20 501 души са били жителите на София по време на първото преброяване през 1881 г.
Първото броене на София след Освобождението регистрира 20 501 поданици на столицата. Това описа в изявление за Българска телеграфна агенция Вера Бонева, професор по история на България и музеология в Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ).
Проф. Бонева напомни, че първото демографско проучване на популацията у нас е осъществено при започване на 1881 година от Националното статистическо бюро, чийто началник е Михаил Сарафов. След обработката и оповестението на данните той написа „ Студия върху популацията на град Средец “, както към момента са наричали София тогава, съдържаща любопитни данни. Тя е оповестена в формалното издание на Българското книжовно сдружение, предходник на Българската академия на науките (БАН).
„ Студията е скъпа с това, че съдържа извънредно точни и надеждни данни от специалист, който е провел самото броене. От друга страна тя е моментна фотография на демографията на столичния град две години след неговото оповестяване за столица и основаването на новия му статут. Знаем, че в навечерието на Освобождението от османско господство София е населявана от към 20 хиляди поданици. Преобладавали са мюсюлманите, а българите са били сред седем и осем хиляди. В рамките на две-три години след Освобождението картината се трансформира доста внезапно “, описа още проф. Бонева.
Тя уточни, че като брой популацията на столицата след Освобождението е съизмеримо с това от предосвобожденския интервал, само че е изменена структурата му. Преобладаващ е броят на българското население, което е напълно естествено, защото част от мюсюлманите са напуснали града в следствие от войната, напомни историкът.
„ Статистиката регистрира малко над 14 хиляди българи, които съставляват съвсем 70% от популацията. Вече доминантно градът е български. Разликата в цифрите идва главно от пришълци. Това са хора, идващи от другите центрове на Княжеството България, главното от севернобългарските селища. Хората идват в София за предопределение на държавни служби, както и като бойци и офицери. Запазва се и многоетничната конструкция на града. Освен православни българи, има и българи католици, протестанти, представители на Арменската православна черква. Има огромна еврейска общественост, над четири хиляди души, както и мюсюлмани “, сподели още проф. Бонева.
Според нея откроим е и дребният % на население от Македония и Одринска Тракия, която наклонност се трансформира след бежанските талази при започване на XX век и след Балканските войни 1912-1913 година
„ Статистиката регистрира, че в града след Освобождението се приказва на 26 разнообразни езика, защото в него обитават чужденци, консули и задгранични търговци. Този многоезичен и многоетничен темперамент, без значение от превъзходството на българите, е скъп предвид на нашата културна, политическа и социална история “, добави още тя.
По време преброяването е направена и подробна статистика на жилищата. Тя демонстрира общо 2600 къщи, в които живее популацията на столичния град. На една къща се падат към шест поданици, което е обикновено за тази ера, регистрира проф. Бонева. По думите ѝ друга специфичност е, че популацията на града е доста младо, защото в епохата на XIX век фамилиите са били многодетни. Процентът на децата е бил доста по-голям от този, който е характерен на индустриалното и постиндустриалното общество. Данните демонстрират и високата детска смъртност. Има статистика и на браковете, която демонстрира висока брачност. В това общество бракът се е смятал за наложителна норма, напомни тя.
Проф. Бонева напомни, че първото демографско проучване на популацията у нас е осъществено при започване на 1881 година от Националното статистическо бюро, чийто началник е Михаил Сарафов. След обработката и оповестението на данните той написа „ Студия върху популацията на град Средец “, както към момента са наричали София тогава, съдържаща любопитни данни. Тя е оповестена в формалното издание на Българското книжовно сдружение, предходник на Българската академия на науките (БАН).
„ Студията е скъпа с това, че съдържа извънредно точни и надеждни данни от специалист, който е провел самото броене. От друга страна тя е моментна фотография на демографията на столичния град две години след неговото оповестяване за столица и основаването на новия му статут. Знаем, че в навечерието на Освобождението от османско господство София е населявана от към 20 хиляди поданици. Преобладавали са мюсюлманите, а българите са били сред седем и осем хиляди. В рамките на две-три години след Освобождението картината се трансформира доста внезапно “, описа още проф. Бонева.
Тя уточни, че като брой популацията на столицата след Освобождението е съизмеримо с това от предосвобожденския интервал, само че е изменена структурата му. Преобладаващ е броят на българското население, което е напълно естествено, защото част от мюсюлманите са напуснали града в следствие от войната, напомни историкът.
„ Статистиката регистрира малко над 14 хиляди българи, които съставляват съвсем 70% от популацията. Вече доминантно градът е български. Разликата в цифрите идва главно от пришълци. Това са хора, идващи от другите центрове на Княжеството България, главното от севернобългарските селища. Хората идват в София за предопределение на държавни служби, както и като бойци и офицери. Запазва се и многоетничната конструкция на града. Освен православни българи, има и българи католици, протестанти, представители на Арменската православна черква. Има огромна еврейска общественост, над четири хиляди души, както и мюсюлмани “, сподели още проф. Бонева.
Според нея откроим е и дребният % на население от Македония и Одринска Тракия, която наклонност се трансформира след бежанските талази при започване на XX век и след Балканските войни 1912-1913 година
„ Статистиката регистрира, че в града след Освобождението се приказва на 26 разнообразни езика, защото в него обитават чужденци, консули и задгранични търговци. Този многоезичен и многоетничен темперамент, без значение от превъзходството на българите, е скъп предвид на нашата културна, политическа и социална история “, добави още тя.
По време преброяването е направена и подробна статистика на жилищата. Тя демонстрира общо 2600 къщи, в които живее популацията на столичния град. На една къща се падат към шест поданици, което е обикновено за тази ера, регистрира проф. Бонева. По думите ѝ друга специфичност е, че популацията на града е доста младо, защото в епохата на XIX век фамилиите са били многодетни. Процентът на децата е бил доста по-голям от този, който е характерен на индустриалното и постиндустриалното общество. Данните демонстрират и високата детска смъртност. Има статистика и на браковете, която демонстрира висока брачност. В това общество бракът се е смятал за наложителна норма, напомни тя.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ