Синема-гу-гу „Нашенец“
Първобитни са обитавали, населяват и ще населяват тези наши земи до сетния мирис на планетата Земя.
Първобитният човек има потребност да се себеизразява, тъй като по този начин открива себе си, открива и заобикалящия го свят – като малко дете; само че и оставя диря след себе си, с цел да се почувства важен в личните си очи. С външна изява подтиква вътрешното си израстване.
Най-старите скални рисунки в пещера „ Магура “ са датирани отпреди към 7000 години; най-новите – отпреди няколко дни.
И така… да преговорим: седем хиляди години; т.е. с към 2500 години по-стари от най-старите пирамиди в Египет и най-малко с няколко десетилетия по-стари от Лили Иванова. И все пак не бяха пощадени от ръката на актуалните първобитни. Жалко. Но пък, като се замисля – това може и да е потребно от позиция на бъдещите учени, чиито пра-пра-пра-пра-пра-пра баби и дядовци през днешния ден бродят по таз земя прелестна. Някой ден те ще намерят това относително „ пано “ на изкуството, което през днешния ден съставлява стената на пещерата; това „ пано “ на развиването на индивида, на творчеството; на мисълта и ще схванат, че…
… за 7000 години „ локалните “ са претърпели сериозен декаданс и са изостанали в развиването си. Ще видят, че 7000 години по-късно „ локалните “ са станали по-некадърни в изобразителните си умения, в избора на сечива и тематики за поясняване. Ако тогавашните първобитни са изобразявали подиуми от бита си, които са самобитен ключ за бъдещите генерации, с които да разгадаят по какъв начин техните предци са прекарвали живота си, по какъв начин са оцелявали и са се развивали, то първобитните РАДИ/ ПАВЧО/ АНТОВ от 2019 година от Новата епоха са съумели да предадат на идните генерации само… по какъв начин се споделят.
Родителите им несъмнено доста се гордеят с тях. Не са ходили на вятъра на учебно заведение. Тези първобитни са… хм, по какъв начин да ги назовем? – да кажем: „ специфични “. От тези „ специфичните “, чиито родители се радват, когато съумеят сами да си вържат обувките или сами да се приберат у дома 4 от 5 пъти; или най-малко три от 5 пъти (след като към този момент са навършили 20 година, схваща се).
***
Хубаво е да се подсети, че до не доста от дълго време тази част от пещерата беше недостъпна за гости, точно с цел да се резервира това историческо завещание, което е неповторимо. Местните управляващи обаче настояха да се отвори за гости, с цел да се развива туризъм и… виждаме резултатите.
Да ви припомня на нещо друго неповторимо в страната, което претърпя сходна орис? Да, Седемте рилски езера. Докато се стигаше мъчно до тях, Ганьо го мързеше и си стоеше далече; езерата бяха бистри и красиви, природата – девствена и разкриваща хубостта си на неколцината планинари, които не се опасяваха от прехода.
След като пуснаха въжен превоз до тях и всеобщият дебелак се подвигна от дивана, остави отдалеченото и си качи за*ника горе, езерата започнаха да се заблатяват, към тях вятърът търкаля опаковки от вафли и кенчета от бира, а някои даже не се свенят да влизат във водата, в случай, че е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО, тъй като се нанася непоправима вреда.
Ганьо е родолюбец, само че Ганьо желае да пипне, да топне крайник, да хапне, да се похвали.
Преди няколко години в хижата до лифта (на Седемте рилски езера) се появи комплицирано изглеждащ вид по „ формален анцуНг “, въртящ връзка ключове на показалеца, който попита: „ Горе има ли къде да се хапне нещо? “ Той си представяше, че „ горе “, както на всичките му обичани места, има кръчме за ядене и пийване.
С този човешки материал тук, някой учудва ли се за какво не можем да запазим природата си, а бетонът пълзи по-бързо от херпес на студентски ваучър?
Но „ локалните “ по този начин са поискали – с цел да има повече туризъм. „ Местните “ по този начин желаеха и в Банско. Така желаеха и по морето. Туризъм да има. Бизнесът да върви. Кинти да има. Балъци да се въртят – да хапват, да пийват.
Още ли се доверявате на „ локалните “ по разните прелестни кътчета на България? Доверявайте се.
***
Природа, просвета, забележителности, история – всичко е играчка в ръцете на нашенеца. Уж се гордее с тях, сякаш ги обича, само че не се свени да ги з*сира. Иска да ги съхранява, само че желае и да има достъп до тях, да ги пипне, да си поиграе с тях – предпазени зони…? Защитени, само че не от мен – аз съм българин, те са мои! Точка по въпроса! Ще си ги върша каквото си желая, ясно ли е!
Обича нашенецът родината. Обича, ама… обич, обич, само че сиренето е с пари. Обича я, до момента в който не пристигна „ вложителят “ с плановете за туризЪма. С торбата с парите. После от любовта не остава и споменът.
И когато някой се застъпи за земята, за родината (ама в действителност, а не като пишман патрЕотите, дето революции подвигат от маса на маса), за историята, за природата… незабавно го упрекват за изменник и безродник, тъй като желал да пречи на локалните бизнес да вършат, щото видите ли – му плащали от Австрия и Гърция да спъва туризЪма тука, с цел да вървят немските пенсионери другаде да си харчат еврото. Само аз ли виждам зле скалъпени сюжети или има най-малко още един-двама като мене?
А пичът на Езерата с „ Горе има ли къде да се хапне нещо? “ – сигурен съм, че и той доста обича родината и вее трикольор на Трети март. Сигурно и всичките, хвърлящи опаковки от вафли и чипс, кенчета от бира и фасове – сигурен съм, че и те обичат и милеят за родината. Нищо, че не могат да пишат на родния си език, гордеят се с Кирил и Методий; нищо, че не си знаят историята – по този начин, изопачена, я тъпчат в гърлата на децата си; нищо, че не стопират да цапат, крадат, тарикатеят на дребно… нищо – те я обичат тая татковина! Ама същински бе, ИСТИНСКИ. Не като неквите там еко- меко- лози и сходна паплач, дето единствено мрънкя, че доста ѝ били застроили, че доста ѝ цапали. Тия не вàжат! Тия са некви евроотрепки най-вероятно.
***
Българинът е изгубил обикновеното си възприятие за самозапазване. След като се появи новината, че в Алабама хората са излезли на митинги против закона за абортите, съгласно който даже жертвите на обезчестяване не могат да вършат аборти… се появи коментар – тук в беге – за какво подвигат толкоз звук, вместо просто да си вървят в другите щати, където е легално, там да си правели абортите! Ѝди в некой различен щат, бе, джанъм, кво бучиш!
Винаги по най-малкото противодействие е нашенецът; да няма звук, да няма митинги, тихомълком да си свърши каквото има да си прави, пък, че някой му отнемал свободите… дреме му. Така и не може да разбере по какъв начин някои хора някъде са подготвени да се борят за всяка глътка независимост. Не може да разбере и това е. Което изяснява значително за какво сме там, където сме.
Ще вляза в реториката и ще кажа: кво като са ти надраскали пещерата, бе! Ѝди в некоя друга!
Първобитният човек има потребност да се себеизразява, тъй като по този начин открива себе си, открива и заобикалящия го свят – като малко дете; само че и оставя диря след себе си, с цел да се почувства важен в личните си очи. С външна изява подтиква вътрешното си израстване.
Най-старите скални рисунки в пещера „ Магура “ са датирани отпреди към 7000 години; най-новите – отпреди няколко дни.
И така… да преговорим: седем хиляди години; т.е. с към 2500 години по-стари от най-старите пирамиди в Египет и най-малко с няколко десетилетия по-стари от Лили Иванова. И все пак не бяха пощадени от ръката на актуалните първобитни. Жалко. Но пък, като се замисля – това може и да е потребно от позиция на бъдещите учени, чиито пра-пра-пра-пра-пра-пра баби и дядовци през днешния ден бродят по таз земя прелестна. Някой ден те ще намерят това относително „ пано “ на изкуството, което през днешния ден съставлява стената на пещерата; това „ пано “ на развиването на индивида, на творчеството; на мисълта и ще схванат, че…
… за 7000 години „ локалните “ са претърпели сериозен декаданс и са изостанали в развиването си. Ще видят, че 7000 години по-късно „ локалните “ са станали по-некадърни в изобразителните си умения, в избора на сечива и тематики за поясняване. Ако тогавашните първобитни са изобразявали подиуми от бита си, които са самобитен ключ за бъдещите генерации, с които да разгадаят по какъв начин техните предци са прекарвали живота си, по какъв начин са оцелявали и са се развивали, то първобитните РАДИ/ ПАВЧО/ АНТОВ от 2019 година от Новата епоха са съумели да предадат на идните генерации само… по какъв начин се споделят.
Родителите им несъмнено доста се гордеят с тях. Не са ходили на вятъра на учебно заведение. Тези първобитни са… хм, по какъв начин да ги назовем? – да кажем: „ специфични “. От тези „ специфичните “, чиито родители се радват, когато съумеят сами да си вържат обувките или сами да се приберат у дома 4 от 5 пъти; или най-малко три от 5 пъти (след като към този момент са навършили 20 година, схваща се).
***
Хубаво е да се подсети, че до не доста от дълго време тази част от пещерата беше недостъпна за гости, точно с цел да се резервира това историческо завещание, което е неповторимо. Местните управляващи обаче настояха да се отвори за гости, с цел да се развива туризъм и… виждаме резултатите.
Да ви припомня на нещо друго неповторимо в страната, което претърпя сходна орис? Да, Седемте рилски езера. Докато се стигаше мъчно до тях, Ганьо го мързеше и си стоеше далече; езерата бяха бистри и красиви, природата – девствена и разкриваща хубостта си на неколцината планинари, които не се опасяваха от прехода.
След като пуснаха въжен превоз до тях и всеобщият дебелак се подвигна от дивана, остави отдалеченото и си качи за*ника горе, езерата започнаха да се заблатяват, към тях вятърът търкаля опаковки от вафли и кенчета от бира, а някои даже не се свенят да влизат във водата, в случай, че е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО, тъй като се нанася непоправима вреда.
Ганьо е родолюбец, само че Ганьо желае да пипне, да топне крайник, да хапне, да се похвали.
Преди няколко години в хижата до лифта (на Седемте рилски езера) се появи комплицирано изглеждащ вид по „ формален анцуНг “, въртящ връзка ключове на показалеца, който попита: „ Горе има ли къде да се хапне нещо? “ Той си представяше, че „ горе “, както на всичките му обичани места, има кръчме за ядене и пийване.
С този човешки материал тук, някой учудва ли се за какво не можем да запазим природата си, а бетонът пълзи по-бързо от херпес на студентски ваучър?
Но „ локалните “ по този начин са поискали – с цел да има повече туризъм. „ Местните “ по този начин желаеха и в Банско. Така желаеха и по морето. Туризъм да има. Бизнесът да върви. Кинти да има. Балъци да се въртят – да хапват, да пийват.
Още ли се доверявате на „ локалните “ по разните прелестни кътчета на България? Доверявайте се.
***
Природа, просвета, забележителности, история – всичко е играчка в ръцете на нашенеца. Уж се гордее с тях, сякаш ги обича, само че не се свени да ги з*сира. Иска да ги съхранява, само че желае и да има достъп до тях, да ги пипне, да си поиграе с тях – предпазени зони…? Защитени, само че не от мен – аз съм българин, те са мои! Точка по въпроса! Ще си ги върша каквото си желая, ясно ли е!
Обича нашенецът родината. Обича, ама… обич, обич, само че сиренето е с пари. Обича я, до момента в който не пристигна „ вложителят “ с плановете за туризЪма. С торбата с парите. После от любовта не остава и споменът.
И когато някой се застъпи за земята, за родината (ама в действителност, а не като пишман патрЕотите, дето революции подвигат от маса на маса), за историята, за природата… незабавно го упрекват за изменник и безродник, тъй като желал да пречи на локалните бизнес да вършат, щото видите ли – му плащали от Австрия и Гърция да спъва туризЪма тука, с цел да вървят немските пенсионери другаде да си харчат еврото. Само аз ли виждам зле скалъпени сюжети или има най-малко още един-двама като мене?
А пичът на Езерата с „ Горе има ли къде да се хапне нещо? “ – сигурен съм, че и той доста обича родината и вее трикольор на Трети март. Сигурно и всичките, хвърлящи опаковки от вафли и чипс, кенчета от бира и фасове – сигурен съм, че и те обичат и милеят за родината. Нищо, че не могат да пишат на родния си език, гордеят се с Кирил и Методий; нищо, че не си знаят историята – по този начин, изопачена, я тъпчат в гърлата на децата си; нищо, че не стопират да цапат, крадат, тарикатеят на дребно… нищо – те я обичат тая татковина! Ама същински бе, ИСТИНСКИ. Не като неквите там еко- меко- лози и сходна паплач, дето единствено мрънкя, че доста ѝ били застроили, че доста ѝ цапали. Тия не вàжат! Тия са некви евроотрепки най-вероятно.
***
Българинът е изгубил обикновеното си възприятие за самозапазване. След като се появи новината, че в Алабама хората са излезли на митинги против закона за абортите, съгласно който даже жертвите на обезчестяване не могат да вършат аборти… се появи коментар – тук в беге – за какво подвигат толкоз звук, вместо просто да си вървят в другите щати, където е легално, там да си правели абортите! Ѝди в некой различен щат, бе, джанъм, кво бучиш!
Винаги по най-малкото противодействие е нашенецът; да няма звук, да няма митинги, тихомълком да си свърши каквото има да си прави, пък, че някой му отнемал свободите… дреме му. Така и не може да разбере по какъв начин някои хора някъде са подготвени да се борят за всяка глътка независимост. Не може да разбере и това е. Което изяснява значително за какво сме там, където сме.
Ще вляза в реториката и ще кажа: кво като са ти надраскали пещерата, бе! Ѝди в некоя друга!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ