Лицата им са ярки, а животите почти невидими: Кои са „Невидимите”
Пътищата там са черни, кални. Къщите остарели. Счупени прозорци, проядени дървени греди, остарели каменни зидове. Тук-там пушат комините на остарели печки. Две или три, тъй като единствено толкоз са живите там.
Лицата им са ярки, а животите съвсем невидими. Евгений Димитров споделя за последните поданици на дребни български села. Спомените от срещите с тях той запечатва в фотоси и видео, които качва в интернет. В плана му, наименуван " Невидимите " се включват и други млади българи.
Евгени работи в център за приобщаващо обучение, а преди този момент няколко години е преподавател в учебни заведения от няколко малко обитаеми места. Преживяното го трансформира. Това го въодушевява да пътува из страната със свои другари и да запечатва историите на хората от дребни български села, до момента в който към момента ги има.
„ Искам да покажа на градския човек всичко това, което той може би даже не осъзнава, че е всекидневие за хората от обезлюдените български села и да създадем една сетивност за това по какъв начин наподобява България, която не наложително виждаме и не наложително виждаме. Когато стартира този план, още нямах визия за това какво ни чака и какви хора и по какъв начин ние бихме могли да им помагаме”.
--> „ Смятам, че е редно всеки един човек, живеещ на тази територия да има опция да показа своята история, да има опция да опише своята история, изключително в случай че става въпрос за възрастни хора, които от време на време са живели в свят, радикално друг от нашия. За тези хора мълчанието е въпрос на седмици от време на време. От тази позиция считам, че планът има в действителност огромна човешка стойност ".
По данни на Националния статистически институт в България има 605 села с население от 0 до 10 души. Евгени споделя за най-въздействащите му срещи.
Първата такава е със фамилията на Борис от село Вихрен.
„ Тогава за пръв път бях в обстановка, в която не знаех дали е редно да пиша, дали е редно да фотографирам, да кажа, да опиша. Запознахме се с Борис. Жена му беше болна и не можеше да му оказва помощ в работата, което беше извънредно тежко. Освен това, беше ухапана от куче – овчарско куче и то напълно скоро. Това е село, което е откъснато. Те нямат превоз, затова е доста мъчно директно след такова събитие да потърсят съответна здравна помощ. Погледнахме раната, дадохме й някакви насоки, само че несъмнено мъчно можеш да направиш нещо отвън болница.”
Друга обичана среща на Евгени е тази с баба Тодорка.
„ Тя е човек, който не се въздейства от стандартите, които царуват в нашето общество, да речем във връзка с ромите. Разказа ни история за това по какъв начин тя няма боязън да приюти едно ромско семейство, изпаднало в неволя и осъмнало в това село. Животът й там не е по никакъв начин елементарен, все пак, обаче тя се оправя и не се оплаква.”
„ Опитваме се да демонстрираме нещата такива, каквито са и, да, има горест, има самотност, само че има и доста благополучие и доста наслада.”
За Евгени българското село е извор на мъдрост. Завръщане към същинското. Той подканва всички младежи да отделят по няколко часа от своя ден, с цел да създадат по-пъстър и бодър.
Снимки и видео: Невидимите
@Николай Николов (съосновател на проекта) – https://blindspotbg.weebly.com/
@Мария Ангелова – https://203challenges.com/
@Мария Ангеловаhttps://mariyaangelova.portfoliobox.net/
@Василка Зимбилева
@Томислав Рашков
В плана вземат участие още: Нина Ружина, Петя. В. Димитрова
Лицата им са ярки, а животите съвсем невидими. Евгений Димитров споделя за последните поданици на дребни български села. Спомените от срещите с тях той запечатва в фотоси и видео, които качва в интернет. В плана му, наименуван " Невидимите " се включват и други млади българи.
Евгени работи в център за приобщаващо обучение, а преди този момент няколко години е преподавател в учебни заведения от няколко малко обитаеми места. Преживяното го трансформира. Това го въодушевява да пътува из страната със свои другари и да запечатва историите на хората от дребни български села, до момента в който към момента ги има.
„ Искам да покажа на градския човек всичко това, което той може би даже не осъзнава, че е всекидневие за хората от обезлюдените български села и да създадем една сетивност за това по какъв начин наподобява България, която не наложително виждаме и не наложително виждаме. Когато стартира този план, още нямах визия за това какво ни чака и какви хора и по какъв начин ние бихме могли да им помагаме”.
--> „ Смятам, че е редно всеки един човек, живеещ на тази територия да има опция да показа своята история, да има опция да опише своята история, изключително в случай че става въпрос за възрастни хора, които от време на време са живели в свят, радикално друг от нашия. За тези хора мълчанието е въпрос на седмици от време на време. От тази позиция считам, че планът има в действителност огромна човешка стойност ".
По данни на Националния статистически институт в България има 605 села с население от 0 до 10 души. Евгени споделя за най-въздействащите му срещи.
Първата такава е със фамилията на Борис от село Вихрен.
„ Тогава за пръв път бях в обстановка, в която не знаех дали е редно да пиша, дали е редно да фотографирам, да кажа, да опиша. Запознахме се с Борис. Жена му беше болна и не можеше да му оказва помощ в работата, което беше извънредно тежко. Освен това, беше ухапана от куче – овчарско куче и то напълно скоро. Това е село, което е откъснато. Те нямат превоз, затова е доста мъчно директно след такова събитие да потърсят съответна здравна помощ. Погледнахме раната, дадохме й някакви насоки, само че несъмнено мъчно можеш да направиш нещо отвън болница.”
Друга обичана среща на Евгени е тази с баба Тодорка.
„ Тя е човек, който не се въздейства от стандартите, които царуват в нашето общество, да речем във връзка с ромите. Разказа ни история за това по какъв начин тя няма боязън да приюти едно ромско семейство, изпаднало в неволя и осъмнало в това село. Животът й там не е по никакъв начин елементарен, все пак, обаче тя се оправя и не се оплаква.”
„ Опитваме се да демонстрираме нещата такива, каквито са и, да, има горест, има самотност, само че има и доста благополучие и доста наслада.”
За Евгени българското село е извор на мъдрост. Завръщане към същинското. Той подканва всички младежи да отделят по няколко часа от своя ден, с цел да създадат по-пъстър и бодър.
Снимки и видео: Невидимите
@Николай Николов (съосновател на проекта) – https://blindspotbg.weebly.com/
@Мария Ангелова – https://203challenges.com/
@Мария Ангеловаhttps://mariyaangelova.portfoliobox.net/
@Василка Зимбилева
@Томислав Рашков
В плана вземат участие още: Нина Ружина, Петя. В. Димитрова
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ