Това е война срещу България и със скандали няма да я спечелим
Първо скандалните фотоси в " Пик ", по-късно обвинявания в шпионаж и в опит за прелом, а за похлупак - свалянето на Силвия Великова от ефир и замлъкването на " Хоризонт ". Защо свадите се посипаха таман в този момент, проучва специалистът Георги Лозанов в коментар за .
Скандалите са като светкавици в нощта. Осветяват внезапно тъмната страна на живота и можеш да видиш неща, които другояче остават скрити. Стига да не са прекомерно чести. Тогава всеки идващ скандал е най-хубавият метод да се не помни предходния.
Веднага след горещото начало на предизборната акция с голите фотоси в „ Пик ” пристигна сигналът против „ нормалните обвинени ” за готвен държавен прелом. Непосредствено след него - обвиняване в шпионаж на ръководителя на придвижване „ Русофили ” и сие, последвано от свалянето от ефир на правосъдния кореспондент на БНР Силвия Великова и връщането ѝ след броени часове. За похлупак спря разпространяването на главната стратегия на БНР в цялата страна, което не се е случвало от 9. IX. 1944 насам.
Тези кавги обаче могат, вместо да си пречат, взаимно да усилят резултата си, в случай че се възприемат като един общ огромен и в никакъв случай незатихващ изцяло скандал за положението на медийната среда в България. Обикновено подтик му дават от време на време излизащите интернационалните ранглисти за свободата на словото, само че те водят до диалог по принцип. А в този момент породиха въпроси, които изискват съответни отговори от институциите и генерират воля за деяние измежду публицистите.
Историята с „ голите фотоси ” в „ Пик ” сподели не просто неспазване на етичните стандарти в медиите, а целенасоченото им прекрачване с комерсиална или политическа цел. И защото в тази ситуация то бе направено по изключително фрапантен метод, сплоти против себе си колегията, която реализира необятен консенсус в отбраната на специалността си от нейните „ отровни двойници ”. Демократичната вяра обаче беше къса – в новинарския поток бе включена без всевъзможни ангажименти вестта за готвен прелом, без значение от съмнителния ѝ източник и макар неналичието на доказателства за достоверността ѝ.
Това обаче са познатите кавги. Едва откакто се ангажираха институциите, натоварени да пазят националната сигурност, се случи нещо ново. Изглеждаше, че най-сетне и България е решила да се включи в хибридната война на страната на евроатлантическата общественост. Но и тази демократична вяра беше помрачена от подозрения, че акцията има други подбуди. Например, че е провокирана от следствие на партньорски служби, което не може да бъде недоизказано, или че е избирателен флирт на претендента за основен прокурор с убежденията на тези, които стачкуват против избора му. Или даже, че е комплициран ход за легитимиране на проведените русофили с обвиняването им в шпионаж, въпреки да е авансово ясно, че съдът ще ги оправдае.
Защото изобщо не е нужна някаква шпионска интрига, когато става дума за всекидневна процедура, която се разиграва пред очите на всички. Не са нужни и особено основани проруски медии и партии, откакто български медии и партии вземат участие в хибридната война на страната на Кремъл. Конкретни медии като „ Поглед инфо ”, „ Гласове ”, „ Пик ”, „ Аспекто ” и други бяха разпознати в пространното проучване „ Антидемократичната агитация в България ” на Фондацията за филантропични и обществени проучвания (ФХСИ).
Хибридната война е един от най-големите проблеми в днешния либерален свят, сходно на тероризма, бежанците, световното стопляне. В своя медиен аспект тя е битка сред два описа за обществото - на демократичните демокрации от западен вид и на властническите режими от източен - и е продължение на Студената война сред руския и евроатлантическия блок. Само че преди руската агитация беше ориентирана основно във вътрешността, към личния народ. Сега, с помощта на развиването на отзивчивите технологии, е ориентирана и на открито, основно към страните от Европейски Съюз за смяна на геополитическата им ориентировка. Освен това, руската агитация си служеше с клишетата на комунистическата идеология, а днешната агитация разчита на Православието, славянофилството, русофилството, историческите сантименти и соцносталгията, която на собствен ред рециклира детайли от комунистическата идеология, тъй че кръгът се затваря.
По обясними аргументи България е най-податливата на кремълско въздействие измежду страните в Европейски Съюз. Един от заслужилите кремълски фронтоваци даже има непокътнато място в централното обедно предаване на публичното радио -„ 12+3 ”. Двама от основателите на предаването обявиха в намерено писмо, че ги е позор от него, тъй като десетилетия след рухването на комунизма употребява „ перфидните пропагандни способи на Централен комитет на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност ”. Присъствието му в многогласието на програмата обаче може да се изтърпи по-лесно, в сравнение с опитът да бъде свалена от ефир колежката му Силвия Великова.
Тя е измежду изявените фигури на специалността, потвърдила способността си да извършва най-трудната ѝ функционалност - сериозната по отношение на властта. Затова обяснението на управлението на БНР, че не е спазвала плурализма на гледните точки, прозвуча прекомерно безпомощно. Този плурализъм е наложителен не за обособения публицист, който има право на свое мнение, а за обособеното предаване в публичните медии. И в случай че липсва, отново по закон, е работа на медийния регулатор да го откри. Такава констатация за „ Преди всички ”, където водеща е Великова, несъмнено, няма. Тогава не остават доста други благоприятни условия с изключение на да се одобри, че е била свалена от ефир под натиска на властта, поради сериозно отношение към нея. Още повече, че в ресора, който Великова отразява, ситуацията е нажежена поради митингите против предизвестения избор на основен прокурор.
Казусът с „ Хоризонт " може да влезе в учебниците
Великова бе върната в ефир с намесата на министър-председателя и поради солидарността на журналистическата гилдия в БНР, която има най-големи съпротивителни сили в цялата медийна среда. Това обаче не попречи стратегия „ Хоризонт ” на идната заран, във съдбовния петък 13-ти, да замлъкне изцяло за близо пет часа. Обясненията, че е за профилактика на предавателите, са неубедителни, тъй като такава се прави по напълно различен ред. Ако се окаже, че програмата е спряна не по механически аргументи, а да вземем за пример с цел да бъдат осуетени реакциите в ефир против отстраняването на Великова, това ще е посягане върху правата на слушателите в мащаб, който ще вкара проблема в учебниците. А също така, той ще е тежко закононарушение против националната сигурност, защото по закон БНР е длъжна да осведоми популацията за бедствия. В този миг, за благополучие, злополучие нямаше, с изключение на самото прекъсване на публичната медия. А то умерено може да се одобри за епизод от хибридната война, въпреки и без очевидно присъединяване на Решетников, Малинов и Малофеев.
Защото всяко антидемократично деяние вътре в страната е в поддръжка на външните сили, които желаят да попречат на принадлежността ѝ към демократичния свят. И тъй като битката с „ хибридчиците ” изисква висока демократична просвета - не просто да им се запушат устите, а да се сътвори такава демократична обществена среда, в която те да не могат да виреят. " Със кавги като през миналата седмица, това няма по какъв начин да стане, колкото и силовите ни ведомства да си играят на " стражари и апаши " с русофилите.
Скандалите са като светкавици в нощта. Осветяват внезапно тъмната страна на живота и можеш да видиш неща, които другояче остават скрити. Стига да не са прекомерно чести. Тогава всеки идващ скандал е най-хубавият метод да се не помни предходния.
Веднага след горещото начало на предизборната акция с голите фотоси в „ Пик ” пристигна сигналът против „ нормалните обвинени ” за готвен държавен прелом. Непосредствено след него - обвиняване в шпионаж на ръководителя на придвижване „ Русофили ” и сие, последвано от свалянето от ефир на правосъдния кореспондент на БНР Силвия Великова и връщането ѝ след броени часове. За похлупак спря разпространяването на главната стратегия на БНР в цялата страна, което не се е случвало от 9. IX. 1944 насам.
Тези кавги обаче могат, вместо да си пречат, взаимно да усилят резултата си, в случай че се възприемат като един общ огромен и в никакъв случай незатихващ изцяло скандал за положението на медийната среда в България. Обикновено подтик му дават от време на време излизащите интернационалните ранглисти за свободата на словото, само че те водят до диалог по принцип. А в този момент породиха въпроси, които изискват съответни отговори от институциите и генерират воля за деяние измежду публицистите.
Историята с „ голите фотоси ” в „ Пик ” сподели не просто неспазване на етичните стандарти в медиите, а целенасоченото им прекрачване с комерсиална или политическа цел. И защото в тази ситуация то бе направено по изключително фрапантен метод, сплоти против себе си колегията, която реализира необятен консенсус в отбраната на специалността си от нейните „ отровни двойници ”. Демократичната вяра обаче беше къса – в новинарския поток бе включена без всевъзможни ангажименти вестта за готвен прелом, без значение от съмнителния ѝ източник и макар неналичието на доказателства за достоверността ѝ.
Това обаче са познатите кавги. Едва откакто се ангажираха институциите, натоварени да пазят националната сигурност, се случи нещо ново. Изглеждаше, че най-сетне и България е решила да се включи в хибридната война на страната на евроатлантическата общественост. Но и тази демократична вяра беше помрачена от подозрения, че акцията има други подбуди. Например, че е провокирана от следствие на партньорски служби, което не може да бъде недоизказано, или че е избирателен флирт на претендента за основен прокурор с убежденията на тези, които стачкуват против избора му. Или даже, че е комплициран ход за легитимиране на проведените русофили с обвиняването им в шпионаж, въпреки да е авансово ясно, че съдът ще ги оправдае.
Защото изобщо не е нужна някаква шпионска интрига, когато става дума за всекидневна процедура, която се разиграва пред очите на всички. Не са нужни и особено основани проруски медии и партии, откакто български медии и партии вземат участие в хибридната война на страната на Кремъл. Конкретни медии като „ Поглед инфо ”, „ Гласове ”, „ Пик ”, „ Аспекто ” и други бяха разпознати в пространното проучване „ Антидемократичната агитация в България ” на Фондацията за филантропични и обществени проучвания (ФХСИ).
Хибридната война е един от най-големите проблеми в днешния либерален свят, сходно на тероризма, бежанците, световното стопляне. В своя медиен аспект тя е битка сред два описа за обществото - на демократичните демокрации от западен вид и на властническите режими от източен - и е продължение на Студената война сред руския и евроатлантическия блок. Само че преди руската агитация беше ориентирана основно във вътрешността, към личния народ. Сега, с помощта на развиването на отзивчивите технологии, е ориентирана и на открито, основно към страните от Европейски Съюз за смяна на геополитическата им ориентировка. Освен това, руската агитация си служеше с клишетата на комунистическата идеология, а днешната агитация разчита на Православието, славянофилството, русофилството, историческите сантименти и соцносталгията, която на собствен ред рециклира детайли от комунистическата идеология, тъй че кръгът се затваря.
По обясними аргументи България е най-податливата на кремълско въздействие измежду страните в Европейски Съюз. Един от заслужилите кремълски фронтоваци даже има непокътнато място в централното обедно предаване на публичното радио -„ 12+3 ”. Двама от основателите на предаването обявиха в намерено писмо, че ги е позор от него, тъй като десетилетия след рухването на комунизма употребява „ перфидните пропагандни способи на Централен комитет на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност ”. Присъствието му в многогласието на програмата обаче може да се изтърпи по-лесно, в сравнение с опитът да бъде свалена от ефир колежката му Силвия Великова.
Тя е измежду изявените фигури на специалността, потвърдила способността си да извършва най-трудната ѝ функционалност - сериозната по отношение на властта. Затова обяснението на управлението на БНР, че не е спазвала плурализма на гледните точки, прозвуча прекомерно безпомощно. Този плурализъм е наложителен не за обособения публицист, който има право на свое мнение, а за обособеното предаване в публичните медии. И в случай че липсва, отново по закон, е работа на медийния регулатор да го откри. Такава констатация за „ Преди всички ”, където водеща е Великова, несъмнено, няма. Тогава не остават доста други благоприятни условия с изключение на да се одобри, че е била свалена от ефир под натиска на властта, поради сериозно отношение към нея. Още повече, че в ресора, който Великова отразява, ситуацията е нажежена поради митингите против предизвестения избор на основен прокурор.
Казусът с „ Хоризонт " може да влезе в учебниците
Великова бе върната в ефир с намесата на министър-председателя и поради солидарността на журналистическата гилдия в БНР, която има най-големи съпротивителни сили в цялата медийна среда. Това обаче не попречи стратегия „ Хоризонт ” на идната заран, във съдбовния петък 13-ти, да замлъкне изцяло за близо пет часа. Обясненията, че е за профилактика на предавателите, са неубедителни, тъй като такава се прави по напълно различен ред. Ако се окаже, че програмата е спряна не по механически аргументи, а да вземем за пример с цел да бъдат осуетени реакциите в ефир против отстраняването на Великова, това ще е посягане върху правата на слушателите в мащаб, който ще вкара проблема в учебниците. А също така, той ще е тежко закононарушение против националната сигурност, защото по закон БНР е длъжна да осведоми популацията за бедствия. В този миг, за благополучие, злополучие нямаше, с изключение на самото прекъсване на публичната медия. А то умерено може да се одобри за епизод от хибридната война, въпреки и без очевидно присъединяване на Решетников, Малинов и Малофеев.
Защото всяко антидемократично деяние вътре в страната е в поддръжка на външните сили, които желаят да попречат на принадлежността ѝ към демократичния свят. И тъй като битката с „ хибридчиците ” изисква висока демократична просвета - не просто да им се запушат устите, а да се сътвори такава демократична обществена среда, в която те да не могат да виреят. " Със кавги като през миналата седмица, това няма по какъв начин да стане, колкото и силовите ни ведомства да си играят на " стражари и апаши " с русофилите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ