Паулу Коелю в Дневника на Мага е написал: „Всеки търси

Паулу Коелю в Дневника на Мага е написал: „ Всеки търси щастието по своему и не съществува пример, който може да се съобщи на другите “. Пише в своя блог писателката и публицист Ирина Говоруха, написа Профит бг.

В детството след пътешестване до Лвов и екскурзия в аптеката „ Под черния орел “ измислих игра. Поставях на кухненската маса самун, бурканчета от медикаменти, майонеза и смесвах в тях сода, оцет, масло, подправки, бисквити и таблетки аспирин. Представях си, че съм доктор, тайнствен алхимик, който основава формулата на дълголетието, любовта и щастието. Мислех си: „ Щом човек изпие тази примес, незабавно ще се оправи настроението му “, написа Говоруха.

След няколко години схванала, че лечебната й примес не работи по този метод. Даже въобще. Невидимото няма формула. Не може да се вкара в буркан и да се продава на мл. Да се претегли и разфасова в опаковки и да се приема по три пъти дневно след хранене. Не може да се разбие на атоми, молекули или срички.

Това не е парфюм. Не е парадигма. Не е аксиома. Това е положение.

Моят дядо се усещаше изцяло благополучен, когато вечерно време сядаше до разпалената печка и плетеше кошници, спомня си журналистката. Похапвал и разказвал небивалици.

Моята вуйна беше в нравствен напредък, когато гледаше фигурно пързаляне. Поставяше пред себе си кутия бонбони „ Рачков “ и замираше при осъществяванията на Климова и Пономаренко. След това й подариха документалния разказ „ Сълзи на леда “. Тя просто плака от благополучие, продължава описа си Говоруха.

Съседката пък преживявала цялостен набор от радостни моменти, когато мъжът й се прибирал от лов на риба с мрежа, цялостна с улов.

Самата Ирина ликувала, когато към чая като дете и предложили пирожки.
С времето щастието се променяло, придобивало скептицизма на възрастния и почнало напълно другояче да се усеща. Появили се завистта, иронията и желанието за повече. Приискало й се да има рокля като на Сара Джесика Паркър, да замине на околосветско странствуване и така нататък
Щастието за всеки човек е друго. Това, което радва един, може да направи различен трагичен. За някои щастието е в детайлите, а за други – в световните неща. Един желае да си построи къща, а различен – да откри подобаващи място за разпалване на огън.

Трети желае да се научи да приказва пред аудитория, а различен – да се научи да мълчи.