Какви са шансовете този парламент да избере правителство
Първото съвещание на Народното събрание продължава към този момент над 48 часа. Всички опити на депутатите да изберат ръководител до момента се провалиха. Какво значи това за способността им да излъчат работещо държавно управление?
Вече трети ден не могат да се схванат за един единствен пост, а се чака да могат да се схванат за цяло работещо държавно управление. Става въпрос за 240-те български депутати, които в петък за трети следващ ден се пробват да изберат ръководител на Народното събрание.
Ситуацията е невиждана в българската политическа история и с цялостна мощ връща на масата главния въпрос, който тегнеше във въздуха още преди оповестяването на изборните резултати – обречено ли е 48-то Народно заседание?
Според политоложката Ружа Смилова миналите два дни са посочили, че шансът партиите да образуват ръководещо болшинство, е доста дребен.
„ Поведението на депутатите, макар че в четвъртък наблюдавахме малко смиряване, усмиряване на топката, беше като на старта на предизборна акция “, сподели Смилова в изявление за Свободна Европа.
„ На доктрина всичко е допустимо, само че на процедура е доста малко евентуално “, разяснява и политологът Димитър Аврамов .
Какво тъкмо се случи през последните два дни в постройката на Народното събрание? И какво вещае то за бъдещето – не на постройката, а на политиците в нея?
" Mуха, застинала в кехлибар "
Изборът на ръководител на Народното събрание обичайно е рутинна процедура, която лишава минути. Но не и този път.
Официално първото съвещание на 48-ия парламент тече към този момент над 48 часа, като единствено се прекъсва за почивки. Причината е, че Конституцията изисква ръководител да бъде определен още на първото съвещание и то би трябвало да продължи, до момента в който този избор бъде сбъднат.
След четири несполучливи гласувания в сряда и още толкоз в четвъртък, Народното събрание към този момент. Основните кандидатури в сряда бяха тези на Росен Желязков от ГЕРБ и Никола Минчев от „ Продължаваме промяната “ (ПП), които на два пъти доближиха до балотаж. Нито един от двамата обаче не събра задоволително от гласовете на присъстващите в залата депутати.
Така се стигна до решението на Политическа партия да отдръпват номинацията на Минчев. След първото несполучливо гласоподаване в четвъртък от ГЕРБ също отдръпнаха кандидатурата на Желязков. Това обаче още веднъж не докара до консенсус, а депутатите за следващ ден потънаха в дълги диспути, редувани с почивки.
„ В момента сме в един безконечен парламентарен ден, който наподобява на муха, застинала в кехлибар “, разяснява съпредседателят на „ Демократична България “ (ДБ) Христо Иванов .
Думи като компромис, отстъпки, диалогичност и отговорност пред гласоподавателите се чуваха постоянно от парламентарната естрада.
„ Това касае ориста на хиляди и хиляди, на милиони хора. Това не е смешка, отговорността е ужасно огромна “, обърна се към депутатите председателстващият Вежди Рашидов от ГЕРБ.
„ Аз ще съм благополучен, в случай че през днешния ден изберете ръководител на Народното събрание “, добави той. Въпреки апелите му обаче до съгласие не се стигна и съвещанието още веднъж приключи с формалното оповестяване на отмора до петък в 10 часа.
" Безплодни душевни изповеди "
„ Напрегнати дни при започване на един накълцан парламент “ – по този начин в резюме звучи обобщението на миналите два парламентарни дни съгласно Ружа Смилова . Политоложката обаче има и по-остри думи за случилото се: дебатите по избора на ръководител са се трансформирали в „ безплодни душевни изповеди “ и едно „ безусловно безсмислено губене на време “, споделя тя.
„ Това, което виждаме, не наподобява по никакъв начин добре, само че общо взето беше предстоящо “, разяснява тя.
Според нея миналите дни са послужили най-малкото за едно – посочили са, че сега нито една от партиите няма болшинство.
„ Това евентуално беше и задачата на Политическа партия – както с номинирането на собствен претендент в сряда, по този начин и с отдръпването на този претендент в четвъртък “, отбелязва Смилова.
От Политическа партия демонстрираха, че претенцията на ГЕРБ да взе участие в ръководството е неоправдана, без значение че те са първа политическа мощ.
„ Така демонстрираха, че претенцията на ГЕРБ да взе участие в ръководството е неоправдана, без значение че те са първа политическа мощ. Просто тъй като те не са в положение да съберат болшинство даже и единствено за избирането на ръководител на Народното събрание “, добавя политоложката.
Тя споделя и друго наблюдаване. По думите ѝ сега от Политическа партия отвръщат на удара, нанесен им от ГЕРБ през юли. Тогава ГЕРБ, в ролята си на втора политическа мощ, желаеха избор на съмнение против кабинета на Политическа партия (първа политическа сила) и съумяха.
„ Така че следим нещо огледално – втората по бройка партия в Народното събрание в този момент (ПП) показва, че първата политическа мощ (ГЕРБ) не е в положение да прави естествени политически дейности, тъй като не може да убеди никого, даже Движение за права и свободи, че си заслужава да се работи с тях “, споделя Смилова.
Възможното, което е малко евентуално
Според политолога Димитър Аврамов пък през миналите 48 часа други две неща са проличали ясно – неналичието на доверие и неналичието на водачество в новия парламент.
„ Политическото доверие наподобява на мъгла - случва се рядко и се разсейва доста бързо “, споделя Аврамов.
Освен това съгласно него двете най-големи парламентарни групи ГЕРБ и Политическа партия отчетливо не излъчват водачество. В случая на ГЕРБ водачът Бойко Борисов просто липсва в Народното събрание. В случая на Политическа партия Кирил Петков и Асен Василев са там, само че групировката следва един „ пожелателен дневен ред “, вместо да задава личен.
Именно поради неналичието на водачество, както и на доверие сред партиите Аврамов е на мнение, че опцията за сформиране на кабинет е дребна.
На доктрина всичко е допустимо, само че на процедура е доста малко евентуално.
„ Зависи по какъв начин интерпретираме думата опция. На доктрина всичко е допустимо, само че на процедура е доста малко евентуално “, споделя той.
„ В тази обстановка по-вероятно е да няма болшинство. И в тази обстановка аз като елементарен човек ще съм удовлетворен да видя, че има парламент, който управлява изпълнителната власт “, прибавя политологът.
Смилова обаче не е оптимист, че този парламент ще бъде работещ, и прави прилика с концепцията за чоп при излъчването на ръководител. Именно такова ексцентрично предложение се появи за малко през последните дни.
Докато при избора на ръководител на Народното събрание жребият теоретично е една опция, той няма по какъв начин да е решение и за метода, по който да работи самото Народно заседание, отбелязва Смилова.
„ Защото закони не могат да се одобряват посредством чоп “, споделя тя.
Тя е съгласна с Аврамов, че шансът за сформиране на държавно управление след видяното през миналите два дни е още по-малък.
„ Има споделени цели измежду партиите, само че би трябвало участниците в диалозите да са рационални “, счита тя.
За съжалeние обаче това, което видяхме, споделя Смилова, е „ една безусловно нагнетена атмосфера “ и изразителност, която повече подхожда на старта на предизборна акция, в сравнение с първи ден на новооткриващ се парламент.
Вече трети ден не могат да се схванат за един единствен пост, а се чака да могат да се схванат за цяло работещо държавно управление. Става въпрос за 240-те български депутати, които в петък за трети следващ ден се пробват да изберат ръководител на Народното събрание.
Ситуацията е невиждана в българската политическа история и с цялостна мощ връща на масата главния въпрос, който тегнеше във въздуха още преди оповестяването на изборните резултати – обречено ли е 48-то Народно заседание?
Според политоложката Ружа Смилова миналите два дни са посочили, че шансът партиите да образуват ръководещо болшинство, е доста дребен.
„ Поведението на депутатите, макар че в четвъртък наблюдавахме малко смиряване, усмиряване на топката, беше като на старта на предизборна акция “, сподели Смилова в изявление за Свободна Европа.
„ На доктрина всичко е допустимо, само че на процедура е доста малко евентуално “, разяснява и политологът Димитър Аврамов .
Какво тъкмо се случи през последните два дни в постройката на Народното събрание? И какво вещае то за бъдещето – не на постройката, а на политиците в нея?
" Mуха, застинала в кехлибар "
Изборът на ръководител на Народното събрание обичайно е рутинна процедура, която лишава минути. Но не и този път.
Официално първото съвещание на 48-ия парламент тече към този момент над 48 часа, като единствено се прекъсва за почивки. Причината е, че Конституцията изисква ръководител да бъде определен още на първото съвещание и то би трябвало да продължи, до момента в който този избор бъде сбъднат.
След четири несполучливи гласувания в сряда и още толкоз в четвъртък, Народното събрание към този момент. Основните кандидатури в сряда бяха тези на Росен Желязков от ГЕРБ и Никола Минчев от „ Продължаваме промяната “ (ПП), които на два пъти доближиха до балотаж. Нито един от двамата обаче не събра задоволително от гласовете на присъстващите в залата депутати.
Така се стигна до решението на Политическа партия да отдръпват номинацията на Минчев. След първото несполучливо гласоподаване в четвъртък от ГЕРБ също отдръпнаха кандидатурата на Желязков. Това обаче още веднъж не докара до консенсус, а депутатите за следващ ден потънаха в дълги диспути, редувани с почивки.
„ В момента сме в един безконечен парламентарен ден, който наподобява на муха, застинала в кехлибар “, разяснява съпредседателят на „ Демократична България “ (ДБ) Христо Иванов .
Думи като компромис, отстъпки, диалогичност и отговорност пред гласоподавателите се чуваха постоянно от парламентарната естрада.
„ Това касае ориста на хиляди и хиляди, на милиони хора. Това не е смешка, отговорността е ужасно огромна “, обърна се към депутатите председателстващият Вежди Рашидов от ГЕРБ.
„ Аз ще съм благополучен, в случай че през днешния ден изберете ръководител на Народното събрание “, добави той. Въпреки апелите му обаче до съгласие не се стигна и съвещанието още веднъж приключи с формалното оповестяване на отмора до петък в 10 часа.
" Безплодни душевни изповеди "
„ Напрегнати дни при започване на един накълцан парламент “ – по този начин в резюме звучи обобщението на миналите два парламентарни дни съгласно Ружа Смилова . Политоложката обаче има и по-остри думи за случилото се: дебатите по избора на ръководител са се трансформирали в „ безплодни душевни изповеди “ и едно „ безусловно безсмислено губене на време “, споделя тя.
„ Това, което виждаме, не наподобява по никакъв начин добре, само че общо взето беше предстоящо “, разяснява тя.
Според нея миналите дни са послужили най-малкото за едно – посочили са, че сега нито една от партиите няма болшинство.
„ Това евентуално беше и задачата на Политическа партия – както с номинирането на собствен претендент в сряда, по този начин и с отдръпването на този претендент в четвъртък “, отбелязва Смилова.
От Политическа партия демонстрираха, че претенцията на ГЕРБ да взе участие в ръководството е неоправдана, без значение че те са първа политическа мощ.
„ Така демонстрираха, че претенцията на ГЕРБ да взе участие в ръководството е неоправдана, без значение че те са първа политическа мощ. Просто тъй като те не са в положение да съберат болшинство даже и единствено за избирането на ръководител на Народното събрание “, добавя политоложката.
Тя споделя и друго наблюдаване. По думите ѝ сега от Политическа партия отвръщат на удара, нанесен им от ГЕРБ през юли. Тогава ГЕРБ, в ролята си на втора политическа мощ, желаеха избор на съмнение против кабинета на Политическа партия (първа политическа сила) и съумяха.
„ Така че следим нещо огледално – втората по бройка партия в Народното събрание в този момент (ПП) показва, че първата политическа мощ (ГЕРБ) не е в положение да прави естествени политически дейности, тъй като не може да убеди никого, даже Движение за права и свободи, че си заслужава да се работи с тях “, споделя Смилова.
Възможното, което е малко евентуално
Според политолога Димитър Аврамов пък през миналите 48 часа други две неща са проличали ясно – неналичието на доверие и неналичието на водачество в новия парламент.
„ Политическото доверие наподобява на мъгла - случва се рядко и се разсейва доста бързо “, споделя Аврамов.
Освен това съгласно него двете най-големи парламентарни групи ГЕРБ и Политическа партия отчетливо не излъчват водачество. В случая на ГЕРБ водачът Бойко Борисов просто липсва в Народното събрание. В случая на Политическа партия Кирил Петков и Асен Василев са там, само че групировката следва един „ пожелателен дневен ред “, вместо да задава личен.
Именно поради неналичието на водачество, както и на доверие сред партиите Аврамов е на мнение, че опцията за сформиране на кабинет е дребна.
На доктрина всичко е допустимо, само че на процедура е доста малко евентуално.
„ Зависи по какъв начин интерпретираме думата опция. На доктрина всичко е допустимо, само че на процедура е доста малко евентуално “, споделя той.
„ В тази обстановка по-вероятно е да няма болшинство. И в тази обстановка аз като елементарен човек ще съм удовлетворен да видя, че има парламент, който управлява изпълнителната власт “, прибавя политологът.
Смилова обаче не е оптимист, че този парламент ще бъде работещ, и прави прилика с концепцията за чоп при излъчването на ръководител. Именно такова ексцентрично предложение се появи за малко през последните дни.
Докато при избора на ръководител на Народното събрание жребият теоретично е една опция, той няма по какъв начин да е решение и за метода, по който да работи самото Народно заседание, отбелязва Смилова.
„ Защото закони не могат да се одобряват посредством чоп “, споделя тя.
Тя е съгласна с Аврамов, че шансът за сформиране на държавно управление след видяното през миналите два дни е още по-малък.
„ Има споделени цели измежду партиите, само че би трябвало участниците в диалозите да са рационални “, счита тя.
За съжалeние обаче това, което видяхме, споделя Смилова, е „ една безусловно нагнетена атмосфера “ и изразителност, която повече подхожда на старта на предизборна акция, в сравнение с първи ден на новооткриващ се парламент.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ