Синодално послание: Светът е раздиран от неправди, противоречия, войни, омраза и на насилие
Патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод на Българската православна черква - Българска патриаршия насочиха патриаршеско и синодално обръщение за идния огромен християнски празник Възкресение Христово - Великден. В синодално обръщение се споделя:
Възлюбени във Възкръсналия Господ Иисус Христос рожби на светата ни Църква,
Пребъдвайки в пълнотата на пасхалната наслада, съпреживявайки удивлението на жените-мироносици пред успеха на Спасителя над гибелта, засвидетелствана от ангела и празния гроб, с архипастирска обич приветстваме и поздравяваме всички вас с най-радостния от всички поздрави: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
„ Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един труп няма в гроба, тъй като Христос, Който възкръсна от мъртвите, за умрелите стана начатък “
(из Похвално слово за Пасха от св. Йоан Златоуст). Адът, тлението и гибелта изгубиха своята власт над индивида, тъй като към този момент Христос е Този, Който има „ власт над всяка плът “, с цел да даде на всички, които имат вяра в Него, „ живот безконечен “ (Йоан. 17:2). Защото Той по тази причина пристигна: с цел да имаме живот и да го имаме в обилие (срв. Йоан. 10:10).
В богочовешката персона на Господ Иисус Христос се реализираха всички антични пророчества за помиряването на земята с небето; в Него се откри „ тайната, скривана от епохи в Бога “ (Еф. 3:9), и „ благодатта… се възцари с истина за живот вечен… “ (Рим. 5:21). В Него, „ Светия Божий “ (Марк. 1:24), Бог възвърне индивида в това негово достолепие, в което го беше видял още в предвечния Свой креативен домостроителен проект и за което го бе извикал към живот в зората на творението – най-висшето достолепие на венеца на това създание, свикан „ да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята “ (Бит. 1:26); тъй като индивидът единствен от всички твари е сътворен от Бога по Неговия облик и тъй като на Бога и Неговото божествено съвършенство той е свикан да се уподобява (срв. Мат. 5:48).
Пребъдвайки в това най-високо достолепие, ние, правилните на Христа изповедници на Неговото име пред света, познаваме най-добре и онази най-висока отговорност, която съпътства това човешко достолепие: отговорност, която индивидът носи първом към самия себе си като храм и обиталище на Светия Дух, а сетне и към заобикалящата го среда, към цялото създание и всички твари, за които ни е казано, че „ с неспокойствие ожидат прославянето на синовете Божии “ (Рим. 8:19). Tолкова изрично е свидетелството на Божието Откровение за това какъв брой тясно съдбините на нашия свят и на цялото създание са преплетени с живота, с решенията и дейностите на индивида.
Ето за какво толкоз смущаващо е, че и през днешния ден, две хилядолетия след Възкресението на Христа и всички останали избавителни за индивидите събития от свещената история, светът, в който живеем, продължава да бъде раздиран от неправди и несъгласия, от войни и всевъзможни прояви на ненавист и на принуждение от човек към човека; че въпреки и изкупен от Бога, светът, в който живеем, продължава да бъде болен, паднал в пристрастености и грехове свят, измъчен заради човешката леност в огромното богочовешко дело на спасението – свят, в който безконечните евангелски полезности и небесните съкровища, които Христос ни поучава да събираме, са от ден на ден измествани от невъобразим нарцисизъм и егоцентризъм, от пристрастеност към владение и консуматорство, които заплашват към този момент освен нашите морални устои, само че и самия живот на земята, която обитаваме. Следователно не би трябвало да учудва, че през днешния ден човечеството все по-трудно живее в мир както самò със себе си, по този начин и със заобикалящата го природа. Не би трябвало да ни учудват отговорите, които то получава от природата поради своята все по-засилваща се лакомия и буйна охота, поради все по-видимия отвод от призванието си да бъде добър и рационален собственик на поверения му от Бога свят.
Особено подобаващ за размисъл върху всичко това е таман днешният ден: денят на Христовото Възкресение. Ден, в който животът тържествува, изрично побеждавайки злото, пъкъла и гибелта. Ден, в който ставаме очевидци на реализирането на най-висшата естетика сред небето и земята, сред божественото и тварното, сред Бога и индивида. Ден, в който Божията свята воля за света и за всекиго от нас е декларирана с цялата допустима решителност, тъй като „ ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък “ (1 Кор. 15:20); тъй като в този ден за всеки от нас и за цялото човечество е посочен път към избавление и безконечен живот.
Нека не се отклоняваме от този път нито наляво, нито надясно, само че да го следваме праволинейно, като при всяко съмнение сверяваме мислите и дейностите си с това, което ни е завещано от нашия Господ в Неговото свето Евангелие, откъдето извират водещите начала, безконечните истини и всички непреходни полезности и правила на християнския ни живот и нашето християнско отношение към света и всичко към нас.
Поздравяваме с великия празник на Христовото Възкресение всички рожби на светата ни Църква в Родината и отвън нея!
Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ
Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Възлюбени във Възкръсналия Господ Иисус Христос рожби на светата ни Църква,
Пребъдвайки в пълнотата на пасхалната наслада, съпреживявайки удивлението на жените-мироносици пред успеха на Спасителя над гибелта, засвидетелствана от ангела и празния гроб, с архипастирска обич приветстваме и поздравяваме всички вас с най-радостния от всички поздрави: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
„ Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един труп няма в гроба, тъй като Христос, Който възкръсна от мъртвите, за умрелите стана начатък “
(из Похвално слово за Пасха от св. Йоан Златоуст). Адът, тлението и гибелта изгубиха своята власт над индивида, тъй като към този момент Христос е Този, Който има „ власт над всяка плът “, с цел да даде на всички, които имат вяра в Него, „ живот безконечен “ (Йоан. 17:2). Защото Той по тази причина пристигна: с цел да имаме живот и да го имаме в обилие (срв. Йоан. 10:10).
В богочовешката персона на Господ Иисус Христос се реализираха всички антични пророчества за помиряването на земята с небето; в Него се откри „ тайната, скривана от епохи в Бога “ (Еф. 3:9), и „ благодатта… се възцари с истина за живот вечен… “ (Рим. 5:21). В Него, „ Светия Божий “ (Марк. 1:24), Бог възвърне индивида в това негово достолепие, в което го беше видял още в предвечния Свой креативен домостроителен проект и за което го бе извикал към живот в зората на творението – най-висшето достолепие на венеца на това създание, свикан „ да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята “ (Бит. 1:26); тъй като индивидът единствен от всички твари е сътворен от Бога по Неговия облик и тъй като на Бога и Неговото божествено съвършенство той е свикан да се уподобява (срв. Мат. 5:48).
Пребъдвайки в това най-високо достолепие, ние, правилните на Христа изповедници на Неговото име пред света, познаваме най-добре и онази най-висока отговорност, която съпътства това човешко достолепие: отговорност, която индивидът носи първом към самия себе си като храм и обиталище на Светия Дух, а сетне и към заобикалящата го среда, към цялото създание и всички твари, за които ни е казано, че „ с неспокойствие ожидат прославянето на синовете Божии “ (Рим. 8:19). Tолкова изрично е свидетелството на Божието Откровение за това какъв брой тясно съдбините на нашия свят и на цялото създание са преплетени с живота, с решенията и дейностите на индивида.
Ето за какво толкоз смущаващо е, че и през днешния ден, две хилядолетия след Възкресението на Христа и всички останали избавителни за индивидите събития от свещената история, светът, в който живеем, продължава да бъде раздиран от неправди и несъгласия, от войни и всевъзможни прояви на ненавист и на принуждение от човек към човека; че въпреки и изкупен от Бога, светът, в който живеем, продължава да бъде болен, паднал в пристрастености и грехове свят, измъчен заради човешката леност в огромното богочовешко дело на спасението – свят, в който безконечните евангелски полезности и небесните съкровища, които Христос ни поучава да събираме, са от ден на ден измествани от невъобразим нарцисизъм и егоцентризъм, от пристрастеност към владение и консуматорство, които заплашват към този момент освен нашите морални устои, само че и самия живот на земята, която обитаваме. Следователно не би трябвало да учудва, че през днешния ден човечеството все по-трудно живее в мир както самò със себе си, по този начин и със заобикалящата го природа. Не би трябвало да ни учудват отговорите, които то получава от природата поради своята все по-засилваща се лакомия и буйна охота, поради все по-видимия отвод от призванието си да бъде добър и рационален собственик на поверения му от Бога свят.
Особено подобаващ за размисъл върху всичко това е таман днешният ден: денят на Христовото Възкресение. Ден, в който животът тържествува, изрично побеждавайки злото, пъкъла и гибелта. Ден, в който ставаме очевидци на реализирането на най-висшата естетика сред небето и земята, сред божественото и тварното, сред Бога и индивида. Ден, в който Божията свята воля за света и за всекиго от нас е декларирана с цялата допустима решителност, тъй като „ ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък “ (1 Кор. 15:20); тъй като в този ден за всеки от нас и за цялото човечество е посочен път към избавление и безконечен живот.
Нека не се отклоняваме от този път нито наляво, нито надясно, само че да го следваме праволинейно, като при всяко съмнение сверяваме мислите и дейностите си с това, което ни е завещано от нашия Господ в Неговото свето Евангелие, откъдето извират водещите начала, безконечните истини и всички непреходни полезности и правила на християнския ни живот и нашето християнско отношение към света и всичко към нас.
Поздравяваме с великия празник на Христовото Възкресение всички рожби на светата ни Църква в Родината и отвън нея!
Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ
Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ