Групировка на ВСУ попадна в котел по образеца от Мариупол
Първото огромно обграждане на украинските войски след Мариупол е осъществено на фронтовете в Донбас. Руските елементи, дружно със съюзническите сили, съумяват да пробият фронта в посока към едно от основните обитаеми места - Артьомовск. Колко украински бойци се озоваха в котела и какво значи това за хода на бойните дейности?
В сряда сутринта най-сетне се оформи обкръжаването на групировката на ВСУ в региона на обитаемоте места Золотое и Горское. Части от въоръжените сили на Руската федерация и съдружниците заеха няколко обитаеми места на север и запад от Горское, в това число Врубовка. Така беше отсечен и последния черен път от котела. Формално Рай-Александровка остава безработен, само че на място това към този момент е нищожно.
Така съветските и съюзническите войски се приближиха до пътя Артьомовск (Бахмут, в бъдеще ще използваме географските имена, съществували преди всеобщото преименуване на обитаеми места от украинските управляващи през 2014-2016 г.) - Лисичанск. Така стартира оформянето на по-голям и по-голям казан към Лисичанск и завода “Азот”.
Прави усещане, че съветските и съюзническите войски на практика не срещнаха опозиция, придвижвайки се към селищата Мирная котловина и Врубовка. И това макар обстоятелството, че по-рано в тези региони към Горское и Золотое врагът гневно се защитаваше. Руските войски заеха Мирная котловина, след което се приближиха в северния бранш до селата Белая гора (2 километра) и Устиновка. А Белая гора в действителност е в чертите на град Лисичанск, неговите южни околности.
В източна посока, откакто заеха Врубовка, съветските войски се придвижиха към Николаевка. Така предните елементи на ЧВК " Вагнер " до сряда сутринта бяха на към 5 километра от Артьомовск.
Малко на изток от Мирная котловина, елементи на съветските въоръжени сили и ДНР напреднаха към железопътната линия и навлязоха в селището Подлесное. До Горское (или от него) към този момент може да се стигне единствено по черен път през Рай-Александровка, само че е под строгия огневи надзор на въоръжените сили на РФ.
Между 2500 и 3000 украински военнослужещи се оказаха вътре в котела. И това без да броим тези военнослужещи от 57-а мотопехотна бригада, които своеволно напуснаха позициите си във Врубовка и Подлесное. На места се предават. Но забележителна част избяга към Лисичанск (от Подлесное) и Артьомовск (от Врубовка).
а бригада не оказва основна опозиция през последните няколко дни, а има непроверени сведения, че загубите на персонален състав в редица батальони са над 60%. Трудно е да си представим какъв брой дълго имат намерение да се съпротивляват тези елементи на ВСУ, които са затворени в Горское-Золотое. Бойният дух на 57-а бригада и планинските стрелци от Закарпатието е извънредно неприятен. Те даже не се пробват да излязат от обкръжението и да пробият най-малко към Лисичанск, макар че това към този момент е изцяло неефикасно.
Уличните боеве започнаха в Клиново, т.е. в непосредствена непосредственост до Артьомовск. Самият Артьомовск обаче е мощно укрепен и няма да се получи завладяване в придвижване. Освен това съперникът схваща значимостта на това населено място за цялостната тактическа конюнктура в този регион. И в случай че " Вагнер " успее да окупира Николаевка в границите на един ден, тогава позицията на ВСУ в региона на Лисичанск ще стане сериозна.
Факт е, че съветските войски и съдружници през последните дни просто блокираха територията на завода “Азот” и град Лисичанск, без да се пробват да ги щурмуват. Това беше обвързвано точно с упованието на дейностите на групата в Горское-Золотое. И тази заран предните ѝ елементи в действителност доближиха южните околности на Лисичанск, до момента в който други елементи не престават да блокират пътя Артьомовск-Лисичанск.
Всъщност това значи оперативно обграждане на вражеската формация в Лисичанск и в завода “Азот” без късмет да се излезе. Останалите пътища към градската агломерация са изцяло прострелвани. Опитите на съперника да контраатакува южно от Артьомовск доведоха единствено до тежки загуби.
Обкръжаването на украинската формация в Горское-Золотое е първата сходна сполучлива интервенция след освобождението на Мариупол. Преди това не беше допустимо да се основат котли, а значими селища бяха завладяни или с взлом (Попасная), или с бърз размах (Северодонецк). Сега за първи път се води класическата интервенция за обграждане на съперника, който преди този момент безусловно захапа тези Врубовка, Тошковка и други локални села към Горское, е изпълнена изцяло.
Този казан, несъмнено, е значим самичък по себе си, защото унищожава цяла бригада от въоръжените сили на Украйна и част от планинските стрелци. Но въпреки всичко подтекстът на по-голямата интервенция за обграждане на Лисичанск е доста по-голям.
Възникна парадоксална обстановка. Противникът явно очакваше засилен напън върху северния сектор на фронта покрай Северск, т.е. непосредствено върху Славянск и от Святогорск на юг. А също и на юг при Авдеевка, където през цялото това време се водят артилерийски престрелки. Киевското командване смяташе позициите покрай Горское-Золотое за мощни и непоклатими, както преди този момент в Попасна. В резултат на това неприятностите за въоръжените сили на Украйна пристигнаха отсам. Пробивът на съветските и донецките елементи към Горское-Золотое се оказа изцяло непредвиден за ВСУ.
Изглежда, че от позиция на киевския Генерален щаб най-правилната посока е по права линия. Те проектират тази своя логичност върху съветските войски. Вследствие на това съперникът концентрира запаси и оръжия навръх тези прави линии.
Тук обаче би трябвало да се означи, че предходната седмица съветските и съюзническите войски напредваха по този сектор от фронта точно по тези „ прави “ линии – това, което преди се наричаше “дефиле” в класическата военна просвета. Освен това на север от Славянск напън като цяло се упражняваше по единствената автомагистрала в региона. И на изхода беше изработен пробив в тактически по-труден, само че неочевиден за съперника бранш. Ако всичко това е било тактически трик на съветското командване, тогава човек може единствено да приветства.
Като цяло, в случай че се вгледате деликатно в локалните борби на най-важните и сложни браншове на фронта, можете да откриете забавна наклонност. Руските и съюзническите войски не оказват напън върху нито една „ посока на основния удар “, а пробиват защитата на съперника по едно и също време в няколко точки ( “Бирусиловият пробив “ по модела от 1916 г.). Някъде и съумяват да пробият.
От друга страна, съперникът няма време да се ориентира и, наподобява, продължава да се придържа към някакъв авансово написан общ проект за защита. В резултат на това украинската защита в централния сектор на фронта става безредна и неприятно ръководена. Освен това те са доста подвластни от връзките и по тази причина авансово трансфораха основните селища в замъци и в този момент са принудени да ги държат (Артьомовск например).
С такава тактичност ВСУ губят главното си преимущество – числеността. Всъщност украинците са много, тук-там много повече от нашите, само че са неравномерно разпределени по фронта. Големи и боеспособни елементи се тълпят покрай тези доста укрепени селища в очакване на съветско нахлуване (между другото, същата картина в този момент се следи към Харков), а фланговете на тези групи се охраняват от незнайни хора или елементи, които към този момент са изгубиха своите ресурси, бойни качества и дух.
Точно в този момент: в Горское командирът на остатъците от 57-а бригада полковник Бакулин можеше да провежда защитата на укрепения регион Золотое за случайно дълго време, до момента в който фронтът му се срина и на двата фланга. След това знамето е в ръцете му. Бяло.
Изненадващо е и упоритото предпочитание да не се изтеглят войските от обкръжението. Логично командването на 57-а бригада трябваше да даде заповед за оттегляне, даже пешком, даже на коне и каруци през гората към Рай-Александровка. Въпреки, че в единия батальон, по оперативни данни, са останали на работа 20 бойци, а в другия единствено командният състав. Но командването на бригадата продължи да се придържа към Горское.
57-ма бригада е набирана извънредно от бойци по контракт, а също и извънредно от регионите на Херсон и Николаев. Тоест фамилиите на тези военнослужещи в този момент са на територията, следена от Руската федерация и евентуално всеобщо получават съветски паспорти. И до неотдавна 57-ма бригада се смяташе за елитно поделение, което беше измежду първите, получили западно оръжие.
Все отново прекомерно розовите отчети са към момента преждевременни. Наистина, сходни интервенции значително мощно доближават момента, в който ще бъде допустимо да се установи тактическа победа. Но въпреки всичко би трябвало да изчакаме, преди да приказваме за оперативното обграждане на Лисичанск или заемането на Артьомовск. Всичко ще стане. Но по-късно.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В сряда сутринта най-сетне се оформи обкръжаването на групировката на ВСУ в региона на обитаемоте места Золотое и Горское. Части от въоръжените сили на Руската федерация и съдружниците заеха няколко обитаеми места на север и запад от Горское, в това число Врубовка. Така беше отсечен и последния черен път от котела. Формално Рай-Александровка остава безработен, само че на място това към този момент е нищожно.
Така съветските и съюзническите войски се приближиха до пътя Артьомовск (Бахмут, в бъдеще ще използваме географските имена, съществували преди всеобщото преименуване на обитаеми места от украинските управляващи през 2014-2016 г.) - Лисичанск. Така стартира оформянето на по-голям и по-голям казан към Лисичанск и завода “Азот”.
Прави усещане, че съветските и съюзническите войски на практика не срещнаха опозиция, придвижвайки се към селищата Мирная котловина и Врубовка. И това макар обстоятелството, че по-рано в тези региони към Горское и Золотое врагът гневно се защитаваше. Руските войски заеха Мирная котловина, след което се приближиха в северния бранш до селата Белая гора (2 километра) и Устиновка. А Белая гора в действителност е в чертите на град Лисичанск, неговите южни околности.
В източна посока, откакто заеха Врубовка, съветските войски се придвижиха към Николаевка. Така предните елементи на ЧВК " Вагнер " до сряда сутринта бяха на към 5 километра от Артьомовск.
Малко на изток от Мирная котловина, елементи на съветските въоръжени сили и ДНР напреднаха към железопътната линия и навлязоха в селището Подлесное. До Горское (или от него) към този момент може да се стигне единствено по черен път през Рай-Александровка, само че е под строгия огневи надзор на въоръжените сили на РФ.
Между 2500 и 3000 украински военнослужещи се оказаха вътре в котела. И това без да броим тези военнослужещи от 57-а мотопехотна бригада, които своеволно напуснаха позициите си във Врубовка и Подлесное. На места се предават. Но забележителна част избяга към Лисичанск (от Подлесное) и Артьомовск (от Врубовка).
а бригада не оказва основна опозиция през последните няколко дни, а има непроверени сведения, че загубите на персонален състав в редица батальони са над 60%. Трудно е да си представим какъв брой дълго имат намерение да се съпротивляват тези елементи на ВСУ, които са затворени в Горское-Золотое. Бойният дух на 57-а бригада и планинските стрелци от Закарпатието е извънредно неприятен. Те даже не се пробват да излязат от обкръжението и да пробият най-малко към Лисичанск, макар че това към този момент е изцяло неефикасно.
Уличните боеве започнаха в Клиново, т.е. в непосредствена непосредственост до Артьомовск. Самият Артьомовск обаче е мощно укрепен и няма да се получи завладяване в придвижване. Освен това съперникът схваща значимостта на това населено място за цялостната тактическа конюнктура в този регион. И в случай че " Вагнер " успее да окупира Николаевка в границите на един ден, тогава позицията на ВСУ в региона на Лисичанск ще стане сериозна.
Факт е, че съветските войски и съдружници през последните дни просто блокираха територията на завода “Азот” и град Лисичанск, без да се пробват да ги щурмуват. Това беше обвързвано точно с упованието на дейностите на групата в Горское-Золотое. И тази заран предните ѝ елементи в действителност доближиха южните околности на Лисичанск, до момента в който други елементи не престават да блокират пътя Артьомовск-Лисичанск.
Всъщност това значи оперативно обграждане на вражеската формация в Лисичанск и в завода “Азот” без късмет да се излезе. Останалите пътища към градската агломерация са изцяло прострелвани. Опитите на съперника да контраатакува южно от Артьомовск доведоха единствено до тежки загуби.
Обкръжаването на украинската формация в Горское-Золотое е първата сходна сполучлива интервенция след освобождението на Мариупол. Преди това не беше допустимо да се основат котли, а значими селища бяха завладяни или с взлом (Попасная), или с бърз размах (Северодонецк). Сега за първи път се води класическата интервенция за обграждане на съперника, който преди този момент безусловно захапа тези Врубовка, Тошковка и други локални села към Горское, е изпълнена изцяло.
Този казан, несъмнено, е значим самичък по себе си, защото унищожава цяла бригада от въоръжените сили на Украйна и част от планинските стрелци. Но въпреки всичко подтекстът на по-голямата интервенция за обграждане на Лисичанск е доста по-голям.
Възникна парадоксална обстановка. Противникът явно очакваше засилен напън върху северния сектор на фронта покрай Северск, т.е. непосредствено върху Славянск и от Святогорск на юг. А също и на юг при Авдеевка, където през цялото това време се водят артилерийски престрелки. Киевското командване смяташе позициите покрай Горское-Золотое за мощни и непоклатими, както преди този момент в Попасна. В резултат на това неприятностите за въоръжените сили на Украйна пристигнаха отсам. Пробивът на съветските и донецките елементи към Горское-Золотое се оказа изцяло непредвиден за ВСУ.
Изглежда, че от позиция на киевския Генерален щаб най-правилната посока е по права линия. Те проектират тази своя логичност върху съветските войски. Вследствие на това съперникът концентрира запаси и оръжия навръх тези прави линии.
Тук обаче би трябвало да се означи, че предходната седмица съветските и съюзническите войски напредваха по този сектор от фронта точно по тези „ прави “ линии – това, което преди се наричаше “дефиле” в класическата военна просвета. Освен това на север от Славянск напън като цяло се упражняваше по единствената автомагистрала в региона. И на изхода беше изработен пробив в тактически по-труден, само че неочевиден за съперника бранш. Ако всичко това е било тактически трик на съветското командване, тогава човек може единствено да приветства.
Като цяло, в случай че се вгледате деликатно в локалните борби на най-важните и сложни браншове на фронта, можете да откриете забавна наклонност. Руските и съюзническите войски не оказват напън върху нито една „ посока на основния удар “, а пробиват защитата на съперника по едно и също време в няколко точки ( “Бирусиловият пробив “ по модела от 1916 г.). Някъде и съумяват да пробият.
От друга страна, съперникът няма време да се ориентира и, наподобява, продължава да се придържа към някакъв авансово написан общ проект за защита. В резултат на това украинската защита в централния сектор на фронта става безредна и неприятно ръководена. Освен това те са доста подвластни от връзките и по тази причина авансово трансфораха основните селища в замъци и в този момент са принудени да ги държат (Артьомовск например).
С такава тактичност ВСУ губят главното си преимущество – числеността. Всъщност украинците са много, тук-там много повече от нашите, само че са неравномерно разпределени по фронта. Големи и боеспособни елементи се тълпят покрай тези доста укрепени селища в очакване на съветско нахлуване (между другото, същата картина в този момент се следи към Харков), а фланговете на тези групи се охраняват от незнайни хора или елементи, които към този момент са изгубиха своите ресурси, бойни качества и дух.
Точно в този момент: в Горское командирът на остатъците от 57-а бригада полковник Бакулин можеше да провежда защитата на укрепения регион Золотое за случайно дълго време, до момента в който фронтът му се срина и на двата фланга. След това знамето е в ръцете му. Бяло.
Изненадващо е и упоритото предпочитание да не се изтеглят войските от обкръжението. Логично командването на 57-а бригада трябваше да даде заповед за оттегляне, даже пешком, даже на коне и каруци през гората към Рай-Александровка. Въпреки, че в единия батальон, по оперативни данни, са останали на работа 20 бойци, а в другия единствено командният състав. Но командването на бригадата продължи да се придържа към Горское.
57-ма бригада е набирана извънредно от бойци по контракт, а също и извънредно от регионите на Херсон и Николаев. Тоест фамилиите на тези военнослужещи в този момент са на територията, следена от Руската федерация и евентуално всеобщо получават съветски паспорти. И до неотдавна 57-ма бригада се смяташе за елитно поделение, което беше измежду първите, получили западно оръжие.
Все отново прекомерно розовите отчети са към момента преждевременни. Наистина, сходни интервенции значително мощно доближават момента, в който ще бъде допустимо да се установи тактическа победа. Но въпреки всичко би трябвало да изчакаме, преди да приказваме за оперативното обграждане на Лисичанск или заемането на Артьомовск. Всичко ще стане. Но по-късно.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ