Симеон Сакскобургготски: Първоначално бях убеден, че нацистите са убили баща ми
„ Първоначално бях уверен, че нацистите са умъртвили Борис”, съобщи Симеон Сакскобургготски в предаването „ 120 минути”. Той беседва със Светослав Иванов малко след 80-ия си рожден ден, който отпразнува във Врана.
Цялото изявление вижте тук:
– Знаете ли, в никакъв случай не съм ви питал, вие имате ли котка?
– Имах, на 17 години, само че животинчето умря, несъмнено, след толкоз години.
– Защото в книгата ви има един откъс, изпратен ви от сестра ви преди години: Целта в живота ми е да наподобявам по този начин, както ме вижда моята котка. Смятате ли, че на 80 сте постигнали това?
– Трудно е да отговоря, тъй като то е в различен смисъл на въпроса, само че човек би трябвало да се гледа в огледалото и да не се изчервява. Това за мен е най-малко правилото, дали е за котката или за други, въпросът е да има едно правилно държание.
– Ако имаше държавен протокол и поддръжка от страната по отношение на вашия празник, мислите ли че кръгът на гостите можеше да стане доста по-широк и да не се ограничи единствено до, нали, вашите роднини, родени през 1937 година, да е доста по-широк? Да включи Англия и доста други страни.
– Едва ли. Знаете ли, тъй като аз предизвестих всичките си родственици, че по ред съображения, даже метода по който бих могъл да ги посрещна, без значение държавен или не протокол, и за това ограничих единствено на хората, които са от 1937 година и, несъмнено, прилежащите страни. Сега там се изтълкуваха към този момент, че в случай че страната беше се присъединила, доста хубаво, само че може би нещо можеше да се усили или да се направи малко повече реклама на страната. Ама това към този момент са хипотези. Тия работи не се импровизират, тъй че се придържаме чисто към това предписание, което аз уведомих роднините ми да не се наскърбяват, че не ги поканвам.
– Разкажете ми за дребния Борис, що за момче е той? Някои медии го нарекоха Борис IV.
– Това към този момент, едни такива, имена или числа, които са за монарси е нещо, което единствено като човек цари. Иначе не носи цифра, само че мисля че е доста сериозен и добре се развива. Сега следва в Англия и да видим… Да се надяваме, че ще може всичко да реализира, като всеки различен младеж, нали. Но тълкуванията, нали, за правоприемник или това, татко му, Бог да го елементарни, да беше престолонаследник, тъй като аз съм бил цар. Но по-късно към този момент това е чиста фантазия и за това аз си имам към този момент друга формула – един ден като ме няма, който и да е, ще е притежател или страж на… просто на династичните права, в случай че щете. Нещо сходно каквото са създали в Румъния и в други страни, които към този момент не са монархии.
– Тоест да не го назоваваме към този момент Борис IV.
– Не, не това е цялостен парадокс. Там няма две отзиви по тематиката. Така си е. Трябва да се придържаме към действителността. Ако почне човек да сънува, може да се отвлече от истината.
– А Симеон-Хасан, наподобява отлично момче. Преди време рецитира „ Аз съм Българче” в Мароко. Колко езика приказва към този момент?
– Ами той няколко, тъй като живее в такава, по какъв начин да кажа, атмосфера, пък посещава американското учебно заведение, у дома е несъмнено сред френски и испански, и български. Роден е тука освен това, само че имам и още 9 други чудесни внучета, нали, само че тука са се съсредоточили всички върху най-малкия и, айде, не най-големия Борис.
– Симеон-Хасан е роден в България, може би поради това…
– Да, да само че пък е единствения след мене, в действителност от 37-а, до когато той се роди, не е имало различен да се роди в България от фамилията. Така че това, несъмнено, за него или за мен, е нещо доста особено.
– Видяхме го, играеше си в двора. Често ли ви посещава?
– Не, за жалост, надалеч сме. Той на учебно заведение, аз съм толкоз ангажиран и доста рядко се виждаме. Ето, значи, от 2007 не бяхме се събирали всички дружно – 10 години. Представете си какъв брой е. Трудно е и за мен като дядо, да нямам повече време,
– Когато погледнете дребните си внуци, спомняте ли си за вашия татко? Пазите ли рисунките, които сте рисували дружно тук, във Врана?
– Имаме няколко, които са останали, по-скоро негови, по този начин рисунки, картини и сестра ми има 1-2, само че то бяха малко неща и като си тръгнахме беше толкоз, всичко, ускорено, че не можахме да си вземем, множеството. Ако е имало скици, тъй като фактически рисува доста хубаво. Има една негова картина, в случай че мога да кажа, на едно куче, което на 15-годишна възраст се вижда, че е имал качества, предопределение или гении.
– Вие ли го посрещате на летището, когато персоналният аероплан на Хитлер го транспортира от „ Вълчата бърлога” и споделяте, че е бил доста смутен? Отговорихте ли си на въпроса „ защо” през всичките тези години?
– Защо е бил толкоз смутен? Темата по самото му посещаване там е била толкоз сериозна, нашите войски да вземат участие на Източния фронт, което несъмнено беше невероятно съгласно него, съгласно всички нас и тематиката с нашите евреи. Значи, там би трябвало да е било доста мъчно и в действителност се прибра, пристигна горе в Царска Бистрица при Боровец, нали, по този начин малко се поосвежи и към този момент на идващия понеделник се прибра тука и се разболя. Явно би трябвало да е имало нещо което да го е разстроило и неговата секретарка Стояна, която виждайки го на летището просто не може да го разпознае. Ние отидохме на летището след това, не го посрещнахме, ами посетихме самолета преди да излети,
– Личният аероплан на Хитлер.
– Да, да, който беше пристигнал и го бяха натоварили, си припомням с тютюн и дини, и ми направи огромно усещане да видя какъв брой дини бяха натоварили. Тогава към този момент не е имало нищо в Германия и очевидно екипажът са решили да употребяват полета да се позаредят с нещо.
– И през всичките тези години сме чели доста подозрения, че е бил токсичен, че му е било въздействано по някакъв метод. Вие организирате, вашето семейство, имам поради, вие организирате лично изследване, разговаряте с доста хора през годините, в това число и един от лекарите, които Хитлер изпраща, нали по този начин? За да го прегледа. Какво ви сподели този човек?
– Ами, от 1973 година започнах аз към този момент по архивите на съответните страни, само че самият доктор, той пристигна и живя в заточение в Мадрид. Той беше доктор на родителите ми, поради това че са посещавали една клиника, на времето, в Берлин. Така че той беше непосредствен. Той в никакъв случай не пожела да каже нещо. „ Аз съм положил клетва, аз съм дал клетва и не мога”. Сестра ми, която се опита да го притисне 1-2 пъти… Явно има нещо което, нали, само че няма нищо потвърдено. По канцелариите и архивите, по които имах достъп, тъй като нали започнах от Германия, Щатите,Великобритания, Париж също. Няма нищо. От Москва, там е по-сложно, нали като достъп, само че отново помолихме като бях министър председател, също самият господин Примаков или проф. Примаков, като някогашен отговарящ за разузнаването им, и доста материал не излезе. Така че няма до ден сегашен, за жалост, доказателство. На 49 години внезапно, човек по този начин и по този метод да почине, може би не е от най-… А пък Бог знае. Може да е било в действителност по този начин и да е било естествена гибел.
– Точно това ми направи мощно усещане. Сега множеството версии са, че германците са го отровили. Но вие споделяте и се прокарва нотка на подозрение във Вашата книга, обвързвана с улица „ Любянка” в Москва, където е била централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Какво ви кара да мислите и в тази посока?
– Ама, аз не посочвам, нали, даден индивид, просто си задавам въпрос кой е имал интерес да изчезне сходен държавен глава, нали, който е имал толкоз характерна политика, по ония времена. Тогава към този момент би трябвало да се огледаме на всички места и като нямаме един безапелационен отговор, който да удостовери или в противен случай, да откаже всевъзможни, по какъв начин да кажа, хипотези… Питам се на латинския израз „ Qui Bono”, нали, на кого му е било най-интересно. Първоначално бях, всички бяха уверени, че са нацистите. Ама по-късно към този момент се вижда в архивите, че те са били безусловно паникьосани, виждайки че царят е в такова състояние. Значи това демонстрира, че не са били зад това. Или пък най-малко до там да е към този момент сюжета и на цялата тематика ми се коства много отвлечено.
– А добре, какъв интерес биха имали руските служби към сходно вероятно нападение? Към тези години.
– Ако тръгнем към този момент с чиста догадка, което отново наблягам, че не и моето персонално мнение, само че може би обстоятелството, че са подозирали и са се страхували България да излезе от войната по един, по този начин, почти подобен метод като Италия, може би за руските ползи да ни освободят е било не тъкмо по сюжета.
– Разбрах, разбрах. Казахте че сте говорили с Примаков?
– Да, тъй като той идва тука и аз съм го виждал в Москва, нали имаше доста забавна негова книга за Ирак и Кюрдистан. Той беше доста, доста грамотен човек. И както споделям, не открих някакви специфични резултати или неща, които да изяснят тематиката в допълнение. За страдание.
– Говорихме за Хитлер, за Съюз на съветските социалистически републики. Разкажете ми историята за езерото „ Чърчил”, тук във Врана.
– То беше по време на бомбардировката януари 1944 година и тогава една от тежките бомби, запалителни, имаше няколко стотин, една от 11-те бомби падна доста близо и отвори един кратер от към 11 метра. И тогава чичо ми Княз Кирил на другия ден сподели „ Щом като подпочвената вода е излязла към този момент, през пролетта ще сложим едни плочи в близост, ще посадим водни лилии и ще го назовем езерото „ Чърчил”. И по този начин стана, беше доста обичайно приготвено и кратера си остана. Но очевидно откакто са построили автомагистралата, тогава е имало някакви защитни устройства и подпочвената вода е спаднала и езерото пресъхна и го няма към този момент.
– Изгнанието ви стартира от Александрия, където принцовете на пустинята изпращат своите деца. Там невръстният Симеон се среща с невръстните Хюсеин Фейзал Мубарак.
– Не, Мубарак беше. Не, не той си беше почетен член на някогашните ученици на това учебно заведение, само че крал Хюсеин беше там от Близкия изток. Имаше доста, които в следствие станаха в действителност политически персони от Судан, Либия даже, а пък Ирак, Сирия. Те бяха, посещаваха това учебно заведение, то беше най-хубавото в района. По това време да изпратиш някой да учи в Англия или Щатите беше немислимо и за това „ Виктория Колеж” беше центъра.
– A що за момчета бяхте с тях?
– Ами естествени мисля. Аз най-малко по този начин смятам, че е било напълно естествени. Никой не си е давал сметка кой ще стане, да кажем. И те бяха от толкоз народности, които учеха там и беше също доста хубаво, тъй като човек незабавно си основава по този начин визия за един доста по-широк свят. Тука не бях посещавал учебно заведение нямах и други съученици, по този начин да кажа, и внезапно попадам в едно учебно заведение 600 шумни момчета. Беше доста любопитно за мен.
– И кой Ви протектираше? Вие сте на 9 години. Попадате в учебно заведение за първи път и то в непознатата страна.
– Да, и не говорех езика. Аз британски не говорех тогава.
– Без език, кой ви протектира?
– Ами имаше някой, един мой родственик, братовчед италианец, който по този начин се застъпи за мен и 2 другари саудити, които до ден сегашен си поддържаме връзка и единия е навръх моята възраст, с 4 години по-малък, само че не можа да пристигна, тъй като не се усеща добре. И по този начин си останаха тия другарства за цялостен живот.
– А спомняте ли си някой случай, когато сте усетили тяхната поддръжка в учебно заведение. Това са доста значими мемоари.
– Ами да, знаете ли, децата не трябва да се, по този начин, приказва на едро, само че са много често… Често са, по какъв начин да кажа, малко, не злонамерени, само че виждат доста, че фотоси по медиите, приказва се, че нещо доста значимо и някогашен цар и какво ли не, и се заяждат. Или да те нападат. Има такава част в детския нрав. И това съм го чувствал при ритване на футбол или каквото и да било, само че по този начин си е.
– Кралят на Мароко има доста особено място във вашия живот. Защо?
– Ами, тъй като беше изключителна персона като разсъдък, само че и като политик, като общественик, изобщо. И от него доста научих. Имах опцията постоянно да навестявам Мароко най-малко 4-5 пъти годишно, поради други тематики, които са към този момент от частния бранш, от който аз в действителност произхождах, само че продължавах толкоз постоянно. Но го придружавах толкоз постоянно и както споделих можах да видя и доста от личностите, които той е посрещал и просто да науча доста от него. И като френскоговорящ, нали и той и децата ни на една и съща възраст… От там пристигна тази, по какъв начин да кажа, непосредственост и обстоятелството, че щерка ми да вземем за пример се задоми в Мароко, тъй като тя се усещаше толкоз близка и добре. Пък и името Хасан идва при внучето ми тъкмо поради крал Хасан II.
– Знаете ли, в никакъв случай не са ви питали, по какъв начин срещнахте брачната половинка си. Малцина знаят, че историята стартира с един Шевролет.
– Да, това беше „ Ефекта Шевролет”, на който аз разчитах да я впечатля. Защото това време нямаше чак толкова доста коли и още по-малко кабриолети. И аз като се върнах от Щатите тогава го бях купил и тогава ѝ демонстрирах колата и започнахме да се виждаме. Постепенно…
– Шевролет кабриолет, какъв цвят?
– Светло-син беше, Импала се викаше модела и те бяха по това време по този начин доста впечатляващи. Едни такива като крила… типа беше, модата от нова време, нали тия големи американски коли, които в този момент към този момент са напълно антика. Да…
– И тоя Шевролет, разкажете ми, употребявали сте го да я впечатлите. Успяхте ли?
– Ами, виждате, че реализирах задачата си и се ожених, нали и ме понася от 55 години. Тъй, че резултатът, и би трябвало да направя аз едно малко такова като паметниче на Шевролет тука, както Паси направи за Трабанта.
– Ако го знаете къде е!
– Е да, бил съм там, виждал съм го. Къде, във военния музей е в този момент, да, като част от НАТО.
– Ама знаете ли, преди този момент в този кабриолет, по вашите разкази в книгата, качвате две американки от балтийски генезис. Истина ли е, че по-късно едната от тях ви разпознава като министър председател?
– Ама да, тъкмо с десетки години по-късно, нали, ми написа доста благо писмо, а те правеха автостоп просто и измежду нощ ги открих. В Испания тогава нямаше и толкоз придвижване, нали и просто ги закарах до Мадрид и това беше. И тя ме разпозна един ден. И се обади. Светът е в действителност дребен и с някакви непредвидени моменти.
– Как във вашето семейство избирате половинките си? На какво държите, с цел да допуснете някого в фамилията. Маргарита, да вземем за пример, не е със синя кръв. Вие страхували ли сте се, че другите няма да я одобряват, че по някакъв метод може да се държат високомерно с нея?
– Не. Знаете ли, това са неща, които може би са били по този начин на линия при започване на XX век още. Но тогава, от моето потомство надолу, към този момент браковете бяха съвсем всички с не от синя кръв тъй като сме живели в естествени условия и в университети и друго, нали. Докато на времето, когато всеки е учел вкъщи си и единствено се е срещал или виждал с родственици е било по-друго. Не че има някакви правила или дадени фамилии. Има даже това вписано в фамилните закони, че би трябвало да са равностойни и от други кралски фамилии. Но към този момент това, както виждате, в случай че погледнете в този момент, цялата палитра на европейските монархии няма сходна възбрана.
– Да. Завръщането ви през 1996 година през погледа на брачната половинка ви?
– Тя остана напълно сюрпризирана. Колкото и да е следяла, каквото виждаше в Мадрид, нали, по какъв начин съм живял и какъв брой съм работел постоянно и понякога тя ще влезе в кабинета и виждаше какво беше напрежението, всичко нали. Но не очакваше тя. От 1989 година усети1 че имаше, нали, растеж на гости от България, които преди единствено виждахме бежанци или българите, които са живели на открито от край време. Така че тя не очакваше, а и аз включително не чаках, само че за нея беше още по-голяма изненадата да види какво беше това посрещане.
Цялото изявление вижте тук:
– Знаете ли, в никакъв случай не съм ви питал, вие имате ли котка?
– Имах, на 17 години, само че животинчето умря, несъмнено, след толкоз години.
– Защото в книгата ви има един откъс, изпратен ви от сестра ви преди години: Целта в живота ми е да наподобявам по този начин, както ме вижда моята котка. Смятате ли, че на 80 сте постигнали това?
– Трудно е да отговоря, тъй като то е в различен смисъл на въпроса, само че човек би трябвало да се гледа в огледалото и да не се изчервява. Това за мен е най-малко правилото, дали е за котката или за други, въпросът е да има едно правилно държание.
– Ако имаше държавен протокол и поддръжка от страната по отношение на вашия празник, мислите ли че кръгът на гостите можеше да стане доста по-широк и да не се ограничи единствено до, нали, вашите роднини, родени през 1937 година, да е доста по-широк? Да включи Англия и доста други страни.
– Едва ли. Знаете ли, тъй като аз предизвестих всичките си родственици, че по ред съображения, даже метода по който бих могъл да ги посрещна, без значение държавен или не протокол, и за това ограничих единствено на хората, които са от 1937 година и, несъмнено, прилежащите страни. Сега там се изтълкуваха към този момент, че в случай че страната беше се присъединила, доста хубаво, само че може би нещо можеше да се усили или да се направи малко повече реклама на страната. Ама това към този момент са хипотези. Тия работи не се импровизират, тъй че се придържаме чисто към това предписание, което аз уведомих роднините ми да не се наскърбяват, че не ги поканвам.
– Разкажете ми за дребния Борис, що за момче е той? Някои медии го нарекоха Борис IV.
– Това към този момент, едни такива, имена или числа, които са за монарси е нещо, което единствено като човек цари. Иначе не носи цифра, само че мисля че е доста сериозен и добре се развива. Сега следва в Англия и да видим… Да се надяваме, че ще може всичко да реализира, като всеки различен младеж, нали. Но тълкуванията, нали, за правоприемник или това, татко му, Бог да го елементарни, да беше престолонаследник, тъй като аз съм бил цар. Но по-късно към този момент това е чиста фантазия и за това аз си имам към този момент друга формула – един ден като ме няма, който и да е, ще е притежател или страж на… просто на династичните права, в случай че щете. Нещо сходно каквото са създали в Румъния и в други страни, които към този момент не са монархии.
– Тоест да не го назоваваме към този момент Борис IV.
– Не, не това е цялостен парадокс. Там няма две отзиви по тематиката. Така си е. Трябва да се придържаме към действителността. Ако почне човек да сънува, може да се отвлече от истината.
– А Симеон-Хасан, наподобява отлично момче. Преди време рецитира „ Аз съм Българче” в Мароко. Колко езика приказва към този момент?
– Ами той няколко, тъй като живее в такава, по какъв начин да кажа, атмосфера, пък посещава американското учебно заведение, у дома е несъмнено сред френски и испански, и български. Роден е тука освен това, само че имам и още 9 други чудесни внучета, нали, само че тука са се съсредоточили всички върху най-малкия и, айде, не най-големия Борис.
– Симеон-Хасан е роден в България, може би поради това…
– Да, да само че пък е единствения след мене, в действителност от 37-а, до когато той се роди, не е имало различен да се роди в България от фамилията. Така че това, несъмнено, за него или за мен, е нещо доста особено.
– Видяхме го, играеше си в двора. Често ли ви посещава?
– Не, за жалост, надалеч сме. Той на учебно заведение, аз съм толкоз ангажиран и доста рядко се виждаме. Ето, значи, от 2007 не бяхме се събирали всички дружно – 10 години. Представете си какъв брой е. Трудно е и за мен като дядо, да нямам повече време,
– Когато погледнете дребните си внуци, спомняте ли си за вашия татко? Пазите ли рисунките, които сте рисували дружно тук, във Врана?
– Имаме няколко, които са останали, по-скоро негови, по този начин рисунки, картини и сестра ми има 1-2, само че то бяха малко неща и като си тръгнахме беше толкоз, всичко, ускорено, че не можахме да си вземем, множеството. Ако е имало скици, тъй като фактически рисува доста хубаво. Има една негова картина, в случай че мога да кажа, на едно куче, което на 15-годишна възраст се вижда, че е имал качества, предопределение или гении.
– Вие ли го посрещате на летището, когато персоналният аероплан на Хитлер го транспортира от „ Вълчата бърлога” и споделяте, че е бил доста смутен? Отговорихте ли си на въпроса „ защо” през всичките тези години?
– Защо е бил толкоз смутен? Темата по самото му посещаване там е била толкоз сериозна, нашите войски да вземат участие на Източния фронт, което несъмнено беше невероятно съгласно него, съгласно всички нас и тематиката с нашите евреи. Значи, там би трябвало да е било доста мъчно и в действителност се прибра, пристигна горе в Царска Бистрица при Боровец, нали, по този начин малко се поосвежи и към този момент на идващия понеделник се прибра тука и се разболя. Явно би трябвало да е имало нещо което да го е разстроило и неговата секретарка Стояна, която виждайки го на летището просто не може да го разпознае. Ние отидохме на летището след това, не го посрещнахме, ами посетихме самолета преди да излети,
– Личният аероплан на Хитлер.
– Да, да, който беше пристигнал и го бяха натоварили, си припомням с тютюн и дини, и ми направи огромно усещане да видя какъв брой дини бяха натоварили. Тогава към този момент не е имало нищо в Германия и очевидно екипажът са решили да употребяват полета да се позаредят с нещо.
– И през всичките тези години сме чели доста подозрения, че е бил токсичен, че му е било въздействано по някакъв метод. Вие организирате, вашето семейство, имам поради, вие организирате лично изследване, разговаряте с доста хора през годините, в това число и един от лекарите, които Хитлер изпраща, нали по този начин? За да го прегледа. Какво ви сподели този човек?
– Ами, от 1973 година започнах аз към този момент по архивите на съответните страни, само че самият доктор, той пристигна и живя в заточение в Мадрид. Той беше доктор на родителите ми, поради това че са посещавали една клиника, на времето, в Берлин. Така че той беше непосредствен. Той в никакъв случай не пожела да каже нещо. „ Аз съм положил клетва, аз съм дал клетва и не мога”. Сестра ми, която се опита да го притисне 1-2 пъти… Явно има нещо което, нали, само че няма нищо потвърдено. По канцелариите и архивите, по които имах достъп, тъй като нали започнах от Германия, Щатите,Великобритания, Париж също. Няма нищо. От Москва, там е по-сложно, нали като достъп, само че отново помолихме като бях министър председател, също самият господин Примаков или проф. Примаков, като някогашен отговарящ за разузнаването им, и доста материал не излезе. Така че няма до ден сегашен, за жалост, доказателство. На 49 години внезапно, човек по този начин и по този метод да почине, може би не е от най-… А пък Бог знае. Може да е било в действителност по този начин и да е било естествена гибел.
– Точно това ми направи мощно усещане. Сега множеството версии са, че германците са го отровили. Но вие споделяте и се прокарва нотка на подозрение във Вашата книга, обвързвана с улица „ Любянка” в Москва, където е била централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Какво ви кара да мислите и в тази посока?
– Ама, аз не посочвам, нали, даден индивид, просто си задавам въпрос кой е имал интерес да изчезне сходен държавен глава, нали, който е имал толкоз характерна политика, по ония времена. Тогава към този момент би трябвало да се огледаме на всички места и като нямаме един безапелационен отговор, който да удостовери или в противен случай, да откаже всевъзможни, по какъв начин да кажа, хипотези… Питам се на латинския израз „ Qui Bono”, нали, на кого му е било най-интересно. Първоначално бях, всички бяха уверени, че са нацистите. Ама по-късно към този момент се вижда в архивите, че те са били безусловно паникьосани, виждайки че царят е в такова състояние. Значи това демонстрира, че не са били зад това. Или пък най-малко до там да е към този момент сюжета и на цялата тематика ми се коства много отвлечено.
– А добре, какъв интерес биха имали руските служби към сходно вероятно нападение? Към тези години.
– Ако тръгнем към този момент с чиста догадка, което отново наблягам, че не и моето персонално мнение, само че може би обстоятелството, че са подозирали и са се страхували България да излезе от войната по един, по този начин, почти подобен метод като Италия, може би за руските ползи да ни освободят е било не тъкмо по сюжета.
– Разбрах, разбрах. Казахте че сте говорили с Примаков?
– Да, тъй като той идва тука и аз съм го виждал в Москва, нали имаше доста забавна негова книга за Ирак и Кюрдистан. Той беше доста, доста грамотен човек. И както споделям, не открих някакви специфични резултати или неща, които да изяснят тематиката в допълнение. За страдание.
– Говорихме за Хитлер, за Съюз на съветските социалистически републики. Разкажете ми историята за езерото „ Чърчил”, тук във Врана.
– То беше по време на бомбардировката януари 1944 година и тогава една от тежките бомби, запалителни, имаше няколко стотин, една от 11-те бомби падна доста близо и отвори един кратер от към 11 метра. И тогава чичо ми Княз Кирил на другия ден сподели „ Щом като подпочвената вода е излязла към този момент, през пролетта ще сложим едни плочи в близост, ще посадим водни лилии и ще го назовем езерото „ Чърчил”. И по този начин стана, беше доста обичайно приготвено и кратера си остана. Но очевидно откакто са построили автомагистралата, тогава е имало някакви защитни устройства и подпочвената вода е спаднала и езерото пресъхна и го няма към този момент.
– Изгнанието ви стартира от Александрия, където принцовете на пустинята изпращат своите деца. Там невръстният Симеон се среща с невръстните Хюсеин Фейзал Мубарак.
– Не, Мубарак беше. Не, не той си беше почетен член на някогашните ученици на това учебно заведение, само че крал Хюсеин беше там от Близкия изток. Имаше доста, които в следствие станаха в действителност политически персони от Судан, Либия даже, а пък Ирак, Сирия. Те бяха, посещаваха това учебно заведение, то беше най-хубавото в района. По това време да изпратиш някой да учи в Англия или Щатите беше немислимо и за това „ Виктория Колеж” беше центъра.
– A що за момчета бяхте с тях?
– Ами естествени мисля. Аз най-малко по този начин смятам, че е било напълно естествени. Никой не си е давал сметка кой ще стане, да кажем. И те бяха от толкоз народности, които учеха там и беше също доста хубаво, тъй като човек незабавно си основава по този начин визия за един доста по-широк свят. Тука не бях посещавал учебно заведение нямах и други съученици, по този начин да кажа, и внезапно попадам в едно учебно заведение 600 шумни момчета. Беше доста любопитно за мен.
– И кой Ви протектираше? Вие сте на 9 години. Попадате в учебно заведение за първи път и то в непознатата страна.
– Да, и не говорех езика. Аз британски не говорех тогава.
– Без език, кой ви протектира?
– Ами имаше някой, един мой родственик, братовчед италианец, който по този начин се застъпи за мен и 2 другари саудити, които до ден сегашен си поддържаме връзка и единия е навръх моята възраст, с 4 години по-малък, само че не можа да пристигна, тъй като не се усеща добре. И по този начин си останаха тия другарства за цялостен живот.
– А спомняте ли си някой случай, когато сте усетили тяхната поддръжка в учебно заведение. Това са доста значими мемоари.
– Ами да, знаете ли, децата не трябва да се, по този начин, приказва на едро, само че са много често… Често са, по какъв начин да кажа, малко, не злонамерени, само че виждат доста, че фотоси по медиите, приказва се, че нещо доста значимо и някогашен цар и какво ли не, и се заяждат. Или да те нападат. Има такава част в детския нрав. И това съм го чувствал при ритване на футбол или каквото и да било, само че по този начин си е.
– Кралят на Мароко има доста особено място във вашия живот. Защо?
– Ами, тъй като беше изключителна персона като разсъдък, само че и като политик, като общественик, изобщо. И от него доста научих. Имах опцията постоянно да навестявам Мароко най-малко 4-5 пъти годишно, поради други тематики, които са към този момент от частния бранш, от който аз в действителност произхождах, само че продължавах толкоз постоянно. Но го придружавах толкоз постоянно и както споделих можах да видя и доста от личностите, които той е посрещал и просто да науча доста от него. И като френскоговорящ, нали и той и децата ни на една и съща възраст… От там пристигна тази, по какъв начин да кажа, непосредственост и обстоятелството, че щерка ми да вземем за пример се задоми в Мароко, тъй като тя се усещаше толкоз близка и добре. Пък и името Хасан идва при внучето ми тъкмо поради крал Хасан II.
– Знаете ли, в никакъв случай не са ви питали, по какъв начин срещнахте брачната половинка си. Малцина знаят, че историята стартира с един Шевролет.
– Да, това беше „ Ефекта Шевролет”, на който аз разчитах да я впечатля. Защото това време нямаше чак толкова доста коли и още по-малко кабриолети. И аз като се върнах от Щатите тогава го бях купил и тогава ѝ демонстрирах колата и започнахме да се виждаме. Постепенно…
– Шевролет кабриолет, какъв цвят?
– Светло-син беше, Импала се викаше модела и те бяха по това време по този начин доста впечатляващи. Едни такива като крила… типа беше, модата от нова време, нали тия големи американски коли, които в този момент към този момент са напълно антика. Да…
– И тоя Шевролет, разкажете ми, употребявали сте го да я впечатлите. Успяхте ли?
– Ами, виждате, че реализирах задачата си и се ожених, нали и ме понася от 55 години. Тъй, че резултатът, и би трябвало да направя аз едно малко такова като паметниче на Шевролет тука, както Паси направи за Трабанта.
– Ако го знаете къде е!
– Е да, бил съм там, виждал съм го. Къде, във военния музей е в този момент, да, като част от НАТО.
– Ама знаете ли, преди този момент в този кабриолет, по вашите разкази в книгата, качвате две американки от балтийски генезис. Истина ли е, че по-късно едната от тях ви разпознава като министър председател?
– Ама да, тъкмо с десетки години по-късно, нали, ми написа доста благо писмо, а те правеха автостоп просто и измежду нощ ги открих. В Испания тогава нямаше и толкоз придвижване, нали и просто ги закарах до Мадрид и това беше. И тя ме разпозна един ден. И се обади. Светът е в действителност дребен и с някакви непредвидени моменти.
– Как във вашето семейство избирате половинките си? На какво държите, с цел да допуснете някого в фамилията. Маргарита, да вземем за пример, не е със синя кръв. Вие страхували ли сте се, че другите няма да я одобряват, че по някакъв метод може да се държат високомерно с нея?
– Не. Знаете ли, това са неща, които може би са били по този начин на линия при започване на XX век още. Но тогава, от моето потомство надолу, към този момент браковете бяха съвсем всички с не от синя кръв тъй като сме живели в естествени условия и в университети и друго, нали. Докато на времето, когато всеки е учел вкъщи си и единствено се е срещал или виждал с родственици е било по-друго. Не че има някакви правила или дадени фамилии. Има даже това вписано в фамилните закони, че би трябвало да са равностойни и от други кралски фамилии. Но към този момент това, както виждате, в случай че погледнете в този момент, цялата палитра на европейските монархии няма сходна възбрана.
– Да. Завръщането ви през 1996 година през погледа на брачната половинка ви?
– Тя остана напълно сюрпризирана. Колкото и да е следяла, каквото виждаше в Мадрид, нали, по какъв начин съм живял и какъв брой съм работел постоянно и понякога тя ще влезе в кабинета и виждаше какво беше напрежението, всичко нали. Но не очакваше тя. От 1989 година усети1 че имаше, нали, растеж на гости от България, които преди единствено виждахме бежанци или българите, които са живели на открито от край време. Така че тя не очакваше, а и аз включително не чаках, само че за нея беше още по-голяма изненадата да види какво беше това посрещане.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ