Пътят на коприната - опровержение и на митове
"Пътят на коприната " ( "La route de la soie ") е книга на френския публицист Пиер Биарнес, дълготраен сътрудник на вестник "Монд " в Африка. Но в тази ситуация е обърнал взор към историята на един просторен регион от Китай до Балтика и Черно море. Две хилядолетия на завоевания с основни герои Чингиз хан, Тамерлан или Александър Велики, номадските империи на Атила, тюркските от Алтай до Анадола, придвижването на големи човешки маси в Кавказ, Каспийския басейн, териториите на сегашен Иран, Афганистан, шаманизмът, зороастризмът, будизмът, конфуцианизмът, християнството, ислямът... 460 страници, които биха разрешили най-малко на 15 модерни наши псевдоучени да получат купа "професор "...
Изкуших се да изложа в резюме обективното удостоверение на Биарнес за предисторията на две феномени, които по някакъв метод са настоящи и злободневни и през днешния ден.
Известни са обвиняванията, осъжданията на политиката на Кремъл по отношение на Кримския полуостров. "Недопустима експанзия ", "насилствено отделяне на изконна територия на Украйна ", "незачитане на интернационалните правила " и така нататък
На стр. 136 четем за "Пътя на коприната ": "В 1556 година Иван Грозни превзема татарското ханство Астрахан, северно от Каспийско море, на голямата делта на Волга. Два века по-късно, в 1783 година, Екатерина Втора Велика завоюва Крим на Черно море, отнемайки го от последния от наследниците на Чингиз хан... В 1783 година след рухването на Кримското ханстсво, според Георгиевския контракт, то е сложено под протектората на Петербург, преди да бъде анексирано в 1801 година от Александър Първи и се управлява от съветски военни губернатори ".
И по-нататък, на стр. 401: "Именно на украинска земя са се формирали преди повече от хиляда години първите славянски държавни структури на съвременна Русия - Рус - общ исторически генезис на днешните Русия и Украйна със столица Киев. В реалност основаването на Киевска Русия (Киевоская Рус) е дело на варягите, които са били славизирани нормани, пристигнали малко по от север, употребяващи речните пътища, свързващи Балтика с Черно море... В 882 година Олег, варяжки принц от династията на Рюриковците, превзема Киев и го прави своя столица. Неговите наследници не престават неговото дело, разпростирайки Киевская рус до Балтика, Карпатите и Черно море... През 1669 година Киев е опустошен от великите Суздалски херцози, бъдещи велики принцове на Москва. Владимир Велики постанова гръцкото православно християнство на своите жители в 918 година при бракосъчетанието си с Ана, сестрата на византийския император Василий Втори, който, в усложнение с българите, го приканва на помощ. При царуването на сина му, един различен Ярослав Мъдри, Киев е на върха на своята цивилизация и изкуство си, за което само свидетелства през днешния ден доста античната катедрала "Света София ", превъзходен отбор от позлатени покриви от единайсети век, с 13 купола и пет притвора, украсени с стенописи и мозайки от това време ".
Когато десетвековната история приказва, Тръмп, Меркел, Макрон и прочие големци, плюс НАТО, Европейски Съюз и прочие да замълчат.
Втората тематика, която ме изкуши, е за великия газопровод "Баку-Джейхан ", от който и към нас щеше да потече азербайджански газ и петрол, с цел да се прекъсне тази наша пагубна взаимозависимост само от съветския източник.
"Впрочем желанието на американците - решението, наречено "Баку-Джейхан ", в желанието им да вредят по едно и също време и на руснаци, и на иранци, планува построяването на петролопровод и газопровод под Каспийско море и през транскавказ, след това Турция, с цел да доближи до Джейхан на Източното Средиземноморие, се обрисува в действителност доста скъпо и малко евентуално: заради споровете в Нагорни Карабах и Грузия и също доста напрегнатото състояние в анадолски Кюрдистан... В очакване на по-добри дни западните, в това число американските петролни компании, които бяха показали интерес към тази опция, в края на краищата откриха за по-благоразумно, най-малко за момента, да потърсят споразумяване на въпросите със своите съветски сътрудници. Държавният департамент и Пентагона, основатели на този план, трябваше да се примирят и да провиснал "педала на газта ", въпреки и понякога да декларират противоположното, с цел да създадат наслаждение на Турция и Грузия " (стр. 113).
"Проектът "Баку-Джейхан " беше официализиран в средата на ноември 1999 година сред трите страни (Азербайджан, Грузия и Турция) под американски патронаж. За разлика от доста други планове за каспийския басейн, планът "Баку-Джейхан " е доста безценен. Самите американски компании, които не всеки път възприемат като свои геополитическите цели на Държавния департамент и Пентагона (бизнесът си е бизнес), дружно с други западни страни, наподобяват по-склонни да основат няколко по-изгодни "джоинт венчърс ", взаимно с руснаците (стр. 183).
Справка в интернет демонстрира, че концепцията за "Баку-Джейхан " се заражда в 2003 година, трима президенти - на Азербайджан, Грузия и Турция, тържествено поставят подписите си под плана на 25.05.2005 година, а от 4.6. 2009 година е първата информация, че планът работи на загуба.
И най-после една неправилност на създателя при единственото му споменаване на нещо, обвързвано с България: Пиер Биарнес показва като приключен факт построяването на петролопровода "Бургас - Александруполис ", който отново беше умислен като метод за "диференциране на източниците ", т.е. отново американския копнеж с антируски привкус. Впрочем има една карта, представяща страната на хазарите от Х век, на която е маркирана граничещата с нея "Volga Bulgharia " със столица Bulghar, която препечатваме за нашите читатели.
Изкуших се да изложа в резюме обективното удостоверение на Биарнес за предисторията на две феномени, които по някакъв метод са настоящи и злободневни и през днешния ден.
Известни са обвиняванията, осъжданията на политиката на Кремъл по отношение на Кримския полуостров. "Недопустима експанзия ", "насилствено отделяне на изконна територия на Украйна ", "незачитане на интернационалните правила " и така нататък
На стр. 136 четем за "Пътя на коприната ": "В 1556 година Иван Грозни превзема татарското ханство Астрахан, северно от Каспийско море, на голямата делта на Волга. Два века по-късно, в 1783 година, Екатерина Втора Велика завоюва Крим на Черно море, отнемайки го от последния от наследниците на Чингиз хан... В 1783 година след рухването на Кримското ханстсво, според Георгиевския контракт, то е сложено под протектората на Петербург, преди да бъде анексирано в 1801 година от Александър Първи и се управлява от съветски военни губернатори ".
И по-нататък, на стр. 401: "Именно на украинска земя са се формирали преди повече от хиляда години първите славянски държавни структури на съвременна Русия - Рус - общ исторически генезис на днешните Русия и Украйна със столица Киев. В реалност основаването на Киевска Русия (Киевоская Рус) е дело на варягите, които са били славизирани нормани, пристигнали малко по от север, употребяващи речните пътища, свързващи Балтика с Черно море... В 882 година Олег, варяжки принц от династията на Рюриковците, превзема Киев и го прави своя столица. Неговите наследници не престават неговото дело, разпростирайки Киевская рус до Балтика, Карпатите и Черно море... През 1669 година Киев е опустошен от великите Суздалски херцози, бъдещи велики принцове на Москва. Владимир Велики постанова гръцкото православно християнство на своите жители в 918 година при бракосъчетанието си с Ана, сестрата на византийския император Василий Втори, който, в усложнение с българите, го приканва на помощ. При царуването на сина му, един различен Ярослав Мъдри, Киев е на върха на своята цивилизация и изкуство си, за което само свидетелства през днешния ден доста античната катедрала "Света София ", превъзходен отбор от позлатени покриви от единайсети век, с 13 купола и пет притвора, украсени с стенописи и мозайки от това време ".
Когато десетвековната история приказва, Тръмп, Меркел, Макрон и прочие големци, плюс НАТО, Европейски Съюз и прочие да замълчат.
Втората тематика, която ме изкуши, е за великия газопровод "Баку-Джейхан ", от който и към нас щеше да потече азербайджански газ и петрол, с цел да се прекъсне тази наша пагубна взаимозависимост само от съветския източник.
"Впрочем желанието на американците - решението, наречено "Баку-Джейхан ", в желанието им да вредят по едно и също време и на руснаци, и на иранци, планува построяването на петролопровод и газопровод под Каспийско море и през транскавказ, след това Турция, с цел да доближи до Джейхан на Източното Средиземноморие, се обрисува в действителност доста скъпо и малко евентуално: заради споровете в Нагорни Карабах и Грузия и също доста напрегнатото състояние в анадолски Кюрдистан... В очакване на по-добри дни западните, в това число американските петролни компании, които бяха показали интерес към тази опция, в края на краищата откриха за по-благоразумно, най-малко за момента, да потърсят споразумяване на въпросите със своите съветски сътрудници. Държавният департамент и Пентагона, основатели на този план, трябваше да се примирят и да провиснал "педала на газта ", въпреки и понякога да декларират противоположното, с цел да създадат наслаждение на Турция и Грузия " (стр. 113).
"Проектът "Баку-Джейхан " беше официализиран в средата на ноември 1999 година сред трите страни (Азербайджан, Грузия и Турция) под американски патронаж. За разлика от доста други планове за каспийския басейн, планът "Баку-Джейхан " е доста безценен. Самите американски компании, които не всеки път възприемат като свои геополитическите цели на Държавния департамент и Пентагона (бизнесът си е бизнес), дружно с други западни страни, наподобяват по-склонни да основат няколко по-изгодни "джоинт венчърс ", взаимно с руснаците (стр. 183).
Справка в интернет демонстрира, че концепцията за "Баку-Джейхан " се заражда в 2003 година, трима президенти - на Азербайджан, Грузия и Турция, тържествено поставят подписите си под плана на 25.05.2005 година, а от 4.6. 2009 година е първата информация, че планът работи на загуба.
И най-после една неправилност на създателя при единственото му споменаване на нещо, обвързвано с България: Пиер Биарнес показва като приключен факт построяването на петролопровода "Бургас - Александруполис ", който отново беше умислен като метод за "диференциране на източниците ", т.е. отново американския копнеж с антируски привкус. Впрочем има една карта, представяща страната на хазарите от Х век, на която е маркирана граничещата с нея "Volga Bulgharia " със столица Bulghar, която препечатваме за нашите читатели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ