко години те съзнателно подценяват каквито и да било доказателства, сочещи, че земята, на което е намерено съкровището, е била и е само частна благосъстоятелност през миналите 68 към този момент години! Тази земя в никакъв случай не е била държавна. Ако човек си направи труда да прочете всички решения на съда по този проблем, ще откри, че във всяко едно решение съдът споделя – земята, на която е открито Панагюрското златно богатство, е държавна благосъстоятелност! Да, но не, тъй като няма нито едно доказателство за това по делата. Разбира се, контролът на правосъдната власт е неосъществим по Конституция и там могат да си пишат каквото си пожелаят! Така че не знам какво ще следва. Ще вървим по пътеките на правораздаването, ще търсим истината, ще развяваме знамето и по този начин...
- Остана ли някоя институция, която да не сте сезирали, някой опит да не сте създали някъде, с цел да излезе истината към това богатство?
- Не. Не остана...Единственият метод на надзор върху правосъдната власт е Международният съд, само че пък ние не можем да стигнем още дотам на решение на делата, която да разрешава да изведем делата на интернационално равнище. И там нещата циклят. Другият вид е цивилен каузи да заведем всички наследници като ощетени страни. Не сме ги завели още по една доста елементарна причина – тъй като завеждайки гражданско дело, най-лесният метод да бъдем отсвирени, е да сложат една оценка на съкровището да кажем един милиард и да изискат %, които да бъде импортиран и до тук завършва цялата сага! Сама разбираш, че ще ни отрежат всички пътища натам, още преди да е почнало каквото и да е...Така че това е главната причина, която ни пречи да търсим правото си по цивилен път от правораздаването. Всички способени хора, с които съм разговарял, са казвали, че доколкото са осведомени с дейностите на съда, това ще бъде идея пердута – сега, в който стартира делото, незабавно ще бъде прекъснато.
- Имате ли информация дали калъпите на Панагюрското богатство са унищожени, каквато рекламация вие имахте преди време?
- Това продължава да си е огромен проблем и продължава да стои на дневен ред. Не са унищожени силиконовите калъпи, тъй че във всеки един миг някой „ сръчен “ металург може да си направи каквото си пожелае от тях. Този въпрос още не е решен по никакъв метод. Калъпи на съкровището има и в Националния исторически музей, и в Панагюрище. Така че в случай че някой желае да си направи богатство, да се обърне към тях... Потресаващо е, потресаващо е...
- Панагюрското златно богатство пътува по изложения из целия свят. От Лувъра да вземем за пример не може да не са чули за разразилите се кавги към него и да не са ревизирали обширно документите му...
- Не ги интересува. Тях ги интересува бизнесът им. И изцяло ги разбирам. Първата документална разлика в размерите на съкровището след прословутата експертиза е на изложбата на Лувъра. И това демонстрират документи, които са добити по напълно легален метод. Така е – има разлики, само че нищо не се случва... Ония хора си въртят бизнеса, събират си билетчетата, имат си името, което си създават и им носи в допълнение пари. Не ги интересува какво се случва на наша почва.
- Знаете ли сега къде тъкмо се намира Панагюрското златно богатство?
- Не, нали приказваме за оригинала? Някъде...
Интервю на Живка АНГЕЛОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ