Пътят, наречен после“, води до място , наречено никога“ …

Пътят, наименуван „ след това “, води до място, наречено „ в никакъв случай “ … Затова през днешния ден яжте от чиниите за „ специфични мотиви “, пийте от най-красивите чаши и носете най-хубавите си облекла и бижута. Не отлагайте за по-късно деликатност, добрина и грижа. Защото щастливият човек може всичко!

Помните ли историята за остарялата жена, която получила касетка със зрели круши. Всеки ден тя преглеждала плодовете и изяждала някоя загниваща круша, оставяйки най-хубавите за на следващия ден. А на идващия ден загнивала още една круша и тя също я изяждала. Това деяние се повтаряло ден след ден, до момента в който крушите свършили.

В резултат на това старицата не съумяла да хапне нито една хубава круша.

Истинска история. И тъжна. И поучителна.

Считаме, че би трябвало да си наложим някои ограничавания, краткотрайно!, да спечелим малко пари, да спестяваме и да изтърпим някои неволи, отново краткотрайно!.

А след това …

Да, но няма да има никакво след това! Има Тук и Сега! Само това има!

Откъде е тази убеденост, че щастието би трябвало да се заслужи?

Да заработим? Да изчакаме?

Какво да чакаме? Старостта? Немощта? Пълна липса на предпочитание? Смъртта?

Вчера срещнах съседката. Питам я: „ Защо си тъжна? “

Тя въздъхна замислено, усмихна се тъжно и отговори: „ Не съумях да се огледам, а животът ми отмина “.

Разбира се, започнах да я укротявам, на което тя изрече фраза, която в действителност ме насърчи да напиша този текст.

„ Мислех си по този начин – ще печеля пари, ще си построя вила, децата ще пораснат и ще стартира да пребивавам за себе си. Ще си направя фешън прическа, ще нося единствено рокли. Защото постоянно заедно съм с панталони и джинси – тя се по потупа по напълнелите бедра – а мечтаех за рокли. Но с джинските е комфортно … „

Тя замълча..

„ Децата пораснаха, вилата е издигната, пари има а… аз към момента нося джински. И прическата ми е все същата – глупава опашка откъм гърба на главата. „

Прииска ми се да я ободря: „ И какъв ти е казусът? Хайде при фризьорката! Купи си съвременна рокля! ”

Тя се усмихна изтощено: „ Вече Не желая. Уморена съм. Виждаш ли, действителността не оправда упованията. Във безконечната суетност не забелязах, че съм остаряла. “

Дълго мислих върху думите й.

Не забелязах, че съм остаряла …

Тази жена беше изтощена, прегоряла. Уви, този образец не е изолиран. Има милиони такива.

Някога бях прочела този израз: „ Пътят, наименуван „ след това “, води до място, наречено „ в никакъв случай “

Живейте тук и в този момент! Разберете – това е решението!

Действайте! Няма да има втори живот в това тяло!

Яжте и пийте от красиви съдове. Имам три житейски култа: книги, шалове и съдове за хранене. Повярвайте ми, това е възхитително.

Насладете се на усета на прясната кокошка – не я замразявайте.

Облечете стилна рокля, обуйте обувките си и под възхитителните погледи идете да пазарувате в локалния супермаркет.

Пийте обичаното си кафе – дано вкусовите ви рецептори се задушат от наслаждение.

Четете книги, пътешествайте.

Искате да се поглезите – давайте!

Изпечете най-сетне тази торта, приготвянето на която непрекъснато отлагахте заради липса на време.

И най-важното – не отлагайте за по-късно, не пестете деликатност, добрина, грижи.

Обичайте на макс!

Прегръщайте, целувайте околните си. Правете похвали. Бъдете великодушни на искреност.

Всичко това ще ви направи благополучен човек!

източник: cluber

Докато сте недоволни от живота, той минава около вас. А Промяната – е единствено ваша отговорност!

Много постоянно рутината ни дърпа толкоз мощно обратно, че стартира да ни наподобява по този начин, като че ли излизането от нея към този момент е невероятно. Ние одобряваме това и се съгласяваме с неща, които…