Съставено е четиридесет и седмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов
Първото, второто и третото държавно управление на Никола Мушанов са четиридесет и осмо, четиридесет и девето и петдесето държавно управление на Царство България, назначени с Укази № 7, № 3 и № 3 от 7 септември 1931 година, 12 октомври 1931 година и 31 декември 1932 година на цар Борис III. Управлява страната до 19 май 1934 година, след което е наследено от първото държавно управление на Кимон Георгиев.
В съответсвие с предизборната си стратегия кабинетът дава цялостна независимост на печата. През 1932 година е оповестена прошка, която разрешава на емигриралите през 1923 година аграрни ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата битка (БЗНС „ Александър Стамболийски “). В същото време Народното събрание гласоподава нова добавка към „ Закона за отбрана на страната “. Запазени са старите структури на полицията и Обществената сигурност, продължава безкомпромисната битка против комунистите.
Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на държавното управление е излизане на страната от икономическата рецесия. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ приключват с непълен триумф – на извършената през 1932 година конференция в Лозана. България получава отсрочка на заплащанията си по репарационния дълг. През три годишното си ръководство на Народния блок настъпват редица промени измежду политическите сили в страната. В унисон с интернационалните трендове за усилване въздействието на фашистката идеология в публичния живот поражда Национално обществено придвижване на някогашния министър-председател професор Александър Цанков, което за крато време печели огромен брой гласоподаватели. Привържениците на властническата идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг „ Звено “, както и някои юношески организации – Съюзът на българските национални легиони, Българската родна отбрана и други
С вярата за връщане на Западна Тракия в българските лимити, външната политика на Народния блок дава приоритет на връзките с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско сдружение, извършени са две срещи сред цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношението сред двете страни още веднъж охладнява заради влизането на Югославия в така наречен Балкански пакт (Румъния, Гърция и Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции против възможните опити на България да промени границите си, избрани ѝ от Ньойския контракт.
В началото на 1934 година несъгласията в Народния блок се ускоряват. Борбата е основно сред Демократическата партия и земеделците. Последните не са удовлетворени от министерските кресла, предоставени им в държавното управление, и от подхванатите в селското стопанството ограничения за излизане от рецесията. На 15 май 1934 година доктор Мушанов подава оставката на кабинета.
В съответсвие с предизборната си стратегия кабинетът дава цялостна независимост на печата. През 1932 година е оповестена прошка, която разрешава на емигриралите през 1923 година аграрни ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата битка (БЗНС „ Александър Стамболийски “). В същото време Народното събрание гласоподава нова добавка към „ Закона за отбрана на страната “. Запазени са старите структури на полицията и Обществената сигурност, продължава безкомпромисната битка против комунистите.
Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на държавното управление е излизане на страната от икономическата рецесия. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ приключват с непълен триумф – на извършената през 1932 година конференция в Лозана. България получава отсрочка на заплащанията си по репарационния дълг. През три годишното си ръководство на Народния блок настъпват редица промени измежду политическите сили в страната. В унисон с интернационалните трендове за усилване въздействието на фашистката идеология в публичния живот поражда Национално обществено придвижване на някогашния министър-председател професор Александър Цанков, което за крато време печели огромен брой гласоподаватели. Привържениците на властническата идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг „ Звено “, както и някои юношески организации – Съюзът на българските национални легиони, Българската родна отбрана и други
С вярата за връщане на Западна Тракия в българските лимити, външната политика на Народния блок дава приоритет на връзките с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско сдружение, извършени са две срещи сред цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношението сред двете страни още веднъж охладнява заради влизането на Югославия в така наречен Балкански пакт (Румъния, Гърция и Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции против възможните опити на България да промени границите си, избрани ѝ от Ньойския контракт.
В началото на 1934 година несъгласията в Народния блок се ускоряват. Борбата е основно сред Демократическата партия и земеделците. Последните не са удовлетворени от министерските кресла, предоставени им в държавното управление, и от подхванатите в селското стопанството ограничения за излизане от рецесията. На 15 май 1934 година доктор Мушанов подава оставката на кабинета.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ