Пощенци първи в България „газят” дядо заплес
Първото значимо дело, с което се заемат руснаците в освободеното от турска администрация Княжество България, е построяването на съобщителна система по съветски пример. През месеците май и юни 1879 година се откриват пощенски служби в редица обитаеми пунктове със стратегическо значение, последвани от основаването на телеграфни служби. За разпространяване на писмовни и пакетни колета, както и за транспорт на хора и багажи, се дефинират маршрутни трасета. По обособените станции на маршрутите на конната поща се разполагат друг брой коне, чиято навременна промяна подсигурява бързината на транспортите. Един от основните стратегически направления е през Балкана и свързва София с значимото дунавско пристанище Лом. По това трасе са ситуирани и максимален брой коне - към 150. Междинната станция по средата на транспортносъобщителния лъч е град Берковица, в който се откриват административни отделения от областен мащаб. Берковица е един от първите десетина града в княжеството, където руснаците откриват в течение на дни и пощенска, и телеграфна работа. За значимостта на града приказва фактът, че за шеф на Берковската станция на телеграфите и пощата е изпратен Иван Стоянович. Оказвайки му доверие, след това не престават служебната му кариера на най-високото място: основен шеф на пощите и телеграфите.
Като труженик на техническия напредък, основният шеф Стоянович взема решение да схване европейската процедура за впрягане на моторната двигателна сила в услуга на известията И става първопроходецът на автомобилна разходка у нас за сметка на страната с импортирания през 1905 година първи автомобил. През септември същата година началството желае собственоръчно да се убеди в успеваемостта и техническите преимущества на автомобила, по тази причина нахлупва кожен каскет, поставя огромни кръгли очила и заповядва на водача да се гмурне в прахта от София през Самоков до Пловдив, след това до Стара Загора и назад. Може би не си е гледал непрестанно джобния часовник, тъй като запомня единствено времето, използвано за пътешестване от Самоков до Пловдив: това са 5 часа! Докато железарията с гумени шини на джантите трака и дими по пътищата, срещнатите хора се изненадват и радват, че виждат това самодвижещо се знамение.
Началникът на Берковската станция на телеграфите и пощата Иван Стоянович в редакцията на " Балканска зора ": от ляво на дясно - Никола Генадиев, Харитон Генадиев, Иван Стоянович, Владимир Неделев
Но инатливо шопско говедо показало войнствения си темперамент. Някъде из равното Софийско поле селяндур пасял биволите си и едно животно зачервило очи и се понесло след пощенския автомобил
Какви са били желанията му, не се схванало, само че шефът Иван Стоянович и водачът си “плюли в пазвата”, защото автомобилът им се движел със скорост съвсем “един бивол в час”...
Скоро след директорската разходка за сметка на страната в София пощенци се замесили в първото автопроизшествие у нас. Движейки се “страховито” по “Мария Луиза” от гарата към пощата, скоростомерът показвал 4 км в час! И изненадващо дядо Митре Тошев, който пресичал булеварда и евентуално зяпал ветреещите се на 14 май слугински поли, цъфнал пред пощенския автомобил. Завели дядото да му лекуват счупения крайник в Александровската болница.
За водача не последвал нито акт, нито правосъдно дело, защото конфликтите с коли не можели по това време да се глобяват по никакви закони и правилници за придвижване по улиците и пътищата.
Независимо от биволската гонка и потрошения Митре основният шеф на пощите и телеграфа Иван Стоянович изрично взел решение в интерес на напредъка. На 19 март 1908 година издал заповед за оформяне на автомобилна пощенска работа като независим индивид при Дирекцията.
Борислав КОСТОВ
Като труженик на техническия напредък, основният шеф Стоянович взема решение да схване европейската процедура за впрягане на моторната двигателна сила в услуга на известията И става първопроходецът на автомобилна разходка у нас за сметка на страната с импортирания през 1905 година първи автомобил. През септември същата година началството желае собственоръчно да се убеди в успеваемостта и техническите преимущества на автомобила, по тази причина нахлупва кожен каскет, поставя огромни кръгли очила и заповядва на водача да се гмурне в прахта от София през Самоков до Пловдив, след това до Стара Загора и назад. Може би не си е гледал непрестанно джобния часовник, тъй като запомня единствено времето, използвано за пътешестване от Самоков до Пловдив: това са 5 часа! Докато железарията с гумени шини на джантите трака и дими по пътищата, срещнатите хора се изненадват и радват, че виждат това самодвижещо се знамение.
Началникът на Берковската станция на телеграфите и пощата Иван Стоянович в редакцията на " Балканска зора ": от ляво на дясно - Никола Генадиев, Харитон Генадиев, Иван Стоянович, Владимир Неделев
Но инатливо шопско говедо показало войнствения си темперамент. Някъде из равното Софийско поле селяндур пасял биволите си и едно животно зачервило очи и се понесло след пощенския автомобил
Какви са били желанията му, не се схванало, само че шефът Иван Стоянович и водачът си “плюли в пазвата”, защото автомобилът им се движел със скорост съвсем “един бивол в час”...
Скоро след директорската разходка за сметка на страната в София пощенци се замесили в първото автопроизшествие у нас. Движейки се “страховито” по “Мария Луиза” от гарата към пощата, скоростомерът показвал 4 км в час! И изненадващо дядо Митре Тошев, който пресичал булеварда и евентуално зяпал ветреещите се на 14 май слугински поли, цъфнал пред пощенския автомобил. Завели дядото да му лекуват счупения крайник в Александровската болница.
За водача не последвал нито акт, нито правосъдно дело, защото конфликтите с коли не можели по това време да се глобяват по никакви закони и правилници за придвижване по улиците и пътищата.
Независимо от биволската гонка и потрошения Митре основният шеф на пощите и телеграфа Иван Стоянович изрично взел решение в интерес на напредъка. На 19 март 1908 година издал заповед за оформяне на автомобилна пощенска работа като независим индивид при Дирекцията.
Борислав КОСТОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ