`Туризъм под надзор` - първото цялостно изследване на социалистическия туризъм в България
Първото изцяло проучване на туризма в България в интервала на социализма излезе в книгата „ Туризъм под контрол ” (ИК „ Сиела ”) на доктор Мая Иванова.
Българският туризъм с марката „ Балкантурист ” от края на 1940-те до края на 1980-те години е обект на проучване от доктор Мая Иванова в първата й книга „ Туризъм под контрол ” (с подзаглавие „ Балкантурист – началото на интернационалния и всеобщ туризъм в България ”).
В своя труд доктор Мая Иванова преглежда родния туризъм като икономически и обществен феномен, тактиките за неговото развиване, качеството му в този интервал, хазяите и частните квартири, двойните стандарти – западни против социалистически туристи, и други
Авторката обръща особено внимание и на младежките субкултури – хипарите, дискарите и брейкарите, на закъснялата полова гражданска война в лицето на нудисти, гларуси и даже смесени бракове, както и на така настоящата и през днешния ден тематика за бетона, пясъците и свръхзастрояването, което е наболял проблем по българското Черноморие още през 80-те години на XX век.
Представяме ви фрагмент от книгата:
Стратегии за развиването на туризма
Противоречивата политика на Българска комунистическа партия към интернационалния туризъм може да бъде проследена най-много от стратегическите документи, очертаващи бъдещото развиване на бранша. До известна степен причина за неналичието на ясни цели се дължи и на спецификата на интернационалния туризъм, който изисква политическа отвореност, икономическа еластичност и най-много идеологическа необремененост.
Първият опит, освен това много шаблонизиран, за формулиране на цялостна държавна политика в бранша е изработен едвам през 1956 година – цели 8 години след основаването на „ Балкантурист “ и в хода на строителството на „ Златни пясъци “. В особено Постановление на Министерски съвет се обрисуват отговорностите на другите ведомства по правенето на рекламни материали, туристически карти и пътеводители, вкарват се някои облекчения на граничните и митническите формалности, уголемява се мрежата от обменни бюра, разнообразява се асортиментът от потребителски и сувенирни артикули и т. н. Специално внимание е отделено на Министерство на културата, на което е предоставено да снима рекламен филм за България, да провежда интернационалните и национални фестивали, както да провежда провеждането на разнообразни културни събития, които да разнообразят престоя на туристите. Скоро излиза наяве, че ангажираните институции не одобряват с ненаситност ролята си за развиването на българския туризъм, като оправдават нежеланието си с неналичието на средства.1
Приетите през 1960 година Тезиси на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия са доста по-амбициозен документ, който набелязва огромна капиталова стратегия за създаване на пътната мрежа, увеличение на материалната база за обслужване на туристи, възобновяване на исторически монументи и културни обекти, развиване на разнообразни типове туризъм и прочие Впоследствие Тезисите са завършени като Постановление на Министерски съвет (ПМС), в което съответните министерства и ведомства са задължени да показват в избран период обстоен проект за работа. За съгласуваност на държавно равнище се основава Съвет за развиването на интернационалния туризъм към държавното управление с ръководител Живко Живков, по това време първи зам.-председател на Министерски съвет. От активността на този нов орган не е останала никаква документи, което ясно приказва, че той най-вероятно не се конституира.2
Тезисите набелязват три съществени посоки в развиването на туризма – морски, планински и балнеолечебен. Инвестициите, с изключение на към Черноморието, към този момент са ориентирани и към градчетата навътре в страната с обичаи в курортното дело и с потенциал да привлекат задгранични туристи като Банкя, Хисар, Вършец, Боровец. Предвижда се създаване и на напълно нови комплекси като Пампорово, бент. Васил Коларов (дн. бент. Голям беглик) и други Заложено е изцяло облагородяване на курортните региони – възстановяване на инфраструктурата, правене на нови градоустройствени проекти, развиване на комерсиалната мрежа и снабдяването. Като туристически обекти от национално значение са включени Пирин, река Дунав, както и огромните пещери. Културният туризъм заема значимо място в програмата, като тук с изключение на исторически монументи за първи път са включени и обекти, считани за достижение на социалистическото строителство. По тази линия се отделя огромно внимание на възобновяване и изследването на старите български столици.3
Тезисите обрисуват една много амбициозна стратегия, само че Държавната планова комисия (ДПК), Българска народна банка и Министерството на финансите резервират скептичното си отношение към интернационалния туризъм. Въпреки че нито една от тези институции не се афишира намерено срещу предложенията, мненията им отразяват подозренията в целесъобразността на плануваните вложения. Най-критично е мнението на ДПК, в което за следващ път се показва, че програмата ще натовари доста бюджета и може да заплаши финансовата непоклатимост на страната. Като за начало ДПК предлага обширен разбор на успеваемостта на туризма преди отпущането на каквито и да е спомагателни средства за него. Припомня се също, че при съществуващите условия на валутни заплащания в границите на СИВ4 и предстоящите промени в клиринговата търговия сред страните в блока, изгледите за успеваемост на интернационалния туризъм не са огромни. ДПК стига до там да предложи Тезисите да не бъдат оформяни като Постановление на Министерски съвет, а да се включат в Дългосрочната стратегия за развиването на страната до 1980 г.5
Излагането на финансови причини против развиването на един печеливш бранш наподобява ненадейно, изключително откакто страната към този момент един път е вложила десетки милиони лв. в два съвременни черноморски комплекса („ Златни пясъци “ и „ Слънчев бряг “) и в един по-малък курорт („ Дружба “). В реалност при започване на 60-те години „ Балкантурист “ занапред се отваря към международните пазари и въпреки постъпленията в конвертируема валута да бележат годишен растеж, към момента скромният им дял очевидно не съумява да разсее скептицизма на стопанските институции. Липсата на мощен политически тил в партийните редици на Българска комунистическа партия евентуално също спомага за неглижирането на бранша. Точно по това време неговият най-високопоставен настойник, министър-председателят Антон Югов, стартира да губи властовите си позиции, а през 1962 година дефинитивно е отхвърлен от премиерския пост и Централен комитет.6.
Българският туризъм с марката „ Балкантурист ” от края на 1940-те до края на 1980-те години е обект на проучване от доктор Мая Иванова в първата й книга „ Туризъм под контрол ” (с подзаглавие „ Балкантурист – началото на интернационалния и всеобщ туризъм в България ”).
В своя труд доктор Мая Иванова преглежда родния туризъм като икономически и обществен феномен, тактиките за неговото развиване, качеството му в този интервал, хазяите и частните квартири, двойните стандарти – западни против социалистически туристи, и други
Авторката обръща особено внимание и на младежките субкултури – хипарите, дискарите и брейкарите, на закъснялата полова гражданска война в лицето на нудисти, гларуси и даже смесени бракове, както и на така настоящата и през днешния ден тематика за бетона, пясъците и свръхзастрояването, което е наболял проблем по българското Черноморие още през 80-те години на XX век.
Представяме ви фрагмент от книгата:
Стратегии за развиването на туризма
Противоречивата политика на Българска комунистическа партия към интернационалния туризъм може да бъде проследена най-много от стратегическите документи, очертаващи бъдещото развиване на бранша. До известна степен причина за неналичието на ясни цели се дължи и на спецификата на интернационалния туризъм, който изисква политическа отвореност, икономическа еластичност и най-много идеологическа необремененост.
Първият опит, освен това много шаблонизиран, за формулиране на цялостна държавна политика в бранша е изработен едвам през 1956 година – цели 8 години след основаването на „ Балкантурист “ и в хода на строителството на „ Златни пясъци “. В особено Постановление на Министерски съвет се обрисуват отговорностите на другите ведомства по правенето на рекламни материали, туристически карти и пътеводители, вкарват се някои облекчения на граничните и митническите формалности, уголемява се мрежата от обменни бюра, разнообразява се асортиментът от потребителски и сувенирни артикули и т. н. Специално внимание е отделено на Министерство на културата, на което е предоставено да снима рекламен филм за България, да провежда интернационалните и национални фестивали, както да провежда провеждането на разнообразни културни събития, които да разнообразят престоя на туристите. Скоро излиза наяве, че ангажираните институции не одобряват с ненаситност ролята си за развиването на българския туризъм, като оправдават нежеланието си с неналичието на средства.1
Приетите през 1960 година Тезиси на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия са доста по-амбициозен документ, който набелязва огромна капиталова стратегия за създаване на пътната мрежа, увеличение на материалната база за обслужване на туристи, възобновяване на исторически монументи и културни обекти, развиване на разнообразни типове туризъм и прочие Впоследствие Тезисите са завършени като Постановление на Министерски съвет (ПМС), в което съответните министерства и ведомства са задължени да показват в избран период обстоен проект за работа. За съгласуваност на държавно равнище се основава Съвет за развиването на интернационалния туризъм към държавното управление с ръководител Живко Живков, по това време първи зам.-председател на Министерски съвет. От активността на този нов орган не е останала никаква документи, което ясно приказва, че той най-вероятно не се конституира.2
Тезисите набелязват три съществени посоки в развиването на туризма – морски, планински и балнеолечебен. Инвестициите, с изключение на към Черноморието, към този момент са ориентирани и към градчетата навътре в страната с обичаи в курортното дело и с потенциал да привлекат задгранични туристи като Банкя, Хисар, Вършец, Боровец. Предвижда се създаване и на напълно нови комплекси като Пампорово, бент. Васил Коларов (дн. бент. Голям беглик) и други Заложено е изцяло облагородяване на курортните региони – възстановяване на инфраструктурата, правене на нови градоустройствени проекти, развиване на комерсиалната мрежа и снабдяването. Като туристически обекти от национално значение са включени Пирин, река Дунав, както и огромните пещери. Културният туризъм заема значимо място в програмата, като тук с изключение на исторически монументи за първи път са включени и обекти, считани за достижение на социалистическото строителство. По тази линия се отделя огромно внимание на възобновяване и изследването на старите български столици.3
Тезисите обрисуват една много амбициозна стратегия, само че Държавната планова комисия (ДПК), Българска народна банка и Министерството на финансите резервират скептичното си отношение към интернационалния туризъм. Въпреки че нито една от тези институции не се афишира намерено срещу предложенията, мненията им отразяват подозренията в целесъобразността на плануваните вложения. Най-критично е мнението на ДПК, в което за следващ път се показва, че програмата ще натовари доста бюджета и може да заплаши финансовата непоклатимост на страната. Като за начало ДПК предлага обширен разбор на успеваемостта на туризма преди отпущането на каквито и да е спомагателни средства за него. Припомня се също, че при съществуващите условия на валутни заплащания в границите на СИВ4 и предстоящите промени в клиринговата търговия сред страните в блока, изгледите за успеваемост на интернационалния туризъм не са огромни. ДПК стига до там да предложи Тезисите да не бъдат оформяни като Постановление на Министерски съвет, а да се включат в Дългосрочната стратегия за развиването на страната до 1980 г.5
Излагането на финансови причини против развиването на един печеливш бранш наподобява ненадейно, изключително откакто страната към този момент един път е вложила десетки милиони лв. в два съвременни черноморски комплекса („ Златни пясъци “ и „ Слънчев бряг “) и в един по-малък курорт („ Дружба “). В реалност при започване на 60-те години „ Балкантурист “ занапред се отваря към международните пазари и въпреки постъпленията в конвертируема валута да бележат годишен растеж, към момента скромният им дял очевидно не съумява да разсее скептицизма на стопанските институции. Липсата на мощен политически тил в партийните редици на Българска комунистическа партия евентуално също спомага за неглижирането на бранша. Точно по това време неговият най-високопоставен настойник, министър-председателят Антон Югов, стартира да губи властовите си позиции, а през 1962 година дефинитивно е отхвърлен от премиерския пост и Централен комитет.6.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ