Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него

Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. То се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители.
Яйцето се пази някъде във витрина, с цел да не се счупи и да носи шанс. Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след среднощ, или на другия ден.
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на родственици.
Съществуват безчет техники за боядисване на великденските яйца , една от най-популярните по нашите географски ширини обаче е обагрянето на яйцата с восък. Именно тази техника е една от старите обичайни техники, познати у нас. Тя е една от най-интересните и с най-богато благоприятни условия за изобразяване и орнаментиране на великденските яйца. Определящо за техниката е потреблението на разтопен чист пчелен восък за изписване на рисунъка благодарение на специфичен уред-писалка. Основен материал при тази техника може да бъде единствено чистият пчелен восък, който може да се откри при пчеларите на пазара. Важно е да се означи, че парафинът или други синтетични вещества, даже и църковните свещи не могат да се употребяват за изобразяване, защото се разливат при боядисването и нямат нужните качества. Чистият пчелен восък е меденожълт на цвят. Подготовката му за работа допуска да се стопи в плитък съд, да се прецеди, с цел да се отстранят възможни примеси (прашинки или частици), да се нареже още топъл на дребни тънки ивички или фитилчета, комфортни за слагане във фунийката на писалката.
Восъкът може да се държи непрекъснато стопен в плитко съдче на огъня по време на работа, без да се " пържи ", пуши и прегаря. За приемане на черни очертания на рисунката восъкът може да се оцветява в черно съгласно обичайна процедура с боров катран или сажди. Тези процедури може да се заменят с оцветяване на восъка с маслена багра за изобразяване. Сходството в химическия състав на маслената багра и восъка разрешава да се реализира хомогенна примес. Освен в черно восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, алено, кафяво, охра, зелено и прочие В българската национална традиция главен апарат за изписване с восък е писалката. Писалката се потопява в съд с разтопен восък и с него се " написа " по яйцето. Освен химикалка може да се употребява игла, съчка от метла, сламка или перце.
Въпросът за произхода на великденското яйце към момента е мистерия за историците и етнолозите. Най-новите сведения демонстрират, че първите боядисани яйца датират от 2000 година преди Новата епоха. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им още веднъж е обвързвана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да считат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, само че с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Иисус.
Първото декорирано яйце, открито по нашите земи, е от Римската ера или IV-III в. преди Новата епоха, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са открити и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски нации.
Въпреки историческите разногласия за началото на традицията, едно е несъмнено - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а съгласно изписването носи и обръщение за здраве, дългоденствие, шанс и благополучие.