Първо си избодоха очите, после изписаха – разписаха Вежди. Така

Първо си избодоха очите, след това изписаха – разписаха Вежди. Така наподобява „ огромната “ вест на миналата седмица. Ама единствено наподобява, и то на правилото „ сляп карти не играе “. Друга е новината, дето я подеха извънредно обединено всички до дупка разединени „ парламентарни сили “ – тия кьорчовците с избодените очи, дето единствената им работа е отново да си изпишат своите си вежди в нестихващата предизборно-изборна конюнктура, че следизборна кьоравият им поглед не види.

Новината е, че „ циркът “ е сменен с „ детска градина “. Вече не се наскърбяват един различен и заедно на „ егати циркът “, а на „ абе това е детска градина “. И то не тъй като преди време почтени циркови актьори излязоха с декларация, че „ цирк “ е висше изкуство, а не е обидна дума, та да я лепят един на различен и заедно политпартийците. Няма да помогне обаче и в случай че от детските градини излязат на митинг с блъскане на лъжичките по паничките да се възмутят, че и „ детската градина “ я овъртолват в боклука си.

Цялата работа е във взаимстваните атрибути от забавачката – и куклите и парцалките, само че най-много точно лъжичките в паничките. За кусане иде тирада и за гледане, че и мешане в непознатата паничка, когато си безпомощен – и сляп, и непохватен, да сервираш нещо мааалко по-общо като значителност. Примерно една по-държавническа кремсупа да извъртиш като си пасираш комплексите – партийните, само че и персоналните. А не все тая бобена супа да джуркаш, в която никое бобено зърно не увира в името на общата въпреки всичко гозба, дето все не става за преглъщане, а единствено за духане.

Но кремсупата въобще я няма в парламентарното меню. Или в случай че въпреки всичко решат да си миксират мераците, то първо си гледат на фасул – кое бобено зърно да изхвърлят, че не им е по усета – личнопартийния. И най-после, както постоянно в последно време в това предизборно-изборно време, готвенето им завършва по модела: с мръсната вода от коритото да изхвърлят и новороденото. Ако въобще нещо са родили, де. Иначе кирлива вода – бол.

То по-оптимистично видяно, кво пък толкоз като се наскърбяват на „ детска градина “. Тя, детската градина, си е въпреки всичко подредена работа. Те и парламентаристите тъкмо по този начин си го показват и Народното събрание. Не, не работата в него, а другото: идват заран – докарват ги с кола, влизат и стартират игрите, след това папкат, спинкат, че са се уморили да не слушкат, и си потеглят. Така де, в детската градина нищо не се създава, с изключение на игри.

Както се пее в една същинска детска песничка – сякаш не парламентарна: „ От детската градина по-хубав дом не знам, през цялата година най-хубаво е там “. Къде ти обаче „ през цялата година “ да изкарат в парламентарната детска градина. Минат-не минат месец-два и си катурват кътчето за игри, опиянени от една страна от личното си политпартпартийно великанство, а от друга – напълнили са крепко гащите и желаят гласоподавателят отново да им ги смени. Ама с по-големи, та да могат повечко да се наиграят, а не незабавно да им проличи „ пълнежът “.

Проблемът е, че нашенските дечица-депутати са „ друга бира “, както се споделя в метафоричен смисъл. Като в това време напълно не преносно непрекъснато ги гони махмурлук – тоя предизборно-изборният. Та по тази причина тяхната песничка в тяхната детска градина е от тия пиянските. Като да вземем за пример: „ Вчера в детската градина ток натръшка двама-трима, и дечица веселушки светят като крушки “.

Така си е, какво друго, в случай че не късо съединяване им е изпържило мозъка и на новите остарели парламентарни сили. Та отново започнаха да мятат боба кой е статукво и кой не е. То не че „ статукво “ е мръсна дума, но като „ цирк “, а в този момент и „ детска градина “, и нея от близо две години я овъртолиха в коритото с мръсната вода. Също по този начин отново си разделят куклите и парцалките и отново си бъркат по паничките.

Играта на играчките в Народното събрание, като начало тая на жмичка при избирането на ръководител на Народно събрание, сигурно е с цел да си постелят креватчетата за по-после. За тогава, когато няма да изберат постоянно държавно управление, та всеки да се мушне под юрганчето си и да сочи другия, че той се е напишкал – най-малкото. Че нали взеха решение най-малко за пред света да не се наскърбяват, та по тази причина сякаш няма да употребяват термини като „ кой ми с*а в гащите “.

Въпреки тази „ блага “ спогодба обаче, това огромното в гащите си е все от същото – изцяло предпочитано. Няма други цели, да не приказваме за нямането на какви да са, на някакви си механизми, въпреки всичко, за взимане на решения в интерес на връзването на държавните гащи. А и на кого му пука в парламентарната детска градина, в тоя не цирк, а зверилник, маймунарник от нечленоразделни един с различен така наречен парламентаристи.

Само да не обидим някой зоопарк или пък спомените си за паметната дискотека навън „ Маймунарника “ преди време в Парка на „ свободата “. Да не обидим и станалото толкоз известно улично куче, дето чакаше на жълтите павета спокойно и безшумно и новите-стари депутати спокойно и безшумно да минат по аления килим и да влязат в Народното събрание без червени разграничителни линии, като най-малко за известно време „ изтърван кокала “.

Или пък същинските парламентаристи в някой различен свят да не обидим, че то „ парламентарист “ от „ парламент “ иде, несъмнено – от говорене, от диалог, заседание. А не от „ нечленоразделен “ – издаването на звуци, които не се възприемат, няма и по какъв начин да се възприемат, като смислена тирада. Пък било то и политическа тирада на светнатите веселушки от парламентарната естрада на детската им градина.