* Лалибела - мистерия и вяра, обединени в камък
Пътят до града е оранжев, прашен, изсъхнал и неравномерен. Температурата е към 25 градуса, което по етиопските стандарти е дори ветровито. От двете страни на пътя се вият колони с поклонници - поданици на селата в покрайнината. И мъжете, и дамите са облечени в дълги светли плебеи, някои водят овца или коза, други носят блага. За това, че не е XI, а XXI век, приказват единствено следите от коли. Всички те водят в една посока - към Лалибела, някогашната етиопска столица с антични подземни храмове, които са издигнати преди 1000 години. А християнството в страната е с още 500 години по-старо.
Християнските проповедници
идват в Етиопия от Сирия и Египет още през IV вeк
След няколко стотин години, поради ислямските завоевания, Етиопското царство останало надали не единствената християнска страна в Африка - страните на север приели исляма, а на юг били земите на войнствените африкански племена, които били незадоволително развити спрямо могъщата етиопска страна. Заради наложената изолираност религията тук не е претърпяла основни промени през годините. Етиопия в никакъв случай не е била нечия колония, по тази причина и католическата или протестантската църква никога не са имали изключително въздействие в тази част на Африка. До ден сегашен на територията на Етиопия се намират голям брой настоящи древнохристиянски храмове и манастири, като най-свещеното и почитано място е Лалибела.
Днес Лалибела е оскъдно населено място, само че през междинните епохи, когато се е казвала Роха, е била столица на могъщата етиопска страна. Днешното си име
градът получава в чест на император Лалибела,
по чиято заповед са издигнати храмовете монолити. Още до момента в който бил престолонаследник, Лалибела се отправил на поклонничество в Йерусалим, където прекарал няколко години. През 1187 година обаче войските на мюсюлманския държател Саладин завзели свещения град и за християните Светите земи станали на практика недостъпни. Лалибела се върнал вкъщи и решил да построи в планините в Етиопия нов Ерусалим.
Скоро по негова заповед почнало строителството на подземни храмове. Защо подземни? Първо, тъй като на сухите, изгорели от слънцето ронещи се скали било на практика невероятно да се построят устойчиви сгради. Второ, тъй като подземните храмове доста мъчно могат да бъдат видяни, до момента в който не се приближиш компактно до тях. Така те били оптимално предпазени от недоброжелатели.
Лалибела заповядал в скалите да бъдат изкопани големи кладенци, в средата на които се издигали монолитни църкви. Макар че " издигали " не е напълно тъкмо - строителството на храмовете се правило от горната страна надолу, и не ги строели, а безусловно ги изсичали от твърди скали. Работата била необикновено комплицирана, без право на неточност: погрешно отсеченият камък било невероятно да бъде върнат назад. Накрая се получило
монолитно здание, в което нямало нито един гвоздей
или някаква свързваща примес. Според археолозите в основаването на тези храмове са взели участие най-малко 40 000 души. Според легендите през деня в градежа са взели участие служащи, а през нощта на помощ са идвали ангелите. Затова и всичките 11 църкви били издигнати единствено за 23 години.
Удивителни са освен величествените сгради, само че и комплицираната система на обкръжаващите ги канали. Тя подсигурява, че църквите няма да бъдат наводнени при мощните потоци от планините през дъждовния сезон.
По заповед на Лалибела цялата местност, както и самите улици на града, били преименувани съгласно библейската история. Местната река, пресъхваща през сухия сезон и превръщаща се в плевел, неуправляем поток в сезона на дъждовете, била наречена Йордан. Един от хълмовете - Голгота.
Африканският Йерусалим бързо се трансформирал в културен, политически, а и набожен център на етиопското царство. След това последователно занемарен, само че и през днешния ден продължава да е основен поклоннически център за етиопците. Според легендата цялото християнско население на Етиопия са потомци на библейския цар Соломон и неговата брачна половинка Савската кралица.
Сега Лалибела дори не е град, а по-скоро огромно село. Къщите са неугледни постройки от камък или глина, покривите са сламени. Жителите му са небогати и разчитат главно на доходи от туризъм. Градът е ситуиран на 2630 м височина и в него живеят непрекъснато към 20 000 души.
Храмовете в Лалибела обаче са в съвсем недокоснат тип
Само над някои от тях, по рекомендация на ЮНЕСКО, са сложени уродливи навеси от пластмаса и метал - с цел да се защитят постройките през дъждовния сезон.
Всеки от храмовете в Лалибел е неповторим, тъй като е издигнат в друг жанр. Тук могат да се видят египетски арки, арабски прозорци, порти във тип на аксумски паметници, звезди на Давид и свастики. Някои от тях са на половина изсечени в скали, други са в пещери.
11-те храма в Лалибела са свързани между тях с тесни тунели и могат да се посетят, без да се излиза на повърхността. Сводовете сред залите са изографисани с неповторими орнаменти, а стените са покрити с стенописи от древен сюжети. Лицата на фреските са смугли, с етиопски черти, с черни къдрави коси, някои от които отчетливо аранжирани в жанр " афро ". Даже младенецът Исус и Дева Мария наподобяват на етиопци. Свещениците четат Евангелието на езика на племето гез, а в ъглите се чуват глухо и ритмично пердашене на тъпан. След края на молитвите вярващите се хващат на нещо като хоро. След това се изкачват постепенно от 20-те метра дълбочина по дълъг и стеснен кулоар на повърхността.
Главният храм на Лалибела е " Бет Георгиос " или " Свети Георги ",
който се смята за настойник на цяла Етиопия. Той е и най-впечатляващ, тъй като е под формата на великански 12-метров кръст. На входа на храма има причудливи следи в скалата. Според легендата това са следите от коня на Свети Георги, който посочил на цар Лалибела къде да издигне църквата. Храмът е към момента настоящ. На Коледа, която тук е на 7 януари, от него се изнася икона на Свети Георги и се благославят всички вярващи.
Църквата " Бет Медхан Алем ", или църквата на Христос Спасител, се счита за най-голямата монолитна черква в света и ненапълно копира храма " Св. Мария Сионска " в Аксум. Тя доближава 33 метра на дължина и 11.6 метра на височина и има 28 солидни колони. Тук се съхранява една от основните светини в Етиопия - ритуалният златен кръст, принадлежал на Лалибела. В църквата на Голгота пък са положени мощите на именития цар.
Църквата " Бет Мариям " или " Дева Мария " е измежду най-почитаните храмове, тъй като се счита, че тя е настойничката на Етиопия. Това е единствената черква, където каменните релефи са оцветени и позлатени. Стените и сводовете на храма са украсени с изображения на слънце и други знаци на плодородието, а подът - със силуети на разнообразни животни. Прозорците са под формата на разнообразни кръстове - малтийски, гръцки, латински... В двора й има голям бунар, също издълбан във тип на кръст. Водата в него е малко и е мътна, зелениста и мирише извънредно, само че поклонниците спускат пластмасови бутилки, вързани с дълъг връв, и пълнят от водата, която се счита за свята. В същата вода се правят и кръщенетата - няколко души спускат и потапят претендентите в зеленистата вода три пъти, след което тълпата, пристигнала за церемонията, стартира бурно да ръкопляска и да издава приветствени възгласи.
Скалните църкви на Лалибела като точка на секване на разнообразни религии по нищо не отстъпват на Светите земи. И неслучайно, откогато са издигнати, те притеглят неспиращи потоци поклонници или просто пътешественици от всички ъгли на света, които желаят да се допрян до най-забележителните православни светини в Африка.
Християнските проповедници
идват в Етиопия от Сирия и Египет още през IV вeк
След няколко стотин години, поради ислямските завоевания, Етиопското царство останало надали не единствената християнска страна в Африка - страните на север приели исляма, а на юг били земите на войнствените африкански племена, които били незадоволително развити спрямо могъщата етиопска страна. Заради наложената изолираност религията тук не е претърпяла основни промени през годините. Етиопия в никакъв случай не е била нечия колония, по тази причина и католическата или протестантската църква никога не са имали изключително въздействие в тази част на Африка. До ден сегашен на територията на Етиопия се намират голям брой настоящи древнохристиянски храмове и манастири, като най-свещеното и почитано място е Лалибела.
Днес Лалибела е оскъдно населено място, само че през междинните епохи, когато се е казвала Роха, е била столица на могъщата етиопска страна. Днешното си име
градът получава в чест на император Лалибела,
по чиято заповед са издигнати храмовете монолити. Още до момента в който бил престолонаследник, Лалибела се отправил на поклонничество в Йерусалим, където прекарал няколко години. През 1187 година обаче войските на мюсюлманския държател Саладин завзели свещения град и за християните Светите земи станали на практика недостъпни. Лалибела се върнал вкъщи и решил да построи в планините в Етиопия нов Ерусалим.
Скоро по негова заповед почнало строителството на подземни храмове. Защо подземни? Първо, тъй като на сухите, изгорели от слънцето ронещи се скали било на практика невероятно да се построят устойчиви сгради. Второ, тъй като подземните храмове доста мъчно могат да бъдат видяни, до момента в който не се приближиш компактно до тях. Така те били оптимално предпазени от недоброжелатели.
Лалибела заповядал в скалите да бъдат изкопани големи кладенци, в средата на които се издигали монолитни църкви. Макар че " издигали " не е напълно тъкмо - строителството на храмовете се правило от горната страна надолу, и не ги строели, а безусловно ги изсичали от твърди скали. Работата била необикновено комплицирана, без право на неточност: погрешно отсеченият камък било невероятно да бъде върнат назад. Накрая се получило
монолитно здание, в което нямало нито един гвоздей
или някаква свързваща примес. Според археолозите в основаването на тези храмове са взели участие най-малко 40 000 души. Според легендите през деня в градежа са взели участие служащи, а през нощта на помощ са идвали ангелите. Затова и всичките 11 църкви били издигнати единствено за 23 години.
Удивителни са освен величествените сгради, само че и комплицираната система на обкръжаващите ги канали. Тя подсигурява, че църквите няма да бъдат наводнени при мощните потоци от планините през дъждовния сезон.
По заповед на Лалибела цялата местност, както и самите улици на града, били преименувани съгласно библейската история. Местната река, пресъхваща през сухия сезон и превръщаща се в плевел, неуправляем поток в сезона на дъждовете, била наречена Йордан. Един от хълмовете - Голгота.
Африканският Йерусалим бързо се трансформирал в културен, политически, а и набожен център на етиопското царство. След това последователно занемарен, само че и през днешния ден продължава да е основен поклоннически център за етиопците. Според легендата цялото християнско население на Етиопия са потомци на библейския цар Соломон и неговата брачна половинка Савската кралица.
Сега Лалибела дори не е град, а по-скоро огромно село. Къщите са неугледни постройки от камък или глина, покривите са сламени. Жителите му са небогати и разчитат главно на доходи от туризъм. Градът е ситуиран на 2630 м височина и в него живеят непрекъснато към 20 000 души.
Храмовете в Лалибела обаче са в съвсем недокоснат тип
Само над някои от тях, по рекомендация на ЮНЕСКО, са сложени уродливи навеси от пластмаса и метал - с цел да се защитят постройките през дъждовния сезон.
Всеки от храмовете в Лалибел е неповторим, тъй като е издигнат в друг жанр. Тук могат да се видят египетски арки, арабски прозорци, порти във тип на аксумски паметници, звезди на Давид и свастики. Някои от тях са на половина изсечени в скали, други са в пещери.
11-те храма в Лалибела са свързани между тях с тесни тунели и могат да се посетят, без да се излиза на повърхността. Сводовете сред залите са изографисани с неповторими орнаменти, а стените са покрити с стенописи от древен сюжети. Лицата на фреските са смугли, с етиопски черти, с черни къдрави коси, някои от които отчетливо аранжирани в жанр " афро ". Даже младенецът Исус и Дева Мария наподобяват на етиопци. Свещениците четат Евангелието на езика на племето гез, а в ъглите се чуват глухо и ритмично пердашене на тъпан. След края на молитвите вярващите се хващат на нещо като хоро. След това се изкачват постепенно от 20-те метра дълбочина по дълъг и стеснен кулоар на повърхността.
Главният храм на Лалибела е " Бет Георгиос " или " Свети Георги ",
който се смята за настойник на цяла Етиопия. Той е и най-впечатляващ, тъй като е под формата на великански 12-метров кръст. На входа на храма има причудливи следи в скалата. Според легендата това са следите от коня на Свети Георги, който посочил на цар Лалибела къде да издигне църквата. Храмът е към момента настоящ. На Коледа, която тук е на 7 януари, от него се изнася икона на Свети Георги и се благославят всички вярващи.
Църквата " Бет Медхан Алем ", или църквата на Христос Спасител, се счита за най-голямата монолитна черква в света и ненапълно копира храма " Св. Мария Сионска " в Аксум. Тя доближава 33 метра на дължина и 11.6 метра на височина и има 28 солидни колони. Тук се съхранява една от основните светини в Етиопия - ритуалният златен кръст, принадлежал на Лалибела. В църквата на Голгота пък са положени мощите на именития цар.
Църквата " Бет Мариям " или " Дева Мария " е измежду най-почитаните храмове, тъй като се счита, че тя е настойничката на Етиопия. Това е единствената черква, където каменните релефи са оцветени и позлатени. Стените и сводовете на храма са украсени с изображения на слънце и други знаци на плодородието, а подът - със силуети на разнообразни животни. Прозорците са под формата на разнообразни кръстове - малтийски, гръцки, латински... В двора й има голям бунар, също издълбан във тип на кръст. Водата в него е малко и е мътна, зелениста и мирише извънредно, само че поклонниците спускат пластмасови бутилки, вързани с дълъг връв, и пълнят от водата, която се счита за свята. В същата вода се правят и кръщенетата - няколко души спускат и потапят претендентите в зеленистата вода три пъти, след което тълпата, пристигнала за церемонията, стартира бурно да ръкопляска и да издава приветствени възгласи.
Скалните църкви на Лалибела като точка на секване на разнообразни религии по нищо не отстъпват на Светите земи. И неслучайно, откогато са издигнати, те притеглят неспиращи потоци поклонници или просто пътешественици от всички ъгли на света, които желаят да се допрян до най-забележителните православни светини в Африка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ