Без глоби в началото заради новите правила за личните данни
Първоначално няма да има наказания поради новия правилник по отбрана на персоналните данни. " Глобите, които доближават до 20 млн евро, целят да основат превантивна среда, а не да основат усложнения на бизнеса или да го банкрутират. Максималната санкция е планувана, само че не е казано, че при всяко нарушаване би трябвало да бъде налаган тъкмо този размер. Санкциите ще се ползват, откакто се откри, че не може с други механизми да се в профил несъмнено нарушаване или когато то е станало към този момент значително. " Това съобщи пред БНР ръководителят на Комисията за отбрана на персоналните данни Венцислав Караджов.
Той е на посещаване в Брчксел, където е бил определен за заместник-председател на Европейския комитет за отбрана на персоналните данни. Негова съществена задача ще бъде да следи за спазването на новите правила. Новият орган ще се занимае и с жалбата против обществените мрежи " Facebook ", " Инстаграм " и " Туитър " за това, че принуждават своите консуматори да се съгласят с новите правила, което, съгласно Караджов, е нелегално. За това обаче фирмите първо щели да бъдат предизвестени и едвам тогава санкционирани.
Караджов не отговори съответно на въпроса дали до края на публичното разискване на промените в закона за персонални данни, които бяха импортирани от ръководещите за синхронизиране с регламента, комисията ще предложи по-ниски санкции. Той съобщи, че във връзка със санкцииите има огромно недоумение.
По думите на Караджов, с новите правила на потребителите се дава право да имат по-голям избор. Той предизвести, че когато се желае единодушие за прилагане на персонални данни, фирмите не могат да заплашват, че ще спрат достъп до дефинира услуги или уеб сайтове.
" Той ще може самичък да дефинира какво желае и какво не желае да употребява, и какви негови персонални данни да се обработват за задачите на услугите, които той желае да употребява в така наречен интернет общество ", сподели още Караджов.
По думите му, когато потребителите безвъзмезден интернет всекидневник, и му се изискат персонални данни, той не е задължен да ги даде или да се съгласи с изискванията на така наречен бисквитки, които му споделят: " Този уебсайт употребява " бисквитки " – съгласете се ". Новото на регламента споделя: Фирмите, които изискват персонални данни, тогава, когато тези персонални данни не са извънредно изискване за даване на услугата, да не попречват потреблението на услугата от жителите на Европейския съюз ", съобщи още ръководителят на комисията.
Караджов посочи, че категорично изискване би било да вземем за пример, в случай че уеб сайтът планува закупуване на артикули и услуги с кредитна карта - тогава би трябвало да се даде информация.
В диалога се включи и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България, който дефинира регламента като " администрация и пререгулиране и основаване на спомагателни тежести за бизнеса ". Той се оплака от неналичието на поддръжка от страна на страната по отношение на регламента, който е признат през 2016 година, само че влизането му в действие е било отсрочено с две години. Караджов се ангажира, че предложенията на бизнеса за промени в националното законодателство ще бъдат прегледани и разисквани.
Той е на посещаване в Брчксел, където е бил определен за заместник-председател на Европейския комитет за отбрана на персоналните данни. Негова съществена задача ще бъде да следи за спазването на новите правила. Новият орган ще се занимае и с жалбата против обществените мрежи " Facebook ", " Инстаграм " и " Туитър " за това, че принуждават своите консуматори да се съгласят с новите правила, което, съгласно Караджов, е нелегално. За това обаче фирмите първо щели да бъдат предизвестени и едвам тогава санкционирани.
Караджов не отговори съответно на въпроса дали до края на публичното разискване на промените в закона за персонални данни, които бяха импортирани от ръководещите за синхронизиране с регламента, комисията ще предложи по-ниски санкции. Той съобщи, че във връзка със санкцииите има огромно недоумение.
По думите на Караджов, с новите правила на потребителите се дава право да имат по-голям избор. Той предизвести, че когато се желае единодушие за прилагане на персонални данни, фирмите не могат да заплашват, че ще спрат достъп до дефинира услуги или уеб сайтове.
" Той ще може самичък да дефинира какво желае и какво не желае да употребява, и какви негови персонални данни да се обработват за задачите на услугите, които той желае да употребява в така наречен интернет общество ", сподели още Караджов.
По думите му, когато потребителите безвъзмезден интернет всекидневник, и му се изискат персонални данни, той не е задължен да ги даде или да се съгласи с изискванията на така наречен бисквитки, които му споделят: " Този уебсайт употребява " бисквитки " – съгласете се ". Новото на регламента споделя: Фирмите, които изискват персонални данни, тогава, когато тези персонални данни не са извънредно изискване за даване на услугата, да не попречват потреблението на услугата от жителите на Европейския съюз ", съобщи още ръководителят на комисията.
Караджов посочи, че категорично изискване би било да вземем за пример, в случай че уеб сайтът планува закупуване на артикули и услуги с кредитна карта - тогава би трябвало да се даде информация.
В диалога се включи и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България, който дефинира регламента като " администрация и пререгулиране и основаване на спомагателни тежести за бизнеса ". Той се оплака от неналичието на поддръжка от страна на страната по отношение на регламента, който е признат през 2016 година, само че влизането му в действие е било отсрочено с две години. Караджов се ангажира, че предложенията на бизнеса за промени в националното законодателство ще бъдат прегледани и разисквани.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ