Патриархът отслужи тържествената литургия за Благовещение, сн. БГНЕС Празникът на

Патриархът отслужи тържествената литургия за Благовещение, сн. БГНЕС

Празникът на Светото Благовещение е популярен богородичен празник и в него се стараем да подражаваме на смирението, гордостта и любовта към Света Богородица, която е в основата на днешния празник. Това сподели българският патриарх Неофит по време на тържествената литургия в неделя в духовната семинария в София.

Благовещение е денят в който съгласно християнските вярвания Архангел Гавраил слиза на земята и оповестява богатствата новина на Дева Мария, че ще роди Божия наследник. Празникът се празнува от всички християни - православни, католици и протестанти.

Той е одобрен от православната черква през VІІ век и е част от Великденския празничен цикъл.

Благовещение постоянно се чества на 25 март. Празникът се назовава още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята стартира да се затопля.

В България Благовещение се свързва и с идването на пролетта, по тази причина на този ден наложително би трябвало да се яде " нещо зелено " - коприва, спанак, лапад. Въпреки постите, традиция е също на трапезата да има риба, като нормално се подготвя рибник - риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

Според националните вярвания на този " мил ден " по-леко и бързо зарастват всички рани и по тази причина най-често тогава се продупчват ушите на дребните момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, с цел да не пострадат от змийско захапване през лятото. Поради същата причина дамите не допират игли, куки или конци.

Вярва се, че в случай че на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят доста сладки плодове.

На този ден се става рано, с цел да е богата годината.

Имен ден честват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.