Железопътната линия Септември – Добринище е ярък пример за българския строителен гений
Пътуването с теснолинейката по маршрута Септември-Добринище влезе в класацията за десетте най-хубави пътувания с трен в Европа, направена от влиятелното английско издание The Guardian, оповестиха от Национална компания "Железопътна инфраструктура ". В публикацията се показва по какъв начин дребният тракийски град Септември, един от жп центровете на страната, появил се при градежа на железопътния маршрут от Виена до Истанбул, е началната точка за пътешестване с теснолинейка към вековните български хълмове.
Малко прочут е фактът, че "Трансродопската " железопътна линия е рядко удостоверение за българския строителен талант. Строена на шест стадия - сред 1921 и 1945 година, през доста тежък планински терен с дължина 125 км, тя е и настоящ монумент на техниката. Единствен за родопчаните от селата високо в планината превоз, тази линия има и скъпи човешки измерения. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като "Алпийската железница на Балканите ", на 1267 метра надморска височина гара Аврамово е най-високата гара на Балканите.
Най-красноречивото доказателство за значимостта на това завещание е фактът, че фамозното четириетажно трасе в сектора Св. Петка - Аврамово - Черна Места и в този момент се преподава в най-престижните политехники, като пример на напълно планово решение. По северния планински скат (от Св. Петка към Аврамово) линията преодолява геодезическа височина от 224 м посредством изкуствено развиване с дължина от 9.8 км, наситено с голям брой инженерни уреди - тунели, мостове, водостоци, подпорни стени. Само тунелите са 17 броя, като най-дългият от тях (314.3 м), с следващ № 32, е ситуиран директно преди гара Аврамово. Трасето по южния скат с посока към гара Черна Места е не по-малко картинно: тук - при тунели №33 и 34, железопътната линия разказва тъй наречените "покрита шестица ", а малко по-надолу посредством тунел №35 и известната "откритата шестица ". Макар, че проектирането на този незабравим сектор се е случило релативно скоро - единствено преди 80 години, ние не знаем сигурно кои са създателите на плана. Това са били инженери от тогавашното поделение "Поддържане " в Главна дирекция на БДЖ, скромни хора, които са нямали чувството, че основават нещо с в действителност изключителна инженерна стойност.
Отвъд изключителните механически характерности и обществена значителност за локалните поданици, благосъстоянието й надвишава балканските и европейски измерения. Десетилетия наред, тя е издирван туристически обект и интернационално приета дестинация от хора от целия свят с ползи към историята, културата и природата. На нейната територия са снимани исторически и игрални филми, голям брой любителски и документални задгранични късометражни продукции. "Трансродопската " железопътна линия свързва Горнотракийската равнина с три планини - Западни Родопи, Рила и Пирин. Собствената й история, мястото и ролята й в живота на общността, както и опцията за атрактивен туристически достъп до гореописаните обекти и до доста други с национално значение са принос към международното благосъстояние.
Железопътната линия Септември - Добринище, вписана посредством голям брой инженерни уреди по несравним метод в гънките на Родопите, е горделивост за всяка железопътна инфраструктура.
Теснопътната жп линия Септември - Добринище е известна и като линия № 16 от Националната железопътна мрежа на България. Тя е единична, неелектрифицирана и единствената настояща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 мм, известно още като "Босненски вид междурелсие ". Свързва Добринище с основната железопътна линия №1 София - Пловдив - Бургас. Със закона за уголемение на железопътната мрежа от 1925 година публично железопътната линия се назовава "Татар Пазарджик - Неврокоп, с клон Саранбей - Варвара ". Разстоянието от 125 км сред крайните гари се изминава за към 5 часа със междинна скорост 25 км/час. Ръководител на градежа на линията до Велинград е инженер Стоян Митов, който изготвя всички проекти независимо и на място.
Трасето води от гара Септември (на основен път Калотина - Свиленград) до гара Добринище през 12 гари (Септември, Варвара, Долене, Костандово, Велинград, Цветино, Аврамово, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 13 спирки (Пампорово, Марко Николов, Цепина, Велинград-юг, Острец, Света Петка, Смолево, Черна Места, Юруково, Дагоново, Генерал Ковачев, Гулийна баня и Свети Георги). По линията са построени голям брой изкуствени уреди - мостове, тунели, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската равнина със Западните Родопи, Рила и Пирин, преминавайки по поречията на Чепинска река и Места. Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на придвижване на влаковете.
Железопътната линия е строена на шест стадия сред 1921 и 1945 година. Първата права от гара Септември до гара Велинград е въведена в употреба на 1 август 1926 година. Последният сектор на железопътната линия Банско - Добринище е въведен в употреба на 9 декември 1945 година. От 1 октомври 2002 година отклонението Пазарджик - Варвара, което е с дължина 16.6 км, е закрито и след това демонтирано.
Малко прочут е фактът, че "Трансродопската " железопътна линия е рядко удостоверение за българския строителен талант. Строена на шест стадия - сред 1921 и 1945 година, през доста тежък планински терен с дължина 125 км, тя е и настоящ монумент на техниката. Единствен за родопчаните от селата високо в планината превоз, тази линия има и скъпи човешки измерения. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като "Алпийската железница на Балканите ", на 1267 метра надморска височина гара Аврамово е най-високата гара на Балканите.
Най-красноречивото доказателство за значимостта на това завещание е фактът, че фамозното четириетажно трасе в сектора Св. Петка - Аврамово - Черна Места и в този момент се преподава в най-престижните политехники, като пример на напълно планово решение. По северния планински скат (от Св. Петка към Аврамово) линията преодолява геодезическа височина от 224 м посредством изкуствено развиване с дължина от 9.8 км, наситено с голям брой инженерни уреди - тунели, мостове, водостоци, подпорни стени. Само тунелите са 17 броя, като най-дългият от тях (314.3 м), с следващ № 32, е ситуиран директно преди гара Аврамово. Трасето по южния скат с посока към гара Черна Места е не по-малко картинно: тук - при тунели №33 и 34, железопътната линия разказва тъй наречените "покрита шестица ", а малко по-надолу посредством тунел №35 и известната "откритата шестица ". Макар, че проектирането на този незабравим сектор се е случило релативно скоро - единствено преди 80 години, ние не знаем сигурно кои са създателите на плана. Това са били инженери от тогавашното поделение "Поддържане " в Главна дирекция на БДЖ, скромни хора, които са нямали чувството, че основават нещо с в действителност изключителна инженерна стойност.
Отвъд изключителните механически характерности и обществена значителност за локалните поданици, благосъстоянието й надвишава балканските и европейски измерения. Десетилетия наред, тя е издирван туристически обект и интернационално приета дестинация от хора от целия свят с ползи към историята, културата и природата. На нейната територия са снимани исторически и игрални филми, голям брой любителски и документални задгранични късометражни продукции. "Трансродопската " железопътна линия свързва Горнотракийската равнина с три планини - Западни Родопи, Рила и Пирин. Собствената й история, мястото и ролята й в живота на общността, както и опцията за атрактивен туристически достъп до гореописаните обекти и до доста други с национално значение са принос към международното благосъстояние.
Железопътната линия Септември - Добринище, вписана посредством голям брой инженерни уреди по несравним метод в гънките на Родопите, е горделивост за всяка железопътна инфраструктура.
Теснопътната жп линия Септември - Добринище е известна и като линия № 16 от Националната железопътна мрежа на България. Тя е единична, неелектрифицирана и единствената настояща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 мм, известно още като "Босненски вид междурелсие ". Свързва Добринище с основната железопътна линия №1 София - Пловдив - Бургас. Със закона за уголемение на железопътната мрежа от 1925 година публично железопътната линия се назовава "Татар Пазарджик - Неврокоп, с клон Саранбей - Варвара ". Разстоянието от 125 км сред крайните гари се изминава за към 5 часа със междинна скорост 25 км/час. Ръководител на градежа на линията до Велинград е инженер Стоян Митов, който изготвя всички проекти независимо и на място.
Трасето води от гара Септември (на основен път Калотина - Свиленград) до гара Добринище през 12 гари (Септември, Варвара, Долене, Костандово, Велинград, Цветино, Аврамово, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 13 спирки (Пампорово, Марко Николов, Цепина, Велинград-юг, Острец, Света Петка, Смолево, Черна Места, Юруково, Дагоново, Генерал Ковачев, Гулийна баня и Свети Георги). По линията са построени голям брой изкуствени уреди - мостове, тунели, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската равнина със Западните Родопи, Рила и Пирин, преминавайки по поречията на Чепинска река и Места. Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на придвижване на влаковете.
Железопътната линия е строена на шест стадия сред 1921 и 1945 година. Първата права от гара Септември до гара Велинград е въведена в употреба на 1 август 1926 година. Последният сектор на железопътната линия Банско - Добринище е въведен в употреба на 9 декември 1945 година. От 1 октомври 2002 година отклонението Пазарджик - Варвара, което е с дължина 16.6 км, е закрито и след това демонтирано.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ